Шеста тема на чакащите

  • 503 705
  • 5 021
  •   2
Отговори
# 450
  • Sofia
  • Мнения: 291
Да и аз така си мислех....а за самото дете и неговото здравословно състояние и медицинско минало?

# 451
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Да и аз така си мислех....а за самото дете и неговото здравословно състояние и медицинско минало?
Нашите деца бяха живяли близо три години и половина в институцията... Информацията, която ни дадоха беше повече от никаква. Директорката каза, че били минали заболяванията, които са характерни за възрастта им, имали всички ваксини...и от сорта общи приказки. Написа на един лист какво им е слагано като ваксини, тегло...абсолютно нечетливо. И до ден днешен не мога да разчета какво пише там. И.....това беше.
Абсолютно заблуждаваща информация за дневен режим ,хранене, тоалет...Напълно некореспондираща с реалността.
Това са моите наблюдения...
На 3 г. и 5 м. децата тежаха 10.600 кг. и бяха 86 см... Не говореха почти нищо, бяха изцяло на памперси...Той не ядеше почти никаква храна.
Не искам да се връщам назад и всичко през което минахме до тук и ще минаваме за напред...
Направиха се на "луди" и дори бебешки снимки не ни дадоха, въпреки моето настояване и молби повече от година време. На края се оказа, че бил изгорял хард диска и точно там били техните снимки. Да видиш ти!... Ходихме дори до дома, основно с тази мисъл, но не било писано....

# 452
  • София
  • Мнения: 138
Betray мила колко познато ми звучи ,нашата дъщеря беше настанена в дом за медико социални грижи, като медицинско заведение си мислехме ,че поне техния доклад ще е изчерпателен но уви нищо такова. Детето било без памперси хранели се с всичко .. вкъщи страшен страх от гърнето и не знаеше да дъвче колко трудно беше в началото няма да ви казвам. Преди няколко дни ми се наложи да звънна за една ваксина защо не е сложена има ли причина казаха че точно този лист от досието липсва нямам думи.... Много невярна информация важното е че вече за три месеца сме пораснали 5 см и 2 кг сме над дали и сме много щастливи

# 453
  • Sofia
  • Мнения: 291
А с всичките тези трудности с които се сблъсквате има ли някой/институция която да помага с насоки, консултации или нещо подобно?

Последна редакция: ср, 22 юни 2016, 15:43 от 2016

# 454
  • Мнения: 256
Сигурна съм, че нито в дома, нито пък социалните познават децата. Моето се знаеше, че не дъвчи, но беше на година и два месеца. Обаче, когато отивахме да я видим първия път, попитах дали ходи. Ами не знаеха със сигурност. Чудя се колко срещи има между кандидат осиновители и деца всеки ден? Ясно е, че нямаше други срещи. Е не могат ли да се поинтересуват от гледачките какво прави детето, което ще идват да видят? Никой не го интересува /или почти никой/. Научи се да яде непасирана храна една седмица, след като си дойде в къщи. Научиха я по-големите ми племеннички. А за къпането - същия ужас от вода. Рева три дена, на четвъртия аз реших, че ще я гушкам и така ще се изкъпем. За малко щях да я изпусна  и реших, че ревала, не ревала, ще я къпя в коритото. На следващия ден, взе, че й хареса и чак пищеше от удоволствие.

2016, при нас честно казано сериозни проблеми не е имало, но иначе има съдействие от социалните, поне две години мисля след осиновяването.

# 455
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
А с всичките тези трудности с които се сблъсквате има ли някой/институция която да помага с насоки, консултации или нещо подобно?
И тук ще те разочаровам...Не очаквай съдействие от социалните/ има може би изключения, но ние не бяхме от облагодетелстваните/. На тях зора им е да си напишат докладите за проследяващият период и до там.
Не искам да обезоръжавам никой, но трябва да сте наясно, че реалността на осиновените вече деца е много по-различна от очакванията ви и това, което са разказвали социални, директори на институция, за курсовете за осиновители да не говорим- там всичко е теория и замазване на материята- просто трябва да има курс и това е!
Да, предлагат се и се полагат по закон консултации, но повярвай ми не ти трябва да се захващаш с услуга, предоставяна от ОЗД. Загуба на време беше за нас и децата ни. Ако искаш да се върши адекватна помощ и работа с детето трябва да си плащаш като поп...
Децата ни са с нас вече повече от 2 години и все още има много какво да се желае, за да наваксат спрямо връстниците си. Притеснявам се и съм убедена, че ще имат доста трудности в училище именно поради тези 3 и половина години живот в институция.
Ходят на психолог, на логопед и не е ясно до кога.
За щастие мъжа ми е видял биологичните им родителите на делото. . Според него не са били с нисък мозъчен капацитет. За бащата е сигурен, но за майката не съвсем.
Децата ни са родени от 8 бременност- недоносени, едва са оцелели, но са се преборили за живота си.
При разговорите с персонала от дома ни казаха, че всички деца на БР са нормални...Но след като ходихме до дома миналото лято да се молим за снимки и успяхме да поговорим с разни лелки се оказа, че не е точно така. Имало братче, което не било съвсем ОК, но това няма как да знаем със сигурност, че е истина. Официално никой не ни го е казал. От 9 те деца на БР почти всички са минали през този дом и са осиновени в БГ и навън. Не виждам засега индикации за подобен дефицит у децата, но не се знае как ще е след време.
Да, и през лятото разбрах, че синът ни се е хранил само с каши, не е искал да дъвче храната, която са им давали- дете на 3 и половина години. Иначе директорката ни увери, че ядат всичко, хранят се сами, ползват тоалетна без проблем. Е, сега точно им били сложили памперси, но иначе не ползвали!
Памперсите бяха неразривна част от тях до миналото лято, когато вече бяха готови да бъдат без памперси. С тръгването на държавна градина през есента проблема "памперс" вече го нямаше.
Кошмара ни беше в продължение на повече от година. Никой не ни съдейства за влизане в държавна градина- бяхме принудени да ги запишем на частна/ убийстени такси/. Аз карах изключително тежка бременност, лежах по болници почти през цялото време. Бяхме наели жена да се грижи за тях.
Мога роман да напиша за всичко, през което минахме.
За щастие децата се борят, успяват да се впишат в средата си. Мисля си, че се чувстват добре, дано съм права. Но толкова можем- сами сме...няма баби, лели и желаещи да помагат в грижите за децата ни поне за някой час време.
Дълго стана, но все пак искам да ви кажа да не бъдете настроени, че всичко в този процес е цветя и рози. Дори напротив- по-често/ при нас поне/, особено в началото е било задъхване от безпомощност и безсилие.
Предполагам, че когато детето е на малка възраст тези проблеми не са на дневен ред. Травмата е по-малка и лесно преодолима когато детето е бебе.

Последна редакция: ср, 22 юни 2016, 18:21 от betray

# 456
  • Мнения: 411
betray  Hug

Аз нямам нито сили, нито желание да обяснявам в момента. Само ще потвърдя, че информацията, която дават социалните не е коректна. Така че гледайте детето и преценяйте, не вярвайте на това, което ви казват.

# 457
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
betray  Hug

Аз нямам нито сили, нито желание да обяснявам в момента. Само ще потвърдя, че информацията, която дават социалните не е коректна. Така че гледайте детето и преценяйте, не вярвайте на това, което ви казват.
Оф, аз няма- няма взема, че се включа да приземя очакванията на осиновяващите и чакащите...
Ама в повече ми идва колко народ има с грешни представи и мечти за детето, което ще осинови. И вяра в системата, която е тотално сбъркана....

# 458
  • Sofia
  • Мнения: 291
Само като ви чета и шапка ви свалям и още повече съм обедена че трябва да се помогне на тези деца. Тъжно е че на осиновителите не им се помага. Може би с повече подкрепа повече хора щяха да са готови да приемат по-големи деца. Аз все още обмислям и премислям тази стъпка, но чувствам че е нещо което искам да направя и да помогна на някое дете да има по светло бъдеще. Затова чета вашите разкази за да съм подготвена когато взема решение.

# 459
  • Мнения: 411
betray, добре правиш, приземявай ги. Това би трябвало да го правят социалните и на курсовете, но като не се случва, все някой трябва да каже каква е реалността.

2016, каква подкрепа точно очакваш? Ако можеха да направят нещо, децата нямаше да са на този хал при осиновяването. И какво разбираш под по-големи деца, на колко годинки? Какво точно обмисляш - осиновяването или възрастта на детето? Ако кажеш какво те притеснява, евентуално можем да ти помогнем.

# 460
  • Мнения: 37
Здравейте. Какво написахте в история на семейството и защо искате дете?

# 461
  • Sofia
  • Мнения: 291
Аз лично нямам очаквания и затова питам да съм на ясно как стоят реално нещата. Подкрепата може да е различна според това детето изведено от институцията от какво има нужда: медицинска, психологична помощ; примерно наистина някои с адекватни съвети към осиновителите какво да правят в дадена ситуация и как да адресират конкретни проблеми. Хора които са на разположение и са специалисти точно в тази област, а не да се чудиш как да се справяш.

За мен по-големите деца са може би всички над 1-2 годишна възраст. За момента конкретни притеснения нямам. Решила съм, че ще осиновя, и затова нещата които се споделят тук са ми от полза да си изясня как стоят нещата и да преценя аз с какво бих успяла да се справя.

# 462
  • Мнения: 411
ivet2016, с няколко думи пиши от колко време сте заедно, как и къде сте се запознали, на срещата може да ви питат какво сте харесали един в друг. А защо искате дете - пишете си истината.

2016, реална подкрепа получаваме единствено от други осиновили и можеш да бъдеш сигурна, че техните съвети са с пъти по-адекватни от тези на т.нар. специалисти.

Относно възрастта - деца до 4-5 годинки се осиновяват.

# 463
  • Мнения: 37
Благодаря за отговора. Ние подадохме документите без да сме писали тези неща. Социалната каза, че при следващата среща ще ги попълним. Малко се бяхме притеснили за това.

# 464
  • Мнения: 411
Не се притеснявай, социалните ще ви казват, ако има нещо. Направление за курс дадоха ли ви?

Общи условия

Активация на акаунт