Шеста тема на чакащите

  • 587 321
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 5 370
  • Мнения: 3 153
sweetchild, за бг произход ще чакате безмислено много.
Жена от ромски произход може да се самоопредели като българка и да ви предложат детето и, което всъщност е от ромски произход. Та всичко е относително.

# 5 371
  • Мнения: 94
sweetchild, за бг произход ще чакате безмислено много.
Жена от ромски произход може да се самоопредели като българка и да ви предложат детето и, което всъщност е от ромски произход. Та всичко е относително.
Благодаря за информацията, мила  П@нди.

# 5 372
  • Мнения: 17 914
sweetchild, ние, осиновилите вече, сме тук с една мисия - не просто да подкрепим, а споделяйки нашия опит и истории да свалим розовите очила, които всички в началото слагаме. Не е лесно да си родител на осиновено дете, дори и да имате късмета да е напълно здраво към момента на осиновяването. Защото всяко дете идва с миналото си, с генетиката си, с характера си и тепърва се опознаваме и напасваме и най-важното - трябва да изградим връзка с дете, което не сме заченали ние, не е расло в утробата ни, не сме изградили връзката пренатално, не сме минали през раждането му, не сме го закърмили, в повечето случаи сме пропуснали първото зъбче, първите крачки, захранването, първата думичка. Трябва да го приемем и то да ни приеме, за да изградим връзка. Трябва да го подкрепяме, за да пребори травмите от изоставянето си и миналото си, но първо трябва ние да преборим нашите травми от това, че не сме успели да родим. Колкото по-малко очаквания имате към бъдещото си дете, толкова по-лесно ще го приемете и ще изградите връзка дете-родител. Предварителните нагласи и очаквания могат да се разминат с действителността.

# 5 373
  • Мнения: 94
sweetchild, ние, осиновилите вече, сме тук с една мисия - не просто да подкрепим, а споделяйки нашия опит и истории да свалим розовите очила, които всички в началото слагаме. Не е лесно да си родител на осиновено дете, дори и да имате късмета да е напълно здраво към момента на осиновяването. Защото всяко дете идва с миналото си, с генетиката си, с характера си и тепърва се опознаваме и напасваме и най-важното - трябва да изградим връзка с дете, което не сме заченали ние, не е расло в утробата ни, не сме изградили връзката пренатално, не сме минали през раждането му, не сме го закърмили, в повечето случаи сме пропуснали първото зъбче, първите крачки, захранването, първата думичка. Трябва да го приемем и то да ни приеме, за да изградим връзка. Трябва да го подкрепяме, за да пребори травмите от изоставянето си и миналото си, но първо трябва ние да преборим нашите травми от това, че не сме успели да родим. Колкото по-малко очаквания имате към бъдещото си дете, толкова по-лесно ще го приемете и ще изградите връзка дете-родител. Предварителните нагласи и очаквания могат да се разминат с действителността.
Напълно ви подкрепям в това което казвате.
Благодаря за изчерпателната информация. Бъдете здрава и все така отзивчива.Хубав и успешен ден

# 5 374
  • Мнения: 3 153
Ние имахме 3 хубави години докато тръгне 1 клас. От тогава започнаха проблемите Еди след друг ...
Това щях да напиша и аз като мама Ру. Генетиката си казва думата ...

# 5 375
  • Мнения: 17 914
П@нди, прави ми впечатление, че осиновените деца по-често имат обучителни затруднения и по-трудно се адаптират в среда на връстници.

# 5 376
  • Мнения: 185
П@нди, прави ми впечатление, че осиновените деца по-често имат обучителни затруднения и по-трудно се адаптират в среда на връстници.
Точно така е!  При нас беше изключително трудно. Индивидуално обучение, логопед, ресурсен учител, частен учител, ние в къщи учители. Ноо някак си се справяме, голям плюс е за нас, че и другите уж нормални деца, срещат големи трудности. Голяма част от родителите не обръщат внимание първите години в училище, мислят си, че там ще ги научат, да ама не!!!
Момчето ни ще е 5 клас на есен, изключително труден клас, много промени, нови предмети, нова класна, нови учители. Учителите постоянно те напъват, кой кво правил, кой беля, кой не учил, кой мълчал ,неискал да говори.
Въобще, най-голямото предизвикстелство, след самото осиновяване е!

# 5 377
  • Мнения: 13 589
sweetchild, ако не сте склонни да промените произход, променете др. критерии. Пишете "лечимо заболяване или възможен за коригиране здр проблем", защото като пишете "здраво", отпадат деца с лечими заболявания, поднормени и и недоносени и, с леки сърдечни, двигателни или очни проблеми, алергични и тн неща, които се оправят.
Може и възрастта да вдигнете леко или да добавите смесен и неизвестен произход.

# 5 378
  • Мнения: 3 153
Дядо Яг, 5 клас е доста труден. Освен всичко, което си изброил има ежедневно носене на тежка раница и ходене от кабинет на кабинет. Ако са на 2 етаж добре, но на 3 и 4 етаж е трудно самото организиране на детето. Да си събере нещата - учебници, тетрадки, несесер, да ги сложите раницата и да знае къде да отиде за следващия час. Ако няма и занималня - прибиране в къщи, учене самичко и т.н.
Ще видиш наесен.

# 5 379
  • Мнения: 17 914
И аз имам четвъртокласник, а голямото е в осми клас. Едното от трети клас не е на занималня, другото - от първи. Справихме се. За мен лично, четвърти клас е максимумът за занималня, после е добре детето да не ходи. Вече на доста места имат шкафчета в класната стая дори и 5-7 клас. Зависи и дали са на кабинетен принцип или са основно в класната стая. Ако пети клас ви е зор, седми е още по-голям зор, защото хем пубертет ги тресе, хем е важен, защото определя къде ще продължи детето, хем и едно пренавиване става и у дома, и в училище. Издържите ли 5-8 клас, нататък става много по-лесно.

# 5 380
  • Мнения: 69
Здравейте...
Преди повече от 12 години и аз бях доста активен в тази група!Четях, интересувах се, очаквах да ми се случи и на мен.Да имам своето детенце. Всичко беше изпълнено с надежда, с много мечти!
Към днешна дата нещата са отчайващи...меко казано! Физически здраво дете, което има най-трудния характер на света. Сигурно и аз имам своите грешки в ходенето ни заедно, във възпитанието.
Опитвах какво ли не.Дълги приятелски разговори след, които нещата ставаха още по-трагични. Минах през срещи с психолог, който така и не можа да осъществи връзка с детето. Каза ми, че било разлигавено и да взимам мерки защото нещата ще отиват към по-зле. Взех мерки и станах по-твърд.Нещата горе долу се стабилизираха за около 2 години. Вече и това не върши работа.Негативизъм, постоянно недоволство, умишлено дразнене към близките. Никога не сме напарвили нещата както трябва. Всъщност има моменти на спокойствие когато нещата се случват по желанието на детето.Откажеш ли нещо и става АД. Все едно няма верен ход. Удовлетвориш ли желанието то е път към нещо повече и повече като желание...няма удовлетворение.Кражби, лъжи, обиди.Още в детската градина си показа рогата.
Сблъсъците са сериозни.Викове,разправии.Път на никъде. Мъка е и за нас и за детето. Все по.често се улавям да мисля за опцията разсиновяване.Чета и разбирам, че е почти невъзможно.Но и това, което се случва не е здравословно, не е полезно за никого.
Не искам да обезкуражавам никого, но ако днес можех да върна времето назад.Никога не бих осиновил!Това е ужас безкрай и мъка!

# 5 381
  • В градината...
  • Мнения: 16 104
Нашият осиновен е голяма фога. Хитър, може да те купи и продаде. Като учим вкъщи, когато е болен, се справям много бързо. А кака му, мале.... по цел ден сме с учебниците. Виси ми на врата и все повтаря - помогни ми. Тя не е осиновена.

# 5 382
  • Мнения: 17 914
den_za_den, стилът ти на писане ми напомня за Магьосникът от Оз и "Уроците на Боби". Ти ли си? Аз те чета от 8-9 години, съжалявам, че нещата са се развили така при вас.

# 5 383
  • Мнения: 69
den_za_den, стилът ти на писане ми напомня за Магьосникът от Оз и "Уроците на Боби". Ти ли си? Аз те чета от 8-9 години, съжалявам, че нещата са се развили така при вас.
Не, не съм!Помня твоя профил и се радвам, че успяваш. Не е лесно, но понякога изглежда невъзможно и обречено.Мечтаех за приказка и давах време, сили, финанси за да се случи. Просто гена си казва думата.Огромен мързел, безхаберие и голямо самочувствие. Без чувство за вина и при най-големите глупости които прави. На всичкото отгоре мрази до дъното на душата си етноса от който произлиза. Ненавижда го.А е видно, че е от него. И в този смисъл понякога си мисля дали не объркахме нещата. Щеше идеално да се впише в онази среда. А сега сякаш никъде не принадлежи.В училище и навън трудно възприемат такива по-различни, в същото време бяга от децата от етноса. И се получава така, че ме мрази и ненавижда, а аз съм и уютната  компания, приятното присъствие, решението и помощта в ежедневието.

# 5 384
  • Мнения: 17 914
Мдааа, детето има огромен проблем - не принадлежи никъде, не успява да се впише, тества границите ти и знае, че все пак винаги ще си зад него. С нарушена привързаност е, нали? На колко е? На колко беше като го взехте?

Общи условия

Активация на акаунт