Шеста тема на чакащите

Благодаря на всички за съветите. Аз вече видях детенцето, симпатично детенце, ходи на предучилищна детска градина. Социалните гарантират "уж" че е напълно здрава. Още медицинския картон не съм видяла. В приемно семейство е от 2 години, а от една година и половина е вписано за осиновяване и ми казват, че аз съм първата на която го предлагат това дете. И това за мен е странно. Другото което е че детето е привързано към приемния баща, но приемната майка го държи доста строго и малко е изтормозено това дете. При първата среща детето беше доста наплашено и сигурно ще трябва да го видя пак за да преценя. А що се отнася до възрастта, исках по-малко дете за да мога да си остана малко във вкъщи и да се адаптираме двете. Искам психическа малко да се успокоя и имах нужда от това. Сега ми казват, че имам право единствено на неплатен отпуск, което не ме устройва. Това е!

Работя на курорт и отпуски няма в тези договори, от месец се водя на работа и не знак как да постъпя

Да, за съжаление имаш право само на неплатен отпуск. Ако на мен ми предложат толкова голямо дете  бих то попитала иска ли да стана негова майка. Моето решение би зависело само от неговия отговор. То най-вероятно знае, че  е там временно - в приемното семейство. И е голямо дете, разбира всичко.

На нас ни предложиха дете в желаните граници от 2 до 4 годинки. Аз не си използвах цялото майчинство и пуснах детето на ДГ. Не съжалявам нито за миг за това. Времето през което се опознавахме се оказа достатъчно за нас. Но нашето дете е без дефицити и нямаше какво да наваксваме.

Ти си реши как да постъпиш. Всичко е въпрос на твоята нагласа.
Рядко кандидати искат дечица над 4 години. Заради това не са се съобразили с изискването  ти. Така им дават шанс. Ако не я поиска някой от кандидатите се пристъпва към международно осиновяване.

Канаидис, щом детето не е предложено веднага след вписването, най-вероятно е било в лошо състояние и са искали първо да навакса и да се поочовечи, за да има шанс. Поне това видях в няколко случая - деца, изведени от биологични семейства, преседяха по около две години в приемното семейство, буквално две бяха вдигнати на крака и проходиха след доста грижи и рехабилитация и едва тогава ги предложиха за осиновяване. И двете заминаха за чужбина. Според мен, затова са изчаквали, за да видят как ще се развие детето, ще преодолее ли дефицитите, които е имало или някакъв здравословен проблем. Ти как преценяваш детето? Колко време би могла да му отделиш, имаш ли вариант да не си на пълен работен ден например? Имаш ли да ползваш платен отпуск? Първият месец можеш да си пуснеш платеният за 2018, ако имаш и отложен неизползван отпуск от миналата година, можеш и да го прекъсваш с болничен от време на време. Това, евентуално би могло да ти даде около два месеца вкъщи. Можеш ли да работиш от вкъщи например? Детето до 31.05 задължително трябва да е на предучилищна, така че до тогава или трява да е на полудневно обучение / градина или на целодневно, което обезсмисля отпуска.

Канаидис, защо не попита социалните каква е причината едва преди година и половина да го впишат и защо едва сега го предлагат? Още не е късно да разбереш, както и да видиш мед. документация за да добиеш ясна представа за детето. Това ще ти помогне да решиш.

Канаидис, когато осинових Лъчи нямах право на платено майчинство (есента на 2013г) и излязох неплатен отпуск за два месеца докато дойде 2 януари 2014 и вече имах право на майчинство. Няма да те лъжа, като самотна майка не ми беше лесно, най-вече финансово. Всъщност първият месец детето на два пъти ме прати в болничен за по 1 седмица, а на втория реших да се върна на работа (по финансови причини), но се наложи още след първия работен ден на влезе по спешност в болница и на практика през повечето време имах обезщетение. Въпреки това парите не стигат,да. Не знам какво да те посъветвам. Детенцето е по-голямо, ако можеш разтегни максимално нещата, в началото на април децата излизат във ваканция, която важи и за предучилищната. Ако можеш да я вземеш малко преди това и да ползваш да речем седмица - две отпуск по празниците все е нещо. След това идват майските празници и отново има накъсвания на учебното време. Ако запишеш детето на предучилищна в ДГ лятото ще може да ходи на сборни групи. Няма да ви е лесно, но варианти се намират. Ако детенцето ти харесва, ако решиш , че то може да е твоето дете ще се справите.
На страниците на МТСП има обсъждане на промените. Всички мнения на граждани и организации са да не се поставя горна граница за ползване на майчинство, точно защото повечето деца в регистъра били над 5г. Щом още има обсъждане значи не е прието, още е на етап проект за промени. Дано този път чуят гласа на разума и след 1.07 всички да имат право на 1 година майчинство от деня на вземане на детето.

Детето ходи на предучилищна,втори път го виждам това дете, оставиха ме насаме с него , занесох му книжки за оцветяване, пъзел. Детето ми каза че никога не е редяла пъзели, не познава цветовете на 5 години и половина, няма добър изказ, изяжда думи. Не знам какво да мисля. Казват че е здрава, с удоволствие ходи на детска градина. Отракано дете. Но социалните не ми дават много да мисля и малко съм изнервена. Ако я взема ще я виждам и отделям време събота и неделя и реално трябва много да наваксвам с това дете. Пропуснати основни неща. И ще е много трудно. Затова исках в по малка възраст, но явно така ми е писано!

Канаидис, а до преди две години къде е било детето? Нормално раждане и в термин ли? В какво състояние е било преди да попадне в приемно семейство и какво развитие има от тогава? В градината включена ли е на ресурсно и ако не - защо? Ако я вземеш не пропускай тази възможност. Поискай ресурсно подпомагане. От ресурсен център ще пратят екип - логопед и ресурсен, мисля че и психолог включват. Те ще направят тест на детето и ще преценят, но така като я описваш ще я включат. А това означава, че детето ще получава спезиализирана помощ в рамките на градината и безплатно за теб. Има възможност и да отложиш с една година първи клас, за да й дадеш още малко време да навакса. Потърси информация за ранните признаци на дислексия, възможно е детето да е с дислексия щом на тази възраст и след две години в семейство и на ДГ има неправилен изказ и не познава цветовете...

Ако имаш право пак да отидеш, вземи някой познат педиатър с теб и го представи за твой много близък/а или педагог/логопед с много опит, за да погледнат и те и да дадат мнение. Честно си мисля, като чета постовете, че не си убедена и имаш големи съмнения. Колкото и до го мисли човек, инстинктите не лъжат, остави се на тях и така вземи решение. Докато чакаш,  неминумемо си създаваш някаква представа в главата за детето, за това как ще си в майчински, как ще го храниш, как ще го обличаш, пък къде ще ходите и изведнъж се окзва, че няма да е както си го представяш  и трябва време, за да се нагодиш към промяната. Ако дететето има потенциал, няма причина да не навакса, и друг път съм писала, че много бързо привикват към хубавото. Моето сега е първи клас и като чета във форума как на другите майки децата решават задачи от сборници, четат по нам си колко страници и пишат вярно и без грешки, направо си мислех, че едва ли не съм го изтървала и от него нищо няма да стане, защото не го натискам по 24ч дневно или няма потенциал. Снаха ми е и педагог и логопед, пое го за две седмици, натисна го здраво и келешът се изстреля в челните редици. Оказва се, че аз съм мека Мария и не го юркам, но тази надпревара в първи клас не ми е според разбиранията.

Канаидис, и аз много се колебах първите два часа преди да кажа "да" за Лъчи. И мен ме плашеше голямото изоставане, а и промените, които ми даваха право на майчинство не бяха приети още. Но аз обичам предизвикателствата и приех всичко като най-голямото предизвикателство в живота ми. Не винаги е лесно, но се справяме двете заедно. 
Аз направих грешка в началото, че сравнявах с децата от семейство и се притеснявах, че детето не е като другите в развитието си. После проумях грешката си. Тя е личност, със свое минало и свой темп на развитие. Все още изостава спрямо другите деца в класа и какво от това? Не печели състезания? И какво от това? Спречелила е най-важното състезание - живота. Подкрепям я и я обичам такава, каквато е. Дори повече.
Това, че детето е по-назад от връстниците си да не те притеснява. С любов, търпение и време ще навакса. Ако поискаш ще се справите.

Ами детето е доста активно, не застава на едно място, не може да се концентрира за повече от 10 минути, нищо не му е интересно. Имам приятелка психолог и бих искала и тя да я види. Не може да помни, не познава доста животни. Това дете е в приемно семейство около 2 години и ходи все пак на детска градина и съм направо изненадана на всички тези дефицити. От семейство с 7 деца е, тя е предпоследна, има по малка сестра. Живяла е в някакво софийско село, по фургони и разнебитени къщи. Въобще не знам какво е интелектуалното развитие. Доста бяла е, но това не значи нищо в крайна сметка. Искам да я видя поне още веднъж и да преценя. Нищо не знам за майката освен че ходи и обикаля не знам точно къде. За баща въобще не се споменава и тн.т.

Аз съм изненадана от това колко много информация са ви дали за детето и биологичната му майка на този етап. Ако имате и грам съмнение, че ще се справите просто откажете и не бавете детето. То има шанс колкото може по-скоро да има семейство. Това, че детето посещава ДГ не е гаранция, че трябва да няма дефицити. Цвета на кожата, за който пишете даже няма да коментирам. Успех... каквото и да решите.

 До betray - Ентусиаст
Госпожо, информация за биологичната майка не са ми давали, освен ако считате като информация това че са били 7 деца , живели във фургон и са ги извели с полицейска закрила. За детето не знам почти нищо, дори медицински картон не съм видяла. Освен това просто споделям, все пак правя сериозна стъпка за цял живот без особена подкрепа. И няма нужда да ми се карате и да сте толкова настървена...

Не се карам. Съжалявам, че така приемате поста ми. Осиновяването на по-голямо дете не е "лъжица за всяка уста". А стъпките, които правим са си наше решение. Никой не е длъжен да ни подкрепя. За това човек е добре да прецени има ли сили да се справи или не със всяко свое решение/ тук не визирам само осиновяване на дете/. Осиновили сме две деца на голяма възраст. Имаме и биологично дете. Със съпругът ми сами се справяме с отглеждането на трите ни деца + още едно негово, което идва у дома по режим определен от съда. На тази база ви казвам, че всеки сам взима решенията си и най- малко от форума сме се повлиявали за това дали да осиновим или не децата си. Ако не сте сигурна, че ще се справите просто не го правете.
Относно това дали съм "настървена"- ми не, не съм. "Възхищавам се" на това, че за някои от вас/ бъдещите и не само/ осиновители цвета е водещ. Аз лично компромис не бих направила единствено с изискването си да имам здрави деца независимо дали ще са сини, черни, жълти или лилави. За щастие децата ни са здрави и прекрасни, та макар и леко далече от бялото:)))