Шеста тема на чакащите

beach_please, нали комисии разглеждат досиетата на деца и кандидати? В тази комисия, вярно, е директорът на РДСП, но кои да другите хора там, че да се търсят връзки? А е каква е гаранцията, че бързо ще се появи "подходящото" дете. Самите комисии не познават лично нито едно от децата, на които търсят родители, т.е те работят само по документи. Снимката на дъщеря ми, която ми показаха първо в РДСП беше вадена на принтер и увеличена, от нея не можеше да се съди нито за произхода на детето, нито нещо друго. Вярно, после се смилиха и ми показаха нормална цветна снимка. Да не говорим за здравословното състояние, особено при бебетата.

Нямам идея какви връзки точно се търсят, но съм убедена, че се търсят.
И не конкретно в РДСП-тата, а на ниво политика..този ще каже на оня да направи еди какво си. България.

Аз вече приготвих всички документи за удължаване на вписването ми в регистъра, защото 2 години изтичат през февруари. Остава ми само най-трудното за мен, препоръките. Повечето ми връстници се пръснаха в чужбина или Сф и ми казаха, че държат да са местни хора. Едва ли не - да могат да им се появят на среща след половин час, при първото позвъняване. Отказаха сестра ми да даде препоръка. Миналия път ми дадоха съседка, която ме познава от раждането ми и най-добрата ми приятелка, която обаче също се очертава да пътува служебно. Когато обсъдих с моя социален работник каза, че може да са същите хора, само малко да променят съдържанието. Не си спомням - имаше ли изискване да са написани ръкописно, собственоръчно, или можеше и компютърна разпечатка с ръкописен подпис? Толкова пъти ме връщаха преди, за каво ли не, че не си спомням последно какво одобриха. Горе на препоръката отвоно ли се пише До Директора на ДСП или РДСП, или ДАЗД... Представям си поръчителя да напише 2 страници ръкописни излияния и накрая да се окаже с грешно “форматиране“ целия документ. С тези претенции много се изнервям, нощем се будя с мисли кой ще излезе най-лесно от работа и кой няма да се ошашка при разпита. За критериите мисля да пиша: възраст до 3, без претенции за пол и произход /всякакъв - може би да не изброявам смесен, неизвестен, или? За чертите съм на кантар дали да ги споменавам, или не. И здраво - до леко (лечимо) заболяване. Вписвам в цялата страна. Нещо да пропускам? Стискайте ми палци, приемам съвети и подсещания. Нямам търпение да мине цялата тази бумащина.

Документите, пак ли са пълен комплект като при кандидатстването - тоест изследвания, бележки за доходи и не помня още какво имаше. Иначе нашите препоръки бяха напечатани, отдолу само се подписаха препоръчителите. Ние другия месец правим една година от подаването на документите, естествено нямаме все още предложение.

Всичко се повтаря, пълен комплект, само без обучението.

Mandaria, не помня как бяха нашите препоръки, но ми се върти, че едната със сигурност беше написана на ръка, защото се изумих от красивия почерк. Безумно е да те въртят на шиш за такива бумащини. Нашите препоръчители въобще не са ги викали, мисля, че на едните само бяха звъняли по телефона и толкова. Но от дирекция до дирекция има разлика.
Критериите звучат добре, не знам каква е твоята възраст, ако си ок да качиш възрастта до 4, мисля че шанса се увеличава доста. За чертите: пишейки го заедно с "без претенции за произход" всъщност даваш да се разбере, че имаш претенции. Така бях писала първоначално и аз и после просто махнах всичко и оставих "без претенции" и толкова. Така или иначе ще видиш детето. Кой знае.. може да го усетиш като свое. За тези две години нито едно предложение ли нямаш?
Била съм в същото положение, знам как чакането изяжда душата на човек. От цялото си сърце стискам палци!!! И чакам добри новини

Благодаря, Beach! Да, нямам нито едно предложение. Веднъж вдигнах възрастта през това време, но все още е сравнително ниска - 2 и половина. Тогава обсъдих с водещия ми социален желанието да допишем готовността за осиновяване дори на две деца. Той принципно не е против, но все натъртва колко ще ми е трудно, да го обсъдя с близките... А аз това го знам, 3 племенници са минали през дома ни, да са ни живи и здрави. И знаеш ли, написването на горното ми мнение с всички изисквания и чакане, мисля че ми помогна да си избистря ситуацията, твоето мнение също. Наистина ще е най-добре да махна всички възможни ограничения, за едно или две деца с роднинска връзка или без, а възрастта да вдигна до 4 (ако се случи така да са 2 деца на различна възраст). Мои познати в рамките на 1 година осиновиха братчета (не наведнъж, но какво истинско щастие и късмет). И ако осиновя едно, да остана вписана в регистъра за следващо предложение, живот и здраве. Искам нещата да започват да се случват.

Малко преди ние да осиновим, моя позната осинови братче и сестриче, едновременно. Лесно няма никаде, но само човек, който е мечтал за дете и го е чакал с цялото си същество може да разбере, че в един момент ставаш готов на всичко и не го приемаш като тежест, а като радост.
Ние чакахме почти две години, аз минах през какви ли не емоции. Сега си давам сметка, че съм израстнала. Процес, който не беше приятен, но със сигурност си струваше. Понякога гледам нашето момиченце и се разревавам без причина. Всъщност причината е, че можех да я пропусна. Можехме да не се срещнем.. Все още не вярвам, че се случи на нас.
И наистина мисля, че децата са деца, независимо от цвят на кожа и измислени етнически белези. Защото какво реални определя циганите, освен цвета на кожата? Ако е бяла, цигани ли са? Децата са копие ама абсолютно копие на средата и на родителите, които ги отглеждат. И възприемат маниери, поведение, всичко. Наистина вярвам в това и съм много против прочутия аргумент за гените. Само човек, който си няма понятие от гени може да го размахва като някаква теза.
Та..накратко..ако си готова, отвори сърцето си и виж какво ще дойде. Може да е точно твоето дете.

Ох, момичета. Трябва да сте абсолютно наясно със себе си относно компромисите, които сте склонни да направите, за да можете да приемете детето с открито сърце. И си познавате средата, нея не можете да промените, уви. Бъдете готови, че може да чуете приказки относно произхода на детето си и те не са свързани само с етнос. Съседка обясняваше на друга как "Дават всякакви олигофрени", защото дъщеря ми - бяло българче, не й отговаряше на лиготиите, а се свиваше и криеше зад мен още в ранния адапционен период. Първа братовчедка, след като се преместихме в "нейния" квартал, първо ме нападна как смея да си водя децата пред очите й, после ме попита откъде имам пари за апартамент там, а накрая изсъска зад гърба ми "ще ми учат в ... твойте мръсни копелета". Подчертавам, децата са бели, тъмно руси (мотивът не е етнически произход), едното много прилича на мен и баща ми (вуйчо й), другото на майка ми е одрало кожата.
Хорските усти никога не можем ги затвори и от време на време някой ще сипе лъжичката катран в кацата с меда. Бъдете готови и за това и дано никога не се случва на вас или прекрасните ви деца.
Да, децата ни знаят от малки, че са осиновени, понякога сами споделят пред приятелите си този факт, но и самочувствието им е по-крехко и това ги прави по-уязвими от недобронамерени съученици, познати, съседи, роднини.

Що за гадни хора има по тоя свят бе....Мама Ру, че и братовчедка ти е тази. Направо не ми се вярва. И се надявам всичко това да си го платят някой ден.

Здравейте,ние подадохме 2023г.м юли за второ осиновяване следователно октомври 2023г.ни вписаха в регистъра.Най-голямата ми грешка беше,че не си продължих в регистъра след като осиновихме първото ни дете 2020г.Надявах се,че сега малко по-малко ще чакаме този път,но не ми се вярва.Като гледам даже,ще е повече.С това чакане с години човек нито може да смени работно място нито нищо.Ставаш зависим на обстоятелствата.Все си казваш още малко ще излезнеш в майчинство и търпиш.Дано по-бързо да се случат нещата и при нас,и при всички вас които още чакате.Първото ни дете си знае,че е осиновена знае,от кой град е,че не е била в на мама корема,а в на друга жена корема,но пък знае колко много сме я искали.Знае колко лекари обиколихме за нея за едно носле.Също така съм и казала,че е много хубаво да си осиновен,че това е добра дума.Говоря изцяло положително за това,и че съм благодарна на съдбата за срещата и с нея.Тя няколко пъти ми казва особено като и се скарам нещо "Като си ме взела ще ме търпиш"

Mama Ru, аз лично тая братовчедка бих я направила да си говори сама... Честно.

Ама какво се пеня.. писала съм и преди, че са ми се случвали две такива брутални случки (засега) и бях в такъв културен шок, че загубих ума и дума.. не знаех въобще как да реагирам. После побеснях ама след дъжд качулка.

Едната е моя съседка, младо момиче, с което бяхме сравнително близки, ходили сме си на гости, споделяли сме проблеми покрай забременяването, понеже аз и до сега правя инвитро опити. Тя в крайна сметка забременя, и като беше много бременна с големия корем се изправи пред мен на едно събиране, понеже подочу, че ще осиновяваме, аз не и бях споменала. И като ми застана на буквата Ф и взе да ми нарежда как моето "мръсно циганче няма да играе с нейното дете"... направо ми причерня.  Взе да ми философства, едва ли не да ми се кара как и защо ще осиновяваме, те децата били само "циганчета", почна за гените да ми държи реч.. от тогава тя за мен не съществува.
Другият такъв интелект е възрастен мой съсед, бяхме си близки, ходихме си на гости, уважавах го до момента, в който не ми каза как като си осиновя "циганчето" нали съм знаела, че трябва да се изнесем от блока. Викам, така ли.. И той: Ами да. Че то никой няма да иска да говори с вас После ми вика, че той като ме видел с "циганчето" даже нямало да ме поздрави, а щял да мине директно на отсрещния тротоар.
И той почна една лекция за гените, за това онова и вече и той не съществува.

Това са два случая от времето, в което чакахме за дете.. То пък се случи така, че нашето момиченце е много сладко, социално, с много майки от блока, с които само сме си казвали здрасти се сближихме, слава Богу не се налага да се изнасяме

Казвам го иронично, защото и аз и съпруга ми сме с престижни професии, пътуваме много, четем много, стараем се да възпитаваме детето в ценнности, които се съмнявам някой от горепосочените да има. Но точно те знаят най-много и си позволяват директно и в лицето да си натрапват глупавите разбирания. И  е тъжно, защото само който няма дете и мечтае  за това с цялото си сърце и знае какво е да чакаш, да проверяваш пощенската кутия по няколко пъти на ден, да се молиш и надяваш, само той може да разбере колко глупави са подобни разсъждения.
Тъжно е, че живеем сред такова общество. То е гадно и злобно и към белите сладки дечица, но само си представете какво може да бъде към различните: към тези с по-мургава кожа, по- ниски възможности или с някакъв проблем. Затова човек трябва наистина да е наясно с какво може да се справи. И да действа. Защото обществото не можеш да променим, но можем да променим себе си и ако сме напълно убедени в решението си, никой няма да ни попречи и ще отглеждаме детето си с абсолютната убеденост ( а и самата истина), че то е най-прекрасно на света!

Момичета, всички тези, които се възмущават като разберат, че ще осиновите не заслужават да са в обкръжението ви въобще, вредни са за контакт с детето ви и не се колебайте да ги задраскате от живота си. Като чета сега разбирам някои политически партии откъде черпят електорат. За щастие има много нормални хора, които биха били щастливи да са ви приятели и да прегърнат вашите деца. Госпожата със съвършените гени (колко глупаво изказване) може да са си разхожда наследника някъде другаде.

Така е, ние ги зачеркваме.

При удължаване срока на разрешението не се изискват препоръки.