Шеста тема на чакащите

Здравейте,нашите социални служители,много ни се радват като ни срещнат.Винаги са усмихнати.Не съм забелязала точно как ме питат как съм или как сме.Но не съм се чувствала нещо засегната.Но като се замисля по скоро питат в множество число "как сте".Винаги закачат детето много му се радват.Може вашите социални работници да не влагат лоши чувства във въпроса,който ви задават.Може така да си говорят.Знам ли.

Момичета,въпросъг ми е към онези от вас,които са го посочили като възможен профил на дете: какви заболявания социалните квалификацират
като "леки и лечими"?Знам,че е субективно,но все пак ще се радвам да ми подскажете!

Моля да ме извините ако навлизам във Ваше пространство Анонимен, но искам да Ви отговоря.

Просто сте по-интелигентна и по-чувствителна от въпросната социална работничка.
Ако Ви е възможно, не и се "връзвайте".
Не си струва да губите душевна енергия.
Всякакви хора приемат на тази работа.
Определено не духовния елит на нацията.

Дразнещо е да Ви пита така все едно сте на работа или нещо и дължите, а не иде реч за Вашето дете, за Вашето семейство. Абстрахирайте се от такива хора.

Честито Ви детенце. Както Ви идва, така си говорете. Мамите масово говорят в стил :"Ние ядохме, ние пишкахме и пр."
Бързо ще мине времето и докато се обърнете няма да имате малко детенце, а няко/я по-висок/а от Вас момък или девойка. Бързо растат децата.
Насладете се на всеки миг мамо и не се "връзвайте" на всеки !

Здраве и късмет !

Аз бях го посочила при първия профил.
На курса го обсъждахме. Според провеждащите курса това са козметични неща като заешка устна или очни проблеми, които се коригират с очила (късогледство, кривогледство), детска астма (израствала се), недоносено дете.
Предложиха ми дете, което е било недоносено и кислорода зависима, в резултата на което има енцефалопатия и шум на сърцето 2-3 степен. Шумът на сърцето също минава към леките състояния, които не изискват някакво особено лечение и се израстват, ако става въпрос за форамен овале (отвор, който се затваря при раждането обикновено).
От моя гледна точка това е всичко, което не изисква някакви особени грижи и детето има нормален живот, т.е неща, които се компенсират с очила, слухово апаратче, лека операция, израстват се. Има и съвсем леки форми на ДЦП, почти незабележими, които се изразяват например в малко по-стегнато сухожилие и се терапевтират с масажи, кинезитерапия, в някои случаи операция за отпускане на сухожилието и изправяне на походката.

Благодаря за изчерпателния отговор!

Разбирам напълно начина, по който се чувствате. Доста се възмущавах на начина по който психоложката от отдела, провеждаше срещите с нас по време на 2-годишното проследяване и незаинтересоваността ѝ към детето, когато се срещахме случайно в квартала. Нейната колежка - социалния работник, който ни водеше процедурата по вписване в регистрите беше пълна противоположност. Всеки път, когато ни срещаше ни питаше как сме, опитваше се да осъществи контакт със сина ни, общо взето наистина се интересуваше от него, а не само формално за да напише някакъв доклад.
В началото като родители сме доста чувствителни и се съмняваме в себе си дали се справяме добре, добри родители ли сме и въобще ставаме ли за родители. Предполагам, че именно това е причината да се чувствате незачетена. Освен това служителката трябва да изпълни задачата: "В продължение на две години от пълното осиновяване, ДСП по настоящия адрес на осиновителите наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси", т.е. за нея това е просто работа. Не че трябва да се държи като темерут, но хората са различни и възприятията им също, заради което не ни е от полза да изискваме от хората да изпълняват нашите очаквания. В крайна сметка се чувстваме така, както възприемаме думите и действията на другите към нас, а не защото те са добри или лоши хора.
Съвета ми към Вас е да се опитате да не ѝ се "докачате" толкова много, още повече че не Ви е близка, с която ще Ви се налага да общувате постоянно. Аз също се ядосвам на подобни хора, които не осъзнават че ако родителите не са добре и детето няма да е добре, а и моралната подкрепа в началото е изключително важна. Важно е обаче да осъзнаем, че ние сме възрастните и имаме по-голям ресурс да се справим със ситуацията, от колкото едно малко дете, което не разбира защо всичко това му се случва, да не говорим че децата обвиняват себе си за грешките на възрастните.
Спрете да мислите за другите, а за Вас и детето - Вие сте неговата майка, а то Вашето дете. Не е важно как Ви възприемат другите, а как се възприемате Вие самата, както и да осъзнаете че сте значима за себе си и най-вече за детето си. Лично на мен в началото ми беше трудно да се възприема като майка на детето си и в момента, в който се случи, се успокоих, а това доведе до повече спокойствие у детето ми и някак нещата станаха по-леки.   
Пожелавам Ви лека и бърза адаптация!

Аз не разбрах много какъв е проблемът с въпроса - как е детото, а не ние как сме...
Имате предвид, че не се интересува от общото Ви живеене като семейство или че трябва като странните /за мен/ майки да говори на "ние"? Ако е второто, аз намирам за абсолютно нормално говоренето за детето като за отделна и самостоятелна личност, каквато е и майката, а не като за някаква симбиоза, каквато дори не ми изглежда кой знае колко здравословна, особено след определена възраст.
Аз, самата, не говоря на "ние" за мен и сина ми, освен когато разказвам, че сме правили нещо заедно - например "бяхме в парка на разходка". Но "акахме", "ядохме киселче" и т.н. честно казано направо тайно се надсмивам и подигравам на подобен начин на изразяване.

Моите и двамата са биологично мои, но никога не съм говорила в множествено число. Даже мен това ме дразни изключително много. Нито аз съм техен придатък, нито те - мой. До възприятие е.

Добър вечер!
Въпрос относно майчинството?
Тъй като детето няма 2 години.
Ще получавам помоща до навършване на годините или ми се полага 1г.от момента на осиновяване?

Ще получавате майчинство една година, нищо, че детето ще е навършило две години междувременно.

Проблемът е, че не се интересува от общото Ни живеене в семейството, а се интересува от детето Ми като че ли то не е част от семейството Ни.

delia, не съм съгласна, че е до възпитание. Ако имахте осиновено дори и едно дете щяхте да разберете колко е съществена разликата между това социална работничка, на която работата й е да проследява адапрацията на семейството от осиновен и осиновяващ към новата реалност да пита само за един от членовете на семейството.

Това е като да измием само една плочка в банята и да кажем - всичко е измито.

Много дребнаво от Ваша страна. Ако имате някакъв проблем с адаптацията, обърнете се към специалист. Не съм чувала някой да разчита на това наблюдение за помощ. Аз пък съм чувала оплакване от "прекален интерес" в следосиновителното наблюдение, хората се почувствали сякаш не се справят и ги следят под лупа.

И аз не съм чула за такова нещо. Ще ми е интересно от къде ви хрумват такива неща за другите и за мен.

За другите - лично от устата им го чух, бяха обидени от проявения интерес и го интерпретираха като недоверие към родителстването им. За вас - не ми идва на ума каква е причината да се вълнувате толкова от липсата на подробен интерес от непознат човек към семейството ви.

Четете все пак! Писала съм "възприятие", а не "възпитание".
А пък поради възпитанието ми не бих сравнила ничие дете с плочка за баня.
Нито бих делила на осиновено и биологично, че понякога и при биологичните има драми. Споделих моето възприятие, като евентуално обяснение за начина на изразяване на вашия социален работник. Ако обаче смятате, че тя неглижира работата си или има неправилен подход към вашето семейство е редно да говорите с нея и изясните ситуацията.
Личното ми мнение е, че е излишно. И преди да напишете, че личното ми мнение е нерелевантно след като не съм осиновител, ще споделя, че съм в този форум, защото пред очите ми са доста осиновители, осиновени, приемни родители и деца.