Защо се разведохте?

  • 49 870
  • 336
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 1 267
Съгласна с Екс и с Дана.


Ами не знам, за мене обяснение за развод от сорта на "не ми обръща внимание" и "не ми дава да излизам" или "все сме при родителите й", или "не знам дали го обичам, но не искам никога да си има друга!" (някои поводи за раздели от тукашни познати и една приятелка) са неща, които при нормална комуникация, налични чувства и ревизия на собствените потребности и желания с помощ от двете страни са поправими... Особено, ако има и деца, които страдат от евентуална раздяла.



Извинявай, но причината "не ми дава да излизам" за мен си е основателна. Първо, всеки човек си има право на приятелски кръг извън семейството, не мога да си представя, че моят съпруг  ще ми забрани да пия кафе с приятелка. Аз да не съм му затворник? Второ, не може единия партньор да пуска другия, той вързал ли го е? Човек е свободна личност дори когато е семеен.

# 226
  • Мнения: 902
Съгласна с Екс и с Дана.


Ами не знам, за мене обяснение за развод от сорта на "не ми обръща внимание" и "не ми дава да излизам" или "все сме при родителите й", или "не знам дали го обичам, но не искам никога да си има друга!" (някои поводи за раздели от тукашни познати и една приятелка) са неща, които при нормална комуникация, налични чувства и ревизия на собствените потребности и желания с помощ от двете страни са поправими... Особено, ако има и деца, които страдат от евентуална раздяла.



Извинявай, но причината "не ми дава да излизам" за мен си е основателна. Първо, всеки човек си има право на приятелски кръг извън семейството, не мога да си представя, че моят съпруг  ще ми забрани да пия кафе с приятелка. Аз да не съм му затворник? Второ, не може единия партньор да пуска другия, той вързал ли го е? Човек е свободна личност дори когато е семеен.

Не става дума за това че то не е проблем или пречка, а че е директен повод за раздяла. Всичко изброено от мен са наистина проблеми и не бива да се подценяват, това не го отричам. Отричам само, че заради такива неща веднага се тръгва да се развежда, вместо да се работи над такива проблеми.Това е за мен поправим проблем, и в повечето случаи става дума за излизане по дискотеки, а не на кафе с приятелка- това всяка двойка си решава за себе си кое може  и кое не може. За мен това са поправими неща, за които би могло да се намери компромис, а не веднага да се говори за развод...

# 227
  • Мнения: 1 267
Какъв е компромиса - да съм затворена като затворник?!Да, ако някой ме затвори, ще го напусна.

# 228
  • Мнения: 902
Какъв е компромиса - да съм затворена като затворник?!Да, ако някой ме затвори, ще го напусна.

Това не е компромис, а инатливо и твърдоглаво тъпкане на едно място. Simple Smile
Компромиси решава всяка двойка сама за себе си, кое е допустимо и кое-не. При някои компромисът е в това колко често се излиза, ппри някои да се излиза заедно, при някои да се редуват, при четвърти и пети нещо друго. Ако всичко друго ми е добре, и чувствата са налице, се търси решение докато се намери.

А най- честия компромис е женска дипломация!  Joy

# 229
  • Мнения: 30 793
Има и по-кофти опция: да те пускат да излизаш, но тайно да има "брояч" и да ти се прави сметка за бъдещи справки. Или да има пасивна агресия, или като се върнеш отнякъде в добро настроение, да ти го спихнат с нещо.

# 230
  • Мнения: 4 292
Като по опитни може ли да ми обясните следния феномен, че вече при две двойки го виждам. Не се понасят, различни са, карат се с години, при едните любовник, при другите нерви ежедневно. Разведоха се, всеки по пътя си, след една година се събраха. Едните имат още едно дете, другите даже две направиха. Сега изглежда всичко е рози. Малко необяснимо за мен, а за вас?

# 231
  • София
  • Мнения: 24 807
Какъв е компромиса - да съм затворена като затворник?!Да, ако някой ме затвори, ще го напусна.
Е, много биха напуснали някого, който реши да си доизживява пубертета по дискотеките.......

# 232
  • Мнения: 2 617
Като по опитни може ли да ми обясните следния феномен, че вече при две двойки го виждам. Не се понасят, различни са, карат се с години, при едните любовник, при другите нерви ежедневно. Разведоха се, всеки по пътя си, след една година се събраха. Едните имат още едно дете, другите даже две направиха. Сега изглежда всичко е рози. Малко необяснимо за мен, а за вас?
И какво ни влиза в работата?!

# 233
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 194
Хм, днес се чух да казвам - "еййй, не са находи, бе". Blush После се усетих, че го казвам защото на мен не ми се случва често да излизам с колеги и приятели. За това утре си хващам д-то и отивам след работа на бира. Flutter Crossing Arms

# 234
  • Мнения: 902
Има и по-кофти опция: да те пускат да излизаш, но тайно да има "брояч" и да ти се прави сметка за бъдещи справки. Или да има пасивна агресия, или като се върнеш отнякъде в добро настроение, да ти го спихнат с нещо.

Това понякога ми го сервира моят в момента. Работим по въпроса....

# 235
  • Мнения: 1 740
Точно заради повечето от примерите, които давате в последните постове считам, че човек не трябва да е нездравословно емоционално зависим от партньора си. Нуждата един от друг е едно - тя е важна основа на връзката, но да се виждаш реализиран и щастлив единствено чрез партньора си - това обикновено в един момент изиграва лоша шега и създава проблем и на двамата във връзката. Това очакване за ежесекундно внимание от другия прилича повече на увисване на врата му.
Между другото и за мен е прекалено ходенето на единия по дискотеки по цяла нощ, докато другият си стои вкъщи (при други може да не е проблем), но виждане с приятели на кафе или питие не може да е повод за разправии. Това при положение че взаимното доверие е в нормалните си граници разбира се.
Понякога дебненето и броенето на минути се случва именно заради нарушено доверие. Друг път - заради извратена ревност до болестно състояние, чувство за собственост или съмнения в собствената значимост. При такива случаи възможностите са най-малко две - опит да се разреши проблемът, а ако разрешаването му трае твърде дълго - решение да не се губи повече време и приключване. Каквато и да е процентната вина на партньорите, прекалено дълго проточили се проблемни периоди от вида на горните си заслужават развода.

Последна редакция: ср, 13 яну 2016, 19:55 от rain_bs

# 236
  • Sofia
  • Мнения: 4 894
Аз някак се съмнявам, че повечето хора "веднага тръгват да се развеждат". Сигурно има и такива, но разводът нито е малка стъпка, нито е лесно преработваем психически, че с лека ръка да се предприеме. Склонна съм да вярвам, че хората първо опитват да оправят нещата: ако и двете страни имат желание, тогава се получава и не се стига до развод, ако желанието липсва или начините са неприемливи за другия, то не остава друго освен развод или агония доживот.

# 237
  • Мнения: 832
Вместо да пие, моят бивш съпруг се увлече ненормално много по йога и здравословно хранене. До степен, до която изобщо не можех да му споделя вижданията... Нито искам да разследвам всяка хапка, която ям, с  какъв произход е, нито желая да се разтягам пред цяла група от хора и да си качвам краката зад ушите. Оттам нататък работата е била предрешена, рано или късно щяхме да се разделим. Тоест нашия развод не е могло да се избегне. За съжаление ми се наложи да се разведа в най-трудния момент, когато малкото дете беше бебе. Разбрах, че е намерил някаква йогиня, сродна негова душа от минал живот, и се срещнах с нея да разбера истината, понеже той лъжеше прекалено много Жената ми обясни, че не го вижда като семеен човек, а като Божи човек  Shocked и че с нея той ще постигне велики дела, а с мен се бил ограничил до трите ни деца  Crazy Дечицата си имали своята карма и щели да порастат и с баща, и без баща. Полудях, затичах се и се разведох по най-бързия начин... Но и аз не съм особено търпелива и слагам себе си на първо място, та не знам дали съм добър пример.

Това е като на филм! Много ме развесели бившия ти!

# 238
  • Мнения: 64 898
На чужд гръб и 100 тояги са малко... Whistling

# 239
  • София
  • Мнения: 12 374
Какъв е компромиса - да съм затворена като затворник?!Да, ако някой ме затвори, ще го напусна.
Е, много биха напуснали някого, който реши да си доизживява пубертета по дискотеките.......
Пубертет? Аз съм на 38 и ако не изляза поне 2 пъти месечно на клуб или кръчма, ще се пръсна по шевовете. На традиционни дискотеки и навремето много много не обичах да ходя, но си имам 3-4 любими места. Ходя и с мъжа ми, и само с приятели. Имам нужда да разпусна, да послушам по-тежка музика на високи децибели, да изпия няколко бири/водки и да се посмея с хора, които чувствам близки и с които споделяме общи интереси.
Иначе откакто съм навършила 16, не съм искала разрешение, било то от майка ми, гадже или съпруг, за да изляза и да се забавлявам. Самата мисъл ми е смешна.. това беше едно от първите неща, които изяснихме с настоящия ми съпруг когато заживяхме заедно.

Общи условия

Активация на акаунт