Шеста тема на чакащите

  • 582 902
  • 5 451
  •   2
Отговори
# 1 635
  • Мнения: 436
DPP,  много добре си го казала в новите ти включвания. Само, че както и твоята позната повечето хора ще останат непоклатими и ще почакат доста време. Само да кажа, че когато дойде време да им предложаг дете от български произход нямат никаква гаранция че ще го харесат. 

Таня, обади се още днес.

# 1 636
  • Мнения: 921
Благодаря за идеите! Ще видя какво може да се направи.

# 1 637
  • Мнения: 17 412
Таня, имаш ли ограничение за пол? И защо не помислиш отново за здравословния статус, имам предвид, нещо, което се компенсира с очила или слухово апаратче например? Лъчи, например, покрай основната диагноза има и форамен овале с шум на сърцето 2-3 степен. Чакаме да се затвори окончателно, а тя е много жизнено и енергично дете.

# 1 638
  • Мнения: 921
Таня, имаш ли ограничение за пол? И защо не помислиш отново за здравословния статус, имам предвид, нещо, което се компенсира с очила или слухово апаратче например? Лъчи, например, покрай основната диагноза има и форамен овале с шум на сърцето 2-3 степен. Чакаме да се затвори окончателно, а тя е много жизнено и енергично дете.

Не, няма ограничение за пол. За здравословното състояние доколкото си спомням беше формулирано да няма трудно лечими заболявания. Не съм абсолютно сигурна как беше написано, но коментирахме, че не бих могла да се справя със заболявания, които изискват дълга и тежка рехабилитация, понеже съм сама и няма как едновременно да се грижа за детето целодневно и да изкарвам пари за лечение.

Абе истината е, че неофициално ми казаха, че в момента нямало много деца, които подлежат на осиновяване, освен по-големи и със съществени здравословни проблеми. Същевременно обаче, чета как една жена по-горе отказала близнаци, защото щели да са й много. На дамата на 47 години с твърди изисквания за етнос, също й предлагали дечица, та се зачудих как става това.

Благодаря за идеите! Ще отида за пореден път да напомня за себе си. Може пък просто социалните да не ме смятат за подходящ родител. Simple Smile А може би просто съдбата има други планове. Ще видим как ще се развият събитията.

# 1 639
  • Мнения: X
Таня, ние чакахме 2 години и 3 месеца за първо предложение. В доклада ни пише "български, турски или смесен произход, без изразени черти...". Исках(ме) момиче. При подновяването на документите махнахме пола. След три месеца получихме писмоТО. Вече близо година сме родители на прекрасно момченце, което обожавам. Подчертавам 1л. ед.ч., защото аз бях тази с твърдото желание за момиче. Не го харесах веднага, но го обикнах много, много бързо. Колебанията ми нямаха нищо общо с произхода му. Както казах тогава "не знаех какво трябва да изпитам, нито мога да опиша какво точно изпитах". Бях толкова притеснена, че се окопитих часове след като си тръгнахме и веднага след това решението беше готово.

Искрено се надявам и ти пожелавам да не чакаш толкова, но за мен всичко е до късмет. Не толкова до критерии.

Скрит текст:
Иначе не мога да си обясня как на някои кандидати се дават по няколко предложения за по-кратък от гореспоменатия период и как продължават да получават предложения след 2-3-5 отказа. Не мога да си представя, че толкова пъти ще ти предлагат деца, които напълно не съответстват на "профила", заявен в доклада. Ако става дума за децата, за които се събират откази, за да отидат за международно осиновяване, то това обикновено е ясно казано и пак едва ли се случва толкова пъти на едни и същи хора. Най-малкото, в такива случаи трябва да се направи "ревизия" на доклада в частта му, описваща бъдещото дете.
И за мен именно това (многократни откази) превръщат този процес в идентичен на процесите, течащи на пазара, а не толкова наличието на критерии/предпочитания/изисквания или както там ги нарича всеки. Чудно ми е ако се роди ушато, мургаво момче на човек, който цял живот си е представял руса, синеока принцеса, как точно ще го откаже. Не веднъж.
Твърдо смятам, че когато подават документи, немалка част от кандидатите изобщо нямат идея с какво се захващат. Напълно убедена съм и се убеждавам все повече, че осиновяването (както и родителството изобщо) не е за всеки и продължавам да се натъжавам, когато виждам родители, станали такива (независимо по какъв начин) просто, защото "така трябва", "за това сме създадени", "обществото/роднините/половинката го очакват от нас", "за да оставим нещо след себе си". И когато такива кандидат-родители са пристъпили към осиновяване, нерядко имат огромни и неадекватни претенции към произхода и още по-странно, към детайли от външния вид на детето, държат то да прилича на тях и пр.

# 1 640
  • Мнения: X
Не мисля, че" претенцията "детето ти да прилича на теб е огромна и неадекватна. Напълно биологична, човешка и инстинктивна.

# 1 641
  • Мнения: X
Неадекватна е, още повече, когато осиновяваме. И не е биологична, защото за биологията на човека не е присъщо да отглежда чуждо дете като свое. Но ние го правим. Което пък е човешко и инстинктивно, но без значение чертите на лицето на това дете.
Колко биологични деца не приличат на родителите си... Какво остава за осиновени.
Казват, че дори да няма прилика, тя се придобива в годините. Но това да е водещ фактор при осиновяването е повече от странно. Значи ще обичаш детето, ако прилича на теб? Иначе какво? Няма да го вземеш? Или няма да го обичаш?

Или обичаш, или не. Или ставаш за родител, или не. И това не се определя от произхода, цвета и чертите на детето.

Лично мнение, разбира се.

Скрит текст:
Последното, което очаквах, е детето ни да прилича на някой от нас. Молех се първо да го имаме, после да е здраво. Сега се надявам да отгледаме щастлив и свестен човек.
Фактът, че прилича на мен, е дар от съдбата, но по никакъв начин не определя или подсилва нито обичта, нито щастието ни.

# 1 642
  • Мнения: X
Много осиновители "виждат" себе си в детето.

# 1 643
  • Мнения: X
Ако имаш предвид вметката, че детето ни прилича на мен, това не е мое мнение. До ден днешен не съм се и замисляла по въпроса и изобщо не ме интересува дали това е вярно или не. Та, аз "виждам" в детето ни радост и смисъл и най-вече, отделна личност. Не съм самовлюбена, та да "виждам" себе си.

Може би не съм те разбрала, но така или иначе аз ясно изразих мнението си. Който разбрал, разбрал.

Не си спомням дали беше отговорила... Кандидат-осиновител или осиновител си?
Повечето тук сме споделили на какъв етап сме. Може би не съм прочела, ако и ти си...

# 1 644
  • Мнения: X
Кандидат -  отговорих, когато обясних как съм изтегляла декларац3те за кандидатстване и там е имало доста по-галямо момче, което е намерило повод да влезе в стаята, в която разговарях със социалните.

# 1 645
  • Мнения: 436
Не мисля, че" претенцията "детето ти да прилича на теб е огромна и неадекватна. Напълно биологична, човешка и инстинктивна.

Тогава си роди дете. Ще има прилика и ще носи 100 процента гените ти.

Когато осиновиш ще разбереш хората тук за какво ти говорят. Сега това е НЕВЪЗМОЖНО!

~~~~~~~

Дори да е ясен произхода на майката в 90-95 процента, да не кажа 100 бащата се пише неизвестен. Така, че няма кой да ви гарантира произход.  При всички случаи 50 процента произхода  е НЕИЗВЕСТЕН.

# 1 646
  • Мнения: X
Аз не съм изразила собствените си предпочитания. И не натряпвам изляганата гледна точка.
А дали ще родя свое дете, ще подминя със снизхождение опита да бъда уязвена, защото много потребителки тук знаят личната ми история, която не е тайна за никого.

# 1 647
  • Мнения: 436
Герда, аз лично не знам твоята история.
Всеки има предпочитания, да ги каже пред социалните.  И после си стои на опашката и си чака да му дойде реда.

# 1 648
  • Мнения: X
Но аз не споря за това.
Изобщо не налагам мнение.Свят шарен, хора разни.

# 1 649
  • Мнения: 17 412
По въпроса с приликите. Има 7 типа лица, а това дава голям процент вероятност детето да прилича на някой от родителите или баба, дядо. С времето приликата се засилва, защото се прибавят и характерните мимики, жестове, интонация. Познавам доста осиновители в нашия град и сигурно в 90% от случаите ще видите прилика с някой от родителите, независимо от произхода на детето. И наистина с времето децата се променят и "разцъфтяват" (тези, които се осиновяват на по-голяма възраст). А когато става въпрос за бебета не знам каква прилика може да си търси.
Тъй като осинових две деца, които нямат биологическа връзка съм чувала коментари от рода на: "И двете ли са твои? Ама те въобще не си приличат."; "Малкият прилича на теб, но каката - не. Сигурно прилича на баща си." и т.н. За мен те си приличат като брат и сестра дотолкова, доколкото биха си приличали и ако ги бях родила аз, но имат и нещо общо. По случайност и двамата имат еднакъв тен, цвят на косата и очите, които пък са пъстри като моите. Имат изградена връзка, с каквато и родни братя и сестри не винаги могат да се похвалят и вече дотолкова сме свикнали са ги възприемаме като едно цяло, че забравяме, че са осиновени.

Общи условия

Активация на акаунт