Шеста тема на чакащите

Понеже мисля, че най-цветно се възприема живия живот ще ви споделя своя опит. Нека ви кажа, че не виждам разлика между "претенции" и "критерии". То е едно и също по своя смисъл. Не сте ли се питали, че ако тези деца имаха т. нар. претенции, дали щяха да изберат вас или мен. Те нямат думата, но също имат усещания макар и неосъзнати. Почнах да чета "Първичната рана" и вместо да се изненадам от твърденията в нея, само си затвърдих личните представи за отхвърлените деца и техния нещастен свят. По света има различни ситуации, но всяко дете инстинктивно се стреми само към любов и закрила. Особено в по-ранна възраст. То няма да провежда кастинг за майка с изискване за цвят на очи, коси и т.н. За сведение нашата дъщеря се вкопчи като павиан в мен щом се наложи да я преглежда лекар в деня в който я взехме. А се случи защото личния й лекар не беше издал медицинско затова в какво състояние се предава на новото й семейство. Не си мислете, че ние сме настоявали затова. Напротив -социалните. И една от тях дойде с нас при лекаря. До този момент малката изобщо не искаше да я докосвам и прегръщам въпреки, че я посещавахме всеки уикенд от първия ден на срещата ни. Но тогава се вкопчи панически в мен за да се спаси от прегледа и едва я отлепиха...ще ви кажа, че имам биологично дете на 18г. Нямам репродуктивни проблеми. Съпругът ми има. И най-изненадващото беше, че той имаше претенции. Предпочиташе да използваме семенна банка за да имаме дете. После предпочиташе да е българче, когато го уговарях да осиновиме, защото не виждах смисъл да създавам дете от непознат, като има толкова ВЕЧЕ родени и изоставени деца, които се нуждаят от грижи и дом. Благодарение на този форум и информацията тук го убедих да не подхожда с излишни предразсъдъци и оставихме всичко на съдбата, като дори нямахме претенции за пол, защото си мисля, че ако го бях родила, щях да го приема каквото е. Значи трябваше да мисля за осиновяването по същия начин. За мен този начин на мислене беше много полезен и поучителен. Получихме три предложения в рамките на година и вярвайте ми не го очаквах. На финала ще кажа, че получихме повече от колкото сме мечтали. Единствено, което си бях сложила като ограничение беше следното: "Ако не срещна в рамките на тези две години, които ми се предоставят своето ново дете, значи не е трябвало и няма да продължа..." А то се случи. И при това противно на очакванията имаше знаци и още преди да я видим вече знаехме с абсолютна вътрешна сигурност, че това е тя въпреки, че по-същото време ни предлагаха и др. детенце на същата възраст, но момченце.  За капак пак по това време получихме заповед за ин витро. Така и не се възползвахме от нея. Ние вече имахме това, което бяхме търсили. Нашето дете. Така, че има и доза съдба във всичко. Единственото което бих посъветвала бъдещите родители е да не поставят вътрешни бариери пред себе си. Това е ключа към чаканото щастие. Звучи ви сигурно като приказка, но всичко което написах е живата истина.

"Критерии или претенции  при осиновяване от кандидат родителите " - всеки има право да възприема света според сабствените си преценки и разбиране, това е личен избор.
Все още законът защитава тайната на осиновяването, въпреки че социалните държат осиновеното дете да знае, че е осиновено (на това учат в училището за кандидат осиновители), но и това е въпрос на лично светоусещане на родителите.

  Критериите или претенциите на "кандидат"родителите, детето да има възможно най-голямо сходство с тях са най-нормалното нещо и също е въпрос на личен избор, който не може да подлежи на критика.
Всичко е много хубаво, но призмата, през която трябва да се разглежда дискутираният въпрос е водене  изцяло от интересът на детето, и то да има възможно най-лесна адаптация и приобщаване към новите условия, които предлага семейната среда.
 И в този ред на мисли, кандидат родителите имат право на критерии.
 Отиди и обясни на едно семейство в малко затънтено селце, желаещо да осинови детенце, колко хубаво и романтично е да осиновиш без критерии. Ареалиите на възприятие са различни.
 И най-вече как би се чувствало дете, което контрастира ярко с родителите си в една неприемаща, осъдителна, заобикаляща го среда - нещастно!
 И именно кандидат родителите са тази, които преценя каква ще е заобикалящата среда на детето, а не социалните и на тази база въвежда критерии при кандидатстване за осиновяването.
 Защото целта им е по-лесна интеграция и приобщаване на детето.
 За това се прави аналогия със семейства осиновили дете, което ярко контрастира с осиновителите си, намиращи се в "осъдителна" и неприемаща среда и същото семейство в други условия, а именно, живеещи в чужбина, където средата не е толкова нетолерантна към яркия контраст между осиновено дете и осиновители.
Както знаем манталитетът у нас е такъв, че щом се роди дете представянето, въвеждането му в общността е свързано с "определяне на кого прилича".

Не мисля, че външния вид на детето има толкова голямо определящо значение за неговото приемане от съвременното обществото. Също така не мисля и че непременно кандидат-осиновителите търсят навсяка цена визуално сходство между тях и детето. Дори считам, че повече биха се заинтригували от здравословното му състояние, защото ако има нещо наистина обединяващо при техния избор, то е предпочитанието за дете без сериозни здравни отклонения. Може много да прилича на тях, но ако е със сериозно заболяване, този критерии няма да надделее. Естествено е също така и всеки човек да има предпочитания, но и дали водещото за неговия избор ще бъдат външните черти на детето се определя от културното и интелектуалното му равнище. В този контекст, призмата през която определяш кое е важно за теб при избора ти на дете е от съществено значение. Този вид избор не съществува при биологичното зачатие, защото сработват др. механизми в бъдещата майка. Относно законовата страна е въпрос на техническо време да отпадне тайната на осиновяването. Когато това стане факт, личния избор дали да се предостави правото на детето да знае истината за произхода си, няма да има съществено значение. Именно защото се гледа интереса, както сама посочихте на детето. Когато кандидата е одобрен за осиновител на дадено дете, то това е било въз основа именно на неговите предпочитания и интереса на същото това дете. Тук интереса на детето е спазен. А оттук нататъка последната дума има осиновителя и дали вие ще одобрите детето или не. Както вече написах детето иска само любов и грижи. Неговия стремеж към тях е инстинктивен и не се определя от това дали прилича на вас или не. Преди време не в този форум една жена писа, че в България процедурата по осиновяване е изключително либерална. Сравния я с тази в Швейцария, като сподели, че там кандидат-осиновителите виждат детето само на снимки до съдебната зала. /!!!/  Така че както писах свят широк, мнения много. Но в крайна сметка, както вие сама сте написали, всеки има право на собствен избор спрямо това, което му се предоставя, като избор на дете и никой не ви го оспорва. В крайна сметка и не всеки осиновява дете дори и да е кандидат... Но понеже това е форум за споделяне и подкрепа, аз Ви желая успех при избора Ви на дете.

Ина, не знам в София ли си, но в моя град произходът има значение. Това се гледа и коментира, към това се проявява и нездраво любопитство от страна на колеги, съседи, роднини и познати. А не сме и в чак такова малък град. Познати с осиновено дете от вероятно ромски произход (ако съдя по цвета и чертите) споделиха, че детето е обиждано в ДГ с "циганин". Хората са интелигентни, образовани, без предразсъдъци. Те знаят как да парират подобни коментари. Тях този произход не ги интересува. Но децата нямат нашите защити. Тях ги боли. Те още не знаят какво означава това, какъв е етническият им произход и не могат да реагират подходящо. Затова нека не съдим хората, които вземат предвид и това.
И нека тези, които поставят подобно ограничение не се сърдят, че чакат по-дълго, просто здравите деца от неромски произход и под 5 години са в пъти по-малко (може би около 5% от всички деца в регистрите).

Mama Ru, ти не живееше ли в Пловдив?  
Щом проявяват такъв небивал интерес съседи, колеги и приятели, то значи кръгът ти е такъв, от теб зависи с кои ще продължиш да общуваш и с кои да прекъснеш контакт в името на детето си. Защото една майка, която ясно вижда, че разсъждаването на тези "приятели" е остаряло и води до отхвърляне на детето ù, никога няма да продължи да общува с такива хора!
А относно това, че децата в училище са злобни и детето ще преживее някакви неприятни моменти, при кое дете го няма?! Децата винаги намират за какво да се подиграват, само да искат! Като ученичка ми се подиграваха за дреболии, за глупости и аз го преживях трудно, защото възрастта ни беше такава, но това го отчитам като опит и оттогава насетне изобщо никакви подмятания не могат да ме засегнат.

Момичета, нали знаете, че всички деца, понякога могат да бъдат жестоки. В смисъл, обиди от типа "глупак", " тъпанар", "очилатко" и какво ли още не, могат да се чуят дори и в детската градина. Та ако не е "циганин", винаги ще се намери нещо друго...
Разбира се, че децата усещат и ги боли. За това сме ние родителите.
Много е важно как ще се изгради самоусещането и самочувствието на човек и то още от ранна възраст. Ще си позволя да ви разкажа една истинска история, малко по памет ще я цитирам и може би, някои от вас са я чели.
Един ден, една майка отива да вземе детето си от училище. Учителката й казва, че иска да й предаде едно много важно писмо. Дава й го. Очите на майката се пълнят със сълзи, тя прегръща детето си и си тръгват към къщи. В къщи детето я пита, "Мамо, какво пише в писмото?". Майката казва: " Уважаема г-жо Х., Вашият син е толкова умен и толкова по-напреднал от останалите деца, че в нашето училище ние нямаме подходящи учители, които да отговарят на неговот ниво. Моля, потърсете му друго училище." Детето много се зарадвало. Преместили го в друго училище. Минали много години. Майката починала, синът бил вече възрастен човек. Един ден разчиствал стария таван на семейната къща. Случайно намерил същото това писмо и го отворил. И това, което всъщност пишело вътре било " Уважаема г-жо Х, Вашият син изостава изключително много от другите деца и не може да се справи с учебния материал. Ние не можем да му осигурим специално обучение, моля потърсете му друго училище".
Синът е Томас Едисон, един от най-великите изобретатели и човекът, който и до ден днешен има най-много регистрирани патенти. Историята е истинска и може да се прочете в интернет.
Важното е, че така както ние възприемаме децата си, такива хора ще порастнат. Ако им даваме сили, подкрепа, насърчаваме ги и не ги товарим със собствените си комплекси, то те ще имат много по-добър шанс за развитие.

Speed Queen, историята ме накара да се усмихна. Много приятно чувство ми донесе. Благодаря! 💐
Така е-децата се нуждаят от подкрепата ни, да знаят, че за всичко могат да говорят с нас. Изобщо има ли човек, който в училищна възраст не е преминал през нещо? Аз за такъв не знам. Има дори методи на възпитаване, които говорят точно за това-че децата трябва да преминат през такъв период, за да пораснат силни и самоуверени хора, а прекаленото пазене води до обратното-когато накрая останат без защитата на мама или на родителите като цяло, то те не знаят какво да правят, не могат да се справят с ежедневни неща, а какво да говорим за по-сериозни проблеми.

Всички които писахте под поста ми....напълно подкрепям. Имам брат. Той е по-мургав. Не сме от ромския етнос.... само да кажа и познайте. Нон стоп подигравки преди в училището. Е значи ли това, че е по-добре да нямаме изобщо деца за да не страдат от предразсъдъците на околните за щяло и нещяло. Синът ми е тъмнорус и със сини очи. Пак търпеше подигравки, но по друга линия....ако се разсъждава така далече може да се стигне. Затова няма смисъл. Живейте си живота. Аз съм доволна от моя. Никой не е изказал или показал нещо негативно. Дори напротив. Всички й се радват. От никого не крия, че е осиновена. На нея ще й кажа още в детската градина. Няма скрито покрито. Да от София съм и сигурно мястото, където си израснал има значение. Не знам. Все ми се струва, че и в провинцията да се бях родила, пак щях да мисля по същия начин. Казах на съпруга си още като чакахме предложение за дете, че ако видим някой да проявява предразсъдъци спрямо детето ни от близкия ни кръг ще бъде зачеркнат от него. Засега не се случва. Но мен не ме е страх. Хората винаги ще робуват на страховете си. Аз предпочитам да живея без тях.

Спринг, няма значение от кой град е даденият профил, не е коректно, тактично и етично да се посочва целенасочено,  защото всеки има право да бъде инкогнито тук.
 При забременяване "Селекцията по критерии" е направена от пиродата, така че е несравнимо да се прави паралел при кандидатстване за осиновяване. Кандидат осиновителите се опитват да заместят " изначалните природни критерии"( които са при естественото  родителство) със своите "критерии" при кандидатстване за осинавяване - да има колкото се може по-малък контраст между тях и детенцето, като с това целят да осигурят по-добра и бърза адаптация на детето.
 И романтичните изказвания, как нямало значение, че обиждали осиновеното дете, че всички деца ги обиждат в училище ми се струват несериозни.
 Несериозно ми се струва и да спираш да общуваш и игнорираш хора, за да си решиш проблема с това. Има ситуации, в които не може да местиш детено от училище на училище, или да избираш бабите, лелите..или да игнорираш и се отделиш от всички.(ако се намираш в малко населено място и обкръжението ти е слабообразовано.)

Всичко това не е повод за критика, а личен избор, на който двойките кандидатстващи за осиновяване имат право.

Герда, има огромно значение къде живее, защото, както ти самата посочваш по-надолу в коментара си, това е свързано и със закостенялото мислене на хората. Аз не съм ровила да разбера къде живее Mama Ru, по спомени тя е споделяла в тази тема, че живее в Пловдив. А и аз питам, не съм започнала коментара си с:"Ти живееш в Пловдив, тогава как може да твърдиш..." например.

Също така не виждам романтика  в изказванията. И посочваш, че има ситуации, в които не може да се мести детето от училище в училище...Герда, ние точно това казваме-че не е нужно.

Герда от коментарите ти оставам с трайното впечатление, че наистина или не искаш или не можеш да вникнеш в същината на казаното от другите в форума. По отношение на опита ти да прокарваш пряка зависимост между външния вид на детето и  "бързата му адаптация"   ..... честно казано за първи път в този форум попадам на подобна...как да я нарека....абсурдна  хипотеза и надявам се за последен, защото звучи меко казано .... инфантилно ... да не кажа страшно. Правенето на изводи за подобна "селекция" води към др. вид оценка за пригодността на един човек да бъде наистина адекватен родител. Освен всичко изкривяваш /не зная дали умишлено/ изказването ми по отношение на тормоза в училище. Той съществува без значение дали детето ти е осиновено или не. Никой не е казал, че няма значение и че трябва едва ли не да се приема за нормално. Но ако нещо със сигурност не може да се приеме за нормално е явната ти невъзможност да съумееш да го разбереш. И... да Герда когато един човек се отнася с пренебрежително или неуважително с детето ти
защото е осиновено, нормалното поведение просто изисква да прекратиш всякакви комуникации с този човек без значение дали живееш на село, в град или на палатка в гората.  От всичко оставам с впечатлението, че имаш много изкривена представа за реалностите в живота. Разсъждаваш субективно и едностранно и това определено е белег за липса на готовност да осиновиш дете.

С този си коментар прекратявам дискусията си с теб, защото не мисля, че има смисъл да я продължавам. На останалите мами изпращам поздрави и отивам да се стягам за море......слънчеви целувки и бързо щъркела да ви зарадва с писъмца за дечица...

Приемете, че всеки има право на някакви предпочитания. Колкото и абсурдни да са в нашите очи.

Да, налага се мислим за "средата" и за бъдещето на детето в нея. И ако тази "среда" ще гледа с друго око на детето заради цвета на кожата му, по-добре да го упоменем. И тук не става дума за интелектуалното ниво на "средата", а по-скоро за това, че децата са жестоки в искреността си. За жалост родителите на другите деца рядко ги възпитават в правилно отношение към различните. Защото обществото ни е със закостеняло мислене, което много трудно и бавно се освобождава от оковите на предразсъдъците.
Хубавото е, че днес отношението към осиновяването е съвсем различно. Всички знаем какви еквилибристики са се правели едно време, за да се скрие този факт. Хората са сменяли дори местоживеенето си и т.н.


За мен не е оправдано изискването за български произход и по-назад обясних защо подобен "критерий" е безсмислен. Отделно, че детето си е дете и произходът има по-малко значение от средата, в която то ще расте.

Другото, което ми се вижда нелогично, е да търсиш дете, което прилича на теб, респективно - на партньора. Едва ли липсата на прилика ще е причината да се разбере, че детето е осиновено. Ако това е проблем за някого.

Аз така и не разбрах как подобно нещо се скрива, в днешно време. Няма човек около нас, който да не знае, че синът ни не е наше биологично дете. Няма как (а и не сме искали) да заблудим когото и да е, че съм родила, без да съм била бременна, дете на 8 месеца. И мога да кажа, че сме срещнали само подкрепа и положително отношение. Надали щеше да е друго, ако беше по-мургав. Надали и ние щяхме да го откажем, ако беше.

Но всеки има право да живее с дадена представа, дори и граничеща с илюзия. Важното е да имаме реалистични очаквания, съобразени с предпочитанията ни. Което пак не дава гаранция, че ще знаем колко ще чакаме и какво ще ни предложат. Но ако не сме склонни да направим компромис с маловажни неща като произход и цвят на кожата, трябва да сме готови за много стресиращи ситуации, завършващи с отказ и все повече обезверяване.

Родител се става първо в сърцето и в този смисъл доста ме натъжават някои изказвания...

Но сега е лято и е време за море... макар че нашето ще е по-скоро есенно.
Приятно изкарване, Ина!

Анонимен, дали ще може да се разграничаваш с нещо от другия анонимен в темата, защото може да настъпи объркване, макар че той е с коренно различно мислене от твоето и се подразбира кой кой е, но все пак. Може би различен цвят букви?

Ина, приятна почивка! 👪👙🏊 Тъкмо вече дъждовете ще са спрели и ще пече слънце!🌞

Явно ще се наложи, Спринг.
Никак не обичам цветните постове, но ще се постарая да не е искрящо, поне.
Още в първия ми пост след появата на другия "анонимен" споменах, че трябва да има такава опция.