Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 ян. 2016, 15:34 ч.

Шеста тема на чакащите

  • 312 853
  • 2 606
  •   1
Отговори
# 2 580
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 689
Честито предложение, Анонимна!
Дано това да е твоето детенце. Късмет и ще се радваме да споделиш после Simple Smile

# 2 581
  • Мнения: X
Мерси, ЦветеМое, и да, Алба, ще споделя естествено, само да дойде другата седмица и да се чуя със социалните и уговоря среща

galinka8512, вписана съм края на май 2018 и това е първото предложение, което получавам. И да, сама осиновявам и искрено се надявам, малката прекрасница да се окаже дъщеря ми....

# 2 582
  • София, London
  • Мнения: 15 958
Честито, Анонимен.
Ще споделя какво ме бяха посъветвали мен, дано ти е от някаква полза.
 Когато ходиш на свиждане в приемното семейство избирай различни интервали от дневния режим на детето и като се съберат да можеш да го сглобиш и да се ориентираш.
Мен ме бяха посъветвали, ако имам възможност да си посветя ден- два  мои почивни дни, да отседна в града, в който е детето и да се ходи на гости  примерно сутрин за събуждането - обхваща се храна, игра, разходка, следобед за събуждането и т.н.
 Дневният режим на тази възраст се повтаря.

# 2 583
  • Мнения: 174
Мерси, ЦветеМое, и да, Алба, ще споделя естествено, само да дойде другата седмица и да се чуя със социалните и уговоря среща

galinka8512, вписана съм края на май 2018 и това е първото предложение, което получавам. И да, сама осиновявам и искрено се надявам, малката прекрасница да се окаже дъщеря ми....



Стискам палци ,това да е твоето дете.Успех !! Сподели после как е минало.

# 2 584
  • Мнения: 13 232
Прочети повече за детето на тази възраст, какво трябва да е развитието, какво може да прави. И задавай въпроси. Ако е в приемно семейство, може и да те подведат. Ние имахме съмнения за развитието, а приемните упорито отричаха.
На Цвете смятам, че на този етап са валидни 7 и 8 точка. Другите са, ако ще осиновявате.

# 2 585
  • София, London
  • Мнения: 15 958
На тази възраст  родителите обръщат внимание до колко държи стабилно главичката, до колко сяда само, до колко следи движещи се звукови предмети, колко зъбки има, колко е височко, вече преодоляват Моро. Може да проявиш интерес какъв е дневният режим на детето, с каква е захранено,какво обича да хапва, има ли апетит - какво адаптирано мляко пие и по колко, а водичка? На колко часа огладнява, обича ли водата да го къпят. Всичко това би ти помогнало мнооого за в бъдеще.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 23:16 от gerda1

# 2 586
  • Мнения: 704
Мисля, че най-важното е просто да прецениш дали е твоето детенце. Като това не означава да пърхат пеперуди в корема. Означава да застанеш пред себе си и разумно да прецениш какви са твоите очаквания за детенцето и това детенце отговаря ли на тях. Ако е така - с цялото си сърце ви пожелавам да сте щастливи заедно.

Дори и изобщо да нямаш представа какво яде, колко спи и какво го успокоява, пак ще се справиш. При мен, социалните не разрешаваха контакти с приемните родители. Аз взех детенцето и нямах отговори на всички тези въпроси. Ами оцеляхме. Днес вече се обичаме, щастливи сме и се познаваме добре.

# 2 587
  • Пътеводителят е достоверен, действителността често греши!!!
  • Мнения: 1 210
Таня, относно последния абзац от поста ти - незная кога си осиновила, но ми прозвуча странно социалните да не разрешават контакти с приемните. От цялата система, този контакт е много полезен и смислен. Хем намаля стреса за детето, хем леснява адаптазията, хем прехода е плавен. Много странно, наистина.

В моя случай, след като се видях веднъж с приемните, си сменихме телефоните и не сме декларирали всяко обаждане и всяка снимка, които сме разменили с приемната майка. Даже сме се виждали неофициално, и това е нормално за мен. Естествено, след като дадохме заявка за стартиране на процедурата.

# 2 588
  • Мнения: 704
Нямам представа защо беше такава политиката на социалните, но и не е моя работа. Написах го за да се има предвид, че има и такива случаи. И важното, според всички нас, общуване с приемните родители, също не е кой знае колко незаменимо.
И пак казвам - колкото и да се подготвя човек, най-важното е срещата с детенцето и решението дали е то.

# 2 589
  • София, London
  • Мнения: 15 958
Доколкото съм се информирала, този отказ за контакт с приемното семейство е някаква форма на нарушение. И наистина създава травматизираща атмосфера за детенцето.

Последна редакция: пн, 11 ное 2019, 11:27 от gerda1

# 2 590
  • Мнения: 704
Ами освен да ме уведомите какво е точно нарушението и ще подам жалба, че са ми травмирали детето. Въпреки, че предполагам всички осъзнаваме, че травмата е неизбежна поради същността на момента.

Вижте, изобщо не ми е на дневен ред да се връщам година назад и да дълбая какво и защо. Споделих го, защото според мен в постовете имаше предложения за въпроси, които звучат добре на книга и на обучението за кандидат осиновители, но действителността често ни поднася изненади. За да сме подготвени и за отклонения от правилото си направих труда да напиша как се случи при нас.

# 2 591
  • София, London
  • Мнения: 15 958
Аз не съм давала съвет за задаване на въпроси, не ме разбирайте погрешно. При срещата с приемните родители може да се ориентирате във въпросната информация за себе си.
 Наистина,таничка, щом всичко е зад вас, няма нужда да се дълбае.

# 2 592
  • Мнения: 21
Относно приемните родители,моето мнение е, че при всеки е различно. Приемната майка на моето дете ме посрещна с думите...„какво нещо е живота, аз сега я гледам и се надявах един ден тя мен да гледа”  Естествено си направих изводите и елегантно я дистанцирам. От момента на вземане не съм допуснала разговори между тях. Малко информация и снимки,които се разреждат във времето.

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 23:52 от Masha Basha

# 2 593
  • Пътеводителят е достоверен, действителността често греши!!!
  • Мнения: 1 210
Таня, благодаря ти за различната гледна точка. Точно за това е толкова ценно общуването ни тук, във форума.
Явно наистина съм късметлиика...
Приемната на моят син винаги ми казва колко ѝ е на сърце, как го е взела на 11 дни, изписан от родилното, колко ѝ липсва и т.н., което е разбираемо... Той е първото приемно дете, за което тя се е грижила.
Но когато взехме решението да го вземем, тя ме погледна в очите и ми каза: " Много ми е мъчно, но знам, че аз не мога да му дам това, което ти можеш."

Факт е, че това не е "работа" за всеки човек, както и че има  различни подбуди и причини човек да го направи... Има и хора, които гледат на тези изоставени деца като на "банкоматчета", което е отвратително....
НО, има и хора, които наистина го правят с добро чувство, гледат децата като свои и после страдат за тях, макар и сълзите да са по-скоро от радост.

# 2 594
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 689
Приемната майка на моето дете ме посрещна с думите...„какво нещо е живота, аз сега я гледам и се надявах един ден тя мен да гледа”  
Хахах, нали, какво нещо само е живота. Хем да й плащат, че гледа дете, хем после ако може то да гледа нея ...безплатно. Ами като толкова иска, защо не си е осиновила?
Честно казано мен малко ме плаши този момент с приемните родители. Че каквито сме меки Марии с ММ, лесно ще ни се качат на главата някои, които не си знаят границите.

Общи условия

Активация на акаунт