Шеста тема на чакащите

И моят съвет е въпреки всичко да видите детето веднъж и тогава да решите категорично дали ще го осиновите или не. Имайте предвид, че снимката може да не е съвсем актуална или да е некачествена, а и впечатлението на живо не могат да се заменят и от най-изчерпателната информация. Снимката, която ми показаха на информативната среща за Лъчезара беше извадена на копирна машина, черно-бяла и увеличена до формат А4. Беше от някакъв лагер, детето в полупрофил, с наведена глава, отдалеч и в сянка! Нищо не можеше да се разбере категорично.

От приемната майка на Емил съм чувала, по повод следващото детенце, че снимката, прикачена към досието била стара и не особено хубава. Когато завела детето на среща с първите кандидат-осиновители и социалните в РДСП го видели, реагирали с думите "Това едно и също дете ли е?", е после сигурно са сменили снимката /най-малкото е била от преди половин година/. Детето - разкошно - бяло, косичката - кестенява с леко червеникъв оттенък, синеоко.  С два отказа преди да го осиновят.

И нашето дете на снимката беше доста по-тъмно. И като цяло на снимки не излиза много добре, а на живо е такъв обаятелен чаровник, който ти грабва сърцето. Както казах на приемната майка - не съм очаквала, че в живота си отново ще се влюбя. Бях искрено изненадана от себе си.

Мама Ру, благодаря за съвета. Перуника, точно на това се надявам и аз , дано се случи точно така и с нас с детенцето ми. Радвам се за вас и дано при всички, тръгнали по този път нещата се развиват по същия начин. Това че тук коментираме и някои проблеми които могат да възникнат, не означава че не сме заредени позитивно и не чакаме с нетърпение .

Да поясня, че говоря за любовта - дано при всички ни тя да изпълни сърцата ни.

Дори и в момента на срещата да не се получи любов от пръв поглед, то след не много време тази любов ще бъде огромна и всепоглъщаща.    Леко и кратко чакане на всички! Лично при мен беше любов от пръв поглед, въпреки, че никога не съм се и надявала на нещо такова. Тръгнах да видя детето с нагласата, че каквото и да е то, ще се насиля да го гушна поне. Обаче не само, че я гушнах, ами и тя се вкопчи в мен и не можахме да се разделим два часа. И после, докато си я взема в къщи имах чувството, че времето не минава, а се влаааааааааааааачи, напук на мен! След вече две години заедно си давам сметка, че и тогавашните чувства са били нищо в сравнение с тези, които изпитвам сега!

Ей като ви чега сега  и много полложително се зареждам .Радвам ви се от сърце на всички вас които вече сте осиновили .Да са ви живи и здрави дечицата .

Пожевам на Слънчицето скоро и тя да се похвали както вас.



Виждам , че почнахте една др. тема с привързването .На мен лично ми се иска да е любов от пръв поглед , но мисля , че ако я няма а харесам детето и няма какво да ме притеснява в него любовта както писахте по  - горе , ще си се появи с времето.Има ли и малко съмнение или притеснение по добре на време да се откажем от  колкото да  е късно , но пък знае ли човек може пък и да се получат нещата и страховете де изчезнат , но всеки сам решава .За българия до колкото знам нямаме ограничение на отказите , което е голямо предимство в сравнение с други държави .

Благодаря ти много Бебу, пожелавам същото и на вас.

Аз се влюбих на втората среща. При социалните не, защото беше официално, а и детето беше сънено. Но втория път, навън, на разходка, исках да го гушна и да не го пусна. Мина месец оттогава и ми е мъчно, че пропускам ценни мигове, той порасва толкова бързо. Но в сряда си го вземаме вече.

Още малко търпение Перуника. А после сигурно ще трябва пак друго търпение , но да са здрави, щастливи и усмихнати ...

Притесненията и страховете докато се чака предложение за дете не са малки и търсим начин да ги намалим или се справим с тях по-леко. Вероятно мисълта, че имате право на безброй много откази, ви дава спокойствието, че ще чакате докато не срещнете детето към което ще изпитате "любов от пръв поглед", за да сте сигурни че ще заобичате детето. Много от семействата, да не кажа повечето, при първите срещи с детето не усещат пеперуди в стомаха, които да им подскажат че това е тяхното дете. В тези случаи любовта наистина идва с грижите, както се случи и при нас. При първата ни среща с малкия, аз не успях да му се зарадвам, така както се радвам на всяко дете което видя, още по-малко като майка към детето си. Това е напълно нормално, защото избора, който трябва да направим е избор за цял живот, а не за следващите няколко часа. Много скоро след това го обикнах толкова много, че сега немога да си представя живота без него.
Съвета ми е да нямате предварителни очаквания за първата среща с детето, защото освен за детето тя е стресираща и за кандидат-осиновителите. Едва ли ще бъдете в най-адекватното си състояния тогава.
Пожелавам ви да изпитате прилив на любов още на първата среща, но си представете ако не се случи така и откажете детето и същото се повтаря за всяко следващо дете. А ако никога не се случи - не защото не сте срещнали вашето дете, а просто защото е нормално да не го заобичате от първия миг, в който го видите. Така в очакване на "любовта" бихте изпуснали шанса си да имате дете.
Предполагам, че чисто от емоционален характер, отказ не се пише лесно, дори да е в полза на детето.
Разбира се всеки случай е различен и строго индивидуален и всеки решава сам за себе си, без значение какъв е мотива за отказ.

Все се мъчех да се въздържа, но не успях!
Децата за осиновяване не са маратонки, които можем да приберем в шкафа, ако не са ни удобни. Те не са стока от битака, подлежаща на рекламация! Колкото повече кандидат-осиновители го осъзнаят навреме,толкова по-добре!
 Най-тривиалното нещо е да се пишат откази "в полза на детето".Ако за нас, написването на отказ е трудно, то за тези деца е още по-трудно!
Ако всеки кандидат-осиновител не е наясно с това, какво очаква, иска и с какво е склонен да направи компромис, никога няма да бъде достатъчно удовлетворен, от което и да било предложено дете!
Успех на всички чакащи!

Има и такива наистина, които не са удовлетворени от нито едно предложено дете. Но когато наистина има разминаване между изискванията на кандидат-осиновителите и предложените им деца, тогава много по-добре е да се пише отказ, отколкото да се предприемат стъпки, които няма да доведат до нищо добро и за двете страни. В крайна сметка всяко дете е уникално. И мое биологично да е, пак не знам какво ще се получи, какъв характер ще носи и какви интереси ще има. Няма да знам и как ще изглежда. Защото много често децата приличат не на майка си и баща си, а на други хора от семейството. А какви проблеми ще се наложи да решаваме пък съвсем няма как да знам. Хора, с които бяхме заедно на курса за осиновители все още чакат дете. Просто искат българче и това е. Никаква друга алтернатива. Само чувам от тях колко е мудна системата и как се бавят нещата. А всъщност никой не си прави труда да разбере, че такива деца са много малко. На кой по-напред да ги предложат? Аз вече забравих кога съм подала документите, кога съм осиновила и имам чувството, че сто години съм заедно с моето дете. Ето за това най-много се ядосвам. Че губят ценно време. Но всеки сам за себе си знае какво може и какво не може да понесе и да направи. Моето дете е с неизвестен произход. Най-вероятно майката е ромка, както ми загатнаха, когато отидох да я видя. На три години говори перфектно, знае числата до 10, знае почти цялата азбука, цветовете, формите. Представя цялата група в детската градина на всички тържества. Не е от гените, а от това, че постянно някой се занимава с нея и я учи на всичко това. А какво ме очаква за напред? Това няма как да знам, но се надявам да има много хубави моменти, които да изживеем заедно.

+1
Когато осиновявах Лъчезара тя беше на 3г, но развитието й отговаряше на 12-18 месечно. Увериха ме, че ще навакса. Е, все още има какво да наваксваме. Не знаех и, че ще се окаже и хиперактивна, че ще боледува често. Трудностите, които преодоляваме заедно ни направиха майка и дъщеря, както каза веднъж майка ми "майка не се става лесно". Аз и не съм търсила лесното, обичам предизвикателствата, не съм и предполагала колко ще ми е трудно на моменти.
Емо беше бебе. Не ми е създавал проблеми. С него всичко е песен. На 21 месеца изведнъж ни показа, че знае ляво и дясно, на 3години знае цветовете, от 2г и половина разказва по картинка. Как ще се развие, кога ще проходи и проговори, дали ще боледува или не нямаше как да знам предварително. Той е едно слънчево и чаровно дете.
И двамата са с бг произход по майка, баща - неизвестен.

Mama Ru, в този случай какъв беше записания произход на твоите деца - български или не. Интересува ме когато бащата е неизвестен какво се пише. Чух различни мнения до сега.

+1
И мен ме интересува това.