Шеста тема на чакащите

Не съм много съгласна да се лимитира до 3 отказа, в някои случаи се знае много добре, че детето се предлага в разрез с посочените критерии, за да се съберат три отказа . Не е редно да се ощетяват кандидатите. Освен това не съм сигурна, че всичките комисии имат връзка помежду си и виждат отказите за другите области. Аз, докато чаках, редовно получавах обаждане от една комисия, в която все ме питаха дали съм осиновила, защото искали да ми разгледат кандидатурата на следващия съвет и никога не се обаждиха, за да кажат че са ме избрали. Следващото обаждане пак беше, за да ме питат дали съм осиновила, но на въпрос: какво стана на предния съвет?, жената казваше, че не съм била избрана. Не знам сега каква им е системата и дали наистина могат да видят кой колко отказа е дал. Могат да ви попитат и вие чистосърдечно да си кажите, но ако не си кажите, не съм сигурна, че могат да натиснат копче и да видят.

Няма никакво значение , колко откази ще направите , важно е да намерите вашето дете.Работата на социалните е не лека и по някога за да съберът,, две души ,, се иска малко и късмет да не кажа чудо  .Аз направих 5 отказа  и защо ли ,сега ще обясня .Първото предложение :виждат ме и ми се извиняват още от вратата , че не  било подходящо за нас детето , като го видяхме на снимка , наистина не отговаряше на критериите ни .Второто  беше с болест която аз никога не бих приела , но пък такава сладка девойка , че дори тръгнахме по лекари за да се консултираме и въпреки това , че те ме убеждаваха че сифилиса е лесно лечим аз  не можах да се пречупя .Номер три : Този номер три ще го помня до живот , надявам се да не съм допуснала грешка , но и това е възможно .Мъжът ми много го хареса а аз се разколебах в последния момент .
Самия етнос плюс усложнение ми се виждаха доста тежка летва която трябва да прескоча и то очите ми отвори моя позната , която ми припомни , какво всъшност исках аз и тогава осъзнах , че 2 години аз седя с едни грешно написани документи и не бях искрена  .Ама ги написах така , понеже си мислех , че инъче никога няма да се обадят .За следващите два отказа  от едното място изобщо не ми бяха прочели документите  съдейки  по профила на детето а  на последното предложение така ме уплашиха , че изобщо да не им се довери човек , но си признавамако това е начина да събереш две души ,за да ги направиш щастливи го приемам .  И на мен ми казаха , че гледат лошо на много откази , ама откази се трупат и заради тях самите понякога с чупките и чалъмите им да си свършат работата:Д.Щеше да е хубаво да имаха магическа пръчка и с нея да решаваха всички проблеми ама уви и те нямат .Очаквам няой ден да получа предложение номер 6   , ако решат да не ни се обаждат заради това , че сме натрупали откази , може да кандидатсват , да видят как стоят нещата от другата страна и пак ще си говорим .

Благодаря ви за отговорите.На нас те първа ни предстои да се изправим лице в лице с тази процедура.Имаме желание, но не мога и да скрия дозата страх или притеснение може би от всичко което те първа предстои.Аз съм си и доста чувствителна, но живи и здрави и това ще мине.Имам несполучливи бременности и нямам сили и желание вече да преминавам през всичко това, а и кюретажите не са си за пренебрегване, психиката....изобщо всичко.Иначе сме здрави и нямаме проблеми, който да възпрепятстват последващи опити.

Извинявам се, че съм анонимна, но имам причини за това. Искам само да кажа, че този пост е много подвеждащ и би довел някого до затруднение или конфузна ситуация. По първото болднато - на курса не ви ли казаха, че е градска легенда? Няма такова нещо като задължително събиране на 3 отказа за детето и никога не е имало. По второто болднато - категорично има връзка между РДСП и да, точно с натискане на едно копче могат да видят имате ли откази другаде и къде точно. Тези обаждания от "една комисия" са супер странни и със сигурност нерегламентирани и нередни.

Здравейте,
след дълго мислене,реших и аз да се включа в тази така полезна тема.Чета си ви и аз най-усърдно и най-накрая се престраших да драсна няколко реда.
Ние с ММ сме заедно вече 7 години и безуспешно се опитваме да си имаме детенце.Тъй като и двамата сме с хронични заболявания,забременяването е много трудно.Тепърва ще тръгваме и по другия труден път с инсеменации/донорство/инвитро процедури.Но решихме първо да подадем документи и за кандидат-осиновители.
След като бях изчела какви са необходимите изследвания и след като съвсем скоро преминахме и обученито (което беше онлайн поради COVID-19),сега сме почти на финалната права,за да бъдем включени в регистъра.Утре ни предстои среща с ръководителя на дирекция "Социално подпомагане" във Варна и сме малко притеснени.
Досега социалните работници,с които сме комуникирали,са много мили и отзивчиви,отговорили са на хилядите ни въпроси с охота.
Доколкото разбрах от тях,утре след срещата с директора на "Социално подпомагане" ще се изготви цялостен доклад за нас,нещо като профил,чрез който съветите за осиновяване ще избират родители за децата.
Може ли някой да сподели как е преминала срещата с този директор,дали има нещо,което трябва да имаме предвив,незнайно защо съм малко притеснена....
Благодаря на всички предварително

Срещата с директора да ви е най-малкия кахър. Нас ни питаха за впечатления от курса и социалните. И почти не се сещам за друго. Точно за 5 минути мина.

Няма от какво да се притеснявате. Докладът не се изготвя от Директора, а от социалните, работили с вас. Срещата с тази дама (ако не е настъпила промяна в ръководството) протича леко, в един човешки разговор, насочен най-вече към това как е протекла процедурата, били ли са покрити вашите очаквания, получили ли сте отговори и съдействие по всички въпроси, които ви касаят и т.н. На нас ни бе казано, че тези срещи се провеждат, за да може да се получи обратна информация за работата на социалните. Това - преди 5 години, когато за пръв път минавахме процедурата, а тези срещи бяха въведени скоро преди това. Сега опитах да си спомня дали сме ходили на такава при подновяването през 2017-та... Според ММ не сме, а аз мисля, че бяхме. Но така или иначе няма нищо притеснително и стресиращо.
Зад кметство Приморски ли ще ходите? Как се казва Директорът?


Аз също знам, че отказите са достъпни за другите дирекции. Така казаха самите служители.
Според мен обаждания от дирекции за предстоящо обсъждане на съвет е неправомерно. Някой е надвишил правомощията си или е абсолютно некоректен.
По отношение на броя откази... Дано да не се приеме лично... Когато направиш 2-3 отказа, за мен е крайно време да помислиш къде си сгрешил. Не може все грешката да е в "чуждия телевизор".
За мен това е най-тежката част от процеса и е убийствено тежко да се дава отказ. Особено ако си видял детето. Ние имаме един отказ, между двете осиновявания. Не отидохме изобщо. Имахме ред причини за този отказ и въпреки това ми бе много трудно. А второто осиновяване мина на косъм от отказа. Имахме разногласия с ММ дали да приемем. Доста време той беше против. Аз се наложих. Днес не искам и да помислям какво било, ако не бях. Както и ако бях послушала страховете си първия път.
А те, страховете, ще ни съпътстват цял живот. Както и радостите. Независимо дали сме биологични родители или не.

Анонимен, позволи ми да не се съглася. Според закона при три отказа от български кандидат - осиновители (вътрешно осиновяване) детето се вписва в международния регистър. Въпреки това пак може да ме се търсят осиновители в България и те са с предимство пред международното осиновяване.
Дъщеря ми ми е първо предложение за две години чакане. Вписана в регистрите на 6.10.2011, писмото го получих на 16,09.2013, а срещата беше за 24.09. Тя вече беше вписана в регистъра за международно осиновяване паралелно с вътрешния регистър. Смятали са я за неосиновяемя в България заради здравословното й състояние. Дори ми се извиниха, че изобщо ми я предлагат, но "искали да й дадат шанс да остане у нас и понеже съм написала, че бих взеля дете със заболяване/ увреждане..." Вероятно по тази причина ми дадоха и много подробна и изчерпателна информация. И изобщо не очакваха, че аз след първата среща ще кажа 'Да". И не, решението ми дойде след два часа колебание и претегляне на ситуацията, шансовете ми да получа следващо предложение и какво ще бъде то. Не съм питала имала ли е други откази или просто не е разглеждана на съвет до септември, а е вписана в регистъра няколко месеца по-рано.
Към питаща бъдеща мама за избор. Разбирам какво имате предвид, но един съвет от мен - предварително уточнете ясно какво бихте желали и какво не бихте приели. И бъдете наясно, че на практика избор нямате и няма да имате, защото децата под 3 годините мноооого намаляха, 90% са от небългарски произход или смесен, на много от тях повече или по-малко им личи ромският произход. Белите българчета не само по-малко биват изоставяни, но още по-рядко ги изоставят, ако са здрави и от наблюдавана бременност. Така, че първо бъдете откровени пред себе си какво точно искате/ не искате и след това със социалните работници когато ви вписват. Така по-малко ще получавате неподходящи предложения.
Второ, дори и детето към момента да е здраво никога няма да научите всичко относно фамилните обременености на биологичните родители. Най-малкото в 99 на 100 от случаите бащата е неизвестен.

Всеки случай е строго индивидуален и не би било редно да се обобщава.
Аз също съм чувала, че се предлагат деца с цел да се получат три отказа и се пристъпи към вписването им за международно осиновяване, но само съм чувала. Познавам доста осиновители и на нито един от тях не са предложили дете с тази цел, въпреки че са стигнали до отказ. Всеки си има своите причини и аз не съм им съдник. Самата аз бях на път да го направя, защото ме беше страх от диагнозата сифилис, вписана в досието на детето ми. Сифилис, който вече беше излекуван, но всичко което прочетох за възможните последствия от нея, ме караха да се страхувам и слагам на кантар осиновяването на това дете. Направих и невъзможното, за да си изясня всичко и въпреки, че ми/ни беше безкрайно трудно да отговорим на всичките си въпроси, осиновихме нашето момче, което беше лекувано от сифилис. Сега се връщам назад и съм безкрайно благодарна за решението ни. Дори се плаша, че можехме да го откажем, но както вече писах - всеки случай е различен.

Когато написах, че за мен са допустими до 3 отказа, имах предвид не да се лимитира от институциите и се определя максимум, а че аз самата за себе си ако направя повече от 3 отказа, бих се замислила какво не е наред, както вече някой писа.

Keini, не те познавам и не бих искала да изказвам крайно мнение само по прочетено във форума, но думата "изберем" и предварителната нагласа, че ще отказвате деца, буди у мен съмнение в искреността на желанието да осиновите. Иска ми се да вярвам, че са вследствие на непоитността ти по темата и страха, който изпитвате.
Според мен споделяйки страховете си и търсейки отговори на въпросите си, са пътя към осъзнатото осиновяване, което децата заслужават. Ако погледнем реално на нещата децата са най-прецакани от всички - първо остават без семейство си, после някой друг трябва да реши кое друго семейство е подходящо за тях, а накрая семейството избира дали да го осинови или не. Децата нямат право на избор, а някои от тях остават и без такова за цял живот.

Един съвет към всички, които тръгват по този път - не се страхувайте да питате и споделяте страховете си. Не винаги отговорите ще ви харесат, но само така бихте могли да изясните сами за себе си какво искате.

Mama Ru, вашите постове са едни от най-информативните в темата и се възхищавам на обективната Ви гледна точка и информация по повечето въпроси. По въпроса с трите отказа обаче има някои недоразумения. Дете се вписва в международния регистър, ако са изминали 6 месеца от вписването му и не е осиновено на национално ниво, независимо по каква причина. Дали има 3, 5 или 20 или никакви откази няма никакво значение - важното е да минат 6 месеца. Детето може изобщо да не е предлагано на български осиновители по преценка на съответния съвет, поради увреждания, които на национално ниво категорично няма да бъдат приети. Тогава детето се вписва в международния регистър без нито един отказ - не са необходими, за да бъде вписано за международно осиновяване. Детето може да има, може и да няма откази. Но никой не "събира" такива с цел. Вписването на детето в международен регистър не отменя вписването му в националния и то може да бъде предлагано и на български граждани, както е станало и при теб. Осиновителят може да хареса детето по анонимен профил в сайта на агенцията - това последното не ми е съвсем ясно как точно става.

Здравейте, нямам проблем с крайните мнения. Не съм с предварителна нагласа, че ще отказваме деца, напротив толкова ми се иска  още от първият път да стане и дано да е така. Бяхте полезна, благодаря.

Анонимен, преди години регистър за международно осиновяване и още един регистър на АСП бяха публични. И процедурата при тях беше обърната - кандидат, който разглежда съответния сайт може да поиска да осинови конкретно дете. Информацията обаче беше анонимна - пол, възраст, здравословно състояние, коментар за развитието евентуално, дали има братя / сестри и посочени номерата им в регистъря, дали се отглежда в ДМСГ или приемна семейство. Само това можеше да се прочете. Когато ме извикаха за дъщеря ми и ми четоха профила й (документите) имах дежа вю,понеже вече бях чела този профил (без име и рождена дата) в Международния регистър. Имаше обаче други данни, които бях запомнила - седмица на раждане, тегло, ръст, престой в кувьоз, диагнози...
От известно време тези профили вече не са публично достъпни.

Здравейте, бихте ли ми казали какво медицинско удостоверение трябва да предам ?

Купува се от книжарница и се носи на личния лекар да го попълни .Преди това е необходмо да си направите изследвания , за хепатит , сифилис и спин и да минете през туб.диспансера ,за да ви направят изслдване за туберкулоза и тук също ще ви е необходимо медицинско от книжарница така ,че закупете 2броя за вас и 2 за съпруга ви.Мисля , че купихме удостоверение , за започване на работа а не за шофиьорски курсове.

Здравейте, аз имам още един въпрос относно международното осиновяване .Имали ли  тук случаи на осиновили дете от чужбина и какво ви е мнението като цяло ?