ТРЕТИ клас - 2

Когато големият беше в І клас обявиха за всичките им първи класове от набора една група за занималня и учителката помоли да си преценим добре и да се запишат само деца с реални проблеми откъм прибиране, стоене и възможности за подготовка вкъщи.
Аз не съм обсъждала изобщо тази възможност, т.к. принципно съм много против престоя на детето по цял ден в училище и не съм и мислила да подавам заявление. Но се направи на място някаква преценка по социални критерии и се сформира групата така. Лесно беше, защото принципно и желаещите не бяха чак толкова много. Още от втория срок на първи клас децата си се прибираха от училище 90%- 100% сами.
При малкия за всеки клас си имаше занималня, което ме подведе в І клас да го запиша. Като видях, обаче, ефекта, бързо дадох заден и го спрях.

Judy, спираш,защото имаш възможност вероятно  То и на мен не ми се иска детето ми да прекарва цял ден в училище,но нямаме друг избор.В училището ни има занималня само до втори клас,от тази година,както писах ходи на частна занималня /доволна съм, винаги е с написани домашни, а и знам,че все пак е прибрана и е на сигурно място,вместо цял ден да я мисля и да се притеснявам/ 

Някой да е чул дали ще има грипна ваканция следващата седмица 

В случая акцентът не бе върху спирането и избора на родителя, а върху критериите за подбора за занималнята и възможностите на самите училища.
Иначе какво точно значи избор?
У нас няма свободен човек. Нито има такъв, който да води и взема детето от училище, докато стане пълнолетно. От ІІ клас си ходи с автобус или го вземам на обяд с колата, ако мога, за да си отиде на заниманията, които посещава следобед. В останалото време след това идва при мен и си тръгваме заедно или направо си отива вкъщи, ако няма следобедни занимания. 
Големият от І клас си идваше у нас, докато гледах брат му. В края на І клас си поех по работите си и той си се прибираше сам отново у нас и си се готвеше сам. Изцяло. Никога не съм наемала човек да се занимава с уроците му. Вечер преглеждах, изпитвах и така. И пак винаги си е бил с написани домашни и с научени уроци.
Въпрос на съвкупност от няколко фактора е изборът: на желания, на виждания, на възможности. Човек винаги си прави своя си избор, като се съобразява с всички тях.

Основанията за обявяване на грипна ваканция ще се преценяват едва, като започнат училище, за да се види процентът отсъстващи. Сега няма реална статистика на заболелите. Тази седмица спряха и да приказват по медиите за това. Ще видим в понеделник.   

miss_74, говорят за Стара Загора за начало, но не мисля, че ще е следващата седмица, те трябва да тръгнат децата, за да видят колко отсъстващи има и тогава да мислят за ваканцяи. Може да обяват грипна епидемия, но това не значи автоматично и затваряне на училищата и градините.
Иначе и аз съм като теб - нито имаме опция да я взимаме от училище и да си се готви вкъщи, нито смятам, че е допустимо да я оставя да ходи и да се прибира сама, затова, колкото и да не ми харесва, си ходи на занималня.

Подбираш си правилно приоритетите.
Всеки родител сам решава, как да  организира денят на детето си.
Друг е въпроса с възможностите на самото училище. Дали може да предложи занималня на всички деца или не.
Моите наблюдения са , че  в София, това е изключително трудно да бъде организирана  занималня и правят някакво компромисно решение.
Това на мен лично не ми е ОК, 30 -35 деца от различни класове в обща занималня.
И частна занималня не ме устройва.
Да ще е с написани домашни.
Но кога ще свикне сам да се подготвя? Да бъде организиран и да знае какви задължения има през деня.

Добре де, на мен ми е много интересно какво значи подбираш си приоритетите и ИЗИБРАШ как да е организиран деня на детето?
Как точно да избера - училщето се намира на 7 спирки от нас с автобус и се налага да пресече 3 булеварда, т.е. ходене и прибиране сама за мен е равносилно на малоумно решение и безхаберност. Работя на около 40 минути от училището от 8,30 до 17,30. Мъжът ми също. Родителите ми са работещи, другите баба и дядо не само, че са работещи, ами и живеят в Сандански. Работя и от вкъщи като се прибера, защото изплащаме ипотека и просто не смогваме финансово.
И какъв точно ми е избора, освен да ходи на занималня?

Аз съм доволна от занималнята.  Голямата е била и в частна.  Моите деца предпочитат да напишат набързо в занималнята и после да играят с другите деца.  Да,  някои неща проверявам или пишем у дома,  но повечето са там. В занималнята посещава и шах и логопед,  по обяд.  Много съм доволна.  Когато има проблем,  го решаваме,  а не ги спирам от занималнята.  У дома моите деца буквално се разплуват...

Не съм доволна и аз от занималнята (нашата е от 13.30 до 15). Оказа се, че понякога учителката им решава задачите и пише домашните, за да стане по-бързо... Оставям я обикновено обаче заради социалните контакти Опитах да учим и в къщи, но е трудно. Както е написала  ♥ HAPPY ♥ буквално се разплува. Затова последно я записах на разни допълнителни нещица - може да не учи, но поне се мобилизира и прави нещо смислено. Отдавна съм установила и при двете ми дъщери, че когато спортуват по-активно, ученето им върви много по-лесно, въпреки по-малкото време.

Напълно те подкрепям Малката не знам как ще е, но голямата определено се мобилизира по-добре. Обича да се движи и да спортува, затова освен хореографията в училище, в петък вечер ходи на спортна гимнастика, а събота и неделя е на зимни кънки.

Бубче, правиш всичко по силите си, не се измъчвай,нямаш вариант, аз лично те разбирам, защото работя извън града. Но и да не е така, не всеки може да запали колата и да излезе, когато си пожелае. Въобще не става сума за приоритети, всички милеем за децата си. Мен ме спасява само факта, че живеем на 100 м от училище

Ми аз да ти кажа не съм стигнала до измъчване Детето е с приятелите си и се радва, че играят след училище, домашните си ги пише у нас, в занималнята преговаря и затвърждава. Разбира се, че уморява повече, но държи прекрасен успех, справя се по състезания завидно добре, не е отсъствала нито един ден през първия срок, защото не се е разболявала ( даже я похвали класната) Та така...
По дискусията от вчера - обявиха грипна епидемия в Стара Загора, ако в първия учебен ден има над 30% отсъстващи, ще обявят и грипна ваканция, казаха току що в сутрешния блок на Нова.

Ми лично аз подбрах и за двамата училища на около 2-3 спирки от дома.
И бабите не ми прибират децата. Нито дядовците ги занимават с домашните.
Дори целенасочено избрах докато са малки да поживея в по- малък град.
И квартала, в който живеем, избрах заради тях- тих, с училища наблизо.
А за мен по- добро от ранна възможност за самоподготовка няма. Не са нужни занимални. Напротив- вредни ги намирам. С деца над 8 парчета самоподготовка няма. После се доучва по къщите. Мерси сме за това.
Подготовката след училище е напълно самостоятелна, около час е. Училището свършва средно в 13.00, обядва се до 14.00, пише се до около 15.00. След това- волна програма- спорт, шах, английски, игра, книжки- каквото ще. Какво разплуване? Дори не стига времето за всичко.
Но всеки сам си решава. Няма общо добро. Това е добро за нас, ние сме го така преценили. Имали сме възможност да изберем. Така сме избрали.
Сега децата пораснаха. Предстоят нови "избори". 

Много е просто - да си имаш приоритет.
Исках да кажа, че всеки сам си решава и за него самия това е най добрия вариант.

И аз избрах училище, което е на 100 метра от нас.
Имахме и друг вариант. Училище, където наплива е доста голям, с малко по добра материална база. Но за да стигне до там доста трябва да повърви, и да пресича.
Теглих чертата с +/- и така взех решение.
Нормално , обикновено училище с 5 трети класа.За мен това оначава , че има интерес към училището.
До обяд е на училище.Два дни след учебните занимания е на английски.Тогава си тръгва сам ,  изкарва си урока и се прибира.У дома си подготвя нещата за следващия ден.

Три дни е на футбол. Тогава остава до 15.00часа.Каквото написал , написал, каквто не е успял, дописва след тренировка.

Аз съм спокойна, когато се прибира сам.Близко му е.
За мен е много важно наред с математиката и българския да се научи на самостоятелност.

И друго, което миналата година страшно ме подразни....
Наложи му се да остане при дежурния учител, понеже аз бях ангажирана.Отивам да го взема.И последваха въпроси към детето - Това майка ти ли е ?Да може да го вземете.Дежурната не познава всички родители и от съображения за сигурност.Разбирам ги хората.
Но мен ми светна лампичка.Какви хора ще израстнат от нашите деца, психически затормозени от прекомерната сигурност.От толкова малки постоянно се набива в малките глави - Внимавай, всеки иска нещо да ти направи.Живей в страх.Не бъди свободен.Оглеждай се.
Защото живеем в свят на откачалки.Дори и да не си го признаваме и ни е сме в това число.
Не смееш да пуснеш детето си до магазина, на площадката, до училише - САМО.

Но това е моят вариант.
Вие сте решили друг.
Затова казвам- приоритет.

Единственото училище на две спирики от нас има по 1 маломерна паралелка на випуск, до 8ми клас. Предпочитам детето да ходи на занималня, отколкото да е в обкръжение на деца, които в 4ти клас пушат в стаите и псуват учителите. Толкоз по опцията да учи в по-близко училище до нас, просто няма.
Животът ми в София е обусловен от факта, че поколения назад роднините ми са раждани в София, имам много възрастни роднини, които са ми прекалено близки, за да мога и да имам правото да зарежа тук, без да има кой да ги погледне, а аз да отида другаде. С две думи жовотът ни просто е тук
Идеята ми всъщност е, че не става въпрос за приоритети, защото приоритет е нещо, на което се дава предимство, в случая аз не давам на нищо предимство пред децата ми, напротив, цялото блъскане и организация е именно, за да може да им се осигури всичко възможно най-добро.
Домашните вкъщи сме ги обсъждали и друг път - децата, които нямат необходимост от помощ по нищо, се оправят изцяло сами, тези които имат помощ само по някои предмети съответно питат за тях, тези пък, които имат необходимост от цяластна работа с родител е добре да я получават. Това обаче не прави нито децата малоумни, нито родителите некадърни

Усещам напрежение.
Това най-добро е според твоя мироглед.
Не според моя.

А през целия си живот , човек винаги е изправен пред избор.
Понякога трябва да се направи компромис.
Поставяш едно пред друго. Трудно се балансира с добруването.