Шеста тема на чакащите

А майката официално ли е диагностицирана с това заболява? Стана ми интересно как в два различни града предлагат деца с биологична майка, страдаща от едно и също нещо.

Не е чак толкова странно. Кои хора в днешно време оставят децата си за осиновяване или им биват отнети? Хора от най-ниските социални прослойки, без средно образование, без работа, без елементарни условия и капацитет за отглеждане на деца, хора, които неглижират нуждите на децата си, малтретират децата си (вероятно не голям процент), алкохолици, наркомани, със заболявания, които им пречат на нормалното функциониране, както и здрави, образовани хора, но родили дете с увреждания, за което не могат да полагат грижи. Има и деца на ученички, но едва ли са толкова много. Децата на втората категория родители не се дават за осиновяване в България, защото тук никой не иска и не може да гледа дете с увреждания (или рядко се осиновяват такива деца).
Искате ли да си направим една статистика на вече осиновилите относно биологичните родители?
- образование
- социален / трудов статус
- здравословно състояние
- зависимости
- от коя поредна бременност е детето?
Започвам първа:
Дете 1
- образование - основно
- трайно безработна
- ТЕЛК, психичен статус - здрава (по документи)
- зависимости - да, алкохол
- 3-а

Дете 2:
- основно
- ученичка
- здрава
- не се посочват
- 1
Като цяло дете 2 - джакпот от тотото.

Да, официално е диагностицирана. Интересно какъв е случаят на другата Анонимна с детенцето от Видин?

Mama Ru, както винаги твоето мислене е реално и трезво. Ти би ли осиновила детенце с наследствена обремененост, особено с психическа такава? Питам заради опита, усилията и грижите, които полагаш, особено за по-голямото ти детенце?

Анонимен, честно, не знам. Не съм била в тази ситуация, така, че не мога да кажа на 100%.
Когато ми прочетоха досието на дъщеря ми ми идеше да се откажа още там, в РДСП. Две години чакане, мечти, надежди... Носех една кукла. Бях страшно разочарована. Чудех се какво да правя с куклата - нито да я връщам, нито да я оставя на социалните да я дават те. Тогава реших да я видя и да й дам куклата. На живо - гуреливо, сополиво дете с развлачени стари и големи дрешки. Два часа седях в ЦНСТ-то, насилвах се да общувам и се чудех ако се откажа ще имам ли и друг шанс и какво ще ми предложат следващия път, ако има такъв. Дали няма да съжалявам за това предложение... Ей такива мисли ми се въртяха из главата. После слизахме по стъпалата и изведнъж надмогнах колебанията си и реших да става каквото ще. Реших, че ще я взема. Бях съвсем сама. Знаех, че ако си дам време и споделя ще се откажа, ще ме разубедят близките ми. Действах хазартно. После е имало моменти,в които съм си мислела, че ако от някъде знаех колко ще ми е трудно, че.нямаше да се наема. Но пък тогава нямаше да го има и Емо, убедена съм. Дори само заради това си струва. Приех предизвикателството. Обичам предизвикателствата. Та от днешна гледна точка пак бих казала да и бих взела Лъчи.
На курса за кандидат осиновители психоложката спомена за подобен случай. Майката с психично заболяване (шизофрения). Детенцето - тригодишно. Описа го като русо, синеоко, български произход, но с психично болна майка. Тогава още ДМСГ не бяха закрити. Социалните мъчно за заболяването на БМ, но в последния момент преди делото някой от дома изплюва камъчето и предупреждава кандидатите. Те се отказват. Стрес и за детето, което хем е подготвено да бъде осиновено, хем се отказват осиновителите. Вторият път опазват тайната и детето е осиновено успешно. Тогава се възмутих от това действие на социалните. До ден днешен смятам, че човек, поемайки рискове, трябва да е наясно с тях, за да може да си прецени силите. Тогава психоложката ме попита аз бих ли осиновила детето, ако знам. Отговорих й "Ако детето ме е грабнало, може и да го осиновя."
Относно твоя казус (ако може на ти), вероятно бих говорила с психиатър и бих задала въпроси. Каква е вероятността от унаследяване на биполярно разстройство (предава ли се по генетичен път). Ако да, кои са рисковите фактори за отключването му и могат ли да бъдат сведени до минимум. Има ли лечение, в случай, че се отключи... И тогава да обмисля отново. Предполагам, че не осиновяваш сама. Тогава двамата трябва да вземете това решение.
Предимството в случая е, че вие знаете какъв риск съществува, докато аз например нямам подобна информация, което съвсем не значи, че в моите деца не дреме нещо потенциално, особено при дъщеря ми.

Аз съм се сблъсквала с диагнозата шизофрения отключена у осиновено дете към 20-та година. Много е тъжно и болезнено.

Ох, не знам. Толкова страшно звучат тези психични заболявания.
Анонимен пита за биполярно разстройство, ако е вярна информацията там нещата не изглеждат толкова страшно поне откъм процент вероятност, но... Труден казус.

Да, като се знае.
Може до някаква степен да се контролира заобикалящата среда, за да се избегне като пусков механизъм. Не знам какво успокоение може да бъде, че вече има модерни лекарства,
А също така и проявлението на генетичната обусловеност при  психичните заболявания, обичайно е през поколение.
А също така не се знае как и дали точно е освидетелствана майката.

Биполярно разстройство се повлиява добре от диалектична поведенчека терапия.

Ето тук се споменава, че при 1/4 или 25% от изследваните случаи на деца на родител с биполярно разстройство до 17тата година се появява афективното разстройсто под някаква форма.

Според мен вие си преценете дали го искате това дете или не и ако го искате, тогава си решете дали сте готови да обърнете специално внимание на емоционалното състояние на детето от ранна възраст. Също е похвално, че се знае това за майката и, че са ви го казали.

Появява се афективно разстройство, защото детето расте с родител с биполярно.
Афективното разстройство е съвсем различно от биполярното.

Афективно разстройство е обобщен начин да се говори за разстройствата на настроението. Афективни разстройства са разстройства на афекта, на регулирането на настроението и емоциите,  и са: депресия, тревожностт, би-полярно разстройство.

Ако майката е с би-полярно разстройство, много вероятно е детето да прихване разстройство на настроението като модел, с който е израснало. Може да прояви би-полярност, а може и нещо друго. Ако не израстне в среда с възрастен с разстройство на личността, то евентуалната проява на генетична обусловеност се намалява от липсата на пример за подражание и може да се повлияе добре при системно обръщане на внимание на емоционална регулация.

Здравейте,

Много благодаря за полезната информация и подкрепа от всички вас!
Наистина полезно беше за мен да прочета мненията Ви, да разбера опита и мислите Ви, да допълня информацията ми с Вашата. Подкрепа срещнах и от факта, че отделихте време да проучите и да отговорите на въпросите ми! Много благодаря!

Ние решихме да се откажем от осиновяване на това детенце. Финалният момент дойде след като гледахме филма "Диагноза: биполярна депресия" в HBO GO. Филмът е много тежък, но дава близък поглед за децата с биполярно разстройство. Болестта е страшна и децата трябва да имат шанс да получат най-добрата медицинска грижа, специализирано обученне, подкрепа, грижа и условия за справяне. По-голям шанс за всичко това има в чужбина !

Пожелавам на всички късмет!

Анонимен, предполагам колко ви е трудно за взетото решение.

Не е лесно нито да приемеш, нито да откажеш получено предложение. На нас също ни беше доста трудно, предвид болестта, която БМ на нашето дете му беше предала. Събирах мнения тук, консултирахме се с различни лекари и въпреки това решението не идваше. Тогава нашето момче беше на 9 месеца. Позволиха ни и го заведохме на двама специалиста, които ни дадоха отговорите , които ни помогнаха да вземем решение да го осиновим. Сега ми става мъчно, че трябваше да го подложим на това, но в същото време не съжалявам и зная, че и сега бихме постъпили по същия начин. Зная също, че наличието на информация е също толкова страшна и объркваща, колкото и липсата ѝ. И в двата случая можеш да пропуснеш шанса да имаш най-прекрасното дете и в същото време да осиновиш дете, с което в един прекрасен момент ще се окаже, че не можеш да се справиш. Разликата обаче е че преди осиновяването имаме право на избор и не изпитваме чувства към детето, а след осиновяването вече нямаме право на този избор, детето вече е наше, обикнали сме го и то нас и ще направим всичко, което е по силите ни, за да е здраво и се чувства добре.

Предполагам е тежко да откажеш, дори ако не си го обикнал, но нито то, нито вие ще се чувствате добре, ако живеете цял живот в страх дали няма да прояви симптомите на биполярно разстройство. Няма как да не го мислите и сега, но ви пожелавам бързо да преодолеете този момент и скоро се срещнете с вашето дете!

Аз само ще кажа едно - детето не е с диагноза биполярно разстройство.
Не е по силите на всеки да осинови подбно детенце и е хубаво, когато кандидатосиновителят е преценил добре възможностите си и силите в начален етап, без да се е стигнало до разочарование у детето.
Пиша открито, защото съм била пред подобна дилема.
 Подобно дете има нужда от родители, които биха го обичали такова каквото е и биха полагали най-добрите грижи, които са им по силите и възомжностите.
 Подкрепям решението на Анонимен.

+1, Герда.
Само едно искам да добавя, всички ние, независимо дали сме осиновили или родили децата си, трябва да ги обичаме такива, каквито са и да ги подкрепяме, когато имат нужда от подкрепата ни.
Конкретно по казуса. Надявам се детенцето да не е наследило биполярното  разстройство на БМ и скоро да намери своите родители.
Пожелавам на Анонимен и на всички чакащи да срещнат своите деца скоро.
Пожелавам на себе си и на всички вече осиновили, както и на  бъдещите осиновители да няма неприятни изненади и да отгледаме едни здрави и щастливи деца.

Здравейте !

  Вчера ни пристигна писмото от РДСП с номера ни в регистъра.Също така имаше информация под кой номер сме записани в София-град.
  Накратко за нас, семейство сме от 9.5 години (аз съм на 37, мъжа ми на 44), минали сме през 6-7 инвитро опита, смятаме да опитаме още 1-2 пъти, но решихме с мъжа ми да си осиновим едно малко съкровище. Подадохме документите на 25 Ноември 2019, минахме през срещите и обучението и след доклада, вчера дойде писмото. Вписали сме всички 28 области в България. Желанието ни е за здраво детенце, без предпочитания за пол, до 1г. и 6м., с български произход.
  Интересувам се до кой номер са стигнали до момента с обажданията или писмата.Нашия номер е 158**.Има ли други чакащи с номера около нашия.

Поздрави на всички, с пожелание бързо да минава времето до заветното писмо и дългоочакваната среща след това.Лека вечер.