Шеста тема на чакащите

Дора Прангаджийска. Нашумя покрай тази книга и историята й с осиновяването. Научава като голяма.
Но тя намира биологичната си майка след смъртта на осиновилите я родители, поне доколкото помня. Колкото и да се страхуваме, децата ни имат право да знаят за произхода си и да се изправят лице в лице с това. Твърде възможно е това да ги нарани повторно, ние трябва да сме до тях, защото те ще се върнат при нас - ние сме тяхното семейство. Но за да загърбят миналото и да продължат напред, те вероятно имат нужда да се изправят лице в лице с това минало и да се помирят с него.

Всеки може да открие частна история, която подкрепя една или друга теза. Не е в това въпросът. Има и хора, които се отказват от биологичните си семейства. Тук все пак говорим за най-вероятният сценарий, а крайности и плашещи сценарии има и при осиновяването, и при раждането. За мен например, поради причини, в които няма да навлизам, раждането е много по-рисков начин да се сдобия със здрави дете. И осиновяването е изборът, от който по-малко ме е страх😊 Та и това със смелостта и страха е субективно. И разбира се, че осиновяването си има специфично своите предизвикателства, никой не отрича това.

Като част от БАОО, няма как да подмина равнодушно подобен коментар, още повече че той напълно противоречи на истината. Безкрайно некоректно е към всички четящи тук, както и към "известните психоложки в БАОО", която визирате, е да правите толкова крайни изводи на базата на собствените Ви предразсъдъци без дори да сте прочели книгата ѝ.

Става въпрос за Дора Прангаджийска и книгата ѝ "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката", нали?
Познавам Дора лично и професионално и за нея мога да кажа само хубави неща. В книгата си споделя десетки примери от личен и професионален характер свързани с биологичния произход и важността да знаеш, че си осиновен и имаш право да узнаеш повече за него. Всеки човек има право да знае всичко за себе си и сам да избира колко от това "всичко" да разбере. Сам да избира дали да стигне до биологичния си произход или не, но той трябва да знае че е осиновен и Дора пише именно за това. Ако някъде е казала или написала "осиновителка" за майка си, то е само за да се разбере за коя от двете си майки говори.
Не зная как стигнахте до извода, че загърбва майка си, след като тя разбира че е осиновена на 20 г. и след смъртта на майка си. Освен това винаги е казвала, че осиновения човек не търси биологичната си майка, за да има майка и семейство, а за да разбере всичко за себе си. Ако бяхте прочели книгата, щяхте да разберете, че тя всъщност благодари на двете си майка - биологичната, че ѝ е дала живот и нейната (само пояснявам - "осиновителката"), че ѝ е дала всичко останало.
Не мисля да преразказвам цялата книга, а да изкажа възмущението си на думите Ви, които нямат общо с действителността. А всеки който я прочете, ще се убеди в това, в допълнение ще му бъде и безкрайно полезна, независимо дали е осиновен човек, родител който е осиновил или има познат свързан с осиновяването.

Все повече се убеждавам, че процесът на вписване на кандидати в регистър за кандидат-осиновители и съпътстващата процедура са твърде либерални. Мисля, че на кандидатите трябва да се прави сериозна оценка от психолог. Иначе се оказва, че безкрайно недорасли личности се опитват да станат родители. Не, че сред биологичните не е така, но при нас явно дори и Господ се опитва да ни накара първо да пораснем и после да възпитаваме някого...

    Не се чувствам достатъчно компетентна да споря с вас, geni_stil. Признавам си, че изказаното от мен мнение не се основава на прочитането на книгата й, а на лично познанство с нея и лични наблюдения. Разликата между мнение на базата на личен опит и предразсъдък да я обяснявам ли?

    Не ми е работа да обяснявам на психолозите тук че осиновяването е много лично и много трудно начинание, кандидат-осиновителите са много уязвими и имат нужда от разбиране и подкрепа, а не от осъждане и обиди. Идват тук и какво четат - Таня ги изпраща на психолог, че не били пораснали. 
     Гени, често се говори за търсене и намиране на корените. Това е широко разпространено мнение сред психолозите в България и е в погрешна посока

    Осиновените деца имат два чифта родители, два чифта корени - едните са важни в едни ситуации, другите в други. Непризнаването на значимостта на приноса на осиновилите родители е повсеместна сред психолозите в България.
     
    Гняв има, когато няма място за единият от двата корена на осиновеният, когато единият не е признат. Не ме разбирай погрешно, Гени. Аз нямам нищо против Дора. На мен ми е много симпатична и не мисля, че е умесно да я обсъждаме така зад гърба й. Просто исках да дам пример за това как осиновени в търсене на корена си могат да загърбят уважението и почитта към тези, които са ги отгледали и са им дали всичко, което имат (спрямо моето лично мнение по отношение на лично познанство с нея).

Вие пък, психолози...
Наръсвате жилището със светена вода и веднага ви се получава всичко с магическа пръчица.
Лично аз, четейки темата вече си имам едно на ум.
Като изключим жените, редовно участващи тук и споделили целия си изминал път дотук, разголвайки и най-тъмните ъгълчета на душата си, доста включвания има, които са повече объркващи, отколкото искрени и даващи насоки. Даже ако си малко по-редовен в четенето, се вижда как някои факти съвсем не се връзват. А, и любимото ми : " детето е по-бяло от нас" без почти никакви други подробности. Очевидно това е бил най-големият зор.

Да, има такива объркващи включвания. Някои са от хора, които нито са чакащи, нито са осиновители. Всеки има право да си пише каквото реши. Аз лично се мъча да селектирам за себе си само полезното.

Аз също не бих искала да обсъждам когото и да било, но не е толкова просто, след като изказвате толкова крайно мнение съобщавайки го като факт по адрес на конкретен човек, име на книга и организация, чиито цели са далеч от това, което пишете. Вероятно има осиновени хора, които го правят, но Дора далече не е подходящия пример за това.
Търсенето на корените от осиновения човек не е признак, че загърбва родителите си, които са го отгледали и са му дали всичко, а нужда да узнае всичко свързано с живота му. Търсенето на БР не заменя уважението към осиновилите родители. Със сина ми отдавна говорим за появата му в семейството и макар да е още малък ми задава въпроси за биологичната си майка, за това дали искаме или не всички да знаят че сме го осиновили и още куп други въпроси, които за някои звучат страшно, а лично за мен нормални. Дори бих казала, че се радвам да пита и говори по темата, защото така разбирам какво му се върти в малката главичка и бих могла да му помогна да премине през трудните преживявания заради това, че е бил отхвърлен от родната си майка.

Безспорно осиновяването е твърде лично и не толкова лесно решение и кандидат-осиновителите имат нужда от разбиране и подкрепа, а не от осъждане. Само, че нека не забравяме че те са възрастните, те избират да осиновят или не и ако те са уязвими, какво тогава е за детето? Ако ние възрастните не успеем да се справим със собствените си емоции, предразсъдъци и притеснения, как очакваме детето да го направи. Независимо дали едно дете е биологично или осиновено, понякога като родители не можем да се справим сами и няма нищо срамно да потърсим чужда помощ. Проблема е когато не го правим. Проблемите се задълбочават и всичко рефлектира върху детето - поведение, емоционално състояние и израстване като възрастен човек. Примери мога да дам много, както с биологични, така и с осиновени деца.

На мен това ми звучи като облекчение. Нещо, което повечето си мислят, но не смеят да споделят, за да не бъдат нападнати заради предразсъдък.

Но когато това е почти единственото споделено? Хм...

geni_stil, няма нужда да ме дупликираш или да ми приписваш изказвания, които не съм направила за организацията, в която работиш.

Ако целта ти е от учтивост да се съглася с теб няма да стане. Няма да цитирам разговори с Дора, които категорично показват, че личното ми мнение не е просто ей така от въздуха, но няма и да позволя да ми омаломажават мнението само защото не им харесва на някои.

Просто приеми, че не е задължително твоето и моето мнение да съвпадат и престани.

Момичета,  всичко това прераства в спор. Нека всички забравим написаното последните 2-3 дни и тази тема бъде само положителна. Събрали сме се тук осиновители, кои вече осиновил, кои чакащ... Нека мненията бъдат относно това. Не е хубаво да се месим в живота на хора, които не участват в темата и да ги обсъждаме. Всеки си има своята лична история, преживявания, мисли и чувства. Също така всеки решава дали и колко от тях да сподели. Ние сме тук да се подкрепяме и да си вдъхваме кураж в дългите месеци на чакане или при първите моменти и тревоги с детенцето, когато то е вече вкъщи.

Високо ценя чуждото мнение и го приемам, дори когато не съм съгласна с него. С неверни факти, обаче не мога да се съглася. Реагирах именно за това, без да искам това да се превръща в спор, да омаловажавам или пък променям чуждо мнение. Тук съм, за да помогна със споделянето на личния си опит на майка, която е осиновила детето си и да получа помощ като кандидат-осиновител чакащ за второ дете, както и за всичко, което ми предстои.

Ще чакате доста, поне 3-4 години.


Не пишете "искаме ромски произход" , а "произход - без претенции" или уточнете точно какъв искате. Разковничето е в "неизвестен", защото повечето изоставили децата си родилки не пишат кой е бащата.

Благодаря за съвета!