Шеста тема на чакащите

vanyaradost, следват 3 месеца проучване. После предстои голямото чакане. Имате ли представа какво детенце искате да осиновите?

Между една и две години, без значение пола и без ромски черти

Очакваме и курсът за кандидат-осиновители, открити сме към промени

Само добре формулирайте етноса. Дано чакате малко.

Дано всички дечица намерят своето семейство

Добро утро на всички,
Вече от една седмица сме вписани в регистъра за кандидат -осиновители и ще чакаме първите писма.Но всяка сутрин, когато се събудя,включвам компютъра и влизам в този форум да Ви чета и да бъда съпричастна с всички Вас.По този начин имам чувството, че все едно чета за себе си.
Но пък да си дойдем на думата... Вие ми бяхте полезни по един или друг начин, нека и аз да бъда полезна, за другите с няколко неща.
Първо нека да започнем със социалните работници.Всички знаем как стоят нещата в България, и когато четях някои мнения от по-старите теми, ми стана ясно, че повечето кандидат-осиновители нямат представа, че социалните работници не взимат много пари,но имат много работа. Аз например съм много контактна и по този начин дори разбрах,че в някои случаи, нямат дори хартия за разпечатване и си я купуват от собствения джоб.Това е смешно, но е реалност.Затова скъпи момичета и най-вече тези,които сега започват да подготвят документи-Говорете и питайте социалните работнички, интересувайте се от всичко,което е възможно да Ви кажат...И вярно, че наистина има хора,които се скатават на работа, но има и много други,които се опитват да помогнат, но понякога нямат възможност, и тази липса на възможност или минимално забавяне се състои в липсата на материали.Затова аз реших,че е уместно да не затруднявам социалното министерство и тъй като съм писала почти всички РДСП-та, им оставих копирна хартия,примерно едно точпе-струва от 5 до 7-8 лева,за да не се забавя процеса по копиране или разпечатване на документите.
Другото, което мога да Ви кажа е че, Докладите не се сканират , а се правят копия, като оригиналното отива в РДСП по област,заедно със снимката Ви, а всички копия се разпращат по останалите области,като копие остане и при Вашите социални(поне така е, ако не сте от областен град). И още веднъж, питайте,социалните за всичко,което Ви интересува,бъдете търпеливи и любезни, те се занимават и с много други неща, освен с това да Ви проучат, като бъдещи родители.При нас например имаше среща и с Директора на РДСП преди издаване на решението за вписване, за което съм много благодарна.Все пак директорите трябва да се запознаят и личностно с хората на които дават разрешение да влезнат в регистъра за осиновяване.
Второ, да продължим с така страшното, за някои родители обучение(поне аз останах с такова впечатление) и това не е защото самото обучение е толкова страшно,колкото е това,че повечето не са запознати,какво става там, а и като чуят обучение и започват да се съмняват дали ще се справят, има ли изпит,някои пък си мислят "какво ще ме обучават тия, аз всичко си знам".Обучението не е нито страшно нито не полезно,напротив,дори да се чувствате готови,разбиращи и знаещи е хубаво да видите и други гледни точки и сами да решите за себе си,колко разбирате и колко можете.На нашето обучение беше пълен купон,ха-ха просто не намирам точните думи да го опиша.Съпругът ми е добър и скромен човек,но трудно приема промените и новите неща,защото е свит и не е нито нахален,нито нагъл.Видимо той много се притесняваше какво е това обучение, но интересното е че,на него много му хареса. Под пълен купон имах в предвид,че обучението ще премине,така както вие решите,не както решат обучаващите. Ще Ви дават материали, ще Ви задават въпроси, но, бъдете спокойни,отпуснати и готови за нови неща.При нас то мина повече,като беседи,като събиране на кафе със стари приятели.Но както разбрах е имало кандидат-осиновители,които просто са стояли, не са възприемали въпросите като начин да израснат и научат нещо ново, а като любопитство и начин да се навлезе в личното им пространство.
Не искам да ме разбирате грешно, никого за нищо не съдя,просто гледам да съм полезна с повече информация.Та от мен - просто бъдете по отворени към обучаващите и към останалите кандидат-осиновители,ако се паднете в група с други.
Трето, но не на последно място. В нашето обследване ми беше много интересно това, че повечето хора в обществото и до днес не са наясно, какво означава осиновяването като процес и като начин на живот.Подчертавам Начин на живот.Аз съм много открит човек и тъй като в живота си съм научена да взимам сама своите решения и да не давам нечие чуждо мнение да промени моят избор, ми беше много странно да разбера, че винаги ще има хора,които дори и разбрали,че си взел своето решение се опитват да ти дават акъл как да го промениш, и то не спрямо твоите желания и нужди, а спрямо техните. Мисля, че това не се е случило само при мен, а и при доста от Вас, дори и да го премълчавате, докато пишете във форума.Онези празнини,които лъхат,понякога между редовете Ви са точно тези неизказани неща,за които аз нямам скрупули да говоря. Затова Абстрахирайте се от такива личности-просто ги изхвърлете тихо и културно от живота си или не им обръщайте внимание.Чуждите хора често си мислят,че могат да моделират живота на другите и по-този начин избиват комплексите си върху Вас.Това е така,защото си мислят, че Вие сте един вид по-слаби от тях,на тях видите ли всичко им е наред, и като сте по слаби, те могат да Ви командват. ООооо стига, сигурно сега някои ще кажат, ама нашето решение беше много добре възприето, всички ни се радваха, казваха, колко сме смели , святи и така нататък.Стоп. Не това не е подкрепа, не е и разбиране.Според мен и доброжелателят и недоброжелателят въобще не мислят за Вашият живот и Вашите чувства.Нима утре същите хора, ще видят детето Ви и ще му казват вие колко сте добри и святи, защото сте го осиновили.Стига глупости.Не че няма да има такива.Ама то и когато си родиш собствено се намира някой да му каже колко велики родители сте,защото го храните,поите,родили сте го и така нататък.
Така ,че моля Ви скъпи момичета, това е Вашето семейство и Вашият живот.Искате да сте родители, ами бъдете родители.
Повечето от Вас може да не са съгласни с моето мнение, но аз говоря от опит.Опитът ми се състои в това, че имам брат,който майка ми е оставила преди години(историята е дълга и сега няма да Ви е разказвам в подробности и така стана твърде дълго) та с брат ми се намерихме, и сглобихме две различни семейства в едно. Имам племенница,на която беше обяснено какви сме ние със сестра ми и какъв е баща и. И тя разбра, прие го като начин на живот,напълно безпроблемно и изцяло.А беше може би 3-4 годишна.Днес е вече в 4-ти клас и въобще не и пука от мнението на другите.Брат ми има още двама братя,родени от майката,която го е осиновила, но вярвайте ми, аз не си върнах само моя брат, аз получих трима на веднъж.
Затова скъпи бъдещи мами, не се страхувайте от това как ще реагират децата на това, че не сте ги родили вие,според мен всички деца са умни и интуитивни създания,които разбират и знаят нещата дори и без да им ги казвате. Толкова от мен засега, че стана много дълго.
Поздрави от мен. Сещам се и за други неща, но нека отсея мислите си и може да ги опиша, но по накратко.

lianik,

реагирам на поста ти само защото тук четат и момичета, на които всичко тепърва предстои. Затова маркирам няколко неща:


Социалните сами си искат хартията. 
А това, че някой осиновява дете не означава, че може да отдели тези 5-8 лв.


Продължавам да твърдя, че обучението е абсолютно безсмислено. За хора, които никога в живота си не са гледали дете може и да е полезно. Останалите са наясно, че курсовете са само загуба на време и нерви. А най-лошото е, че хората, които не са имали деца може да се доверят на психолозите, а не на детето си и да затруднят адаптацията, вместо да я улеснят. Относно навлизането в личното пространство - точно това правят, това е целта, като аргументът на психолозите е: "Детето като влезе в пубертета ще ви поставя в стресиращи ситуации и това е част от подготовката".  Ако това е аргумент, явно същите психолози трябва да стоят и в родилното и който не се справи, да му взимат детето.
Относно групите - би трябвало да са задължителни след индивидуалните срещи.


Ти ще се абстрахираш. А детето? Не разбрах каква възраст сте писали, но ако е по-голямо и го пуснеш веднага в т.нар. общество как точно ще го подготвиш?

От сърце ти желая скоро да срещнете вашето детенце 

Здравей, Vanibo,
Благодаря, за пожеланието,да се връща на всички момичета,които искат да бъдат майки.„
И благодаря за точните критики.Не съм се изразила правилно в някои пасажи.Та по въпроса:
Не социалните не са си поискали хартия.Напротив момичетата бяха много стриктни в изпълнението на задълженията си.Просто при мен се случи така,че когато подавах документите си се наложи да ходят да търсят на заем от друга стая картонче на което да ми напишат входящия номер.Това тотално ме смрази.Аз също работя в администрация и ми е ясно ,че ако нямаш материали да си свършиш работата както трябва, то тя се забавя по един или друг начин.Просто реших,че не искам нещата да се забавят от това,че утре,когато всичко е готово с документите ми и доклада,ще трябва да чакам ден-два, може и седмица,та да ми дадат решението за вписване и да го изпратят до другите РДСП-та.Не е задължително всички да го правят,просто аз вече,се бях изнервила от чакане, ходене и вадене на документи,изследвания при доктори,за да докажа на себе си, че не съм болна,че нямаме деца,и на онези скептиците,които казват: Идете направете инвитро. Но никой от тях няма представа за какви разходи става въпрос, а да не говорим за психическото натоварване и физическия дискомфорт за всички нас,когато ни правят изследвания.Напълно съм сигурна,че всяка от Вас малко или много се е почувствала като опитно мишле.Аз така се чувствах.Та,На мен ми е напълно ясно за какви пари става въпрос.И ние сме от семействата,които взехме заем за изследвания,за да разберем  защо нямаме още деца.И знам колко е скъпо,дори и за онези,които взимат по-големи заплати-по-големи от средната за страната.Всеки си има разходи, това ми е ясно. А що се отнася до обучението...
Него го споменах поради простата причина,че както често казваме във форумите, единият от семейството винаги има повече съмнения за това дали може да стане осиновител. И по някакъв начин се опитвам да дам кураж на онези за които то изглежда страшно или странно.Затова писах,че съпругът ми е по свит и много се притесняваше от това как ще се приемат от другите нещата при това обучение.Може пък по-скоро аз да се притеснявах,че той се притеснява. Незнам. Но на обучението той ме изуми.Да и на него не му харесваше,че ще трябва да ходи на такова нещо, но, тъй,като два пъти наполовина правих документи и поради някои други фактори, не можахме да стигнем до подаването им-то законът се промени и обучението беше факт.
 За мен няма никакво значение дали детето ще е по-голямо или по-малко, в себе си отдавна съм решила,че просто искам да бъда майка, нямам никакви претенции,то/той или тя-без значение/ да носи моето ДНК.
Просто аз така чувствам нещата и разбирам живота.
Омъжена съм вече 11 години и имам 3 племенника и 3 племенници. Даже и праплеменник имам/станах леля за първи път  на 14 години/.Та гледането на деца не ме плаши, нито съм боса в това. Исках да пиша дори и две деца ,дори и по-големи, мисля, че ще се справя, НО реших да се съобразя с мнението на съпруга ми та писах до 3 г. Все пак няма да съм само аз майка на детето,и баща му трябва да участва във всичко. Нямаме претенции за произход, само да е клинично здраво.Не че това е някаква гаранция,но Господ да ги пази децата ни.Дадох примера с племенницата си, за да разберете че не е нещо страшно.Да не можем да ги предпазим от всичко,но можем да им помагаме,когато преминават трудности.То затова сме родители.Не ме плаши обществото, просто съм възмутена от тесногръдието на някои хора.Детето ми ще знае,че винаги ще бъде обичано и подкрепяно от нас.
Пиша така,защото ние напълно осъзнато сме взели решението да бъдем родители и това е.Нямам очаквания,нито скрупули, ни опасения. Просто чакам нашето дете.Това е.Много е просто за мен.
И все пак мисля,че обучението е нещо важно,защото като четях и статии и други форуми, се стресирах от това,че ето взимат детето и после го връщат, или то живее в семейство, в което мислят за него,като за прокажено и непълно същество.Това може да се избегне донякъде,защото при това обучение може двойката да си промени мнението или да осъзнае че на този етап не са готови за това да осиновят.
Казваш психолозите наслагвали въпроси и мнения на обучението.Да.Ако им дадете това право.На първият въпрос: Защо искаме да сме родители -осиновители, аз просто казах-Вие деца имате ли?Казаха ми да.Еми вие, защо станахте родители? Аз съм голям човек, и приемам нещата реално, и съм взела своето информирано решение,така че дали ще ходя на обучение или не-това не ми пречи.Затова казвам,че то не е страшно.Нима да го отглеждаме в лъжа е по-добре.Не за мен отношения основани на лъжа,рано или късно се разпадат.Но не казвам всеки ден да натякваме на детето че е осиновено.Това е глупаво,все едно всеки ден някой да ни натяква, че сме осиновители.На кой му е приятно това...Нека завърша с едни думи на моя съпруг:Когато го попитаха на обучението: Детето е вече с Вас и Ако се видите със стари приятели или познати ,които не са ви виждали дълго време„да кажем 4-5 месеца, и се учудят,че имате дете на година-две какво ще им кажете? Съпругът ми просто каза,че ще си вземе детето и ще си тръгне,защото то е нашето дете и никой няма право да пита от къде е то.Аз бих отговорила просто -Аз бих отговорила просто: Да ви запозная.Това е моят син или моята дъщеря.
Поздрави от мен и благодаря за това, че имаш мнение върху моите мисли.За мен човек трябва да има свое мнение и свое виждане на нещата, но не да го налага,просто да го отстоява или да си го спазва и прилага в своя живот без да пречи на живота на другите.

Извинявай  Vanibo,
Забравих да допълня, че мисля,че ти имаш мнение и си го отстояваш, а забележките ти към моите писания говорят за това,че просто искаш да си честна и точна към другите и себе си,когато прилагаш своето мнение.
За което още веднъж БЛАГОДАРЯ.Харесвам такива хора.

lianik, добре дошла.


lianik, с тези думи се усъмних дали си чула нещо от курса за осиновители. Ти ли си гледала целодневно племенниците си или си ги гледала за по 1-2 часа? Ще се радвам да споделиш мнението си, когато осиновите дете. Да не се окажеш и плашлива, и боса.

---------------


Ти ми се виждаш много "въодушевена, можеща и знаеща всичко" за гледането на осиновени деца, но се чудя мъжа ти готов ли е?

Първия ти пост не мисля да го коментирам. Освен хартия можеш и тонер да купиш. Че то само с хартия не става. Социалните си казват какво трябва да се копира и кои разходи да се поемат.
На нас курса ни беше много полезен, но има и хора, които просто бяха присъствие. Дали чуха нещо, дали разбраха, никой от присъстващите и не разбра.

Здравей Пипи Мипи,
Не знам как си възприла думите ми,но да въодушевена се чувствам,,може би повече изстрадала и разбрала позицията и чувствата си,но че знам всичко и мога всичко: Не нямам такива претенции.
С думите си имах в предвид, че всъщност все пак не очаквам дете на 1-2 години да седи мирно като кукла.Това е живо същество, не предмет и има нужда от внимание,гледане,грижа и всичко,което произлиза.За някои хора дори и рождените им деца са прекалено палави и искат да ги накарат да стоят на едно място, а ние какво сега - да го търсим идеално ли?
И не, не съм гледала племенниците си само за час -два,по големите се е налагало и за повече време и знам каква е отговорността.Все пак ако децата се гледаха лесно,то нямаше да сме толкова мили на родителите си,не мислиш ли.
Що се отнася до социалните, не знам как е в другите дирекции,но в моята момичетата въобще нищо не поискаха нито са казвали за някакви разходи,които да се поемат, решението си беше само мое да дам хартията. Не мога да си изкривя душата и да твърдя неща,които не са верни.
Що се отнася до обучението,напротив всичко чух и разбрах-и лошото и хубавото,което ми казаха и което доста подробно коментирахме със социалния работник и психолога. Просто съм готова да го приема и това е. Аз мисля така и възприемам нещата така.Минала съм по пътя на своето си израстване. Не карам никого на сила нещо да прави.Нали този форум е за споделяне, чрез своите думи исках да дам още кураж и подкрепа на всички ни. Не знам какво те е подразнило толкова в написаното от мен. Затова съм написала,че всеки има право на мнение. Това е и нищо повече.
А за обучението, то и за нас  беше полезно.
И да още веднъж казвам,че не съм знаеща и можеща всичко,не смятам ,че съществува такъв човек.
А що се отнася до това дали мъжът ми е готов. Да готов е. И той извървя дълъг път към своето решение,но го направи.С мъжа ми винаги сме се подкрепяли и уважавали един друг. Може да е свит и притеснителен човек,когато контактува с непознати,но не е глупак, нито е мекушавац, ако има нещо,което не му харесва - ще си го каже и ако не е бил готов за нещо, няма да го направи.Той си има свое мнение- аз свое,и  двамата уважаваме изборът на другия без да се опитваме да го променяме насила. Ако не ми беше добре с него и му нямах доверие,въобще нямаше да съм омъжена за него вече 11 години.
И не виждам просто какво те учудва в съпруга ми? Нито пък аз в постовете си съм тръгнала да се чудя на отношенията на Вашите мъже към целия процес на осиновяване.Според мен всяка от Вас си е преценила половинката и двамата сте си взели информираното решение за това,какво ще правите и какво искате.Тук подкрепа и взаимопомощ ли ще си даваме, или ще критикуваме семейни отношения?!Аз не те познавам и не съм предубедена в нищо за теб,не мисля,че и ти ме познаваш и може да бъдеш предубедена нещо за мен. В този форум изчетох доста мнения,някои ми харесаха,други не,но това не ми даде право да коментирам нечие решение.Напротив - хареса ми, че сме толкова различни в преценките и начина на мислене. Всеки има право на живот и щастие под това слънце.
Поздрави от мен и честит 24 май и нека всички бъдем щастливи...

lianik, подразниха ме думите ти, че гледането на деца не те плаши, нито си боса. Ако си ходила на курс трябва да си разбрала, че гледането на осиновено дете не е като да отгледаш 3 племенника и 3 племенници. Осиновителя може да попадне в ситуации, които изобщо не може да си е представял. Та почакай да осиновиш и тогава ще видим колко си "боса" .
И второто нещо, ако мъжа ти бяга от приятели и познати се питам вие с кого ще общувате. Защото всеки по улицата ще види, че водите дете с което вчера не сте били, не само ваши познати. Това не е да си щраус и да си скриеш главата.
И двете неща съм ти ги цитирала, за да разбереш къде, какво и защо ...

Да, всеки има право на мнение.

Момичета, няма смисъл да спорите, гледате от различни страни.

Чакащите са ентусиазирани и пълни с илюзии. "Старите" имат опит, но колкото и да обясняват, новите няма да разберат, докато не осиновят. И ако им дадат бебенца, пак няма да разберат и ще си живеят с представите, че са били прави.

Пипи Мипи, надявам се, че вече посвикнахте заедно.

lianik, не се притеснявай да питаш, като осиновите. Има много неприятни и гадни ситуации и подробности, които едва ли някой друг, освен вече минали по този път ще разберат правилно. Кратко чакане!

vanibo, свикваме постепенно. Много хубаво го каза.

Здравейте, момичета!
Хайде и аз да се похваля
При нас всичко стана толкова бързо, направо шеметно...
Подадохме документи праз Септември, вписаха ни в регистъра през Декември. Получихме първото писмо през Февруари, но не беше нашето детенце. Получихме второ писмо през Март и от 20 Април си имаме малка госпожица на 1 г. и  5 мес. у дома.
За протокола - изискванията ни бяха за здраво дете до 2 г., без значение на пол и произход, без видими черти на ромския етнос. Ние сме на 38 и 43 години, и имаме 5 годишна биологична дъщеря.
Каката и малечка много се радват една на друга. Мен ме обхвана някаква "следосиновителска" депресия и още не знам къде съм, но свиквам....
Вие, мами, как се чувствахте след осиновяването? А месец, два, три след това?...