Ужасна аритмия, помощ! - 2

  • 94 506
  • 594
  •   1
Отговори
# 225
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Распутин, при мен така всеки 3-ти удар го няма. Идва със закъснение де. Така съм постоянно.
Мен вече и доза 100 Л-тироксин не ме оправя, а през бременността минавах накрая и с 25 дори.
Открих си откъде идва проблемът за хипофунцкията на здрава жлеза. И защо се задълбочава след раждането, като би трябвало да е обратното.
Обаче май няма решение, освен замаскирване с високи дози Л-тироксин на здрава жлеза и лекарства за сърце на здраво сърце.
Знам и кои изследвания да си пусна, за да докажа правотата си, и преди прегледа ще ги пусна. Ще ходя чак до Плевен на преглед, за да видя дали някой ще ме чуе, а не да ме баламосват, че всичко е от нерви.
Иначе за ФТ3 и прескачанията връзката я описах по-назад в темата. нея я обсъдих с кардиолог, вижте си ФТ3-тата (това при хора с проблеми с жлезата) дали не са мн високи (хиперфункция), или мн ниски макар и в граници (хипофункция). и двата варианта дават екстрасистоли.

# 226
  • Мнения: 102
Африканчо,благодаря,четох ви назад и така ще направя-ще си пусна всички изследвания.Това с третия липсващ удар се наричало тригинемия или нещо такова.Много мъчително,просто ми призля.При мен вече прескачанията са от ставането сутрин,нон-стоп.
Не знам само по какво неписано правило като отида на лекар съм без такава криза,като изключим последния холтер.На велото едва изкарах 10 минути,с големи усилия,защото съм детренирана-факт.Как обаче с тия прескачания и сърцебиене да се метна да тренирам,не знам.
Лекарят ми каза,че никакви изследвания повече няма смисъл да правя,да си гледам живота,да намаля стреса.Убедена съм,че на всеки тук се е случвало -гледат ни като хора,които едва ли не умират от страх и не могат да се контролират.Мисля по посока на това да спра да обръщам внимание,но как ще стане,нямам идея.

# 227
  • Мнения: 102
Това,което разбрах след толкова четене и лекари е,че при здраво сърце,причината е най-често вегетативна.Имало хора чувствителни ,при които се дразнел лесно вагус-някакъв нерв,който причинявал тези аномалии. Ще трябва да го приемем,и да си повтаряме,че слава Богу,сърцето не е увредено!

# 228
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Точно така се нарича, Распутин. Имам го записано в резултатите от холтера си.
И аз съм така, от отварянето на очи сутрин се почва. Като в началото са на всеки трети удар, после се разреждат, и вечер пак стават на всеки трети удар.
Аз преди 2 месеца имах и на всеки втори удар! Добре че беше само 1 ден.
При мен причината не е вегетативна, за жалост. Бих искала да е, но не е.
При мен е ФТ3 ключът от палатката, но по-лошото е, че причината за неговото понижаване май не може да се оправи...

# 229
  • Мнения: X
   И аз съм с такъв проблем. Познато ми е това с третия удар и кризите сутрин и вечер. Имам операция на щитовидната жлеза - половината ми е отстранена. Всъщност проблеми със сърцето имам от 20 годишна.Тогава се изразяваха най-вече в сърцебиене.Нормално си беше пулсът ми да се задържа 100-120. Ходих по лекари и винаги ме диагностицираха с нервно-вегетативно разтройство. Това беше преди 30 години. Тогава щитовидните заболявания не са били явно така популярни и никой не ми обърна внимание на този орган.А и нямаше клинични пътеки, частно здравеопазване, и за добро или лошо, не се задълбочаваха май много. Изкарах две бременности без проблеми, но няколко месеца след ражданията се чувствах много зле със сърцето . Имах всички симптоми на хиперфункция. Някъде в този период се появи и първият доктор, който се сети да ми провери щитовидните хормони. Бяха идеални .И ме отпрати, че съм наред с жлезата. Но един ден ме срещна случайно в болницата и като ме попита как съм и си признах, че съм  все така , ме изпрати на ехограф .Тогава ми откриха възлите. След операцията  станах нов човек. Мина ми задухът, сърцебиенето, паник-атаките. И това до тази година. Отново всичко се завърна. Отидох да си проверя жлезата, хормоните пак са идеални , в златната среда.Имам нов възел, но е малък и не би трябвало да имам проблем от него. Ендокринологът ми каза, че тези прескачания са ми от менопаузата. Получават се на хормонална основа . Не пия нищо. Връстничка съм на Распутин.И искам да я успокоя. Доста от познатите ми жени, минали през тази възраст , са имали такива оплаквания. Обикновено приключват като отмине този период. Но да не се отказва от спорта, защото много помага - и то умереното натоварване. Точно карането на колело , бързото ходене на пътека и има още един уред, наподобяващ ски бягане , са много добри за неравномерно биещи сърца. На мен ми се появиха оплакванията, когато спрях да ходя на фитнес, въпреки, че уж дълго се разхождам. Но градското мотаене, което практикувам не е достатъчно. Откакто тръгнах отново да спортувам, от месец и нещо, съм много по-добре. Ако се ядосам или притесня усещам някой подскок, но ядва се.
  Африканчо, чета те и теб. Притесняваш се , че ще си много зле на  50 г. Не е така. След раждане мисля, че много се разбъркват хормоните и при чувствителни натури се появяват оплаквания от такъв характер. Аз имах  проблеми със сърцето и след двете раждания, както писах - сърцебиене, задух,паник атаки, абе ужас.Мога да кажа, че през 40-те си и сега през 50-те си години се чувствам по-здрава и спокойна. Престанала съм  да се вторачвам толкова в тялото си . Правя уж за него каквото трябва, пък то се отблагодарява както може. И това за щитовидните хормони, което пишеш е много интересно. Винаги ми е било странно, че с пълна клинична картина на дисфункция, моите винаги са били перфектни.

Последна редакция: пт, 04 ное 2016, 21:49 от Анонимен

# 230
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Ананас, аз след малко ще напиша какъв е проблемът при мен. При мен не е от нестабилност, аз съм си доста стабилна. при мен е от ендометриозата, оттам се завлича щитовидната и оттам сърцето...
просто тази болест е невероятен бич!  Cry
Иначе прескачания има и при хипер, и при хипофункция, да.

# 231
  • Мнения: X
  Явно много болести се проявяват с неравномерен сърдечен ритъм. Сърцебиенето и то е вид аритмия. Не съм запозната с ендометриозата, но тя също, мисля е свързана с хормонален дисбаланс. А хормоните явно провокират сърдечни оплаквания, които за радост , лекарите ги определят за  неживотозастрашаващи, но са неприятни , факт.
   Интересно ми беше да те прочета, защото ти по неволя си се задълбочила много в стойностите на щитовидните хормони. Винаги съм се чудила на моите как са толкова идеални, а оплаквания, свързани с тях съм си имала ,за мен все сериозни. Laughing Моя позната ,с лоши стойности, казва, че не усеща нищо съществено. Има неразположения, свързани с теглото най-вече,но не се чувства зле.  За мен си направих извод, като те четох, че вероятно за всеки идеалните стойности са различни. Както и взаимоотношението им явно има значение. Ама кой лекар ще се задълбочи толкова да търси идеалните ни стойности, а и има ли начин.
  Африканчо, извинявай, да не съм те засегнала като написах нестабилни натури. Имах впредвид чувствителни. Нали така  определят хората, особено младите, които имат сърдечни оплаквания, без да имат заболяване на самия орган.Всъщност и аз уж минавам за стабилна, но с този ритъм понякога излизам от релси. Внимавам  да не ми личи. Laughing

Последна редакция: пт, 04 ное 2016, 21:49 от Анонимен

# 232
  • Мнения: 102
Ananas,благодаря за съветите.Знаете,че в тази ситуация всичко,което говорим е от полза.Докато те четох се сетих,че също имам 3-4 малки възли на щитовидната,които ми откриха преди години.Следя ги всяка година с ехограф,казват ми,че са много малки и нямат функционално значение. Аритмията не била от тях,поне според лекарите.А за спорта явно наистина е важно.Обездвижила съм се тотално и една от причините са точно тези оплаквания и ужаса,който изпитвам,когато съм постоянно с прескачания.Освен това имам ускорен пулс по принцип и физическите усилия са ми още по-стресиращи.Факт е обаче,че това е омагьосан кръг-ако се лишаваш от движение,ставаш по-зле.
За менопаузата чета,че също провокира подобни оплаквания.Но моят гинеколог казва,че не е така,рядко жени в менопауза имали сърцебиене и прескачания.Според мен е честа симптоматика,въпреки че никоя позната на моята възраст няма подобни проблеми.

# 233
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Цитат
Но моят гинеколог казва,че не е така,рядко жени в менопауза имали сърцебиене и прескачания.
Joy Joy Joy Joy Joy
Е, не!
Като се замисля и моят ми каза, че прескачанията ми нямат общо с хормоните и да съм тичала в парка... ooooh!

# 234
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Обещах, че ще споделя тук изводите, до които достигнах през последните дни:

Скрит текст:
Първо за тези, които нямат проблеми с щитовидни и полови хормони, но понякога страдат от прескачания, като преди и по време на цикъл имат често пъти прескачания: попаднах на ифнормация че ниският естроген може да предизвиква прескачания. А пък преди цикъл, както и първите дни на самия цикъл, естрогенът е най-нисък, следователно може това да е причината за прескачанията при жени, склонни към прескачания по принцип.
Това явно важи и за жени, навлезли вече в менопауза, заради ниския естроген.

Второ за тези, които страдат от хипофункция на щитовидната жлеза по една или друга причина: хипофунцкията дава различни симпотми при всеки, при една жена може да даде напълняване, при друга - косопад, при трета - трети различен симптом. При някои жени (аз съм измежду тях) дава екстрасистоли.
Както каза Ананас, всеки фунцкионира при различни нива на ФТ3. Но като това ФТ3 падне под хубавите стойности за добро фунцкиониране на даден човек, следват хипофункцията и симптомите, породени от нея. На теория всеки фунцкионира най-добре на ФТ3 към горна граница, тук аз напълно отговарям на това описание (на ФТ3 под 6 имам хипофункция и прескачания), но имам позната, която си е ОК на ФТ3 над 4.70.
Така че, според мен, тези от вас, които си имат хипофункция по принцип и страдат от чести прескачания, може да потърсят причината в ФТ3 като за начало, да проследят изследванията си на ЩЗ, симптоми, кореспондиращи на тия изследвания, и така нататък.
Висок и нисък ФТ3, което е хипер или хипофункция, дават ритъмни нарушение.
И ЛЛ ми потвърди, озни ден говорих с нея, а преди месеци и кардиоложката сама ми каза, че хипофункция дава прескачания, но тогава още не бях открила зависимостта нисък ФТ3 - хипофункция (екстрасистоли, чупещи се нокти и косопад) при себе си.

Трето, което важи с пълна сила за мен (с ендометриозата) и за жени в предменопауза (видях, че тук пишат няколко жени, намиращи се в този период):
Това е нещо, което никой лекар не казва, и по отношение, на което почти всяка жена живее в тотална заблуда.

Моята хипофункция не идва от щитовидната. Това са ми го казвали поне 3-ма ендокринолози. Тя е здрава, обаче вдигат рамена. При мен ЩЗ се потиска от ендометриозата на първо време.
По никой начин ехографията на ЩЗ не показва нито Хашимото, нито хипофункция, като тъкан жлезата ми е здрава.
Според проучването, което направих (все пак сииилно ограничено, защото съм лаик, и силно казано чак проучване  Joy), а и разглеждайки изследванията си от 2 години назад, стигнах до следното заключение (едва ли е само това, ама съм на прав път, защото го обсъдих и с ЛЛ):
След като жлезата ми си има запазена тъкан, а и размери, би следвало, че тя трябва да има хубаво производство на ФТ4, но най-вероятно (това ще го изследвам) е завишен Тироксино-свързващият ми глобулин (TBG), който не позволява Т4 и Т3 да преминат в кръвта и да стигнат до клетките като свободни Т4 и Т3 (тоест познатите ни FT3 и FT4 от изследванията) и оттам ми идва хипофункцията.

Този глобулин се повишава физиологично при бременност и поради завишени нива на естроген.

Тоя глобулин е повишен при мен от естрогените заради ендометриозата най-вероятно, защото тази болест е естрогено-позитивна, така да се каже.
Още повече че в момента имам къса лутеална фаза, цикълът ми идва 11 дни след овулация, а не 14-15 (което е нормалното за мен), което означава, че не ми стига прогестеронът.
Когато няма дефицит на прогестерон, лутелната фаза трябва да е дълга поне 12 дни (това по учебник).
При всяка жена тази дължина е различна, както с нивата на ФТ3, на които навлиза в хипофункция. Оптималната дължина на ЛФ се счита, че трябва да бъде 14 дни, но и при 11 дни може да настъпи бременност. Зависи при коя жена каква е хубавата дължина на ЛФ.
При мен тази дължина е 14-15 дни. Имам късмета да си усещам овулацията, не ми трябват тестове за овулации, и абсолютно всеки месец мога да определя дали съм имала, или не овулация, и колко дни е била моята ЛФ и дали имам прогестеронов дефицит, или не.
Та в момента, моята ЛФ е къса, имам дефицит на прогестерон, което значи автоматично естрогенова доминатност, дори и естрогенът да не е завишен, то само нарушеният баланс естроген-прогестерон прави първия вече доминиращ при мен.
И като разгледах изседванията си едно по едно, забелязах, че екстрасистолите ми (тоест хипофунцкията ми, тъй като нали установих, че при ФТ3 под 6 аз влизам в хипофункция), са започнали точно от един цикъл, при който пак съм била естрогено-доминантна, цикъл, при който съм имала много късна овулация от характерното за мен и много къса лутеална фаза, което значи че яйчниците са били затруднени да работят и не съм имала достатъчно прогестерон, който да опонира на естрогена... Оттогава ме почна и щитовидната... Същия този месец...

Естрогенът повишава този Тироксино-свързващ глобулин (TBG), а аз както нямам достатъчно прогестерон явно, ето ти един доминиращ естроген, който да повишава глобулина. А пък глобулина пречи на Т4 и Т3 да преминават под формата на FT3 и FT4 и да бъдат използвани за нуждите на тялото, ето ти хипофунцкията...
По време на бременност физиологично се повишава този TBG, затова повечето жени имат леека хипофункция, това е нормално фуизиологично състояние за бременността. Уж така се говори, колко е така не зная.
И няма никаква логика аз по време на бременността си да пия едни МИНИМАЛНИ ДОЗИ Л-тироксин, а сега когато съм родила, когато изискванията на организма към жлезата са много по-леки, аз да не се оправям и с доза 100 Л-тироксин (и това на ЗДРАВА ЖЛЕЗА!).
Ясно е, че най-вероятно проблемът идва от завишен глобулин (TBG) най-малкото (със сигурност е и по-дълбок, ама поне да почна отнякъде). И колкото и Л-тироксин (T4) да вкарвам, той като се свърже с тоя глобулин и не може да премине като достатъчно количество FT4 за тялото, оттам пък и нивата на FT3 страдат.
Защото и хипофункцията ми се засилва с всяка следваща менструация и овулация, тоест ясно е, че половите хормони нещо объркват цялата картинка.
И за жалост до това заключение трябваше да достигна сама...
Горното го коментирах с ЛЛ и потвърди, но трябва ендокринолог да се заеме сериозно с въпроса.
Преди като питах 2-ма ендокринолози дали е възможно естрогенът да затруднява работата на ЩЗ, те казаха, че нямало връзка!

Същото става и при жени в предменопауза:
Живеем с грешното схващане, че като наближи менопаузата, то жената има нисък естроген. А е точно обраното.
Първо: докато жената има още цикъл, тоест не е в менопауза, а в предменопазуа, броят на ановулаторните цикли (без овулация) в тази възраст вече е доста голям. Когато жената няма овулация, то няма и достатъчно прозиводство на прогестерон, който да опонира на естрогена.
Ето, само оттук следва една естрогенова доминатност при жени в предменопауза.
Като се дават хормонални препарати с естроген, още повече се засилва тази доминатност и този дисбаланс между прогестерон-естроген.

Второ: прогестероновият дефицит е най-разпространеният хормонален дефицит при жените от всякаква възраст. В предменопауза първо пада много по-бързо прогестеронът, отколкото естрогенът.
Пак дисбаланс между прогестерон-естроген.

Трето: топлите вълни и нощните изпотявания са симптоми както на нисък, така и на висок (или неопониран от прогестерона) естроген.
Лично съм изпитала сериозни топли вълни и жестоки нощни изпотявания точно в тия месеци, които описах по-горе, когато ме почнаха прескачанията (хипофунцкията), и когато имах къса лутеална фаза, следователно дефицит на прогестерон, следователно доминиращ естроген. Бях само на 29 или 30, надали съм се потяла от нисък естроген...

Само тези 3 точки правят жените в предменопауза естрогено-доминатни и затова при някои жени се отключва и хипофункция по време на предменопаузата, според мен заради многото естроген, който не е опониран от прогестерона (изключвам отключването на автоминен процес в ЩЗ ама сиугрно и той има общо, не съм запозната).
Естрогенът затруднява работата на ЩЗ, най-малкото посредством повишаването на Тироксини-свързващия глобулин, а пък прогестеронът улеснява работата на ЩЗ.
Дори при жени, които са на синтетичен хормон за ЩЗ, се намаляват дозите на този хормон, ако в същия момент жената приема прогестерон под някаква форма.
Казват, че за жени с естреогенова доминантност (такива като мен с ендометриоза или такива, които са в предменопауза) най-полезен бил естественият прогестеронов крем.
За това ще си говоря с ендокринолог и гинеколог.
Дори за ендометриозата един гинеколог беше споменал прилагането на прогестеронова спирала. Явно за да се тушират тия естрогени.
Но и прогестеронът не е безобиден, защото дългата му употреба пък повишава нивата на тестостерона... ooooh! ooooh!

Забравих да спомена, че след лапароскопията си за отстраняване на ендометриоза, жлезата ми излезе сама от хипофунцкия (ФТ3 се качи на почти 7) и издържа така само месец точно до следващото идване на цикъл и овулация. И оттам нататъка екстрасистолите ми се увеличаваха кажи-речи правопропорционално на всеки следващ цикъл и овулация. Тоест хипофунцкията се е задълбочавала. Та при мен хипофунцкията е много обвързана с половите хормони явно...

Така че, мисля, че тези от вас, които страдат от почти ежедневни есктрасистоли и то много на брой, трябва да търсят причината в хормоните, в щитовидните, ако имате проблем с ЩЗ, или ако сте в предменоауза (или както аз с ендометриоза) някъде в полови, надбъбречни (аз май и там имам проблем), а не да мислите, че навъртането на такава бройка екстрасистоли може да се дължи на нервно-вегетатични смущения.
Б@х и смущенията! С извинение...  Mr. Green

Последна редакция: нд, 06 ное 2016, 14:45 от afrikancho

# 235
  • Мнения: 102
Африканчо,два пъти четох всичко,което си написала.
Първо-благодаря за информацията,на мен ми е много полезна.Второ-респектирана съм от познанията ти и си представям в какъв ужас трябва да изпадне човек,за да научи всичко това и да се самоанализира.Аз си признавам,нямам тази воля,просто се шашкам и хуквам по лекари,те не ми помагат и изпадам в депресия,от която заради скапаните прескачания не мога да изляза.Ето днес като нормален човек реших малко да пооправя из къщи и като запрепуска това сърце и запрескача,не е истина просто!
Как да е добре човек,как да живее нормално и как според лекарите да не обръщам внимание???
Има голяма логика в това,което пишеш и от него следва,че ниските нива на естрогена в менопаузата водят до подобни оплаквания.За хормоните на ЩЖ тепърва ще си правя,тази седмица.Помня,че последния лекар ми каза и на надбъбречната жлеза да изследвам,но нищо повече.Явно сама трябва да решавам какво да си пускам

# 236
  • Мнения: 102
Не получих отговор от лекарите защо в покой почти нямам прескачания,но при най-малкото движение започват.Не мисля,че е типично,защото при доста хора са константни и в покой,и при движение.И след като моя случай е такъв,какво означава това?Моля ви,ако някой е сходен случай или се е консултирал,да ми пише.

# 237
  • Мнения: X
 Ох, аз писах, писах, а не ми се е публикувало. С няколко думи -и аз съм респектирана от задълбочеността на Африканчо.
 Интересно е това, Распутин - аз пък много силно ги усещам точно в положение на покой. Имам ги и в движение , но  като легна много гадно ми блъска и прескача сърцето. При мен се появиха тези кризи 3 пъти в годината досега. Продължават около месец и наистина са свързани с все още съществуващия ми цикъл - т. продължават от цикъл до цикъл. Когато ми прескочи или закъснее съм ок. Затова си  мисля, че са ми менопаузни  оплаквания. Кръвното ми става 90/70 , имам задух, който се засилва при физическо усилие,  половин човек се чувствам. Като ми мине критичният период съм си съвсем добре.Пия кафе доста, пуша умерено, нямам оплаквания, дори и спортувам ,както се похвалих Laughing Като съм в добър период, почти изчезват екстрасистолите. Сега се надявам със спорта да  разредя кризите. Дано  да приключа с тях след менопаузата.

# 238
  • Мнения: X
Момичете, проверете си магнезия, може да намали аритмията.
Аз имам аритмия, не винаги я усещам, но от ми засичат екстрасистоли при кардиограма. На 27 години получих епизоди на сърцебиене с паника, бях стресирана на работа и бях наддала на тегло. Както споменавате тогава усещането на ускорен и неравномерен ритъм се появяваше след повечко похапване, беше съпроводено с паника, по онова време ги овладявах с валериан. Подозирах че е на психическа основа, защото само да усетех валериана под езика и усещането за аритмия и паниката изчезваха, но дали самите екстрасистоли с изчезвали не знам.
Малко по-нататък по друг повод се свързах с много добър ендокринолог и ми изследваха хормоните на щитовдината жлеза, бях я заподзоряла заради очен проблем, бяха в ред, заподозря и инсулинова резистентност заради колебанията в теглото - нямах, но магнезият ми излезе поднормен.
След това работейки пордължително на компютър имах дълги периоди на болки във врата и раменете, но с ЯМР се доказа че няма причина, магнезият - отново подноремн и невроложката ми каза да си пия редовно понеже той спасява от мускулните спазми, каквито според нея съм имала във вратните и раменни мускули заради принудителната поза.
Отново усетих аритмията по време на бременността. ЛЛ ме изпрати на кардиолог тя ми погледна кардиограмата,  възмути се за какви глупости ЛЛ изпращали хора при нея  Confused и ми предписа Биоелектра магнезий, с магнезия наистина поне спрях да усещам прескачането, но когато раждах секцио със спинална упойка и си чувах ритъма по време на опрацията, аритмията си беше там макар да не усещах това. При последната кардиограма пак екстрасистоли - ЛЛ ми предписа магнезий - биоелектра.

# 239
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Распутин, Ананас, ами то аз нищо не знам още, това го четох последните няколко дни, защото искам да се оправя и да не живея така като половин човек... А както виждате, лекарите не си напрягат мозъците грам...
Плюс това аз чета само за хормонално-индуцирани екстрасистолни аритмии (какъвто е моят случай), а като гледам те екстрасистолите може да възникнат и по други причини. Макар че все си мисля, че като са мнооого като моите, би трябвало да са намесени хормоните, ако няма органичен проблем със сърцето.
Сега ще ходя на ендокринолог в Плевен, и предполагам тя ще ми каже за надбъбречните какво да правя. Страдам от себореен дерматит от 10 години, така че и там явно има нещо разбутано, но никога не съм се изследвала.
За жалост от това, което прочетох, си мисля, че няма оправия и ще си карам така, докато мога. дано само имам периоди на добра функция на жлезата. Според мен нещо дисбалансът естроген-прогесерон е направил нещо на жлезата на ниво рецептори и, въпреки че е здрава като тъкан и размери, никога няма да си възстанови функцията и ще се тъпча с Л-тироксин и сърцето ще хлопа. Само дано овладея хипофункцията...

Распутин, аз бях писала по-напред, че и моите екстрасистоли се засилват при ускоряване на пулса. Имам си някакво свое си измислено обяснение за това, изобщо не знам дали е вярно. Mr. Green

Също така фактът, че екстрасистолите ми започват сутрин с отваряне на очи и се засилват при всяко едно покачване на пулса, говори, че сърцето се мъчи, когато му се налага да работи на по-високи обороти. Поне това обяснение ми се струва доста логично.
"Доброкачествените" екстрасистоли нали изчезват при ускоряване на пулса? Защо при мен е обратното? Защото на сърцето не му стига хормон (ФТ3), за да работи добре.


Sparkles, на мен магнезият ми е над горна граница и пак си имам екстрасистоли.
Ама както вече стана ясно, моите са си изцяло на хормонална основа...
Плюс това на много места четох, това и преди съм го срещала, че серумните изследвания на който и да било витамин, елемент, и прочие, не били достоверни. Важно било на клетъчно ниво какви са стойностите на нещото, което се изследва... Явно ще трябва да изследвам всичко на ниво клетка. Grinning

Последна редакция: нд, 06 ное 2016, 19:33 от afrikancho

Общи условия

Активация на акаунт