Шеста тема на чакащите

Не бих казала на детето, че не ми харесва името му/й. Все едно казвам на детето, че не харесвам него самото. Но като всеки родител аз също си имам своите предпочитания за име.
Моето дете (момиченцето) си беше с традиционно българско име и имен ден на голям празник. Имам братовчедка с това име и ми беше неутрално, но никога не бих го избрала за моето дете. Смятам, че е остаряло и не познавам малко българче с това име, но за сметка на това имах съседка, която не харесвам като човек с това име. В миналата е било доста популярно. Не можах да запазя и галеното, но първото ми впечатление беше за едно свито, безлично детенце и й каза, че искам тя да бъде щастлива и лъчезарна и затова ще й викам Лъки (Лъчезара). Представих го в началото като игра. Не знам какво разбра. Определено известно време след това старото обръщение й навяваше спомени. Не говореше още, а и тогава имахме доста проблеми други. Както и да го е преживяла мълчаливо, днес самата тя предпочита новото си име и е доволна, че се казва именно така.
При друго име можеше и да го оставя, можеше и да го променя леко, например бих оставила Мира, Мила, Милена, Елица, Зорница, Лора... Не харесвам някои модерни масови имена и не бих ги оставила. Елена вероятно би станала Милена и Елица, Стояна - Станислава, Яна - Боряна... Т.е има и такива варианти.
За малкият това което ми пречеше да оставя името е различните начини за изписване, това, че не харесвам галеното от това име, както и да са на равна нога с каката, на която бях сменила вече името. Тъй като беше бебе на 4 месеца не е имало проблем. Приемната майка и семейството й малко по-трудно свикнаха с новото име, което е нормално.

Не слушай хората. Това е твоят живот и твоето си дете. Я не се излагай, хората да ти кажат какво да правиш.

Тук не става въпрос за излагане или за слушане на други хора. Детето е важното тук. От всички страни гледаме как да мине най-плавно прехода, как да я въведем в една положителна и сигурна среда. И да, в началото ще избягваме всякакви възможни ситуации на стрес за детето. Имаме достатъчно приятели, които са с малки деца и приветстват новият член на семейството ни, така че с точно тези приятелки ще я запознаем по-натам. Приемната майка продължава да ме притеснява. Не знам дали прави разлика между това, което на нея й се иска и това, което е добре за детето и това ме притеснява. Записали сме се на психологическа консултация другата седмица.

Анонимен, дъщеря ми беше в ЦНСТ, без отказ. БМ я посещаваше по график. В ЦНСТ служителките ожалваха БМ как ще приеме осиновяването на детето пред мен. На всяко посещение това ми се натякваше, а там се записвах в един дневник на посетитетилите с три имена и адрес! Треперех някой да не й даде 20лв и адреса и да дойде да си търси детето. Дори при насрочено дело, дори след делото на нея й беше разрешено да вижда детето! За подготовка на детето за осиновяване и дума не можеше да става. Дори за първата среща не я бяха измили и облекли прилично, а ми я представиха гуреливо, сополива (буквално) и с развлачени домашни дрехи! Като си я вземах все едно я отвличах. Като се опомни в колата бяха писъци и ужас, хвърляне към вратата, нищо, че беше в столче, пориви да избяга в движение, вопли "мамо!" На никого не пожелавам такова вземане на дете. И нулева подкрепа после у дома от социални и психолози. Това дете при мен изживя травмата от раздялата с БМ. А как се гради привързаност?
Та и институцията не е гаранция, че всичко ще мине гладко. За жалост има и такива приемни родители, които сякаш ревнуват от осиновителите. Затова би трябвало (поне по протокол) да присъства социален работник.
Късайте връзката с приемната майка щом си позволява такова поведение и отношение. И у дома при нужда се обърнете към психолог, който да подпомогне взаимната ви адаптация към новата ситуация.

Споделих мнението си за смяната на името, какъвто беше и въпроса. Никъде не съм писала, че на курса са наблегнали само на това.
Болни мозъци има навсякъде, вкл. и сред осиновителите. А има и кандидат-осиновители, които въобще не са се замислили за някои неща и как те се отразяват на едно дете, което вече е преживяло загубата от раздялата с БМ. Има и такива, които толкова са се фиксирали в собствените си мисли и чувства, че не се замислят за чувствата на детето. А децата преживяват всичко, независимо на каква възраст са. Това не е мнение само на психолози, а и мое, на база личен опит, както и на пораснали осиновени хора.
Моето 9 месечно бебе не изразяваше никакви емоции пред нас, когато го посещавахме в ЦНСТ-то. Трябваше му цял месец да се освободи и то при посещение почти всеки ден. Дъвчеше си езика от притеснение и повръщаше от напрежение. Последните две продължи да ги прави и след осиновяването в определени ситуации, когато всъщност разбрахме причината за тях. Имахме не лека адаптация и то при условие, че цели 3 месеца се опознавахме преди осиновяването, беше обгрижвано от прекрасни хора, които от пърия ден му говореха за мен, като за мама, за да го подготвят. Наясно съм, че може да нямаме същия късмет при второто осиновяване и се опитвам да се подготвя психически. На обучението някои неща може да звучат страшно, но това не е означава, че някой иска да те уплаши, а може би иска да те подготви защото тези страшни неща се случват, колкото и да ни е трудно да го приемем.
За мен е важно каквото и да правим, да не го правим през нашите си емоции, а да се опитаме да го направим през емоциите на децата. Мисленето "те нищо не разбират" ми звучи като оправдание. Децата са безкрайно интуитивни и може да не могат да назоват и обяснят чувствата си, но усещат и преживяват всичко, което им се случва.
Дали ще сменим името на детето или не, не е маловажно, но по-важното е да помислим как това ще му се отрази и да търсим начин да му помогнем да се справи, както в случая Анонимен, а споделения опит на Mama Ru е безценен в тази посока.

Потвърждавам. Пре-вербалните травми се запечатват в психосоматичното тяло и влияят цял живот.

Приемна майка и приятели ще определят дали да смените името на вашето дете????? Безумие!!!! Единствено и само родителите взимат това решение, недопустимо е странични хора да се бъркат!!! Не позволявайте да ви се месят, това си е вашето семейство и вашето дете.

Здравейте,

Честита Баба Марта! Здраве и късмет на малки и големи!

След почти 2 години чакане получихме писмо за детенце. Оказа се обаче, че майката е с биполярно афективно разстройство. Много ми е мъчно, тъй като не вярвам, че ще получим друго предложение - канидатурата ни изтича в края на април. Прочетох, че генетичният фактор е много застъпен и вероятността за детето да разве болестта е по-голяма от при нормални родители.
Знаете ли нещо повече за болестта и имали ли сте някакъв опит? Ще се радвам да споделите каквато и да е информация и съвет!

Не знам дали можем да Ви помогнем със съвети за толкова сериозно нещо.Може би е добре да се посъветвате с невролог относно тази болест и дали има риск да се наследи.

Всъщност мисля, че психиатър трябва за консултация...

От позицията на човек, минал през двегодишно чакане на писмо и осиновил две деца, разбирам всички страхове и притеснения, но ще кажа, че осиновяването е риск. Огромен риск от неизвестното, който всички ние поемаме. Ако питате педиатър и някой специалист, то те ще ви наговорят какви ли не страхотии относно децата за осиновяване. Като специалисти, естествено ще бъдат прави. Те познават всички болести и последствията им. Но, ако винаги ги слушахме, това означава никога да не осиновим.
След курса за кандидат осиновители майка ми спомена пред нейна позната, педиатърка, дълги години директор на дом Майка и дете, че съм кандидат осиновител и я попита дали би дошла с мен на евентуална среща с детето. Нейният отговор в общи линии гласеше, че никой лекар не би поел такава отговорност и изобщо защо не съм си намерила някой вдовец с дете, защото читави (здрави) деца за осиновяване няма.
За съжаление, някои дечица са с наследствени обременености като това, което са ви предложили, Анонимен. За още по-голяма съжаление не винаги това се казва на осиновителите. А и в някои случаи вероятно не е известно (диагностицирано). Като цяло нашите деца са рискове, ама много рискови, защото колко бременности са протекли здравословно и обгрижено и са от здрави родители със средна интелигентност и образованост?
За биполярно ефективно разстройство разпитайте психиатрите. Не един, по възможност двама-трима. И най-вече за рисковете от унаследяване и отключване. Фактори, които биха повлияли за отключване и т.н.
Успех, каквото и да решите.

От Видин ли е предложението?

Не, не е от Видин предложението.

Много благодаря за отговорите. Прочетох доста за болестта и навсякъде пише, че се онаследява и деца на родители с биполярно разстройство имат по-голяма вероятност да го развият и съм сигурна, че психиатрите ще го потвърдят и ще ни разубедят.

Mama Ru,
Очаквах с нетърпение Вашия отговор.  Вие винаги внасяте разум и спокойствие! Наистина осиновяването е риск, но в случая ние знаем за проблема. Благодарна съм, че ни предоставиха тази информация, аз дори бях се отказала, но си дадох малко време да обмисля, преди да напиша отказа.
Все още размишляваме. Решението е трудно, наистина!

Анонимен, решението е много трудно наистина. Инстинктивно всички бихме се отдръпнали от такова дете.
Но вие размишлявате. Ето и моите въпроси в тази насока:
1. Какъв процент е рискът да отключи заболяването?
2. Каква е вероятността дете, с диагностициран родител да отключи заболяването срещу вероятността дете, което се води здраво/ необременено?
3. Имайте предвид, че този път майката е диагностицирана и са ви го казали, следващия път може да скрият от вас подобна информация или просто да няма установена диагноза. Т.е дори децата, които ни се представят като здрави и необременени може да са носители на нещо. Това е рискът, който всички поемаме.
Успех, Анонимен.

Редактирам и добавям. Докато се ровех да прочета повече по казуса на анонимен, ето на какво попаднах. Интересно е. Ще поровя и за другите психични заболявания и рисковете за децата от унаследяване и отключване на заболяване.

Ооо, много благодаря за проучването и добрата информация!
Изглежда, че рискът се увеличава с малко проценти - от 2%  на 5%-10%. Звучи обнадеждаващо!