Шеста тема на чакащите

Честито!

Честито Мими.

Чудесна новина!
Честито детенце и късмет

Чудесна новина!
Честито детенце бъдете живи и здрави и много щастливи!

Здравейте,
Делото мина и сега сме в трескава подготовка за детето. Купихме почти всичко.
Но най-голямото ми притеснение е как ще го вземем от приемното семейство, тъй като е много привързано към тях. 
Досега сме имали 3 срещи. Като само на третата бяхме сами за 30 минути.
Планираме да заминем 2 дни предварително за да се виждаме и на 3 ден да го вземем.

mimi2019  Честито! Разкажете малко повече, моля. Кога сте кандидатствали, с какви критерии, колко сте чакали, първо предложение ли ви е? Вкарайте малко светлина в тунела на чакащите.

Честото детенце!Много радостна новина!

На каква възраст е детенцето? Извинявай, сигурно си писала, но не помня.
Ако не е бебе, наистина е добре да му дадете малко време. Говорете му през това време и как ще го вземете, как ще пътувате с колата, какво ще видите, какво го очаква в новия му дом... Подгответе се психически, че детето може да плаче при раздялата с приемното семейство, както и че може да тръгне с желание с вас. Т.е реакцията е малко или повече непредвидима.
Дъщеря ми на 3г и 4 месеца усети, че нещо става и още преди да пресечем града отчаяно плачеше и се опитваше да слезе от колата. Синът ми, на 4 месеца и 15 дни пътува спокойно, при това с бус. Беше леко напрегнат, пропусна обедния си сън, но не плака. Първите часове у дома също беше спокоен и оглеждаше с любопитство. След 1-2 часа заплака. Плака доста дълго и отчаяно. Обадих се на приемната майка и тя ме поговори по телефона. Разпозна гласа и се успокои за малко. След това заспа. Като се събуди кака му влезе в стаята, тя спеше като се прибрахме с него. Щом я видя лицето му грейна. Тя винаги е била специална за него и до сега е така вече 5 години.

Детенцето е на 4 г.

Вивиан, ще ти бъде трудно. Но ще се държиш първите дни. Ние се бяхме подготвили с таблет с том и джери. Нашия момък не плака, но предишния път го качихме в колата, казахме му, че мама ще го вози другия път и така. По пътя беше буден и спокоен няколко часа с тати до него.
Гледаше и въртеше очички като го въведохме в дома ни, в неговата стая. Обаче като дойде първата вечер и като ревна за приемните родители. Така и на втория ден и то вечер. А като се къпеше как пишеше? Ама мина всичко. Всяко дете по различен начин изживява. Говорете спокойно, разсейвайте го с нещо, пък може да го оставите и да поплаче.  Така ще изживее мъката си.
Снимайте новата му стая, новия му дом и го покажете на детенце. То е достатъчно голямо и всичко разбира.
Кураж и лека адаптация.

Живея до цигани,една мрежа ни дели.Децата са руси със сини очички.Тя и майката е такава,от нейна страна бащата е такъв т.е дядото.Когато се роди първото им дете често ме викаха,незная от радост ли за съвет ли.Ходех да виждам бебето и често го повиваха пред мен.Нямаше такова бетно.Много старателно го наблюдавах.И хайде да приемем наистина някои неща доказващи и определящи нещо,а не нашата дума значи това и това.И не Перуника,не е характерно само за ромския етнос.Характерно е за Арменцииспанци,италианци,перуанци,мексоканци и още знайни и незнайни държави.Но ако твоето твърдение ти харесва, потвърждавай си го-за останалите има литература,информация.В районите със смесено население има много смесени двойки-нарича се Любов и много хора вече са със съвременни разбирания и това не е проблем.Имам приятелка в Шумен-туркиня с мъж българин.Прекрасно семейство-както ядат баклава за Рамазан,така боядисват и яйца за Великден.Бабите и от двете страни тичат с подаръци за Коледа за децата.Това се нарича нормално семейство,с нормални отношения,без скрупули за едно и друго.Винаги ще има хора дребни,със също толкова дребни душици,които да вгорчават живота на другите с приказка,с лошотия-незная може би това е завист или злоба защото са нещастни .Това обаче ни помага да разберем защо ние сме щастливи!Защото сега чакам това мъничко щастие да стане от сън,да се покаже зад вратата,да каже :бау, и да се смее 5мин мислейки,че ме е изплашила.Обичам я,приела съм я,с петно или без,не ми пука.Точно толкова им е и на всички около нас,само че всеки си влиза и затваря вратата!Всеки го поема живота и никой не се сеща за Вас,за Нас когато си има собствени грижи,радости.Отворете си сърцата,бъдете добри.Ако можете помогнете на някой,ако не-не обезсърчавайте другите хора.Не бъдете злобни с коментарите си,тук никой няма нужда от това,защото на всички ни е що годе едно детеджето.Слънчев,топъл и усмихнат ден желая на Всички Ви.

mimi2019  Честито! Разкажете малко повече, моля. Кога сте кандидатствали, с какви критерии, колко сте чакали, първо предложение ли ви е? Вкарайте малко светлина в тунела на чакащите


Да, права сте, от толкова много емоции не писах нищо конкретно, а това е важно за мамите тук. Чакахме над две години, в началото искахме българче, скоро сменихме критериите си на без значение от произход, без видими черти на ромския етнос и резултатите не закъсняха. Предложиха ни момченце на две години, а бяхме писали до четири. Детето е прекрасно! Това е първото ни предложение и съм много щастлива, че не ни се наложи да правим отказ. Не се отчайвате момичета, вашата радост ви чака!

mimi2019, първо ЧЕСТИТО!
Важното е, че сте се срещнали!
Чакали сте доста...
И ние чакахме над две години за първо предложение. При нас това, което "отключи", беше премахването на предпочитанието за женски пол. При вас е било свалянето на ограничението за произход. А може би просто е трябвало да дойде моментът...
Няма значение! Желая ви да сте поне толкова щастливи, колкото нас ни направи нашето момче.

Пак се отплеснах... Извинете!
Така де... Бъдете щастливи! Желая ви бърза процедура и безпроблемна адаптация!

И, DPP, никого не обезсърчавам. Това е просто реалността. Хората по принцип не с смесват. В нашите райони. Може да има супер редки изключения. И ако някой си мисли, че с лекота се приема дете циганче за свое, ами не. Но всички, които изразяват подобно мнение, уви, го правят на лични. Много мами ми пишат. И официалният тон в тази тема не съответства на реалните преживявания за голяма част от хората. Аз също бих могла да пиша лицемерно - колко съм либерална и лишена от предразсъдъци. Както бях писала, по-ще ме харесат така. А да имаш определени предубеждения, съвсем не означава да си дребна душа. Много си злобна в изказванията си, не знам откъде тази омраза. Може би от липсата на предубеденост ли?

Благодаря на всички!
Анонимен, трябваше да пречупим нашите собствени нагласи, но за това беше необходимо време. И да, мисля, че предложението дойде точно, когато трябва. Почакахме си наистина, но сега като погледна назад във времето, осъзнавам, че това време ми беше нужно на мен самата да израстна емоционално, въпреки, че нямах търпение да получим предложение още от самото начало. Или както казва милото "Когато сме готови, тогава ще дойде малкото човече" Знам, че тепърва ни предстоят нови предизвикателства, детето е доста привързано към приемния родител, но и знам, че започва нов етап в живота ни, че е за хубаво! Желая успех и търпение на всички, които все още не са изпитали тази радост!