Шеста тема на чакащите

Вписва ли се в критериите ти? Ако да, значи това е твоето детенце. Две предложения получих, второто беше просто идеално, но и двата пъти нямаше пеперуди. Приех и двете.

Таня,за да не се повтарям,прочети някой мой стар пост,от по-старите!Виж какво съм чувствала преди,прочети внимателно.Ако се познаеш-действай!Ако не-изчакай.Мисли не със сърцето си,а с ум.Позволи си да бъдеш щастлива.Успех и стиснати палчета в решението ти,каквото и да е то!

Отказвай. Няма нужда да се мъчиш жалейки. Чакането ти ще продължи.

Стеф честито! Бъдете живи и здрави и ти малкия юнак! Много щастие и весел детски смях ти пожелавам!
Таня аз пък бих те посъветвала да си дадеш шанс за още една, две срещи с малкото. Да го откажеш е еднократен акт от който връщане няма. Затова не се пришпорва, а си дай възможност да го видиш отново. Наистина не винаги има фанфари. При мен също ги нямаше. Но аз отидох отново. Първата среща винаги е стресираща особено за кандидат-родителите, защото детенцето може да е малко и да не разбира напълно случващото се, но възрастните преживяват много и различни противоречиви емоции на тези срещи. Каквото и да решиш ти стискам палци да вземеш най-правилното решение! Успех!

Благодаря,Мама Ру!За тези щастливи мигове,които ни престоят и за да го имам това слън4ице ми помогна един твой съвет за което сърде4но благодаря!

Благодаря,Ина Бамбина!Аз мисля,4е още при първата среща нещата се слу4ват или не...няма какво по разли4но да се види или слу4и на следващата среща...а доколкото разбрах от поста на Таня,проблема е в етноса..Моят син е ром4е,с красиви големи,умни и питащи о4и..За мен слънцето изгря,къщата ми се озари с детски смях и не ме интересува какъв етнос и цвят на кожата има детето ми!

Таня, това са твои думи. И са много верни. Волю-неволю много от нас имат някакъв образ на дете в главата си. А и нормално някои деца/ хора са ни по-симпатични, дори и без да ги познаваме. Любовта от пръв поглед съществува, но не на всеки се случва. Така е и с децата. Стресът е огромен, в душите ни е буря от емоции. Няма как любовта да се появи просто от нищото. Тя ще дойде после с грижите, радостите, проблемите...
Любовта идва неусетно, постепенно. Сега ако го откажеш не за друго, а защото няма пеперуди и фойерверки, защото чисто визуално не ти е харесало, каква е гаранцията, че при следващо предложение детето ще те привлече?

Благодаря на всички за коментарите, особено на Пипи Мипи.

А сега по-сериозно. Да, аз си спомням коментарите си и не очаквам да изпитам привличане. Обаче вие всички хора, които срещнете ли харесвате? Предполагам не, и предполагам не защото всички тези, които не харесвате са роми.

Сега си мисля, обаче, защо съм тръгнала да се обяснявам. В крайна сметка животът си е мой и детето ще си е мое.

Въпреки това, благодаря на тези, които коментираха добронамерено и с интелект, а не със задните си части, избивайки собствените си комплекси!

Особено на Мама Ру!  Мисля, че в тази тема, ако изобщо някой на някого е помогнал, това е тя.

Честно казано това последното беше изключително грубо!
Преди години,когато аз четях темите в очакване на моето дете,такова отношение беше недопустимо!Благодаря на всички момичета от тогава,помогнали са ми много с различните истории,с различните гледни точки!
Таня,благодарение на вас може би ще открия неподозирани за мен заложби на задните ми части!Сигурна съм,че можете и по-остри от тези епитети да сложите,но ще напиша това,което мисля,може пък да е в помощ на някой друг,който ще го прочете с ума си!
Решението дали/или не ще осиновим е само наше,персонално е!Дава се възможност 1 месец да се премисля и обмисля/предполага се,разбира се,че към този акт е тръгнато осъзнато/,точно защото не винаги има "пеперуди", "любов от пръв поглед" и т.н.
Не знам какви критерии сте посочили,че да ви предлагат дете от ромски произход,не зная също дали имате някакъв образ в главата си за Вашето дете,но е факт,че повечето тук не сме изпитвали фойерверки и не сме чували камбанки!Дали ще осиновите това дете зависи само и единствено от Вашето семейство!
Когато обаче задавате въпрос/дори и без въпросителен знак накрая/,предполагаме повечето тук,че искате съвет или питате при нас как са се случили нещата!В този случай би трябвало да очаквате да прочетете не само ласкави и окуражителни думи...
Много от осиновилите деца от ромски произход се засягат от това неприемане на тези деца,може би,страхувайки се,че това е и нагласата на обкръжаващата среда!Затова,предполагам,реагират и по-остро.
Пожелавам Ви скоро да срещнете Вашето детенце,да чуете камбанките,да видите фойерверки!
И един непоискан съвет-проявете малко повече емпатия към различното мнение!Не знаете кога и как може да помог
не!

Таня няма ограничения за етническа принадлежност на детето, затова и са й предложили дете от ромски произход.
Личното ми мнение е, че е уплашена. И аз се уплаших в последния момент. Уплаших се от това, че толкова чакания момент е настъпил, от това, че вече всичко е реално, че детето е със сериозно изоставане и без отказ, от някои обстоятелства около него, от това как изглежда дори. Всъщност без малко да откажа да я водя и веднага да напиша отказ. Толкова бях уплашена. Реалността беше толкова далеч от всички романтични истории, които бях чела и слушала. А уж бях минала курс и бях подготвена. Да, ама не.
Страхът е нормално нещо. Това е огромна крачка, огромна отговорност. Таня, върви и виж детето още един път поне. Дай си малко време с него и тогава реши. Имаш един месец време. Той тече. Използвай го. Вторият път вече ще видиш детето с други очи, емоциите ще са се поуталожили и ще можеш да прецениш вече по-трезво. Ако има нещо, което те притеснява около детето, коментирай, сподели. Може и с твоя социален работник или с психолог. Ти също имаш право на подкрепа каквото и да решиш.

Говорим за страх, говорим за объркване, за какво ли не още - а всъщност всички се притесняваме от този ромски етнос.Не го искаме, не го понасяме, но видите ли, друг шанс- нямаме!!!Поне да е хубавко, т.е беличко, тогава може и да не се разбере какво е- тайничко ще се озъртаме дали са ни разконспирирали и дали не е почерняло във времето!То е ясно болката е голяма, идва ни да заревеме като го видиме - ама То, как да е хубаво- яло- недояло, мито- недомито, никой не го е прегръщал- на какво да се зарадва, знае ли що е радост, що е усмивка!Аз съм чувсвала всичко това, видяла съм го-моето дете се навеждаше като го погалех по главата, не ме погледна в очите три месеца- просто виждах, че се чувства добре.Е, тя разцъфна, от грижите ми, сме е се прекрасно и е прекрасна, но всичко идва от обгрижването, а с него и обичта.Каквато и да е била, каквато и да е - не съм чувствала жал, обаче към детето, само страх и то от обкръжаващите ме хора- роднини , познати.Защото все още в днешно време голяма част от нас, живее и заради мнението на хората!!Много голяма- да ама те не ви питат как сте в самотни моменти, нали- защото им е все тая!А иначе, ще Ви коментират, и ако не ви е страх от коментарите, взимайте детенцето, ако ви е страх, знаете че вие не можете да го приемете- отказвайте го бързо за да може друго семейство да бъде щастливо и това детенце да се радва така както моето е щастливо.А всички неможещи да се преборят със собствените си предрасъдъци - махнете ромския етнос от предпочитанията, критериите или изискванията си и изчакайте- съдбата може да ви се усмихне и да получите така жадувания трофей със светла кожа!Съжалявам ако на някой не му харесва, но нещата стоят точно така!Изчакайте заветното чистокръвно българче - пък после след две , три години тръгнете по психолози, докато стигнете до различни психични заболявания наследени от майка алкохоличка или наркоманка или с психични проблеми , ох и не ми се мисли още какво.....!Запомнете само едно, че изоставените деца не са красиви, те стават после такива!

ДПП, как може така да заклеймявате "чистокръвните българчета", че са с психични проблеми!

Българите не се делят само на роми и не-роми. Имаме и други етнически групи в България!  

Как можете да пожелавате такива неща на майки на деца с не-ромски произход?  А ако някой започне да ви пожелава такива неща на вас..?

Спрете се! Ако някой не желае дете от определен етнос след такива набивания на канчето и осъждания никога няма да пожелае да смени това си изискване.  

Да споделя и моят опит с осиновяване на дете от ромски произход. Една моя позната осинови такова дете, защото вече нямаше търпение да има дете, искаше та искаше, и социалните лесно я убедиха да прекрачи тази граница. Така жената се сдоби с титлата майка, възгордя се за няколко години и сега не се чувства добре с това дете, проблемите й идват в повече, не го чувства като свое. И всичко, защото навремето направи избор с егото си, а не със сърцето.

За мен е добре да не се слага ограничение детето да не е от ромски произход. Човек е хубаво да изпита себе си. Тръгне ли да избира да избере със сърцето си - иска ли го това дете или не.

Първо, как това е твой опит?!
Второ, изводът ти е отвратителен! Избор със сърцето е да отгледаш дете, което бива отхвърляно и гледано лошо, заради по-тъмната му кожа! Как за теб се вписва този избор с егото? Нима не е точно желанието за бяло дете хранене на егото!? Ти го знаеш много добре, също Герда и още кои бяхте, които искате деца бели като снежинки, но да се знае-това не е, заради вашето его, в никакъв случай.

Ама нали наскоро пак нищихме това?! Който не иска дете ромски произход, го упоменава в документите си. И не бива да бъде заклеймяван за това. Не и така!
Момичета, всеки знае сам през какво преминава. Това, че някой е осиновил мургавичко детенце и е щастлив с това, не му дава право да осъжда категорично избора на другия. И да коментира така.


Дойде време да споделя, че наскоро и ние дадохме отказ. Не отидохме. Преценихме, че няма да можем и че е по-правилно да дадем отказ така и  максимално бързо, а не да отидем, да видим и да кажем "Не ни харесва!". Това не е магазин и на мен ми е грозно да откажем, защото детето не ни е симпатично, не сме усетили "пеперуди", нямало е "фойерверки" и директен порив да го заобичаш на момента. Такива нямахме и при първото осиновяване. не сме очаквали да има и при евентуалното второ. Детето е дете, а обичта идва с времето.

Отказахме на втория работен ден след получаване на писмото и ден след разговора, при който получихме по-подробна информация. Защо? Заради една подробност от здравното досие, която ни притесни и за нас  е показателна за статуса, изобщо. И заради факта, че писмото бе от диагоналния край на България. Не можем да си позволим за кратко време да пътуваме с малкия (моментът не позволява друго) поне три пъти по 1200 км всеки път, което значи и нощувки, и отсъствие от работа по 2-3 дни. И той е от далече, ама не чак толкова, а и тогава бяхме сами - пътуването не беше проблем.

А за произхода... понеже по повод писмото се върнах да чета назад в темите... преди време сте коментирали какъв се смята произхода на детето, ако се знае само майката... Според повечето мнения тогава, се води неизвестен или по произхода на родителя. Ами, не, в случая, въпреки кристално ясния произход на майката и неизвестния баща (вероятно със същия произход), детето е разглеждано като такова със смесен произход (поради което се смята, че съответства на нашите предпочитания). При сина ни не беше точно така.

Детето не е мургаво, според социалната. Не че ми е важен цветът, де, ама по повод горните изказвания.

Сега очаквам остри коментари заради отказа без посещение, заради забележката за произхода и пр. А, и заради това, че ни е второ осиновяване, "пък хората по едно не могат да осиновят".
Няма да обяснявам повече, само ще кажа, че (в повечето случаи) осиновяването се прави от двама и двамата трябва да са единодушни, че искат да влязат в процедура. Когато и двамата имат колебания, без значение степента, това ясно показва, че най-добрият избор е бърз отказ, за да върви нататък процедурата при детето. Не може един подобен акт да се прави "на всяка цена" и въпреки всичко и всички.

За първото дете сме чакали над две години (беше първо предложение), а от тогава до второто мина близо една. И не, не искаме "трофей"... и какви други шедьоври бяха. Ако  получавам предложения всеки месец, мога да разбера разминаването с профила ни, но ситуацията далеч не е такава. Това го казвам, защото често се повтаря мантрата "Изискванията ви са много, затова нямате предложения". Е, не, предпочитанията ни са стандартните, но за три години и половина имаме две предложения, едното от които, според нашите тълкувания, неотговарящо на написаното в доклада ни.

Не ми е леко, имах нужда от време и отвличащи занимания, за да преживея това, което решихме, но... човек понякога трябва да взима трудни решения.

Spring, много ми е мъчно за теб. На всяка цена се мъчиш да намериш някой, който да го обвиниш в расизъм без да четеш с разбиране. Сигурно не е лесно да живееш като героиня-мъченица-светица-спасителка-винагиправа и т.н. Да ти кажа - не ме обиждаш с нападките си. В един момент просто ще се окаже, че ще трябва работодателят ти да те пита защо прокуратурата се интересува от безпочвените ти и неприкрити обвинения в расизъм и тогава .. пак няма да е мой проблем, т.к. острите думи излизат от твоята клавиатура.

Точно това имах впредвид и аз, Анонимен. Дете трябва да се избере не на всяка цена и не като трофей, защото после като има проблеми ще се пита семейството дали да не го върнат. Ако нещо е не, значи е не и точка. Дали това ще е заради етнически произход (да припомня за Spring, ромите не са единствената етническа група в България! и далеч не са единствените с тъмна кожа в страната), здравословен статус или друга причина, няма значение.