Шеста тема на чакащите

Да. Благодаря ❤️Предполагах ама все пак ми беше интересно. Те такива въпроси задаваха на срещата, че ако ми бръкне в шкафа с бельото няма да ме шокира особено.

Някой няма ли да се похвали с нещо, да я раздвижим тази тема

Ами пак съм аз

Да се похваля, че днес си взехме заповедта и официално сме вписани в регистъра. Чакането започва.
Дано имаме късмет. Пожелавам го и на всички тук ❤️

Честито ви вписване и скоро да получите обаждане или писъмце!

Честито ви вписване в регистъра.Пожелавам съвсем скоро да получите обаждане/писъмце с предложение за вашето детенце

Мисля, че съм обезверена от осиновителния процес и се надявам моята история да ви послужи за това какво реално се случва, когато ви викнат с надеждата да дадете заветният отказ и детето да отиде за международно осиновяване.

Аз не дадох отказ. Директорката на ДМСГТ много ми повтаряше да не го взимам, да се откажа. И такава диагноза имал и онакава диагноза имал. Накрая се оказаха всичките диагнози, че са фалшиви и е много вероятно детето ми да е взето от биологичната майка и да е стояло в дом за деца с години за няма нищо. Оказа се, че той е много умен. Ниво гений. И с персоналното отношение, което му давам той дръпна много, изравни се много бързо със връстниците по фина, груба моторика, по знания и умения. Но - според социалните, аз съм лоша майка, т.к. това, че му отделям много персонално внимание означава, че съм прекалено изнвестирана, а не че съм добра майка, която се грижи за детето си, което има нужда от майка си. Това, че детето ми не е с посредствени умения те си го пишат като "няма възможността да разбере нуждите на детето и не отговаря на емоционалните му потребности".

Идва си вкъщи и в последствие разбирам, че социалните си пишели каквото е необходимо за реинституционализиране на детето ми още от първата среща, за да може пак да си отиде при тях и те да си довършат каквото са започнали. Всеки път като исках услуги за детето ми не получаваха, не виждаха, не намираха. Аз им казвам - говорила съм с този доставчик, има място за моето дете, просто им се обадете - два месеца не се обаждат.

Пусна ли обаче за помощ за мен, за съвети как да се справям с адаптацията на детето ми и веднага се пише "тя иска да го изостави", " тя има множество депресивни епизоди", "тя е студена майка", "тя е силно неглижираща майка", "тя го насилва детето (аз съм предупредила в детската градина, че той под стрес се натиска с пръст по лицето, но в детската градина го убедили, че ако той падне, той се удари някъде това значи че майка му го бие)".

Изпратиха ме на оценка на родителски капацитет. Преди това ми казваха къде да съм ходела на психиатър, да ме обследва, АЗ да доказвам, че не съм зле с главата, ама точно определен. И като беше зает този определения и ме реферира на колега, те ми казаха, че не можело при друг частен, за моя сметка, психиатър. При тоя трябвало. Психоложката им си е измислила и тя травми в ранна възраст, които не съм имала. Като я питах - ако ме бие детето ми, аз какво да направя, тя ми каза, че трябва да търпя да ме бие, за да се чувства той приет. Кой нормален казва такова нещо. Била съм с репресивни родителски методи, т.к. детето ми не може да яде глутен и лактоза, и аз като ям сладолед не давам и на него. Питах я - да го тровя ли? Това ли ви е препоръката, за да не съм с "репресивни родителски мерки".

Към този момент съм получила само тормоз и клевети по мой адрес от социалните, а единственото ми прегрешение е да кажа да на дете от дом за деца, което дете си го гледам и което дете вместо терминално болно се оказа хем здраво като куче хем умно и красиво. Толкова ли не могат да  си нарочат да спасяват друго хубаво и умно дете, не знам. Но на моето също правят всичко възможно да му набият в главата, че той спокойствие, той семейство няма да има с мен. Ето това, това последното просто ми идва в повече. Не това, че като го отнеха от мен под фалшив предтекст е имало там някой, който да му казва, че не ставам за майка. Не че психоложката им му каза на детето ми да си поддържа приятелски отношения, да пише писма до приятелчетата от центъра.

Това, което не ми дава мира е, че те грам не се интересуват от психиката на детето ми и систематично я разбиват, а уж са отдел закрила на детето. Какво закрилят, на кой дявол се кланят не знам, но виждам по поведението на моето дете тяхното ежемесечно вмешателство в семейството ни какво му причинява.

Психоложката, при която ходя ми казва да не говоря за институционалния престой, да не говоря за миналото, да се съсредоточаваме върху настоящето и бъдещето докато се успокои отново. Според психоложката на социалните аз трябва да му говоря колко е хубаво било в институцията, как трябва да му е харесвало много, след като е прекарал толкова години там. Аз й казвам - той ми казва, че не харесва тези места, на които е бил, тя ми казва - нищо, ти ще му говориш колко му е било хубаво и как си е имал приятелчета там.

Естествено тази психоложка е препоръчала детето ми да се отглежда по приемни семейства, като помощ за мен. Нито съм социално слаба, нито може да ми стъпи и на парите, и това сме го коментирали, но нали на социалните им трябва друга версия на нещата. Версия, където най-доброто за детето ми е те да прибират едни пари от него и системно да му съсипват психиката докато не остане нищо здраво. И тогава вече ще се откажат да "помагат". Тогава ще го оставят да си ме бие, защото ако детето ти те бие и ти търпиш, това значело любов според психоложката им.

Тая психоложка нещо....да си скъса дипломата. Не може ли да се оплачете? Ако не помогне - някоя медия евентуално?

Не всичко в системата ни е гладко. Сред социалните работници има текучество, не са добре платени и съответно заинтересовани винаги. Освен това имат и много и разнородна работа. Когато аз осиновяват чувах как приоритет (2011-2013) е извеждането на децата от институция и развитието на приемна грижа, а осиновяването и осиновителите са на заден план. Въпреки това, аз също казах ДА за дете, което беше в международния регистър. При нас повечето неща се потвърдиха относно здравословното състояние. Понеже детето ми имаше контакт с биологичната майка до последния ден, в който си я взех, адаптацията мина трудно и отне много повече време. Особено първата година съм имала епизоди, когато съм се чувствала на ръба да се откажа. Трудното остана зад нас. По отношение на съдействие за достъп до специалисти не съм имала проблем никакъв. Дори трета година детето ползва услуга от ОЗД (направление за специалист).

Анонимен, тя сагата няма да приключи. Вземи детето и се преместете някъде по- далеч, докато мине проследяващия период.    Ще те прехвърлят за проследяване към ново РДСП. Хич не е лесно да се премести човек, но тези като нищо ще ти скалъпят някой номер. Колко още ви остава от проследяването?

Нищо не можах да схвана от постинга на Анонимен. Струва ми се, че и друг път е писала, но нещо ми е трудно да проследя цялата история какво как и защо. Написаното повече ме притеснява мен като родител и ми насажда страхове, отоколкото нещо друго. Още не мога да повярвам, че написаното е истина.

За съжаление е истина. В края на миналата година социалните бяха взели детето директно от детската градина. Около 3-4 седмици беше при тях и майката нямаше никакъв контакт с детето. Обвиненията им паднаха в съда и бяха принудени да й върнат детето. Обаче какво им е била и на нея, и на детето през това време, само те си знаят.

Ужас...Съжалявам много.

Момичета, дайте ми някакъв пример за провокативните и дълбоко лични въпроси, които задават социалните. Какво точно питат? Разбирам, че искат да проверят колко е стабилна връзката ви, но какво да очаквам?

От къде си, къде си израстнал и къде си живял. Имена на майки, бащи, братя, сестри, племенници. Какво ви е било детството, отношения в семейството, наказвали ли са ви. Кой е бил най-важният човек за вас в детството, който най-много ви е повлиял. Какво работят или са работили родителите ви. Къде сте учили, какво сте учили. Били ли сте добри ученици. Ще карате ли детето да учи. Отношения със семействата ви сега, поддържате ли връзка и каква с тези, които споменах по-горе. Какво мислят семейството и приятелите за осиновяването, дали го подкрепят. Каква религия изповядвате, религиозни ли сте, вярващи ли сте, ходите ли на църква, спазвате ли традиции и обичаи.
Какви сериозни връзки или предишни бракове сте имали в живота си. Защо са се разпаднали. Как се запознахте, какво си помислихте на първата среща за другия. Какво стана после, как се задълбочи връзката. Как решихте да живеете заедно, да се ожените. Какво казаха приятелите, какво казаха семействата, като разбраха за връзката и като се срещнаха с вас. Кога беше сватбата, ако е имало такава, как е минала. Къде и какво работите. Къде живеете. Какви хобита имате и дали ако хобитата са ви поотделно, другият се включва и той понякога.
Защо искате да осиновите дете. Как сте стигнали до решението да осиновите. Кой е инициатора и как е реагирал другия на това предложение. Правили ли сте ин витро или други АРТ процедури. Имате ли деца или дали сте имали. Представяте ли си какво ще бъде детето. Ще го отхвърлите ли, ако е с друга религия или сексуална ориентация. Мислите ли, че може да разсиновите детето и поради какви причини. Ще разсиновите ли детето, ако се разболее. Ще правите ли разлика с биологични деца, ако имате такива. Какво ви е отношението за биологичната майка, какво мислите вие за нея. Какво ще кажете на детето за осиновяването и за БМ. Кога мислите да му кажете, че е осиновено. Ако детето иска да намери БМ, ще му разрешите ли. Четете ли някаква специализирана литература за осиновяването. Обсъжда се какви критерии сте писали, какъв етнос, години и дали да има заболявания. Казват ви, че може по всяко време да промените критериите.

Общо взето това е, което помня. Нещо като да си разкажеш живота накратко. В зависимост от отговорите разпитват и допълнително. Записват в една тетрадка, така че не трябва да говориш много бързо, като се засилиш и те карат да изчакваш. Не показват дали е добре това, което казваш или не.
При нас бяха три срещи, първата час и половина, втората и третата по един час. Още не са идвали на посещение.
Вчера се обадиха и ще започваме обучението другата седмица в сряда. Там при първата среща, като занесохме документа от социалните, разпитаха за същите неща, но по-съкратено.

Благодаря ти много за времето, което си отделила да ми отговориш!
Единственото, което би ме притеснило, са въпросите за родителите. Аз имам само баща и не съм в добри отношения с него, била съм наказвана яко. Предполагам, че поне в тази връзка грешен отговор няма...
Успех с обучението и особено с онова, което следва!

Аз съм с разведени родители и не поддържам връзка с баща ми и сестра ми. Казах  си истината. То ако за това отказват на кандидат-осиновителите, доста хора ще отпаднем. Никой няма идеално семейство, а предполагам социалните са виждали какви ли не истории, едва ли нещо вече ги учудва.
Просто трябва човек да се пречупи, че ще си разкаже личните истории на непознат, иначе не са нищо кой знае какво въпросите. Понякога човек това го споделя и на непознати във влака, та да му олекне.