Шеста тема на чакащите

  • 582 597
  • 5 451
  •   2
Отговори
# 2 400
  • В градината...
  • Мнения: 16 079
По-добре пет отказа, отколкото цял живот да съжалявате. Не се тормозете, че щяло да бъде по-зле следващото предложение.

# 2 401
  • Мнения: X
Само тъмната кожа ли е проблема? За гледайте се в българите около себе си, ще откриете доста със същия цвят.

Приятели си взеха такова детенце, малко по малко обаче. Първо ще кажа, че е абсолютно здраво и никога не е боледувало нито при тях, нито при приемните. В един момент в целия апартамент всички бяха хванали някакъв вирус, само то не. Какво повече да искаш.
Много е игриво, танцувално, музикално и пр. Не знам как ще се развие в бъдеще, всичко може да стане, но за момента е очарователно слънчице, което отглеждат с лекота и щастие.

Това че е по'голямо може би ще е по трудна адаптацията с вас, но пък поне още по ясно виждате, че няма заболявания.
Все пак най важното е да си го почувствате вие самите. Успех каквото и да решите!

# 2 402
  • Мнения: 106
Какво значи 100%.на първа или втора среща.Човек мисли , преценява,слага плюсове и минуси,предимства и недостатъци,страхове и радости и взима решение ,а то е: да започнат радостните моменти или да продължи да чака и да трепери дали новото предложение ще е за светло дете,на което няма да му личи ромския произход.Това е.Моето дете не беше хубаво,беше здраво   мургаво момиченце.Обаче пък като ме видя ми подари най-голямата усмивка.Имаше два отказа.Приемната майка каза,че за първи път се е зарафвала така и се е гушнала.Свиваше ми се сърцето като отидех на среща,а аз ходих 5,6пъти.и я погледнех.Решение взех още на първата среща,а подадох заявлението на втората,че даже се ядосвах на себе си защо още на първата не го пададох.Взех си я и понеже не беше модел който да допадне на всички я гушках още по-силно.На третия месец разбрах че обичам това дете,истински,като майка.Е може би е съдба,но някой там реши да я превърне в красавица и сега си имам приказно красиво момиченце.И да мургава е,с черни очи на които не им се вижда зеницата,с дълги мигли сякаш е силно гримирана и нежни красиви черти като направена кукла.Любимка на приятели,колеги,госпожи и лели в градината.Пропуснах-тази усмивка, която видях първия ден си остана.Тя тича срещу хората,сияеща и усмихната,прегръща.ги,а те я питат кой те нарисува толкова красива!

# 2 403
  • Мнения: 234
Много ви благодаря на всички,че ме подкрепяте.И двамата с мъжа ми като гледам мислим еднакво и ще ходим на още една среща,и мисля да си я осиновяваме.На следващата среща ще ходим с приспиване,за да можем два поредни дни да се срещнем с детето.Като се разделяхме от срещата,малката ни махаше от количката и през цялото време се обръщаше към нас да ни гледа.Товя особено много ме впечатли.

# 2 404
  • Мнения: X
Човек дава 100%, когато е способен на това. Ако не е, ще си търси поводи да отлага и да чака перфектното (Колко е относително това!) предложение. Няма... или е малко вероятно да има приказни емоции на първа среща. Стресът, притесненията и хилядите страхове, които ни придружават по пътя, не позволяват да се отпуснем, да приемем от раз. Обичта идва после... и почти навсякъде. Процентите се вдигат постепенно. Често 100-те идват бавно и трудно...
Многото откази са не само признак за прекомерни и нереалистични очаквания, както и за неизяснени предпочитания, но и изключително натоварващи за всеки кандидат. Имаме право на такива, но все пак не бива да се дават без много, много добра преценка на ситуацията и реалностите.

Ако кожата е малко по-тъмна, то това не може да се разглежда като "ясно изразени черти". А и нейният цвят, пък и този на очите и косата, не е константа. Тепърва може да се промени. Накъде - Божа работа.


samanta_anta, напълно съм съгласна с разсъжденията ти за евентуалностите за по-нататъшни предложения.

Преценете всички плюсове, минуси, перспективи и вероятности и вземете решение със сърце и разум.
Желая ви много, много късмет и скоро да се радвате на детски смях и лудории!


DPP,
Скрит текст:
разплака ме!
Бъдете все така щастливи!

П.П. Ние още сме в ясла... почти в градина... Ама пък и ниЙ смИ тъй красиви... Да вземем да се сватосаме ли, какво...

# 2 405
  • Мнения: 921
Това са нереалистични очаквания. На първа среща всички ние виждаме едно напълно непознато дете. Няма как да го приемем нито на 100%, нито на 20%. Очакването, че ще ви покажат детето и вие ще хлъцнете от любов към него, сигурна съм, че е подвело не един и двама от нас.
Истината е, че решението трябва да бъде разумно. Чувствата в такъв момент пречат и подвеждат.
Любовта и истинското приемане на детето идват, когато го гушкате, защото е болно; когато го виждате как се справя с всичко ново, пред което се изправи; когато хукне към вас протегнало ръчички и викайки "мамо".
Аз самата за малко да се размина с детето си заради глупави очаквания и ужасното объркване, пред което се изправих в тази ситуация. да не говорим, че тогава не получих подкрепа от никого около себе си.  Добре, че не послушах никого. Сега всички умират за сина ми и има защо.

# 2 406
  • Мнения: X
Това са нереалистични очаквания. На първа среща всички ние виждаме едно напълно непознато дете. Няма как да го приемем нито на 100%, нито на 20%. Очакването, че ще ви покажат детето и вие ще хлъцнете от любов към него, сигурна съм, че е подвело не един и двама от нас.

Трети път ще обясня и ако и този път има проблем с разбирането Rolling Eyes

Ако се казва Да на едно дете, трябва да се каже Да веднъж и завинаги. И точка. Това е 100%во Да. Това е лична ангажираност, лична готовност като се вземе едно дете никога, ама никога да не се връща, неглижира, изоставя, недоглежда и т.н. независимо дали има пеперуди в корема за това дете или не.

Това не е оценка за годност в % на детето спрямо личните емоционални, расови, естетични и т.н. нужди. На първа, втора, трета среща кандидат-родителят трябва да си изясни в себе си дали е готов да е лично ангажиран към това конкретно дете без връщане назад с "ами ако".

И както е написал другият анонимен:
Човек дава 100%, когато е способен на това. Ако не е, ще си търси поводи да отлага и да чака перфектното (Колко е относително това!) предложение. Няма... или е малко вероятно да има приказни емоции на първа среща.

Преценете всички плюсове, минуси, перспективи и вероятности и вземете решение със сърце и разум.

Последна редакция: вт, 01 окт 2019, 15:04 от Анонимен

# 2 407
  • Мнения: 17 404
Не знаех как изглеждат децата от институция. Досието, което ми прочетоха беше толкова шокиращо и стресиращо, че изобщо не бях сигурна, че искам да я видя. Седях и мислих два часа. И премислях. За и против, ако... Накрая реших. Преборих страховете и акотата и оформих исковата молба. Реших го докато слизах по стъпалата от втория етаж и носех детето в ръцете си. Тя отиваше на контролен преглед и социалната помоли да ни хвърлят после до града. Това беше. Ако си бях дала време страхът щеше да вземе превес и да се поддава на увещания да се откажа. Имало е защо да ме е страх. Детето не е от лесните деца. Има си дефицитите, своенравно е, но си е моето дете. И я обичам колкото мога. И не, това не стана за ден или два. Стана с месеците, с годините. С боледувания на, с първото тържество в детската градина, когато вълнението и сълзите ме задаваха докато гледах моето сякаш изгубено сред другите дете. А преди това тя доведе брат си. Да, именно тя. Регистрацията ми изтичаше преди делото. Поднових я и поисках да чакам за второ дете. Дори не се надявах. Но стана. Много по-скоро отколкото съм очаквала и съм се надявала. 9 месеца след писмото за нея дойде писмото за него. И въпреки, че той беше идеалното предложение нямаше пеперуди. Любовта дойде после с грижите, с ежедневието, с усмивките му...

# 2 408
  • В градината...
  • Мнения: 16 079
МамаРу, ти си перфектният родител.
Аз никога не бих станала, уви. Много е трудно. Много.

# 2 409
  • Мнения: 17 404
Съвсем не съм такава, Перуника. И аз си имам своите слабости, грешки и колебания. Като всеки родител. Обичам си децата и се старая според силите си да им дам това, от което имат нужда и което смятам за добро за тях. И така правят всички родители, независимо дали отглеждат биологично или осиновено дете. Ние просто обичаме децата си и правим най-доброто, на което сме способни за тях. И се молим това да е достатъчно.

# 2 410
  • Мнения: 17 404
Осиновеното, разбира се.
Съвсем не е задължително осиновеното дете да е "трудно". Проблемно може да е и биологичното дете. Въпрос на особености и характери. Моите и двете са осиновени. Синът прилича на мен визуално, а щерката - по характер. Ами трудното е с нея, не с него. Той се гледа изключително лесно поне на този етап. Същевременно познавам не едно и две деца, които не са осиновени, ама да не си на мястото на родителите им.

# 2 411
  • В градината...
  • Мнения: 16 079
Имам предвид привързването. Не трудности в отглеждането.
Дъщеря ми винаги е била страшно трудна. И до сега ми къса нервите ежедневно.

# 2 412
  • Мнения: 17 404
Да, това се случва. И аз имах и все още имам проблем в привързаността на дъщеря ми. Миналата година я водих при психолог чак в Сандански и ефект имаше точно в това.  Поправимо е, стига да попаднеш на правилния човек. Синът беше бебе и от прекрасно приемно семейство и с него проблем в това отношение нямам.
Перуника на каква възраст осиновите детенцето, първо или второ дойде в семейството ви и проблемът с привързаността от негова или твоя страна е?

# 2 413
  • Мнения: X
Перуника , явно не си  преценила възможностите си , когато сте решили да осиновите детенцето. Виждала съм го на твои постнати снимки - прекрасно е. Не те критикувам , просто си се надценила, случва се. Аз исках някога да осиновим, но мъжът ми откровено каза, че не се чувства достатъчно добър за това. Мислеше, че няма да е способен да го отгледа като свое дете , след като имаме биологични деца. Аз смятах , че за мен това не би било от значение. Но не успях да го проверя на практика. По-сложни и деликатни  са проблемите , когато семейството има и свои биологични деца. Не е за всеки тази работа , определено. И се иска особено голямо сърце и скроеност.
   Не съм запозната със законите. Дали може да развалите осиновяването. Ще му нанесете голяма травма, но тя ще бъде още по-значителна , ако го отглеждаш без любов и мерак и с различно отношение спрямо биологичното ти.
  Детето е голям сладур и ще му дадете шанс бързо да намери любящи родители.

# 2 414
  • Мнения: 6 166
Перуника, не знам какъв е проблемът на този анонимен, но ако имаш нужда от психолог, терапевт, сигнализирай и ще ти препоръчам. Разсиновяването е крайна мярка, която само някой невежа би предложил. В моите групи работим често с такива теми за привързаност, приемане, гняв от детето към родителят.

Последна редакция: ср, 02 окт 2019, 17:19 от Елфичка

Общи условия

Активация на акаунт