Шеста тема на чакащите

Здравейте!Включвам се и аз.Подадохме документите, сега тече проучването.Ходим и на курса, който приключва на 10 юни.Уточняваме сега нашите критерии за детенце.Пета ви с интерес, как сте избрали дете.
Сигурно си е Божа работа, както и всичко, което ни се случва в по-важни моменти.Но този момент ми е още доста загадъчен и неясен.
Надявам се скоро да започнат да ни предлагат деца.Успех на чакащите!

Не сме избирали.

Както неведнъж съм казвала, предпочитанията, които ще упоменете, са малко относителни, в частта си за произход, най-вече. Всеки ще ги чете, както прецени. Ако в тази посока сте по-компромисни, обърнете внимание на възрастта и здравословното състояние. Липсата на фиксиран пол също дава повече възможности.

Пожелавам ти неусетно да дойде моментът на вписването!
А за предложенията... Важното е да е едно, но да е вашето. Дано чакането за него е кратко.

Желая ти го от все сърце!

Все още битуват едни стереотипи от миналото за осиновители, които се познали с детето, за хора виждащи много деца в домовете...
Реалността е друга днес. Желаещите са около 2-3 пъти повече от децата. Така че избор няма като такъв. Рядкост са две предложения по едно и също време. Предлагат Ви дете. Отивате, изслушвате, питате, виждате и преценявате доколко съвпада с желаното от Вас и доколко и с какво може да направите компромис. Например писали сте дете до 2 години, но Ви предлагат дете на 2,6г. Ще го откажете ли заради това? Или писали сте здраво дете, ама то с очила. Ще Ви спре ли това или можете да го приемете?
За първо предложение вече се чака по 18-20 месеца и то без особени претенции относно детето. Не чакайте много предложения. Идеални деца няма. Нашите деца имат минало, дефицити, от ненаблюдавани бременности, може майките да са пили, пушили, да са се хранили непълноценно, да не са приемали витамини. Голяма част от децата са от семейства с нисък социален статус и образователен ценз. Всички те са деца, преживели изоставяне. Направете си услуга, свалете розовите очила и забравете за детето, жадно протягащо ръце към вас. Може да се случи, но може и да се свие уплашено. За детето вие сте едни непознати. Не му казват за какво сте там, но децата усещат, а за някои това е поредната среща.
Две предложения получих, приех и двете. Определено с първото направих компромиси. От днешна гледна точка не съжалявам, въпреки трудностите. Нещо повече, убедена съм, че дъщеря ми доведе брат си. Ако се бях уплашила от ситуацията и състоянието й щях да продължа да чакам за момиченце и тогава нямаше да имам и сина си. В момента, в който казах, че я вземам ми изтичаше регистрацията. Поднових и заявих, че искам да чакам и за второ. Девет месеца по-късно ми предложиха сина ми. Не можех да откажа. От тогава минаха 5-6 години почти. Днес дъщеря ми завършва втори клас, синът ми е на 5г. Пет години пълна къща, безсънни нощи, трудности, радости, болести, тържества, пътувания, почивки, обелени колена, шита устна... От 5 години и половина живея истински. Преди това просто съм съществувала.

Мама Ру, винаги докосваш сърцето ми с постовете си. Поздравления за дечицата.  Те са най-голямото богатство.

Утре ни е последният ден от курса.
Съвсем искрено споделям, че ще ни е трудно да се разделим с психоложките и с другите двойки, участващи в курса.
Толкова полезни неща научихме, за толкова неща се замислихме, които сме пропускали досега. Разбрахме много неща за самите себе си, поставихме се в ситуации, които сигурно ни предстоят. Но през цялото време тези две мили и разбиращи дами не си позволиха нито веднъж да упрекнат някого за начина му на мислене и направиха така, че дните да минават като миг, да чувстваш, че насреща си имаш не държавни служители, а истински приятели, които искат да ти помогнат. Имаше много ролеви игри, дори среща с приемна майка , която сподели ценен личен опит.
Ако всеки си вършеше работата с толкова желание и отговорност, както тези две жени, сигурно всичко в България щеше да бъде в пъти по-добре. Нямам търпение да отидем утре, макар че наистина не ми се разделя с хубавата и сплотена група, която се оформи. Предполагам, че ще поддържаме връзка с тези хора и в бъдеще, защото наистина са ни много приятни.
И на всички, които още не са минали през такъв курс, пожелавам да им бъде проведен такъв, който да прилича на нашия. Всъщност курса на може би 70% го препоръчвам и за родители на свои биологични деца. За много неща беше помислено как да бъдат поднесени така, че да разбереш нещата и през погледа на самото дете.

Би ли споделила кое е това място от което си впечатлена? И ние бяхме на курс, но имаше няколко човека, които все едно не бяха на курса. И през цялото време темата на разговор беше как с връзки се раздавали деца.

На нашия курс, осиновител, който гостува, сподели, че е използвал връзки, за да осинови дете от не цигански произход. Малък град сме и знам кой къде работи. Този човек е в близка сфера и познава социалните.

Много грозна постъпка и доста нагло да го признае пред вас.
На нашия курс 2011 година  изрично ни помолиха да не се поддаваме на изкушението да заобикаляме закона. Най-малкото защото после как ще обясним на детето, че сме платили за него?
И двете ми деца са от български произход и не съм дала и лев повече от обичайните такси. Не бих го и направила. Просто чаках. И направих компромиси първия път в здравословното и общото състояние на детето. За второ не се и надявах, пазех си номера и обмислях какво и колко мога да променя в бъдеще, когато подновявам документи. Но да се прави такова нещо в малък град, където и без това всички се познават, не знам какъв кураж се иска. Аз май изобщо и не бих осиновила от града си, ако е толкова малък.

Привет и от мен! Със съпруга ми сме вписани в регистъра преди близо година и оттогава чакаме. Междувременно изчетох с голям интерес тази и всички предишни теми и се радвах с всяка от вас, която се намери със своето детенце.
Причината да се реша да пиша, мили дами, е отношението, което постепенно се налага към осиновяването в последно време. Предполагам, че и вие, като загрижени настоящи и бъдещи родители, следите дискусията в обществото относно Стратегията за детето, която прерасна в крайни мнения за забрана на международните осиновявания, на приемната грижа, на социалните услуги, предоставяни от НПО. Ако сте прочели исканията на участниците в предстоящия национален протест, вероятно ви е направила впечатление една от точките, която аз намирам за шокираща: „5.Разследване на случаите на настаняване на деца, извън семейството, в това число настаняването им в приемни семейства и/или институции (домове за деца, лишени от родителска грижа), както и разследване на случаите на осиновяване и международно осиновяване на деца за период от 5 години назад.“ Хората, формулирали подобно искане, едва ли си дават сметка, че приемането му от държавата би довело до отпадане на тайната на произхода, до липса на всякаква защита на правата на осиновителите като родители и в крайна сметка – до разрушаване на системата за пълно осиновяване като цяло. Далеч съм от мисълта, че това искане би могло изобщо да бъде разгледано и намерено за законово допустимо (ясно е, че не е морално допустимо), но ме притеснява лицемерието на обществената нагласа – биологичните родители протестират, че някой би могъл да влезе в дома им да проверява как си гледат децата дори и по сигнал, но считат за редно осиновителите да бъдат проверени на общо основание, с допускането, че по презумпция при тях има нещо съмнително и не са с безкористни намерения като „истинските“ родители.
Нима, освен с всички останали предразсъдъци, ще трябва да се борим и със стигмата, че сме крадци на деца? Ами ако някоя закъсняла проверка установи години по-късно, че е имало административна неточност по делото, какво, ще връщам детето ли? Какво ще стане, когато детето навлезе в трудната тийнейджърска възраст и се намери някой да му пошушне, че вероятно сме платили, та „злите социални работници“ да го отнемат с измама от „истинското му семейство“? Трудни въпроси.
Какво мислите вие?

Здравейте, не съм писала мисля от времето когато бях вписана в регистрите на чакащите. Отблъснаха ме грозните нападки на някои потребители тук, но все пак имаше и много полезни коментари, като например винаги на място казаните думи на Мама Ру. Благодаря ти! Много от мненията ме подготвиха за момента когато дойде предложението за детенце и сега пиша, за да споделя, че съм щастлива майка от вече 3 месеца на едно страхотно момченце. Благодаря наистина за това, че споделяте тук опита си. Благодаря дори и на хората които са отказали моето дете преди това (не съм сигурна, но мисля че има такива). Бих споделила, че наистина първата среща не е фанфари, но когато човек иска, вижда и малките сигнали... Успех на всички чакащи. Иска ми се да имам куража на Мама Ру за още едно, но се страхувам че няма да мога да се справя финансово предимно.

Честито, Слънчоглед 66.
Финансовата страна е само едната страна на въпроса със самотното майчинство. Не е маловажна, но се справям мисля. За мен по-трудно е липсата на втори пълноценен възрастен - когато съм болна, когато трябва някой да вземе детето от градина или да заведе каката някъде... Общо взето битовизми. Но пък децата растат и стават самостоятелни, с което финансовата тежест май се увеличава, но често логистично става по-леко. А дали и кога ще си готова за второ сама ще прецениш. За сега е рано още. Бърза и лека адаптация и не забравяй да намериш е в статистиката.

Слънчоглед 66,
Честито и от мен! Много се радвам за теб!
Би ли споделила колко време чака до така мечтаната първа среща с детенцето ти?

Благодаря Мама Ру, за съветите. Да, не пренебрегвам и другите трудности. Но и за финансите мисля точно за времето когато разходите ще растат. Всичко с времето си, ще си покаже. Моето момче е на 4 г., чаках за него от година и 7-8 месеца.

Финансите при нас не се оказаха почти никакъв проблем. Но и ние не се втеляваме по снобарски изпълнения - почти не съм давала пари за дрехи, износване който каквото даде. После прехвърлям на други деца. А това е огромен разход. Същото е и с количките и аксесоарите.
В момента съм насъбрала два чувала дрехи и момичешките заминават за приемното семейство.

Стара Загора, Центърът за социално подпомагане на семейства и деца. Тези хора си личи, че наистина искат да ти помогнат по най-добрия начин, на който са способни. Явно сме извадили късмет, че се събра група точно в този състав и точно с тези психолози.

Колкото до това, което се е споделяло на Вашия курс, не ми го побира дори акъла, как изобщо е станало въпрос за корупцията като нещо нормално. Това водещите на курса ли го споделиха или участници в него?
При нас подобна тема не беше дори и бегло засегната, което ме радва. Иначе излиза, че или са ви подготвяли, че трябва да цакате или...са нарушили всякакви етични норми. Нямам думи.
Ако това, което сте говорили е било предмет на разговор между самите семейства...не знам с тази нагласа изобщо накъде са тръгнали, наистина...