vvq С моето чудо също имах зацапване и бях на прогестерон до 16 г.с. Положителното мислене ме сдоби с моя щурчо.
- Публикувана: 12 ян. 2016, 08:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2016, 16:26 ч.
Кюретаж и забременяване след това - тема 62
Мами аз днес бях на преглед....След кюретажа всичко ми се е възстановило обаче кистата ми расте.На 21 януари,ден преди кюретажа на прегледа доктора ми каза,че кистата е 3см , а днес вече е 4,5см.Попитах го ''не расте ли бързо'' , а той отвърна,че точно това го притеснява.Каза ми,че е възможно да се спука и тогава се налага операция.Ако искам може да ми направят безкръвна операция,но ми изписа хапчета които трябва да пия 10 дни,след това ще ми дойде МЦ и когато свърши да отида пак на преглед при него.Толкова ме е страх....мисълта,че всеки момент може да се спука и да се озова в операционната ме побърква....... 
Здравейте на всички момичета, отдавна чета по форумите и все не се престращавам да пиша, но накрая реших, че ако има да споделям с момичета, които имат сходна съдба, то това би ми било по леко и бих се чувствала по обнадеждена и силна...
Това, което се случи с мен е следното... С мъжът сме 11 години заедно, както се казва любов от 12-ти клас, изкарахме си заедно студенстките години, с общи компании и приятели, пътувахме много, обикаляхме заедно и с приятели. И в края на 2013 решихме, че вече ни е време да помислим за дете. Хубаво, но моета професия през зимата е доста натоварена и немога да кажа, че сме имали много целенасочени опити. И така през май 2015 ми закъсня с повече от две седмици, принципно съм с редовен цикъл - около 30 дни, и тъй като на 1-ви юни ми беше рожденния ден - правех 30, реших тогава да си направя теста - и да беше положителен.....такава радост беше.....като най-големия ми подарък....За съжаление радостта ни беше само 3 седмици..... Всичко започна в неделя на 21-ви юни, върнахме се от Стара Загора, мъжа ми е оттам, и вечерта се чувствах много отпаднала, много ми се спеше и на едно нощно ставане имах розово зацапване. Сутринта като станах и отново същото течение и отидох веднага в Майчин дом, оттам ми казаха, че нищо ми нямало, доста ме нахокаха, че ги занимавам, гледаха бебето, всичко било наред. Междувременно започнах да имам едно силно бяло течение, и така вече в понеделник вечерта започна да ми тече и кръв, отново отидох в Майчин дом и там една лекарка ме прегледа и ми предписа утрогестан и нош па и да лежа вкъщи. Каза че имало малко отлепване на плацентата и затова да изпълниявам нейните заръки, добре ама вторник през ноща изхвърлих плода вкъщи /бях в 10-та седмица/. Това беше най-кошмарната нощт през живота ми, чувствах се толкова безпомощна, на сутрита в Майчин дом ми направиха кюртаж и ме изчистиха.
Като ми излезе епикризата, моета докторка, която принципно ме наблюдава каза че е било в резултат на инфекция. След аборта ми дойде на 20-тия ден, направихме след това микробиология, и наистина инфекцията все още не си беше отишла, последваха антибиотици и след 3 седмици успях да я преборя. Септември последно направих цинонамаска - 1ва група и докторката ми каза, че от октомври може да започнем с опитите.
През лятото изследвахме хормоните на счетовидната жлежа, ехогаф на щитовидната жлежа, всичко беше наред, проверихме пролактина и той в норма. Ходих при Начев, това което ми откри са нещо като възелче на щитовидната жлеза, но каза като забремения отново да го следим, беше категоричен, че това не е причинило аборта и нямам ендокринологичен проблем. Ходехме на гинетична консултация в Надежда, но гинетичката каза, че според нея няма смисъл да правим гинетични и имунолочни изследвания и незнам дали все пак не трябва да ги направим. От октомври почнахме опитите, но все още няма резултат и много ме натъжа всеки месец..... Януари ми закъсня 7 дни и тъкмо си помислих, че може би е станало, уви дойде ми.......
И се чудя сега дали да не тръгна отново по лекари, за да видим какво е положението.......
Това, което се случи с мен е следното... С мъжът сме 11 години заедно, както се казва любов от 12-ти клас, изкарахме си заедно студенстките години, с общи компании и приятели, пътувахме много, обикаляхме заедно и с приятели. И в края на 2013 решихме, че вече ни е време да помислим за дете. Хубаво, но моета професия през зимата е доста натоварена и немога да кажа, че сме имали много целенасочени опити. И така през май 2015 ми закъсня с повече от две седмици, принципно съм с редовен цикъл - около 30 дни, и тъй като на 1-ви юни ми беше рожденния ден - правех 30, реших тогава да си направя теста - и да беше положителен.....такава радост беше.....като най-големия ми подарък....За съжаление радостта ни беше само 3 седмици..... Всичко започна в неделя на 21-ви юни, върнахме се от Стара Загора, мъжа ми е оттам, и вечерта се чувствах много отпаднала, много ми се спеше и на едно нощно ставане имах розово зацапване. Сутринта като станах и отново същото течение и отидох веднага в Майчин дом, оттам ми казаха, че нищо ми нямало, доста ме нахокаха, че ги занимавам, гледаха бебето, всичко било наред. Междувременно започнах да имам едно силно бяло течение, и така вече в понеделник вечерта започна да ми тече и кръв, отново отидох в Майчин дом и там една лекарка ме прегледа и ми предписа утрогестан и нош па и да лежа вкъщи. Каза че имало малко отлепване на плацентата и затова да изпълниявам нейните заръки, добре ама вторник през ноща изхвърлих плода вкъщи /бях в 10-та седмица/. Това беше най-кошмарната нощт през живота ми, чувствах се толкова безпомощна, на сутрита в Майчин дом ми направиха кюртаж и ме изчистиха.
Като ми излезе епикризата, моета докторка, която принципно ме наблюдава каза че е било в резултат на инфекция. След аборта ми дойде на 20-тия ден, направихме след това микробиология, и наистина инфекцията все още не си беше отишла, последваха антибиотици и след 3 седмици успях да я преборя. Септември последно направих цинонамаска - 1ва група и докторката ми каза, че от октомври може да започнем с опитите.
През лятото изследвахме хормоните на счетовидната жлежа, ехогаф на щитовидната жлежа, всичко беше наред, проверихме пролактина и той в норма. Ходих при Начев, това което ми откри са нещо като възелче на щитовидната жлеза, но каза като забремения отново да го следим, беше категоричен, че това не е причинило аборта и нямам ендокринологичен проблем. Ходехме на гинетична консултация в Надежда, но гинетичката каза, че според нея няма смисъл да правим гинетични и имунолочни изследвания и незнам дали все пак не трябва да ги направим. От октомври почнахме опитите, но все още няма резултат и много ме натъжа всеки месец..... Януари ми закъсня 7 дни и тъкмо си помислих, че може би е станало, уви дойде ми.......
И се чудя сега дали да не тръгна отново по лекари, за да видим какво е положението.......
Baby.st.ss,аз също след 2-я и 3-я аборт имах кисти.И двата пъти бяха големи - до 5,5 см.Бяха ми изписани противозачатъчни и двата пъти,а аз на своя глава си добавих и от еликсирите на Хлебаров този за кисти.След 1 цикъл нямаше и помен от кистите.Така че не се притеснявай - не е задължително да се стигне до операция.
Тeɣa, да и аз реших да започна с тестовете както писах по-горе, защото иначе имам чувството че нищо не правя. Къде е по добре, в Майнич дом ли или в частната клиника, знаете ли?
Хормоните във всяка лаборатория - ПроЛаб, Кандиларов, Ремус и т.н
Baby.st.ss,аз също след 2-я и 3-я аборт имах кисти.И двата пъти бяха големи - до 5,5 см.Бяха ми изписани противозачатъчни и двата пъти,а аз на своя глава си добавих и от еликсирите на Хлебаров този за кисти.След 1 цикъл нямаше и помен от кистите.Така че не се притеснявай - не е задължително да се стигне до операция.
Вече се замислям дали пък заради това не изгубих бебчето си?
Като ви чета тук едно не ми е ясно, защо аз не получих никаква епикриза и никой не ми каза от какво се е получило това? Уффф бясна съм ....
Baby.st.ss моета епикриза стана една седмица след като ме изписаха от Майчин дом и ходих допълнително да си я взема. В нея няма толкова ясно написано черно на бяло каква е причината, но доктора който ме прие като ми гледа ултразвуците - аз имах няколко от последните два дни, каза че според него това е вътрешна инфекция, която съм получила, защото на самите снимки се виждало, че плода се развива съвсем нормално, даже беше изключително учуден как е станало. Най- тежкото, което ми каза, е че в първия ден ако са ми назначили подходяща терапия срещу инфекцията е можело да има шанс бебето да оцелее...........но всичко е толкова Божа работа, че гледам да не мисля за това.....
