365 тайни от моя живот /4 тема/

 Човекът не ти е бил близък. Или само ти си чувствала близост. Това е шамар, урок от живота. Забрави и го приеми като поука към самата теб, помисли какви хора те заслужават. Преодолява се във времето, не бързай!

О, преодолява се! И не е никак нужно да общувате. Просто теглиш чертата, казваш край и продължаваш напред.

Да беше така лесно!
Цели дни и нощи въображаеми разговори,аз питам и отговарям вместо нея и отново и отново!
Всъщност Бижу не е казала,че е лесно,просто си говоря на глас.След три години преболедувах този човек.

След първото предателство е трудно. След поредното не е никакъв проблем. 

Ядосах се много на много близка, заради драстична проява на егоизъм , който тя просто не иска да види. Говорихме, обясних й , разбирам подбудите й, но на фона на обстоятелствата около нас то си е просто недопустимо егоистично, това което е решила,  и ще има след това много много проблеми на фамилна основа, засягащи пряко и мен . Не знам как да постъпя .

Чак пък никакъв ... де да беше толкова лесно и просто. Разбирам какво искаш да кажеш, просто не винаги и не всеки може да го направи. Иначе съм съгласна с теб  

Благодаря, момичета!  Работата ми просто изисква да комуникирам с него, а съм твърде чувствителна, нищо че не изглеждам така. Повтарям си, че така е трябвало да стане, за да прогледна...Боли, но самосъжалението не ми носи позитиви. 

На моменти изпитвам вледеняващ страх заради кардиналните промени, които правя в живота си. Трябва ми час поне, докато се събера и си припомня и аргументирам  пред себе си основанията да приключа отношенията с бащата на децата. Чувствам се отвратително, спомняйки си всеки детайл, но ми е нужно, за да се убедя, че няма друг начин. И така до следващия път

 

Минала съм оттам! Разведена съм от 2009. Най-кошмарният период в живота ми, спомням си и ме потриса, но по -правилно от това решение не съм вземала никога!

Ако това те би те подкрепило , ето ти една стара "тайна" от моя живот: аз съм дете на родители, които и до ден днешен така и НЕ СЕ разведоха. Заради последиците от този брак на един нещастлив мъж и една още по-нещастлива жена, която всячески се стараеше да му отмъсти за това че не е щастлив с нея и използваше мен за това съм стигала и аз до психолог. Много, много ми беше трудно и детството ми премина в скандали, истерии, грозни номера и аз между чука и наковалнята, всеки по-силен говор в къщи ме караше да чакам настръхнала момента в който кавгитеи плача от спалнята на нашите пак ще почнат и аз пак ще се хвърлям между един, заплашващ да се самоубива и другм дето си скубе косите до изскубване на кичури ... Всичко това в затегнато в златния обръч на за пред хората "перфектното семейство" с перфектните деца ....
Хич да не се стига при вас до такива простотии, понякога за едно дете мирната раздяла е по-добро решение от тягостното съжителство на мама и тате- това не убягва от чувствителните сензори на децата! Макар да съм на мнение, че до един момент си струва да се бориш, но мине ли този момент, друг път няма!
Давай смело, не се страхувай! Ще мине!

Благодаря за подкрепата! Тайна за повечето близки, но не и за децата е, че този момент , допустим да се бориш, за да запазиш брака, мина отдавна. Минахме и през скандалите, като бащата има проблем с алкохола и агресията след това, и през сцени с насилие пред очите на децата.Сега трябва да спасявам моята и тяхната психика.
И въпреки всичко, когато баща им страда, че не е с тях, когато синът ми (3г) плаче и пита за баща си, ми е много болно.

Синът ти е прекалено малък за да знае какво добро му правиш. Не го забравяй това.

Точно така..

С приятеля ми сме задно от повече от 7 години и от почти толкова живеем заедно.Още от самото начало аз се съгласих да живея с него в тях,с неговите родители и сестра му.Бях на 18,не ме интересуваше много,много къде и как ще живеем,само да сме заедно.С времето започнаха проблемите,произтичащи от това,че не живеем сами.Аз пораснах,промених си мисленето и все повече започнах да усещам нуждата да се отделим.Започнахме да говорим на тази тема,той уж беше за,въпреки,че наистина вариантите ни не бяха много.Аз учех,не съм имала постоянна работа и сигурни доходи и за това гледах да не проявявам много претенции.Примирявах се с много неща,съобразявах се с всичко,нито за миг не си позволих да бъда нагла и да правя каквото АЗ искам.Неговите родители са свестни хора,не са се държали с мен зле,не са имали нищо против да живеем тук.Майка му обаче, е властна жена.Свикнала е всички да я слушат,да и казват всичко и така си и остана.Все трябва да казваме къде сме,за колко време сме там,с кой сме,защо сме... Всичките ни скандали и караници,които сме имали през тези години, са били само за това - че не живеем сами.С времето започнах много да се дразня на всичко,започнаха препирни за разни битови неща,неизбежно случващи се в ежедневието на хората.
Започнах да повдигам темата за самостоятелно живеене всеки ден.Той ми каза,че няма да отиде да живее другаде.Това е неговата къща.Няма как да дава пари за квартира,например.Баща му почина преди половин година и от тогава той,приятеля ми,заяви категорично,че няма да живее другаде.Ако искам - аз да се махам.
Искам да кажа,че други проблеми наистина нямаме.Той е страхотен човек,добър,обича ме,грижи се за мен,просто нямам други оплаквания.Обаче ме побърква мисълта за живеене по този начин.Не мога да се примиря още дълго време да живея по този начин.Всичко да е изкоментирано и обсъдено със свекървата,да чакам банята да се освободи сутрин,после вечер,да давам отчет всеки ден какво ще готвя,къде ще ходя........
Отдавна ми се искаше да го споделя някъде,въпреки,че в момента изпитвам вина.Имам чувството,че говоря зад гърба им и ми е гузно.Не знам дали е редно...но и много ми тежи.

Как може да те обича човек, който ти казва да се махаш? Помисли дали това наистина е така.

За да запазите свестни отношения със свестните хора е нужно да сте си по-надалеч, както и сама си осъзнала - всички вече сте големи хора, не деца, и имате нужда от лично пространство.

Има го момента, че от голямата загуба и скръб човек може известно време да не е на себе си и да поизперка като реакции към най-близките си, може дори да не осъзнава, че се държи идиотски. Имам наблюдения, че двойки се разпаднаха след смърт на много близък - дали защото осъзнават нещо, дали защото не срещат нужната подкрепа, дали защото в такива моменти си проличава кой какъв е или просто каква двойка са като комбинация в тежък момент, или пък просто така реагират на загубата - не знам. Та, ако искаш, дай му още половин година, в която го подкрепяш мълчаливо и месец-два след годината на баща му повдигни пак въпроса как ще си организирате съвместния живот. Рискуваш да загубиш шест месеца, ако отсрещният не държи на теб и те има само за някакво заменимо лично удобство, но пък поне ще си сигурна, че си опитала всичко. Ако след половин година пак ти откаже със сходна реакция, ще ти е пределно ясно, че не му трябваш лично ти, а безропотен придатък към къщата и с чиста съвест ще се разделиш с него.

Дописвам, че е важно: само не забременявай, преди да сте се изнесли и поживели отделно няколко месеца, че тогава няма измъкване от сериала.

Така де , това са неща от живота 
не познавам човек на който да не му се е случвало