Шеста тема на чакащите

  • 581 491
  • 5 451
  •   1
Отговори
# 5 385
  • Мнения: 46
Здравейте...
Преди повече от 12 години и аз бях доста активен в тази група!Четях, интересувах се, очаквах да ми се случи и на мен.Да имам своето детенце. Всичко беше изпълнено с надежда, с много мечти!
Към днешна дата нещата са отчайващи...меко казано! Физически здраво дете, което има най-трудния характер на света. Сигурно и аз имам своите грешки в ходенето ни заедно, във възпитанието.
Опитвах какво ли не.Дълги приятелски разговори след, които нещата ставаха още по-трагични. Минах през срещи с психолог, който така и не можа да осъществи връзка с детето. Каза ми, че било разлигавено и да взимам мерки защото нещата ще отиват към по-зле. Взех мерки и станах по-твърд.Нещата горе долу се стабилизираха за около 2 години. Вече и това не върши работа.Негативизъм, постоянно недоволство, умишлено дразнене към близките. Никога не сме напарвили нещата както трябва. Всъщност има моменти на спокойствие когато нещата се случват по желанието на детето.Откажеш ли нещо и става АД. Все едно няма верен ход. Удовлетвориш ли желанието то е път към нещо повече и повече като желание...няма удовлетворение.Кражби, лъжи, обиди.Още в детската градина си показа рогата.
Сблъсъците са сериозни.Викове,разправии.Път на никъде. Мъка е и за нас и за детето. Все по.често се улавям да мисля за опцията разсиновяване.Чета и разбирам, че е почти невъзможно.Но и това, което се случва не е здравословно, не е полезно за никого.
Не искам да обезкуражавам никого, но ако днес можех да върна времето назад.Никога не бих осиновил!Това е ужас безкрай и мъка!

Здравейте, съчувствам Ви за това, което преживявате. На Ваше място бих потърсила друг психотерапевт.

# 5 386
  • Варна
  • Мнения: 3 683
Den za den, прочетете за семейните констелации като подход и ако детето е отворено може да посети такава група. Неговото поведение е неосъзнат вик за помощ и има голяма рана в душата, която не може да преодолее в момента.Успех!

# 5 387
  • Мнения: 3 137
Ден за ден, вярвам на всяка Ваша дума и ви съчувствам. Някои неща се случват и на нас. Не всичко. Дано не стигнем до там.
И ние даваме всичко от себе си - обич, средства, разговори, но много трудно стават нещата.
На колко години е детето?
И аз понякога като чета хората с каква страст чакат децата си, си мисля за това колко е трудно после.

# 5 388
  • Мнения: 144
Ден за ден, вярвам на всяка Ваша дума и ви съчувствам. Някои неща се случват и на нас. Не всичко. Дано не стигнем до там.
И ние даваме всичко от себе си - обич, средства, разговори, но много трудно стават нещата.
На колко години е детето?
И аз понякога като чета хората с каква страст чакат децата си, си мисля за това колко е трудно после.

То после е трудното, чакането е най-лесното.

# 5 389
  • Мнения: 54
Ден за ден, вярвам на всяка Ваша дума и ви съчувствам. Някои неща се случват и на нас. Не всичко. Дано не стигнем до там.
И ние даваме всичко от себе си - обич, средства, разговори, но много трудно стават нещата.
На колко години е детето?
И аз понякога като чета хората с каква страст чакат децата си, си мисля за това колко е трудно после.
13 години... А тъкмо идват трудните години.
Опитваш да намериш баланс.Ако натиснеш много струната ще я скъсаш, ако е отхлабена звукът е фалшив . Само, че не намирам този баланс, а е възможно и да няма такъв. Опитвам да съм поощряващ и обичащ дори и в най-малките дадени ми поводи, и много твърд когато прави меко казано глупости и ме провокира. При второто съм разбрал, че нещата трябва да се случат бързо и бързо да бъдем на разстояние един от друг. Просто все едно нещо дава на късо в главата и почва един поток от неописуеми думи. След 5-10 минути нещата са променени ако сме разделени.И пак говорим доколкото е възможно нормално.

# 5 390
  • Мнения: 17 269
Търсете читав психолог. Тийн възрастта е трудна при всички деца. Обмислете и вариант кандидатстване в друго населено място и общежитие за седмицата, а уикендът при вас. Някои деца имат нужда от по-голямо лично пространство, гласуване на отговорност, малко по-голяма свобода.
Търсете силните страни. Гневът при разочарование/ отказ/ забрана не е нещо необичайно - трудно им е да се справят с емоциите си. Ако можете след това говорете как се чувства детето в този момент и как се чувствате вие като родители.
П.п Без да сме осиновени, и баща ми, и аз, сега и малкият сме от типа "човек да не ти е насреща", когато избухнем.

# 5 391
  • Мнения: 84
Здравейте пак,днес получих по имейл отговор от ДСП,в който ме уведомиха,че преди нас има 1876 номера на кандидат осиновители,съгласно тома,който е на ред в момента и този ,в който сме вписани ние.Това възможно ли е,че се чудя?

# 5 392
  • Мнения: 66
Здравейте пак,днес получих по имейл отговор от ДСП,в който ме уведомиха,че преди нас има 1876 номера на кандидат осиновители,съгласно тома,който е на ред в момента и този ,в който сме вписани ние.Това възможно ли е,че се чудя?
Здравейте незнам дали е възможно но след като ви е направена така справката значи е вярно. За всеки случай върнете обратна връзка и попитайте дали е вярна тази цифра съобразно с вашата поредност в тома.
Успех ви желая. И скоро да се похвалите с писъмце.

# 5 393
  • Мнения: 84
Благодаря много,за съжаление не мисля,че има грешка,доста подробно са отговорили хората,ама много ми се струва голяма бройката...

# 5 394
  • Мнения: 17 269
Възможно е. Ситуацията през годините се обърна. Ако преди 15 години в домовете  е имало над 7000 деца и около 2500-3000 кандидати да осиновят, днес има малко под 900 деца в системата, а хората, желаещи да осиновят са над 1600 по данни от преди 2-3 години.

# 5 395
  • Мнения: 66
Възможно е. Ситуацията през годините се обърна. Ако преди 15 години в домовете  е имало над 7000 деца и около 2500-3000 кандидати да осиновят, днес има малко под 900 деца в системата, а хората, желаещи да осиновят са над 1600 по данни от преди 2-3 години.
Благодаря за изчерпателната информация.

# 5 396
  • Мнения: 144
Така е ! Има обаче много деца, които въобще не стигат до социалните служби, няма сигнали за тях. За други деца, социалните се мъчат да интегрират в семейна среда(при баби, лели и др.) А времето минава, децата растът и стават големи. Аааааа големи деца, никой не иска.
Аз като чета и гледам, никой освен Нас , не е осиновил големи деца.

# 5 397
  • Мнения: 17 269
Рядкост са, да. Аз знам за два случая от моя град и са от преди 5-10 години - дете на 10 години и дете на 8 години. Два отделни случая са, нямат връзка, в различни семейства са осиновени. Сред познатите за мен, максимално към 4 годишна възраст. Тук в темата преди около 2-3 години имаше осиновяване на 6-7 годишно.

Последна редакция: вт, 03 юни 2025, 01:23 от Mama Ru

# 5 398
  • В градината...
  • Мнения: 16 071
Ден за ден, чест Ви прави, че споделяте тук болката си. А тя, очевидно, е голяма, та дори и името, което сте си избрали, говори за дълбокото отчаяние, което преживявате. Дано намерите подходящ път за разрешение на конфликта.
А за пишещите в тази тема дано да се отърсят от заблудите и фалшивите сигнали, които им нашепва изнурената психика и да застанат лице в лице с истинските си възможности и да преценят реално критериите, които имат. Не е за всеки осиновяването, а още по-малко е за всеки приемането на дете с определени характеристики. Нека не създаваме изкуствено конфликти, въвлечени от нуждата и отчаянието, а да сме по-трезвомислещи.

# 5 399
  • Мнения: 654
С абсолютно уважение към Ден за Ден за споделеното, аз имам по-различно виждане за нещата.
Генетиката е все още ненапълно разгадана. Няма категорични доказателства, че въобще генът би могъл да е отговорен за мързелът и небрежното отношение. Това е по-скоро нещо, толерирано от средата, въпреки че разбирам колко по-лесно е да се обвини гена.
Без да нападам, просто питам: детето винаги ли е било такова? Допускате ли, че може и Вие да сте допуснали грешка във възпитанието си, в стремежа да му осигурите всичко? При много чаканите деца, родителите са склонни на много толеранси. Наблюдавам много отношения дете-родител около мен, и с осиновени и с биологични деца и забелязвам колко грешки правят всъщност родителите. Имам близка, която изпусна възпитанието на детето си генерално, сега ще го води на психолог и казва, че то е проблемно.. Просто разсъждавам, истината е винаги по средата. Много демотивиращо звучи всичко, сякаш осиновяването не е за всеки, а всъщност родителството не е за всеки и дори биологично, детето може да има същите проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт