Шеста тема на чакащите

Саманта,каквото било, било.Не се упреквай.Така си преценила.Аз само искам да пипитам-тази лекарка ваша позната ли е,случайно избрана ли беше и най-важното-приемната майка познава ли я?Защо ме навежда мисълта,че може да е нещо скалъпено между ПМ и докторката.Ох,знам ли?Лекар това не може да каже,пък и толкоз загрижена за непозната двойка??!!Само да вметна живеем до циганско семейство-децата са руси,сини очи и къдрички.Такова дете бихте ли взели или гена ще проговори.Ще върти кючек още преди да проходи ли или ще ви отараши докато му правите прощъпулник.Признавам си не прочетох коментарите на другите жени,нямам нерви да чета нито Перуника,нито Анонимен,който няма място тук,най малко би бил полезен с нещо.Един съвет-или махнете ромския произход или спрете да четете тук.Първо прочети есичките теми за осиновяването-от първата.Виж за какво иде реч.Дай си време и пак започни от първата.Тогава вече ще ти е ясно всичко,а и ти ще си наясно.През това време може да се случат  чудеса!Успех момиче!

Лекарката не е наша позната.Приемната майка някога е водила биологичното си дете при нея.Съмнява ме да има някакъв заговор между двете.Както по горе писах джипито на моя близка ми каза фамилията на въпросната лекарка.Вече ако между това джипи и тая лекарка са се разбрали нещо за оборот на лекарката това е отделен въпрос.Благодаря ти много.Много отдавна бях чела всичко сега пак ще чета.

Здравейте,
Някой знае ли как стои въпросът с детските градини в София. Възможно ли е сега да се кандидатства?

Късно е. Юни ставаха кандидатстванията. Частна детска може и да ви приемат.

Може, но последното класиране беше на 05.10.2019 г. Следващото не зная кога е, но може да се следи от календара или дори попитате по телефона, за да не изпуснете момента. https://kg.sofia.bg/isodz/
От същия линк може да проверите и в коя градина колко свободни места има в зависимост от набора на детето.

Нямате ли възможност да си останете с детето в къщи? До навършване на 5 години от детето имате право на високоплатено майчинство.

Потърсете съдействие от отдел Образование към общината или направо от кмета. В нашата община осиновените деца влизат извън класиране в ясли и градини. Вярно, за градините от време на време отпада и моите и двамата бяха приети по общия ред. Трябва да има някаква вратичка, тъй като осиновявания има по всяко време на годината и няма как да се спази срокът за кандидатстване.

Благодаря за отговорите!

Текущи класирания за ДГ/Я има до м. Март. Дори да няма свободно място в момента, създайте профил на детенце, направете кандидатури и чакайте да ви приемат😊

...случайно се зачетох в темата и реших да споделя.
Една съседка вече пенсионерка, преди години замина нелегално за Гърция.Отначало гледала възрастни хора, след като понаучила езика  започнала работа като дом. помощница в адвокатско семейство.
Те имали осиновена дъщеря. Детето било седмо на биологичната майка-българка и я попитали дали е ромче. Гърците не различавали много българи и роми.
Тя им казала, че според нея е ромче.
Детето имало частни учители, занимавало се със спорт.Знаела е, че е осиновена и е българка.
Съседката посъветвала момичето да не търси биологичните си родители, тъй като родата й ще иска помощ и.....
Това момиче завършило право, омъжила се, родила дете и се обадила на съседката да отиде да й помага за детенцето.
Имала съм ученичка ( с матов тен) осиновена от родители архитекти с двама големи сина.Винаги усмихната и лъчезарна и с много, много труд постигаше отлични резултати.
 Осиновено русо момченце със сини очи, с обучителни трудности и агресивно поведение.
...............късмет............

Вивиан, ако е за София, регистрирай се в системата и следи. Аз в средата на септември исках моя юнак да го местя. Видях свободно място в една градина в Лозенец, кандидатствах и го приеха. Заради допълнителните точки за осиновено дете, предполагам, че сме били първи на опашката. После мъжа ми каза, че няма да го местим и си останахме в нашата градина. Това класиране беше съвсем скоро, на 14.09, мисля, че и в момента текат класирания. Ние имаме логистичен проблем , та затова мислех варианти, но за сега няма да променяме. Но шанс има. Регистрирай се и виж свободните места и кандидатсвай. Имаш шанс заради допълнителната точа, една ли беше или две, не съм сигурна.

За лекарката... Адски непрофесионално, просто нямам думи.
Не искам да навлизам в темата за произхода, само да кажа, според мен семейството трябва да е уверено, каквото и да е решението и да го вземе заедно. Ако дори само единия има притеснения, по-добре е да се изчака. Да се поговори с осиновители, психолози, близки, хора, които могат да помогнат, без да съдят. Нас ни подкрепи семейството, основно свекърва ми, просто е страхотна жена. Аз мисля че съм писала, че собствената ми майка имаше притеснения, като е важно да кажа, че аз самата съм осиновена, та добре че беше свекървата.
Не мога да нарека майка ми "осиновителка", тя за мен е моята майка, от сърце и душа, нямам друга и никога не съм мислела и търсела друга. Ето, явно при мен гените не са надделяли, не съм хукнала да търся никой, образовах се, работя, имам нормално семейство. Е имам автоимунно заболяване, но си живея с него, не е страшно и не ми пречи на комфорта на живот. От друга страна пък в родата на майка ми,по майчина линия има обремененост с рак и сърдечни заболявания. Така че, каквото е рекъл Господ, ще се борим

Мисля, че темата е полезна, особено за кандидатите, защото им дава храна за размисъл относно личните предпочитания и готовността да направят някои компромиси, както и с информацията за възможните проблеми при адаптацията и в развитието на децата ни. Надявам се това да им помогне да са по-добре подготвени и по-уверени когато моментът настъпи.
Форумът е публичен и няма как да се ограничи кой да чете и кой да пише тук. Разбира се, най-добре е това да са хора, които имат какво да споделят от личен опит, а не прочетено/ чуто от някого, дори и близък роднина.
Много ви моля, не превръщайте това място в трибуна за спорове ЗА и ПРОТИВ едно или друго решение. Опитвайте се да не налагате мнението си. Опитът ни е различен, характерите - също. Всеки от тук пишещите един ден ще срещне своето дете. За успешната адаптация е добре да сме наясно със самите себе си - какво искаме, какво очакваме, с какво можем да се борим, с какво можем да се примирим, да осъзнаем каква е реалността, какви травми и дефицити имат нашите деца, защото това са деца с минало.
 Да разменяме информация за методи и специалисти, които могат да помогнат при възникнал проблем.
 Важно е да знаем, че има място, където можем да споделим, без да бъдем нападнати и оплюти.
Всички сме хора и като такива грешим понякога. Или както казваше психоложката в обучаващия екип - "Докато се опитвах да не повторя грешките на моите родители с първото дете, направих мои. С второто се опитвах да избегна грешките, които направих с първото си дете и допуснах други."

Аз по принцип не обичам да слушам истории, че се оказват почти винаги едностранчиви и не толкова верни. Но има голяма вероятност да се сблъскате с едно съвсем обикновено дете. То милото не знае от какъв произход е и за наше "съжаление" не може да ни представи достатъчно добре колоритните традиции на своя етнос. Показва това, което е видяло от Вас. Покъртителни истории мога да Ви разкажа и за българчета /осиновени и неосиновени/, но това ще Ви откаже ли и от този произход? Аз се сблъсках с прекрасно същество, което на четири години започна да ходи на пеене и още продължава. Сега ходи на танци и на английски. Увлича се от астрономия, чужди езици, приятели, пътувания и други такива най-обикновени неща. Пък да ми изиграе кючек така и не можах да я навия.

На нас на курса ни разказваха за различни проблеми, свързани с отглеждането на осиновени деца - не в частност от ромски произход, а по принцип. Имаше и един случай с осиновено ромче от една много интелигентна жена. Това, което споменаха като проблем, не беше свързано толкова със характеристиките на самото дете, а с това как се приема в среда, в която е единственото дете с такъв произход. Доколкото разбрах, жената не е крила от него произхода му. Дори се е опитвала да му представи ромския етнос и с положителните му черти, да му покаже нещо от ромската култура, да го запознае с хора от ромския етнос, които са умни и успели. Проблемът е дошъл когато го е записала в частно училище, където учат деца на хора уж с претенции да са нещо повече от останалите и когато се оказало, че децата на тези хора го обиждат с думи от рода на "мангал". Когато на една родителска среща споделила за това, някаква майка се изсмяла и казала: "Ами то, сигурно моето дете така го е нарекло..."
Друг случай, който ни беше разказан, беше за осиновителка, която сама е имала негативни нагласи към това, че детето е с ромски произход и си е внушила, че детето й мирише и така и не могла да го приеме.

Ако говорим за гени, то и българските гени могат да са лоши. Моите деца са с български произход, да ама едното е дете на алкохолици, необразована майка (без средно образование), с увреждане... Та генът му е лош, много лош.
Деца на студентки и ученички, забременели случайно и с планове за образование, кариера и т.н има, ама са много малко. Основно са деца на родители от маргинализираните прослойки, без значение на етноса.
Имам познати около мен с осиновени ромчета или от смесен произход. Някои са много читави деца - възпитани, упорити, ученолюбиви, други са "проблемни" като моето осиновено българче.
И да, съществува риск детето да бъде отхвърлено заради цвета на кожата. При това не само от деца. За съжаление, дори учители може да имат пренебрежително или лицемерно отношение към различно дете.
Мои познати с две осиновени деца. Чудесни деца. Качват си момчетата колелетата по стъпалата към входа. На пейката баби. Едната казва "Браво. Какви добри момчета, сами си качват колелетата." Друга коментира "Да, ама осиновени." Както казва майката "Като, че ли ако не бяха осиновени аз щях да им качвам колелетата."
Гените са си гени, средата също има значение. С това не казвам да осиновите ромче, ако не сте готови за това. Човек трябва да е честен пред самия себе си какво може да приеме и какво не, с какво би направил компромис и с какво не и да да се пребори със страховете си. Едва когато сме напълно наясно със себе си, едва тогава можем да приемем детето си такова, каквото е.

Проблемът с децата от ромски произход не е нито в децата, нито в гените ми. Проблемът е в дълго насажданата неприязън към ромската общност в българското общество, поради тотално неадекватната политика на държавата и дългогодишния отказ от реално разрешаване на проблемите на тези хора.

Именно това е ключът, когато поредните кандидат осиновители се изправят пред решението за възможността да осиновят дете с ромски произход. Хората трябва да са подготвени и предварително да са проиграли в ума и сърцето си тази ситуация. А дори и тогава, човек не може да е абсолютно сигурен, че знае как ще реагира. С други думи проблемът на осиновяване на ромско дете не е в гените му, а в нашите собствени предразсъдъци, негативен опит, негативни натрупвания.

Гените са си гени, когато става дума за цвят на кожата, очите, наследствени заболявания. И нямат нищо общо с възпитанието, което детето ще получи, примерът, който ще следва и пътят на израстването си, който е труден за всяко дете и крие рискове за всяко дете да "кривне" в някаква посока. Примери имаме много. Наркомани, убийци, изнасилвачи, крадци и лъжци има във всеки етнос. В тези, които са поставени в живот в мизерия и неприемане - най-много. И разбира се, в някакъв момент, това се превръща в схема за оцеляване. Точно по схемата, по която в момента българите се превръщаме в малограмотни тарикати, които могат да се справят с проблемите си само ако пооткраднат, поизлъжат, поизтарикатят. Младите момичета и момчета са все по-невъзпитани, без никаква идея за морал, справедливост, човешки идеали.

И в техния случай също не става дума за гени. Става дума за масово изпростяване. А то зависи от всеки от нас, който възпитава дете и го учи и му показва кое е ценно и важно и кое е неприемливо, грозно и престъпно.

Кой и доколко ще се остави предразсъдъци да управляват живота му е въпрос на личен избор, немалко душевна сила и не на последно място на подкрепа от най-близките, а понякога и от такива като нас тук.

Аз вече съм казвала - за малко да попадна в подобен капан. Колкото повече чета, толкова повече си давам сметка, че заслужавам сама да се поздравя, че не го направих.

Пожелавам на всички, които някога ще се изправят пред труден избор от какъвто и да е вид, цялата сила, цялата мъдрост, любов и подкрепа, която им е нужна за да бъдат най-добрата версия на себе си в този убийствено важен момент на проверка на това КОЙ ВСЪЩНОСТ СЪМ АЗ.