Шеста тема на чакащите

Тук някои потребителки се опитват да направят противопоставяне и това може да се репортва към админ.
Цели се умишлена конфронтация, която аз не одобрявам.Темата се изражда в нещо изключително грозно и пошло!

Герда, винаги е така стигне ли темата до обсъждане на критерии и чакането.
Аз също имах изискване за произход. И не защото аз не мога да приема различно дете, а защото познавам средата си и не исках да се боря и с това. За едното дете направих компромис със здравословното състояние. Прецених, че с нова мога да се боря. За второто не се и надявах, затова сложих всички ограничения, то пък взе, че стана за 9 месеца. Ами шанс. Късмет. А дали наистина е здраво, дали в бъдеще няма да се разболее, да отключи нещо... Божа работа.
Момичета, ако държите на произход и абсолютно здраве пригответе се за чакане. И все пак имайте едно на ум, че относно здравето и обремененост не дават пълна информация дали защото нямат или "в интерес на детето", но осиновяването носи риска на неизвестното.

Немисля,че някой търси конфликт. Аз споделих своя опит и това ,че някой не ме е разбрал правилно си е негов проблем.За  Осемте години в които сме с голямата дъщеря не съм чувала някой да я обижда за цвета на кожата,също така и тя никога не ми е казвала че са я обиждали.Обидте са били винаги за недъга който си има.Което говори още по лошо за обществото ни.


Много е лесно  да пишеш някъде под псевдоним Анонимен, незнам каква е целта Ви.

Успех на всички!

galian, Първо, аз съм съгласна с всичко, което сте написала и второ, не смятам за честно да се засрамват жени, които чрез откази са открили за себе си какво биха и какво не биха могли да приемат. Също така не мисля, че е за похвала или поклон да си вземеш по-тъмничко дете. Детето е дете и това, че някой си е познал своето в по-тъмно или по-светло дете е само повод за поздравления, че са си намерили детето, а не са похвала, ако е избран определен етнос.

Разликата между критерии и претенции е огромна. Ако една жена не се вижда като майка на дете с церебрална парализа, Даун синдром или спин, то тя не се вижда като такава и това е. Това не е претенция, не е гледане на детето като на стока.

Въпросът не е в това дали една жена се вижда като майка на дете с проблем. Въпросът е в това дали може да му осигури подходящо лечение, или рехабилитация, или изобщо каквото е необходимо по отношение на конкретния проблем. Защото за една жена, която се грижи сама за детето не би било възможно хем да ходи на работа за да осигурява средства за живот на семейството, хем да се грижи по подходящ начин за дете, което има нужда от специална грижа или рехабилитация.

Никъде не съм казвала,че искам някой да ме хвали или да ми се кланя за това ,че съм взела по-тъмно дете.Дъщеря ми не е при нас защото е с тъмна кожа, а защото аз съм  почуствала,че тя е моето дете .За мен това детето какво е на външен вид и какви черти има няма никъкво значение .Важно е че ги  имам две и те са целият ми свят.

Повече няма да влизам в излишна полемика, няма смисъл.

Мили мами вие вече сте си осиновили дете и това , че сте си харесали  ,,тъмно ,,е чудесно в това няма нищо лошо и никой не го оспорва .Всяко семейство си избира критериите .Когато някой напише , че желае без ромски черти/Тук само допълвам прието е за България да ги наричаме роми ама са си цигани и те самите си се наричат така и в това няма нищо обидно . / или   не иска циганче
негово си е решението.Аз съм попадала на хора в форума които пък пишат директно , че желаят детето да е от ромски етнос .За всеки влак си има пътници .На мен лично болно детенце от ромски произход ми идва в повече .Предпочитам да чакам   колкото е нужно .Мои роднини са осиновили 17 г дете /вече мъж които не е очаквал , че ще бъде осиновен  / малко от вас биха се навили предполагам .Общото взето етноса не е важен важно е детето да го чувствате ,като ваше.
Кой ще си осинови циганче било то по -бяло или по - тъмно си е лично решение и на мен не ми харесват много хора как разсъждават ама не ги линчувам  освен ако не ми прелива чашата ..

Аз не виждам някой да линчува някого, но разбира се, ако някой прецени че иска да информира модератор, абсолютно е свободен да го направи. Аз също го обмислям в момента.
Тук сме за да споделим мнение. Да, чела съм много истории, на които съм се възхитила и да, имам право да отправя виртуален поклон на тези майки. И си заставам зад мнението и не се притеснявам, не използвам "Анонимен". И това не е защото в "Анонимен" има нещо лошо, щом го позволяват правилата, нека се използва. Просто мой личен избор, на който имам право.

Виждам обаче, че продължавате с думите "циганче", моля ви спрете.
Не за друго, но все пак и тук четат много и различни хора и форума може евентуално да се "почувства" не-много-добре от Комисията по защита от дискриминация. А форума е място, което аз ценя, тук съм научила много и бих искала това да остане така.
Затова, още веднъж ви моля, нека не слагаме етикети на децата, още по-малко дискриминационни такива.

Таня, това което се опитваме да обясним, не е че всеки трябва да вземе дете с тежко и/ или нелечимо заболяване. Разбира се, че това е много много трудно. Идеята е друга, че дори и към момента на осиновяването, детето да е напълно здраво и да няма никаква история на заболявания или фамилна обремененост, няма гаранция, че след 2-3-5 години, не може да се случи нещо. Разбира се, няма гаранция и при родните деца, има генетични заболявания, които се проявяват през поколение или само при специфично съчетание на доминантни гени, или само по женска/ мъжка линия, има и такива към които може да си предразположен, но никога да не се отключат и.т.н. Да не говорим за рисковете например, при здрав човек, постъпил за рутинна операция или просто отишъл на зъболекар, да се зарази от недезинфекцирани инструменти, замърсена кръв и пр.

Да, аз разбирам, че в живота няма гаранция за нищо и за никого. Но също така не харесвам и натиска, който се отправя към хората, които имат някакви очаквания към детето, което искат в семейството си. Това е нормално и човешко. А те ще си преценят каква цена са готови да платят за това.
Още по-отделен въпрос е с какви критерии социалните преценяват на кого да предложат детенце, защото за мен е интересно как преценяват, че добри родители ще бъдат тези, които вече имат свое биологично или осиновено дете и получават предложения за още едно, а семейства, които нямат деца и нямат шанс да имат поради репродуктивни проблеми не получават никакви предложения. И преди да ми кажете, че е защото са много претенциозни, вижте малко по-горе дамата, която обясни, че въпреки силно стеснените критерии за второто детенце, което е осиновила, предложението е получила след 9 месеца. Явно не е до критерии.
И последно - следя тази тема от известно време с надеждата да прочета нещо полезно за мен в нея. Впечатлението ми е, обаче, че основно се обяснява на хората от вече щастливите осиновили родители, че проблемът е в претенциите. Това е грубо, безсмислено и некоректно. Но от друга страна признавам, че когато чета как някое семейство е отказало детенце, защото не било усетило привличане, меко казано се ядосвам. Защото да очакваш да усетиш привличане от две срещи е несериозно. И това вече са наистина неадекватни очаквания.

Таня, не е проблема в претенциите. Нека си ги имат хората. Просто факта е, че децата с Български произход, които са абсолютно здрави, са малко. Това е. Затова, ако едно семейство направи този избор за критерии, трябва да се подготви да чака. Ако се случи бързо, още по-добре, но в повечето случаи се чака доста дълго.

Да, много са се дискутирали критериите, по които се преценява, кое е най-доброто семейство за дадено дете. Аз също не мисля, че тези критерии са ясни, а трябва да са.

Аз не усетих привличане на първата среща. Мъжа ми пък съвсем. Просто се запознахме с едно дете, което ни беше симпатично. При нас специално имаше тежък период на обсъждане, между нас двамата и в малко по-широкия ни семеен кръг. Аз този период го изживях много тежко, мисля, че съм го писала, пропуших и се пропих Някаква много странна душевна криза и болка ме обзе. После, реших, че това е, искам го. На мъжа ми му трябваше повече време. Свекърва ми помогна, да ми е жива и здрава. Тя тогава проведе с него един много разтърсващ разговор като майка и син. Аз не съм присъствала. Решихме го и това е. Не сме ходили на повече срещи. Направо на дело. Следващия път, когато го видяхме, беше когато го взехме. Не сме съжалявали нито за секунда. Не сме чували негативни коментари, не сме усетили лошо отношение. Това е моя личен опит. Между другото, аз когато бях в моята си тежка криза, тук прочетох много адекватни неща, които ми помогнаха и съм благодарна.
За съжаление, много Мами вече не пишат, именно заради споровете, които се пораждат от време на време. Но истината е, че колкото повече аргументи и гледни точки, толкова по-полезна е дискусията.

Момичета, аз също съм питала как се решава на кого да предложат едно дете. Но не познавам човек от комисия. Това, до което съм стигнала е, че всяка седмица комисията разглежда определен брой досиета, като започва от последните вписани деца. След вписването в регистъра на едно дете има едномесечен срок да му бъдат потърсени родители. А досиетата на кандидатите би трябвало да се разглеждат в обратен ред и гледат профила на детето и дали има съвпадение с посоченото от от кандидата.
Конкретно аз чаках две години за първо предложение. В края на първата година промених и написах, че бих взела и дете със заболяване, което е лечимо или може да се компенсира (очила, слухово апаратче). Това заявление стигна до дирекцията след 8-9 месеца, когато отидох да питам кой е новият ми социален работник и защо още нямам предложение. Та тя ми извади досието и откри, че тази промяна не е стигнала до дирекцията. След отразяването й на третия месец получих първото си предложение. Стресът й шокът бяха огромни, ситуацията доста тежка, а детето беше вписано директно в международния регистър - енцефалопатия (мозъчно увреждане в резултат на недостиг на кислород), недоносено, форамен овале и шум на сърцето 2-3степен, огромно изоставане в развитието... Рискувах и казах да в същия ден, за да не се поддам на разубеждаване от страна на близките. След седмица ми изтичаше регистрацията и при подновяването й написах, че искам второ дете. За първото бях посочила възраст 0-5 години, а детето беше на 3г. За второто писах бебе 0-6 месеца. Мисля, че точно тази възраст + номера (2 години и 8-9 месеца от първоначалната регистрация) са ми дали предимство. За това съветвам кандидатите да не слагат долна възрастова граница. В системата има и бебета под 6 месеца. На практика всяко бебе с отказ от раждането си влиза в регистъра през втория месец от живота си и до месец се разглежда. Така всички кандидати, посочили възраст над 6 месеца веднага отпадат. Получих само две предложения и ги приех и двете.
Разучете и статистиката и премислете добре какво очаквате и с какво можете да се справите. Бъдете наясно със себе си и го заявете ясно, за да не получавате предложения, които не можете да приемете. Но и не отказвайте дете само защото не сте усетили фойерверки при срещата. Чисто визуално едва ли ще е точно този образ, който имате в главата си. Но до делото вече ще сте приели, че това е вашето дете и ще мислите да него по този начин, а в очите и сърцето ви то ще е най-хубавото. Защото ние правим точно това - превъзмогваме страховете си, хвърляме се с главата надолу в неизвестното и правим чуждото дете наше. Някои осиновители казват на децата си, че са ги носили в сърцето си. В този смисъл е така, нашите осиновени деца се раждат в сърцата ни, но рядко това става на първата среща. Любовта от пръв поглед я има, но не спохожда всеки.

Помня форума от преди 10 години и там във всяка тема ставаше война:) И темите бяха много.

Това, че не можем да имаме деца (повечето) си е травма. Доста болезнена травма. Генерира такава турболенция, че може да обърне и доста силен човек.

Не би трябвало да използвате форума за да взимате толкова важи решения. Не бива да очаквате да ви потръпне коремчето както се случва когато се влюбите, като видите детето. Просто не се случва.

От дете до дете разлика от земята до небето. Всяко си е различно красиво. Ако нямате очи/сърце да видите красотата в децата (не говоря за външната) тогава просто трябва да започнете и да я търсите в движение.

Понякога отнема години. Може би някои никога не я виждат. Красотата.

На мен ми трябваха години (7 може би) да преживея смъртта на нероденото ми дете. 7 години, в които търсих в Боби всички черти на моето идеално неродено дете. Както може да се досетите, никой не е перфектен, нито Боби, нито аз и имаше разминавания. Те генерираха разочарования. Опитах се да го опиша в уроците на Боби.

И за тях не беше виновен Боби. Бях виновен аз:)

Мисля, че повечето осиновители, които не могат да имат деца въобще не обръщат внимание на тази травма.

Появата на дете (осиновено) се смята, че решава този проблем, но не е така. Често се налага на осиновените деца (наложи се и на Боби) да се борят с тази тежка травма на осиновители им.

Днес виждам Боби толкова красив всеки ден. И не само Боби. Всяко дете, което ми влезне в кръгозора. Не бих могъл да кажа същото за възрастните.

Това, което ми помогна да стигна до там беше преживяването на загубата на нероденото ми дете.

Идването на дете с травма (изоставянето) при родители с травма (нероденото дете) си е критично изживяване.

За съжаление неосъзнаването на нашите травми и тяхното влияние върху децата създава много проблеми.

Би трябвало възрастните, които са по-опитни да могат да помогат на детето с неговата травма. За съжаление сякаш ние очакваме тези деца да ни помагат с нашите травми.

Някои деца успяват да ни помогнат (благодаря Боби), но е непосилно за повечето и крехката им възраст и познания.

Опитайте се да сте много откровенни поне със себе си за нещата, които се случват с вас покрай осиновяването. Не бутайте проблемите под килима. Напротив изкарайте ги, разгледайте ги, посмейте им се ако можете. И даже да не ги решите хвърляйте им по едно око през пътя към детето и с него.

И се забавлявайте!

И въпреки всичко (статистики и споделеното тук) логика не може да се търси в съотношението предпочитания - предложения. Факт е, че има хора, които при еднакви или съотносими предпочитания, получават несъотносим брой предложения. Ние чакахме две години и три месеца за първото, други получават няколко за такъв период. Ако първите, на които е било предложено детето ни, го бяха взели, можеше и да не стигнат до нас въобще. Така и нямаме второ предложение, десет месеца след приключване на първата процедура.
Та, дайте да не сравняваме и да не търсим "под вола теле".
Всеки има право да очаква всичко. Но и трябва да сме реалисти. Някой каза, че в страната ни етническите  българи сме мнозинство. Така е, но това не значи, че съотношението се пренася и сред децата, оставени за осиновяване. И какво значение има какъв произход ще е заявен? Та нима майката (защото в повечето случаи социалните контактуват само с нея) не може да се самоопредели като българка, независимо какъв е етносът, от който произлиза? Нима не може да заяви, че бащата е "принцът на Монако"?
Факт е, че нашите деца са най-често от малцинствата и са от непроследявани бременности, "гарнирани" с нездравословно поведение на майката. И ние трябва да приемем, че социалните имат само толкова информация, колкото тази жена е благоволила да сподели с тях. Колко от нея казват на нас, вече е в сферата на догадките.
Факт е, че повечето от нас пишат прословутото "без ясно изразени ромски черти" не защото имат против този етнос (а и предвид горното би трябвало да осъзнаваме, че всичко е относително), а заради самото дете, предвид средата, в която то ще расте. Да, сигурно повечето мургави деца не са обиждани за цвета на кожата си, но аз имам друг опит и се опасявах от такива ситуации. Имам право на това. И предпочитам да минимизирам подобен риск.
Факт е, че повечето от нас не са имали "пеперуди", "фойерверки" и всякакви други пърхащи усещания при срещата с децата ни. Както и че повечето от нас са приели децата много бързо след това и съвсем скоро не сме можели да си представим живота без тях.
Факт е, че пътят, по който сме поели и вървим, не е лесен и не е за всеки. В това няма нищо ненормално. Но и "системата" няма вина за това.



Трябва да има опция "Анонимен 1", "Анонимен 2"...

Анонимен, позволи само да допълня, че и етническите българчета повечето са от майки с ниска образователна степен (под средно), от най-бедните прослойки, самотни майки с повечко деца, пушещи, пиещи, често от непроследявани бременности, от време на време някоя ученичка, от майки с обремененост и дори с психични заболявания (за които може и да не ви кажат). Дори това, което пише и което ви казват се приема на доверие и се молим да няма нищо сериозно премълчано.

Абсолютно, Mama Ru!
Да си въобразяваме, че има жена, която ще си следи бременността и ще прави всичко "по учебник", а после ще остави детето, е наивно. Меко казано! Да вярваме, че майката ще даде пълна информация за обстоятелствата около бременността и генетиката - също. Та... всичко е относително. Ама то това важи и при биологичните деца, макар и в много по-малка степен.
И все си мисля, когато някой казва, че "не е усетил детето като свое"... Много често съм чувала майки да споделят колко дълго не са възприемали родените от тях деца и колко им е било трудно да усетят майчинското чувство. След като обикновено са ги заченали с любов, чакали са ги и са ги носили 9 месеца. Как очакваме ние да свием този период до няколкото минути на първата среща?