Шеста тема на чакащите

Аз също съм много наясно какъв е срокът.А и каква вина имам,че точно от Варна си харесах ме дете.И за други градове съм чувала,че действат така.Не е необходимо да пишете чак с червени букви все едно сме някакви тъпоумници тука.

Саманта_Анна, в темата пишат двама или трима анонимни, затова се обозначават с различни цветове.
Аз знам и за случай от Плевен да дадат детето в деня на делото, но е било преди 13-14 години. Преди 10 години карах курса и тогава ни казаха, че това са редки случаи. С естери сте си едно пътуване. А знаехте ли предварително, че ще ви дадат детето веднага или ви изненадаха?

samanta_anta, нямам никаква идея поради каква причина реагирате така на думите ми.
Отговорът ми за срока на предаване на детето не беше отправен към Вас, а към момичето, на което предстои дело и прибиране у дома.
Коментарът ми за Варна пък, ако и да има предвид и Вашия (но не само него) случай, не съдържа и нотка на упрек към осиновителите. Ако някой нарушава правилата, това не са те, а съответните служители. Само си представете, ако се случи да има обжалване. Шансът е близък до нулата, но след като има по закон такъв срок, значи има вероятност да се случи. Ако детето е вече  у дома, какво става?! Даже не искам да си помислям. За радост не се е случвало досега, дано и не се случи.
За мен бе важно да знам дали след делото се прибираме сами или с детето. Най-малкото трябваше да носим доста неща, ако си идва с нас. Затова и питах втория път. Първия не се наложи, защото там всичко беше изрядно, всичко ни беше обяснено предварително в детайли и нямаше неприятни изненади. Втория път хаосът бе пълен.

Цветът на буквите в поста ми първо не е червен и второ, е различен с определена цел. Преди време едно от момичетата помоли анонимните да се разграничаваме по цвят. В последно време тук отново пишат няколко "анонимни" и за мен лично е трудно да ги разграничавам, като пишат с черно. Става доста шизофренично, когато мненията са разнопосочни, а никът - еднакъв. Затова мисля, че вариантът с цвета е добро решение. Вече почти две години пиша така в тази тема и за пръв път някой го приема като намек за интелекта си.

Надявам се, че вече сте разбрали какво и как съм искала да кажа.
Бъдете здрави!

Здравейте мами, днес мина делото. Много добре. За около 10-15 мин.
Подадохме декларация за препис от съдебното решение. Интересувам се каква такса се заплаща? Не ни казаха сума, само че в деня в който трябва да вземем решение трябва да бъде заплатена такса по преписа.

Честито за делото!
При нас, в Бургаският съд, таксата беше 4лв на копие. Дадоха ни 4 оригинала с мокри печати.
Можете и да звъннете в съответният съд и да попитате.

2 лв. за първа страница и по 1 лв. за всяка следваща.

Здравейте,
момченцето беше на 4г 1м., а нашите критерии бяха да е дете или деца, ако са братчета, сестричета или брат и сестра до 5г., да нямат увреждания и да не е с видими ромски черти.
На втората среща му взехме едни желирани бонбони, защото ПМ беше казала, че за него не е препоръчително да яде много шоколад и без това не се спира и ще се превъзбуди. Покрай бонбоните се поотпусна да говори, а и вече ни познаваше, питах го ще ни почерпи ли и нас, на мен веднага даде, а на мъжа ми малко се замисли, но и него почерпи, дори той сам реши да попита ПМ да почерпи и социалната работничка. Нашите срещи се състояха в помещението на Закрила на детето и там има достатъчно играчки и занимавки. Приемната майка ни разказа за срещата му с биологичната му майка и никак не ни хареса това, което чухме. За решението ни да дадем откъз надделя майка му и поведението на приемната майка, тя през цялото време говореше така все едно ние сме решили да го вземем и в момента се виждаме за да се опознаем.

pipiiv моята дъщеря беше без отказ, в ЦНСТ редовно посещавана от БМ. Отношението от страна на служителите към мен беше същото, въпреки, че аз още след първата среща взех решение да я осиновя, а социалната работничка на БМ беше категорична и потвърди на информационната среща, че няма шанс да върнат детето на БМ. Въпреки това слушах само "Горката майка, как ще го понесе, това ще я съсипе".
Мога само да кажа, че ако детето е имало контакт с БМ и е в по-осъзната възраст, то приема осиновителите като хората, които го разделят от БМ и ги отхвърля.

pipiiv, правилно решение сте взела.

Здравейте.
Моля за съвети относно адаптацията на дете, момиче на  1г7м.?
Трябва да я вземем в сряда 14.04.2021г
До момента сме имали 5 срещи.
Много е привързана към приемната майка.
Позволява ни да я докосваме,да играем с нея,но в по-голяма част от времето на срещата, търси ПР, и не е в настроение.
В момента и никне зъбче и явно предполагаме е заради това.
Засега повече внимание обръща на таткото, тъй като в приемното семейство не е имало мъжко присъствие.
Не е играла досега с други деца на нейната възраст или по-големи от нея.
 Имам чувството че е дистанцирана към мен. Опитвам с играчки, подходящи за възраста и.
Честно притеснявам се като я вземем как ще реагира. Подготвила съм вкъщи всичко. Надявам се да и е интересно на ново място и да не понесе раздялата с ПР зле?
Съвети, моля.

Колкото и да Ви обръща внимание, вие сте непознати хора за нея, така че е нормално да търси ПР.
Адаптацията на всяко дете е различна, така че моя съвет е да следвате детето - ако не иска да играете с него, не го насилвайте, но все пак да му подсказвате какво можете да правете заедно. Постепенно грижите - хранене, къпане, преобличане и други жизненоважни неща, ще му помогнат да се привърже към вас и да осъзнае, че вие сте сигурните за него хора.
Според мен най-полезното нещо е говоренето, поне на нас това ни помогна най-много. Много говорих на нашия син - обяснявах му всичко, което ще правим и всичко, което правехме. В началото много плачеше и се страхуваше от всичко. Разнасях го постоянно, за да не плаче толкова много, но в един момент, когато не можех да спя от болки в гърба, започнах да го оставям да си плаче. Страхуваше се когато кихам, за това започнах да кихам наушким и след това се смеех - така накрая от нещо страшно, го превърнахме в наша си игра и се забавлявахме. Плачеше и когато му свършваше храната, за това започнах да го подготвям малко преди това, като му говорих колко лъжички му остават - "сега ти остават 5 лъжички, а сега 4, 3 и т.н. Постоянно гледахме съдържанието на купичката и накрая му казвах "край" и "браво". Всичко това му помагаше да се подготви психически и не приема толкова тежко, когато вече няма следваща лъжичка. Въпреки, че в ЦНСТ-то много обичаше да се къпе вечер, в къщи беше проблем и започнах да го къпя през деня, докато се нормализираха нещата. Не беше лесно, но се справихме. Учехме се взаимно - ние да сме негови родители, а той да е наш син. Мина доста време, докато осъзная, че в началото съм била доста напрегната и в момента, в който се бях успокоила и приела някои неща за него, всичко започна да се нормализира, започнах не само да се наричам, но и да се чувствам като негова майка.
Въпреки, че е неминуемо родителите да сме напрегнати, това доста усложнява ситуацията, защото децата усещат това напрежение. Съдейки от личния си опит, много е възможно ако сте по-напрегната, детето да усеща и за това да е по-дистанцирано към Вас, от колкото към мъжа Ви. Бъдете до нея, говорете ѝ и правете това, което самата тя Ви подсказва, опитайте се да я разберете и че на нея ѝ е много по-трудно от колкото на Вас. Трудно е да правиш всичко това, докато възпитаваш и поставяш граници, но сигурността у децата идва именно от любовта, грижата и поставените граници.
Пожелавам Ви лека адаптация и много да се обичате!

Съвсем нормално е да понесе раздялата зле. Приемната майка е била целият й свят до този момент. За детето вие сте непознати, които я вземат от всичко, което познава и което й дава сигурност. Това е причината, поради която на курсовете не препоръчват "посрещания" на детето от по-широк кръг роднини - това увеличава стреса. За детето денят, в който го вземат от приемното му семейство изобщо не е празник, а напротив - огромен стрес. Все едно е отвлечено.
Пиша всичко това не за да всявам паника, а за да можем да погледнем от негова страна; доколкото е възможно да видим ситуацията през неговите очи.
Мисля, че е съвсем нормално детето да е в огромен стрес и бавно да започне да свиква с вас с времето. Ключът, обаче, е във времето.
Мисля, че е много важно да сте готови да проявите търпение и към детето, и към себе си. И да приемете за себе си, че това дълго чакано детенце ще стане ваше постепенно. Постепенно ще ви се довери и ще ви приеме за най-близките си хора.

Поне на първо време ще е трудно с адаптацията, предполагам. Детето е достатъчно голямо да разбира и най-нормалното нещо е да е привързано към приемната майка, а Вас да Ви отхвърля. Търпение е решението.  Колкото и да е трудно се въоръжете с нерви и търпение. При нас адаптацията на детето продължи около два месеца, а моята да не казвам, че ще ми се смеете. При все, че си мислех, че съм подготвена и нищо не може да ме стресне. Но до близо пет-годишна възраст плачеше всяка нощ, ама зверски рев. То пък моето не даваше и да го гушкам в началото и всичко беше много трудно. Беше на година и два месеца, пребивавала изцяло в дом за деца. От "играта" с деца на нейната възраст и по-големи само се беше научила да се защитава и удряше всеки, който я доближеше. Това обаче бързо отмина. Много скоро разбра, че никое дете не я застрашава. Но се срещаше само с братовчедите си, които са с около година разлика от нея. Така, че това, че не е играла с деца, засега не е проблем. Разпитайте за всички неща, около заспиването на детето. Най-трудно е тогава. Засега не го събирайте с други деца, нека първо да свикне с вас като семейство. Много е малка, за да се заиграва с други деца. Има време, всичко ще си дойде на мястото. Успех и лека адаптация!

Запишете приемната майка как пее някоя песничка за приспиване или й казва как е най-хубавото слънчице на света и отначало й го пускайте често.

Не насилвайте гушкането. По принцип е най-добре да я гушкате много и продължително, но като за начало й казвайте - Ето сега, искам да те гушна, ще ми позволиш ли.

Аз не съм го правила, но спете няколко дена с някоя тениска да речем, след това я дайте непрана на приемната майка. Целта е детето да свикне с миризмата Ви. Също така не е лошо да ползвате поне временно същите препарати като в приемното семейство. На срещите се надявам, че говорите на детето колко сте щастливи да е ваше дете, как скоро ще си дойде у дома, описвате какво го  очаква там . Стремете се да спазвате режима, с който детето е свикнала и бавно и постепенно да го нагаждате към Вашите разбирания. Когато излизате с детето избягвайте струпване на места с повече деца - шумът и гонещите се наоколо деца може да го притесняват.