Шеста тема на чакащите

Дали ви подкрепят за осиновяването и изобщо какво им е отношението към идеята. Също, ще ви подкрепят ли после в отглеждането на детето, както и дали ще могат да му осигурят нормална среда.
Общо взето ще ги питат каквото и вас.
Не се притеснявайте, няма да е нещо сложно и страшно.

Аз също подкрепям Opossum. При нас когато идваха първо описаха жилището от колко стаи се състои, после колко члена на семейството сме и къде живеем, след това попитаха майка ми дали подкрепя моето и на мъжа ми решение да осиновим, дали ще помага когато дойде момента, дали работи и къде като всичките въпроси които задаваше социалния работник ги описа в специален формуляр които се прикрепя ако не се лъжа към досието на осиновителите. Общо взето такива неща питат след което показахме нашето жилище и социалния работник остана възхитена от обстановката.Това се води информационна среща в дома на кандидат осиновителите или нещо от този род един път или два пъти се провежда в зависимост от правилата за кандидат осиновителите за да придобият представа при какви условия ще живее детето когато се осинови. Не се притеснявайте бъдете спокойни уверени и сигурни в себе си че всичко ще мине добре.Мои съвет е когато ви питат да отговаряте с увереност и сигурност, така че всички които са там да бъдат сигурни че желаете да осиновите дете.
Успех в осиновителния процес и кратко чакане.

Настоящи и бъдещи мамчета,здравейте,пак съм аз с въпрос-писах имейли до рдсп-тата,получих смятам стандартния отговор -всичко е по ред на вписване,това ясно,но ме интересува някой има ли идея за колко време ориентировъчно се разглежда един том,какво представлява този том в смисъл брой кандидати,фигуриращи в него,колко досиета разглежда съвета на едно събиране и тн?

Колкото деца има на територията на съответното РДСП, толкова досиета на деца се разглеждат. Но, момичета, в някои случаи на територията на дадено РДСП може да има 1-2-3 или дори 0 деца под 3/5/7 годишна възраст. Децата не са разпределени равномерно на територията на страната.

Благодаря Ви.Ще си чакам значи.

Интересна информация. Дано всеки да има мечтаното дете. Но по принцип си е чакане и то не с година а с години. Всеки се надява да стане чудо. Пожелавам от все сърце да се похвалите скоро с писъмце.

Има около 900+, но под 1000 деца в регистъра, чакащи за осиновяване, но това са деца на възраст от 2-3 месеца до 18 годишна възраст и във всякакво здравословно състояние, както и в групи от 2-3-4 деца (братя и сестри). По-малко от половината са под 7 години и в сравнително добро здравословно състояние, едно или две деца (брат/сестра). Чакащите са около 4-5 пъти повече. Преди 2-3 години четох, че годишно има около 250-280 деца, които влизат в регистъра, предимно бебета май. Това е добре за децата и не толкова добре за кандидатите, защото се удължава времето за чакане. И да, вече се чака над 2 години за първо предложение, ако съдим по този форум.

Благодаря за изчерпателната информация И ние чакаме вече две години и 5 месеца, не сме разглеждани на съвет за осиновяване. Нашите критерии са:
Пол без значение
Възраст 0-3 години
Физическо състояние здраво
Етнос български.
Всеки ден се молим да ни се обадят.
Отчаяни сме и живеем само с мисълта да ни звъннат поне веднъж.Всички Рдсп-та ни казват че се следи поредността в регистъра и когато дойде нашия ред ще ни се обадят или ще ни пишат. Само тези които са минали този дълъг и труден път ще ни разберат. Обмисляме и за смяна на критериите но засега остават така без промяна по наша преценка. Но последния път когато отидохме до регионалното РДСП към областния ни град хората там ни посъветваха че трябва да сме убедени че сме достатъчно подготвени да посрещнем дете с етнос различен от българския.
Но така решихме след това да не сменяваме критериите с надежда че може и да ни се обадят. Трудно е, чака се с години както казах и по нагоре но изчерпателната информация която предостави Mama Ru ми отвори очите за много неща. Скоро може би ще дойде и нашия ред да се сдобием с детенце само времето ще покаже.
Успех на всички чакащи, молещи се за чудо и изпълнени със сили и търпение!!!

Ето малко по-точни данни за брой чакащи деца в регистъра към 31.12.2024 и брой осиновявания за 2024 година у нас.
https://telegraph.bg/bulgaria/novini/na-opashka-875-deca-chakat- … samo-shest-448039

Както съм писал в темата, вече се чака доста, почити няма приключил процес, през първите 2 г. Обикновенно първото предложение идва  първите 3 месеца на подновяването. Ние чакахме  5г. През този период ,имахме само едно предложение , което отказахме.
Ако смятате, че чакате много дълго , време , променете критериите. Няма нищо лошо в това. Преценете си възможностите.

Дете от 0 до 3, здраво, българче е възможно най-стеснения профил, което обяснява дългото чакане. Ако сте склонни, променете критериите. Ако не... вероятно ще чакате още дълго.

sweetchild, разбирам мотивите ви и смятам, че правилно са ви посъветвали във вашето РДСП, но наистина чакането няма да е малко. На времето и аз имах стеснени критерии и чаках за първо предложение две години, а тогава закриваха домовете и в регистрите се вписваха и скритите деца - тези, дето нито ги връщаха обратно в биологичното семейство, нито ги вписваха за осиновяване. И ми предложиха дете чак, когато вписах, че бих взела и дете със заболяване или леко увреждане. За второто вече беше въпрос на огромен късмет, но и бяха минали близо три години от първоначалната регистрация, детето беше на 2 месеца, когато са го разглеждали на съвет. И говорим преди 10+ години. Много неща се промениха от тогава. Преди 15-ина години, хора без ограничения за етнос получаваха предложение за дете още първите месеци от регистрацията си. И здраво е много относително понятие - днес няма нещо установено, утре може да се установи нещо скрито или да се отключи нещо. Гаранция няма. Помислете си дали не бихте приели дете с мързеливо око, късогледство, далекогледство, кривогледство, астигматизъм, намален слух, заешка устна (оперира се), шум на сърцето, недоносено ... Защото всичко това е преодолимо или подлежи на компенсиране (очила, слухово апаратче, операция), шумът на сърцето се израства. Най-добронамерено - с двете изисквания за българче и здраво си затваряте повечето врати. Не казвам, че такива деца няма, но сигурно са 1-2 на 100. Времето на чакане е време за раздяла с илюзиите и приемане на реалността, а тя е, че децата са все по-малко и не, не са идеални. Любовта и привързаността идват с времето и грижите. И ще му треперете, и ще ви боли, когато него го боли дори повече, ако вас ви обидят или се нараните.

Здраво дете! ? Едва ли Вие може да прецените. Примерно при нас, какво се получи. Ние си осиновихме 2 деца(брат и сестра). Момчето е по-голямо. То беше почити лудо по документи, дете със специални нужди или по мУдерно му казано(СОП). Нищо подобно, просто някой пишман специалист беше тренирал върху него. Момиченцето пък пиеше хапчета за психично болни. Личния ни лекар като видя , се хвана за главата, как и кой и ги е предписал. Така че, особенно при такива деца, това което е описано и реалността е съвсем различна. Това че е описано нещо такова по документи, не означава ,че е така. Момченцето ни в момента е в по -добри позиции от по-голямата част от децата в класа,а уж беше малоумно. Момиченцето ни беше в изключително страшно здравословно състояние. Вдигаше t°  много висока около 40°, оперирахме сливиците, 1г ходихме на зъболекар през 10тина дни, напишкваше се почити всяка вечер, имаше мързеливо око , изключително лошо психично състояние, отделно ходихме и на психолог всяка седмица.
Пиша Ви всичко това, за да разберете каква е реалноста .Трябва голямо търпение и любов ,най-Важното да следвате пътя напред и нагоре. Идва ден в който ще разберете, че сте избрани за тази мисия.

Едното ми дете беше навършило три, но развитието му беше на дете под 18 месеца. Дори по стъпала водено за ръка не можеше да слиза и да се качва, не говореше, не ядеше повечето неща, имаше шум на сърцето, беше 86см, 9кг, влизаше в контакт избирателно, недоносено, кислородо зависимо, майка алкохоличка, Невролог беше писал "вероятна лекостепенна наследствена олигофрения", а аз зададох въпрос в РДСП "Детето аутист ли е?". Отговориха ми отрицателно, трудно стигнахме до точна диагноза и да, миналата година психоложката, която посещава от години каза, че всъщност детето е с РАС (според поставените диагнози), което обяснява някои реакции и страхове, както и социалните затруднения. Шумът на сърцето го израстна, физически, емоционално и нервно-психически догони връстниците си чак към 12-13 годишна възраст. Сега вече мога да кажа, че това, за което се борих и продължавам да се боря е факт и детето ми има бъдеще.
Второто ми дете, бебе на 4 месеца към момента на осиновяването е с хиперкинетични стави, слаба съединителна тъкан, чиста дислексия и недобра фина моторика. Будно, умно, емпатично, добро, подвижно дете, спортист, справя се самостоятелно в училище с успех около 5,50, лесно се сприятелява и е търсено за приятел. А по документи беше здраво, проследявана бременност, родено на термин, нормално раждане без усложнения.
Та мили бъдещи майки и татковци. Здраво дете е мисия почти невъзможна и гаранция никой за нищо няма да ви даде. Но и дете с Даун или ДЦП освен, ако не е в изключително лека форма, няма да ви предложат, защото знаят, че тези деца са неосиновяеми у нас. То и моето едното се водеше неосиновяемо и го бяха вписали в международния регистър, ама взех, че ги изненадах и вместо отказ дадох съгласие. Няма да ви лъжа, не е лесно и, ако знаех какво точно ми предстои и колко изтощена ще се чувствам на моменти можеше и да не се съглася.

Мили потребители с интерес четях вашите истории и наистина ми се насълзиха очите. Вие сте майки достойни за уважение и за призвание.Отворихте ми нова тема за размисъл и признавам си разчувствахте ме. Бъдете здрави преди всичко и закрила и опора за вашите деца.Един ден когато пораснат те ще оценят вашите грижи и вашата любов към тях. И повярвайте ми тогава ще направите една ретроспекция на вашия живот и всичко това което сте преживяли ще е достатъчно за да кажете:
Успях защото съм силна и достойна да бъда майка на това прекрасно дете!