- Публикувана: 14 ян. 2016, 15:49 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2016, 17:27 ч.
Февруарската дружинка ще празнува 2-та годинка! - тема 18
Благодаря за споделеното! Надявам се и други да пишат, както и вие - ако се сетите за още истории.
Неусетно излизат нови ситуации и някои ме хващат крайно неподготвена.
Преди малко се връщаме от разузнаване. Ходихме 4мата до детската градина, в която мислим да пускаме каката. Хареса й много там. Чупи гипса веднага... Учителката изглежда ОК. Дадоха документите и сега започва голямото чудене кога да я пуснем. Групата започва да се събира от началото на март и ще е микс - от година и 1/2 до 4 годишни. Градина е, не ясла... ММ натиска да я даваме, аз съм със смесени чувства.
Неусетно излизат нови ситуации и някои ме хващат крайно неподготвена.
Преди малко се връщаме от разузнаване. Ходихме 4мата до детската градина, в която мислим да пускаме каката. Хареса й много там. Чупи гипса веднага... Учителката изглежда ОК. Дадоха документите и сега започва голямото чудене кога да я пуснем. Групата започва да се събира от началото на март и ще е микс - от година и 1/2 до 4 годишни. Градина е, не ясла... ММ натиска да я даваме, аз съм със смесени чувства.
А и имай предвид, че едва ли ходят всичките...все ще има отсъстващи, текучеството на децата е голямо - кое болно, кое реве и ако има кой да го гледа, си го прибират. Пускай я, Фрауст, въпреки възрастовите разлики в групата, поне пробно. Още повече щом първите ви впечатления са ок. Ако не вървят нещата, оставяш си я вкъщи. Поне има избор 
Взех една кола и приключих , от утре се заемам с готвене и приготвяне, но първо ще мина да си направя маникюра и после запретвам ръкави 
Фейчка коша за баскетбол ми беше една от идеите и го предложих на приятелите ни, че и те не знаят какво да му вземат и сега ти добре ме подсети. Тамън като се съберат в нас ще има на какво да играят, ако го харесат де.
Фрауст хич не го мисли. В държавната са също от 1 до 3г. В частната бяхме смесени така и моя много дръпна там. Страшно добре се разбираха и даже беше в полза, според мен за това така започна по рано да говори.
За сестрите и братята :
Фейчка коша за баскетбол ми беше една от идеите и го предложих на приятелите ни, че и те не знаят какво да му вземат и сега ти добре ме подсети. Тамън като се съберат в нас ще има на какво да играят, ако го харесат де.
Фрауст хич не го мисли. В държавната са също от 1 до 3г. В частната бяхме смесени така и моя много дръпна там. Страшно добре се разбираха и даже беше в полза, според мен за това така започна по рано да говори.
За сестрите и братята :
Скрит текст:
аз и сестра ми имаме 3,5г разлика. Тя е била ужасно бясна, ама толкова палаво и лудо дете до ден днешен майка казва че не е виждала. Смятайте че щом ученичка бях и момчетата не смееха да ме пипнат, защото помнеха още колко бой са яли от сестра ми 
. Беше тартор в квартала, биеше наред, майка в чудо се беше видяла. За сметка на това аз пък съм била супер кротка , майка ми разправя как редовно ме е зарязвала съвсем малка в градинката за да търчи по сестра ми и аз не съм мърдала.
Майка лично не ни делеше, но сестра ми е била чудо и съответно ядеше редовно шамари, постоянно я наказваха и какво ли не. После много тормозеше и мен. Говореше ми как съм била намерена на кофите и аз тичам и рева на майка и всякакви подобни щуротии, на които едно малко дете се разтройва разбира се. Плашеше ме постоянно и какво ли не. Абе не бяхме особено сплотени сестри. Аз едно крехко и мило такова, а тя една бесна мъжкарана. От друга страна баба ми много ни делеше. Мен не ме обичаха, че бях кръстена на рода на майка и си предпочитаха сестра ми дето беше кръстена на баба ми, свекървата. Честно казано от това аз страдах и имам лоши спомени. Може би и за това сега на свекърва басна не цепя, щото майка доста е тормозена от нея, мен не ме искаха и хич не им се втрогвам сега
.
Та според мен делене не бива никога да има. Сравнение също. Но в някои случай е не избежно. Майка винаги ни е обичала еднакво, но като бях постоянно тормозена и бита от сестра ми нямаше как и майка редовно се налагаше да ме утешава и спасява
Сега е нищо от сорта сестра ми, по кротка от мен е , но честно казано нямаме тази истинската връзка между сестри, както е нормално.
. Беше тартор в квартала, биеше наред, майка в чудо се беше видяла. За сметка на това аз пък съм била супер кротка , майка ми разправя как редовно ме е зарязвала съвсем малка в градинката за да търчи по сестра ми и аз не съм мърдала. Майка лично не ни делеше, но сестра ми е била чудо и съответно ядеше редовно шамари, постоянно я наказваха и какво ли не. После много тормозеше и мен. Говореше ми как съм била намерена на кофите и аз тичам и рева на майка и всякакви подобни щуротии, на които едно малко дете се разтройва разбира се. Плашеше ме постоянно и какво ли не. Абе не бяхме особено сплотени сестри. Аз едно крехко и мило такова, а тя една бесна мъжкарана. От друга страна баба ми много ни делеше. Мен не ме обичаха, че бях кръстена на рода на майка и си предпочитаха сестра ми дето беше кръстена на баба ми, свекървата. Честно казано от това аз страдах и имам лоши спомени. Може би и за това сега на свекърва басна не цепя, щото майка доста е тормозена от нея, мен не ме искаха и хич не им се втрогвам сега
.Та според мен делене не бива никога да има. Сравнение също. Но в някои случай е не избежно. Майка винаги ни е обичала еднакво, но като бях постоянно тормозена и бита от сестра ми нямаше как и майка редовно се налагаше да ме утешава и спасява
Сега е нищо от сорта сестра ми, по кротка от мен е
, но честно казано нямаме тази истинската връзка между сестри, както е нормално.
Здравейте 
Първо да ви споделя за нашите градински вълнения. Нали трябваше да чакаме един два месеца, обаче като дойде познатата ми тук с детенцето си в понеделник на рождения ден на Теди и ни донесе новини, че се е освободило място и могат да ни вземат. Та вчера ходихме да разгледаме и днес даже беше малката за първи ден. Казаха да я заведа в 9:30 до 11, но в 10:40 ми звъннаха да я взема, че плаче. Като отидох беше на ръце в едната лелка(а те са си каки де на по 23-4-5 год изглеждат ) и си хлипаше още. Питах я ще им каже ли чао и тя си им помаха, не беше лошо настроена. После като я разпитвах за всичко беше "да", добрички ли са каките, играхте ли си с децата, ще ти станат ли приятелчета, ще дойдеш ли пак. Като я питах защо плака беше- иках пи теб. Надявам се утре да не плаче 
Иначе после ме пита къде е приятелчето и и и обясних че е останала в градината, защото е щастлива и си играе и не плачка. Те двете си се търсят, защото говорят български, никой не ги разбира и те не разбират лелките и въобще ужас... Притеснено ми е ама каквото-такова.
Фрауст не пречи да пробвате, пък както при нас аз съм се настроила, че ако не иска, на сила няма я карам и пак ще се гледаме вкъщи. За ходенето сама до тоалетна от една седмица е така и при нас. Тя го инициира, че нали сме и ние във фаза аз сама. Даже затваря вратата на тоалетната и ми вика ти цакай тук мамо. Само че при нас сваля гащите, после си излива пишото във вцто и после ме вика аз да я обуя. Всяко мъниче с номерата си. Приятелчето и (януарче 2014 същото което споменах за градината) пък като бяха на РД-то точно я видя и после отиде и тя самичка, от един път показно Майката беше във възторг. Ноооо и при нас още има мокри гащи от време на време, точно както казваш като се улиса да играе... А обличането е ад, иска а не може, тя се ядосва, аз се ядосвам, да не говорим, че иска постоянно да ходи боса... Представих си я Ева да посреща татко си с панталона на обратно и ми стана миличко 
Гери спорно с приготовленията
За братята и сестрите и на мен ми е интересно да чета, защото аз нямам. Имам наблюдения само за майка ми и сестра и. Те са обратното на Гери и нейната. Голямата е добра, спокойна ученолюбива, а майка ми дивак. Но имат силна връзка и много странно се допълват, нямат комплекси една от друга.
Бизи твоя малчо как е с яслата, спинка ли си вече спокойно или най му е удобно на рамото на лелките
Ана малката оставяш ли я вече сама? Как върви адаптацията?
Лили щях да те забравя, браво на Рали за зъбчетата, значи скоро пубертета ще свърши и ще чакаме другия
Първо да ви споделя за нашите градински вълнения. Нали трябваше да чакаме един два месеца, обаче като дойде познатата ми тук с детенцето си в понеделник на рождения ден на Теди и ни донесе новини, че се е освободило място и могат да ни вземат. Та вчера ходихме да разгледаме и днес даже беше малката за първи ден. Казаха да я заведа в 9:30 до 11, но в 10:40 ми звъннаха да я взема, че плаче. Като отидох беше на ръце в едната лелка(а те са си каки де на по 23-4-5 год изглеждат
) и си хлипаше още. Питах я ще им каже ли чао и тя си им помаха, не беше лошо настроена. После като я разпитвах за всичко беше "да", добрички ли са каките, играхте ли си с децата, ще ти станат ли приятелчета, ще дойдеш ли пак. Като я питах защо плака беше- иках пи теб. Надявам се утре да не плаче Иначе после ме пита къде е приятелчето и и и обясних че е останала в градината, защото е щастлива и си играе и не плачка. Те двете си се търсят, защото говорят български, никой не ги разбира и те не разбират лелките и въобще ужас... Притеснено ми е ама каквото-такова.Фрауст не пречи да пробвате, пък както при нас аз съм се настроила, че ако не иска, на сила няма я карам и пак ще се гледаме вкъщи. За ходенето сама до тоалетна от една седмица е така и при нас. Тя го инициира, че нали сме и ние във фаза аз сама. Даже затваря вратата на тоалетната и ми вика ти цакай тук мамо. Само че при нас сваля гащите, после си излива пишото във вцто и после ме вика аз да я обуя. Всяко мъниче с номерата си. Приятелчето и (януарче 2014 същото което споменах за градината) пък като бяха на РД-то точно я видя и после отиде и тя самичка, от един път показно
Майката беше във възторг. Ноооо и при нас още има мокри гащи от време на време, точно както казваш като се улиса да играе... А обличането е ад, иска а не може, тя се ядосва, аз се ядосвам, да не говорим, че иска постоянно да ходи боса... Представих си я Ева да посреща татко си с панталона на обратно и ми стана миличко Гери спорно с приготовленията
За братята и сестрите и на мен ми е интересно да чета, защото аз нямам. Имам наблюдения само за майка ми и сестра и. Те са обратното на Гери и нейната. Голямата е добра, спокойна ученолюбива, а майка ми дивак. Но имат силна връзка и много странно се допълват, нямат комплекси една от друга.
Бизи твоя малчо как е с яслата, спинка ли си вече спокойно или най му е удобно на рамото на лелките
Ана малката оставяш ли я вече сама? Как върви адаптацията?
Лили щях да те забравя, браво на Рали за зъбчетата, значи скоро пубертета ще свърши и ще чакаме другия
Тели, дано се хареса градинката при вас. Милото, натъжих се и аз като прочетох, че са те привикали да си я вземеш плачеща...душички...всеки ден дано по повечко и така да привиква по-лесно.
При нас ли? Според ММ на малчо не му харесва нещо в градината (от 7 дни дето ходи, ама той го оставя сутрин и понеже плаче и протяга ръчички, той се сконфузва и му става гадно, и си мисли, че на малкото не му е добре там). Но истината си е, че тази сутрин като стана, закуси, но не искаше да го облечем и на всеки въпрос: Искаш ли в градината ? Искаш ли да си играеш и да се забавлявате с другите деца в градината? Ще ходим ли на разходка? Ще излезеш ли с тати с колата?, отговорът беше категорично НЕ, придружено с примрънкване към плач. А вчера като отидох да го прибера, като ме видя се разплака и ме задърпа към изхода
Тели, приспиват го, да. Къде на ръце, на рамо, както могат жените. Обгрижват го, като откаже да се храни, не го насилват. Но вчера не е искал абсолютно нищо да яде и кета се прибрахме и се набесня и в квартала, после у дома яде като змей, но пак обичайните си работи, не нещо различно 
Отчитам вчера като критичен ден за него в градината поради тези работи и нетърпеливо чакам днес да ида да го взема. А ще ида по-рано, че искам да го заведа на лекар - кашля от време на време, но не мога да разбера от какво. Не мисля, че е червено гърлото, защото прегръща спокойно. Предположенията ни са, че реве и се дере в градината, но вероятно ни го спестяват. Само ни казаха различни лелки-каки, че е характерче
Извинете за дългия пост и за нашите излияния, като хвана "писалката" и се разлива мастилото...
И на мен ми е интересно за другите дечица как се адаптират в ясла, ако имат възможност мамите да споделят.
Друго искам да питам: можем да занесем торта със сертификат. Каква да е тази торта, от къде? Имате ли идеи? После ми се видя леко риски, аз не бих искала моето да опитва торта, пък било то и със сертификат. То не че налита де, ама...Другото, което мога да занеса за почерпка и отбелязване на РД , са плодове. И това е. Ми...дооооста се чудя какво да занеса точно. Приемам идеи и предложения.
Гери, лека ръка и факир в кулинарията ти пожелавам днес
аз ще се пробвам с една тортичка все пак, щото както върви може с малкото утре да сме си двамката у дома 
При нас ли? Според ММ на малчо не му харесва нещо в градината (от 7 дни дето ходи, ама той го оставя сутрин и понеже плаче и протяга ръчички, той се сконфузва и му става гадно, и си мисли, че на малкото не му е добре там). Но истината си е, че тази сутрин като стана, закуси, но не искаше да го облечем и на всеки въпрос: Искаш ли в градината ? Искаш ли да си играеш и да се забавлявате с другите деца в градината? Ще ходим ли на разходка? Ще излезеш ли с тати с колата?, отговорът беше категорично НЕ, придружено с примрънкване към плач. А вчера като отидох да го прибера, като ме видя се разплака и ме задърпа към изхода
Тели, приспиват го, да. Къде на ръце, на рамо, както могат жените. Обгрижват го, като откаже да се храни, не го насилват. Но вчера не е искал абсолютно нищо да яде и кета се прибрахме и се набесня и в квартала, после у дома яде като змей, но пак обичайните си работи, не нещо различно
Отчитам вчера като критичен ден за него в градината поради тези работи и нетърпеливо чакам днес да ида да го взема. А ще ида по-рано, че искам да го заведа на лекар - кашля от време на време, но не мога да разбера от какво. Не мисля, че е червено гърлото, защото прегръща спокойно. Предположенията ни са, че реве и се дере в градината, но вероятно ни го спестяват. Само ни казаха различни лелки-каки, че е характерче
Извинете за дългия пост и за нашите излияния, като хвана "писалката" и се разлива мастилото...
И на мен ми е интересно за другите дечица как се адаптират в ясла, ако имат възможност мамите да споделят.
Друго искам да питам: можем да занесем торта със сертификат. Каква да е тази торта, от къде? Имате ли идеи? После ми се видя леко риски, аз не бих искала моето да опитва торта, пък било то и със сертификат. То не че налита де, ама...Другото, което мога да занеса за почерпка и отбелязване на РД , са плодове. И това е. Ми...дооооста се чудя какво да занеса точно. Приемам идеи и предложения.
Гери, лека ръка и факир в кулинарията ти пожелавам днес
аз ще се пробвам с една тортичка все пак, щото както върви може с малкото утре да сме си двамката у дома 
Здравейте, момичета!
bizi като пита- да си кажа и аз за яслата. Според мен на Бобо му харесва в нашата ясла. Е, все още ни е трудна сутрин раздялата- вчера забравих да му взема количката от ръката и той влезе с нея, а не може така и после като му я прибрали- 1 ч. рев, днес сякаш много се суетихме сутринта с обличането още в къщи и после и в яслата с пантофите - и пак се разрева милото. Но КАКИТЕ ме успокояват, че така е при всички деца- все пак за тях е голям стрес. Иначе за храненето си знаех, че няма да му е проблем- моето дребно човече гладно няма да се остави в никакъв случай, казаха, че всичко омита- къде сам, къде с чужда помощ. Аааааааааааааа, и по повод храненето- май ще става левичар като мама и тати- засега се храни по-добре с лявата ръка, ще видим. За спането в яслата- явно като става рано/будим го в 7 ч./ и му се приспива. Казаха ми, че като ги сложат около 12. 40 по леглата до 13 ч. трябва да са заспали. Моето два дни заспива около 13.10- в нормата сме хахаха, но все още не може да се отпусне и се буди около 14,15, а другите спят до 15-15,30, та затова се прибираме и по-рано от яслата- веднага след като се събуди- в 14.30. С това ранно ставане и малко спане следобед почна и вечер по-рано да заспива- около 21.30. Надявам се все пак скоро да се изгради режима и наистина да си остава за цял ден. Иначе разказва какво прави там- папа, КАКАТА сменила памперса, че май имал ако/поне така разбрах от него/, пиел сок, танцували БЕБЕТАТА. Засега още не го слагат на гърне с другите деца, защото казаха че не може всичко наведнъж. Та така с нашето с човече. Наистина се надявам на по-бърза адаптация на всичките наши бебоци.
Лек ден от мен.
bizi като пита- да си кажа и аз за яслата. Според мен на Бобо му харесва в нашата ясла. Е, все още ни е трудна сутрин раздялата- вчера забравих да му взема количката от ръката и той влезе с нея, а не може така и после като му я прибрали- 1 ч. рев, днес сякаш много се суетихме сутринта с обличането още в къщи и после и в яслата с пантофите - и пак се разрева милото. Но КАКИТЕ ме успокояват, че така е при всички деца- все пак за тях е голям стрес. Иначе за храненето си знаех, че няма да му е проблем- моето дребно човече гладно няма да се остави в никакъв случай, казаха, че всичко омита- къде сам, къде с чужда помощ. Аааааааааааааа, и по повод храненето- май ще става левичар като мама и тати- засега се храни по-добре с лявата ръка, ще видим
. За спането в яслата- явно като става рано/будим го в 7 ч./ и му се приспива. Казаха ми, че като ги сложат около 12. 40 по леглата до 13 ч. трябва да са заспали. Моето два дни заспива около 13.10- в нормата сме хахаха, но все още не може да се отпусне и се буди около 14,15, а другите спят до 15-15,30, та затова се прибираме и по-рано от яслата- веднага след като се събуди- в 14.30. С това ранно ставане и малко спане следобед почна и вечер по-рано да заспива- около 21.30. Надявам се все пак скоро да се изгради режима и наистина да си остава за цял ден. Иначе разказва какво прави там- папа, КАКАТА сменила памперса, че май имал ако/поне така разбрах от него/, пиел сок, танцували БЕБЕТАТА. Засега още не го слагат на гърне с другите деца, защото казаха че не може всичко наведнъж. Та така с нашето с човече. Наистина се надявам на по-бърза адаптация на всичките наши бебоци.Лек ден от мен.
Хайде да се изкажа и аз за яслата - току виж съм успокоила някоя мама
Дими ходи от 28.09.2015 - до края на октомври почти, беше страшно. Рев, чак до дране. По цял ден (първите две седмици беше по 1/2 ден на ясла). Загуби си гласа - за доста дълго. Изпадна в "депресия", абе беше много стресиран - не щеше да яде, да спи, да си играе даже не искаше. Щом ме видеше и се залепяше за мен, като не ме пускаше за нищо на света. Няма да ви казвам аз колко пък се депресирах, защото трябваше да се върна на работа и нямах път назад, а Дими наистина много страдаше. И изведнъж му мина! Аз не можех да повярвам... първо започна да не плаче при сутрешната раздяла, после започна да спи на обед с другите деца, а най-накрая и прояде там. Прояждането отне най-много време, но вече е факт. Сега вече ходи с желание - няма търпение да го преобуем и да изтича вътре, даже чао не ни казва
В групата децата са от 1 до 3,5 годишни, което оказва много положително влияние върху по-малките (според мен, де!). Дими се научи на много неща от тях. Личният пример е страшно нещо! Аз толкова време го мъчих вкъщи с това гърне (показвах му даже какво се прави там), а в яслата вдяна за нула време, гледайки другите дечица.
Та към днешна дата съм много доволна! Радвам се, че издържах първия месец и съм много благодарна на "лелките", които ми бършеха сълзите и по 100 пъти ми казваха, че всико ще се оправи, че има напредък (дори и когато аз не го виждах).
Така че - дерзайте мами! Дори и да не е лесно, за децата е добре - учат се, социализират се и ... се забавляват!
Дими ходи от 28.09.2015 - до края на октомври почти, беше страшно. Рев, чак до дране. По цял ден (първите две седмици беше по 1/2 ден на ясла). Загуби си гласа - за доста дълго. Изпадна в "депресия", абе беше много стресиран - не щеше да яде, да спи, да си играе даже не искаше. Щом ме видеше и се залепяше за мен, като не ме пускаше за нищо на света. Няма да ви казвам аз колко пък се депресирах, защото трябваше да се върна на работа и нямах път назад, а Дими наистина много страдаше. И изведнъж му мина! Аз не можех да повярвам... първо започна да не плаче при сутрешната раздяла, после започна да спи на обед с другите деца, а най-накрая и прояде там. Прояждането отне най-много време, но вече е факт. Сега вече ходи с желание - няма търпение да го преобуем и да изтича вътре, даже чао не ни казва
В групата децата са от 1 до 3,5 годишни, което оказва много положително влияние върху по-малките (според мен, де!). Дими се научи на много неща от тях. Личният пример е страшно нещо! Аз толкова време го мъчих вкъщи с това гърне (показвах му даже какво се прави там
), а в яслата вдяна за нула време, гледайки другите дечица. Та към днешна дата съм много доволна! Радвам се, че издържах първия месец и съм много благодарна на "лелките", които ми бършеха сълзите и по 100 пъти ми казваха, че всико ще се оправи, че има напредък (дори и когато аз не го виждах).
Така че - дерзайте мами! Дори и да не е лесно, за децата е добре - учат се, социализират се и ... се забавляват!
Лимонке......рева всеки ден като тръгне малкото, добре че не ме вижда...не мога да се сдържа...много ми е гадно, че така се разделяме. Оф, само се надявам наистина да му е добре там, дано да свикне...много ми е мъчно. Уж привидно се забавлява там, но като го оставяме е тъжен, плаче, като го взимаме - няма такава радост и неистово желание да се евакуира от там с 200...
...искрено ти благодаря за окуражителните думи, макар хич да не ви е било лесно този проклет първи месец. Да, промяната е голяма, стресът до който води - натоварва много всички членове на семейството, но знам ли какво му се върти в главицата, още повече като не говори и не може и думичка да ми каже, само гадая по реакциите и отношението му. Дано не се забави още повече да говори така с този стрес...
Бизи аз в началото тук на новата ясла ревах редовно като тръгвах заради чуждите деца. Моя ходеше с желание, обаче като идваха другите и ревяха ако спомняте страшно се разтройвах, какво остава ако е твоето .
Минават този път, но няма как. После свикват и ходят с огромно желание. Просто трябва да мине този ковти период. Нашето приятелче съм ви разказвала как 2 месеца рева, глас нямаше и получи някакво възспаление от реването в гърлото и кашляше много от това. Сега ходи с огромно желание и няма никакви проблеми. Едни са просто по инати и по дълго не искат да приемат промяната и да видят че там им е хубаво, други по бързо свикват и така.
Мойто нямаше проблеми, но до преди месец щом го вземех поне 1 час не слизаше от мен. Искаше да е гушнат и не можеше нищо да го накара да слезе от мен. Сега и това мина. Взимам го, отиваме в градинката и тича да играе.
Тели стискам палци да свикне бързо и да ти е по спокойно и на теб
. Минават този път, но няма как. После свикват и ходят с огромно желание. Просто трябва да мине този ковти период. Нашето приятелче съм ви разказвала как 2 месеца рева, глас нямаше и получи някакво възспаление от реването в гърлото и кашляше много от това. Сега ходи с огромно желание и няма никакви проблеми. Едни са просто по инати
и по дълго не искат да приемат промяната и да видят че там им е хубаво, други по бързо свикват и така. Мойто нямаше проблеми, но до преди месец щом го вземех поне 1 час не слизаше от мен. Искаше да е гушнат и не можеше нищо да го накара да слезе от мен. Сега и това мина. Взимам го, отиваме в градинката и тича да играе.
Тели стискам палци да свикне бързо и да ти е по спокойно и на теб
Здравейте, мили дами!
Малката заспа и дойдох да ви навестя. Много благодаря за съветите за раничките и че ни мислите. Не е подсечено, само така изглежда, но не знаех как да го обясня. Много я сърби и определено ще пробвам това на Ла Рош, благодаря много, Гери! Радвам се, че ще се видим на Академията, дано и други дойдат.
Бизи, после да споделиш впечатления от заведението. Права си, че трябва да сме по-търпеливи с децата, често си го повтарям, но явно и емоциите покрай бременността ми се отразяват понякога. Гледам да прощавам и на Рали, и на себе си.
Копче, не знам дали са само зъбите причината за тръшкането, но понеже не видях никакви други странични ефекти, така да се каже, реших, че е това. Надали е лесно да им растат два едновременно, знам ли... Дано и при теб с избиването се поуспокоят нещата. Рали беше почнала да иска почти само АМ, та и това ме беше притеснило, но явно не ѝ е било най-приятно да яде друго с тези кътници. Днес гледам, че си хапва по-добре.
Тели, много се радвам, че сте имали късмет с детската! Браво и успех занапред!
Маги, стискам палци и на вас да намерите подходящо място и малката да го приеме добре.
Фрау, направо ти се възхищавам как устояваш с гърнето при голямата докато си с малката. Пример си ни!
Много хубав следобед на всички!
Малката заспа и дойдох да ви навестя. Много благодаря за съветите за раничките и че ни мислите. Не е подсечено, само така изглежда, но не знаех как да го обясня. Много я сърби и определено ще пробвам това на Ла Рош, благодаря много, Гери!
Радвам се, че ще се видим на Академията, дано и други дойдат. Бизи, после да споделиш впечатления от заведението.
Права си, че трябва да сме по-търпеливи с децата, често си го повтарям, но явно и емоциите покрай бременността ми се отразяват понякога. Гледам да прощавам и на Рали, и на себе си. Копче, не знам дали са само зъбите причината за тръшкането, но понеже не видях никакви други странични ефекти, така да се каже, реших, че е това. Надали е лесно да им растат два едновременно, знам ли... Дано и при теб с избиването се поуспокоят нещата. Рали беше почнала да иска почти само АМ, та и това ме беше притеснило, но явно не ѝ е било най-приятно да яде друго с тези кътници. Днес гледам, че си хапва по-добре.
Тели, много се радвам, че сте имали късмет с детската! Браво и успех занапред!
Маги, стискам палци и на вас да намерите подходящо място и малката да го приеме добре.
Фрау, направо ти се възхищавам как устояваш с гърнето при голямата докато си с малката. Пример си ни!
Много хубав следобед на всички!
Бизи, струва ми се, че скоро не си правила зареждане на хомеопатичната аптечка - бяло вино, червено вино, уиски... Всичко ще бъде наред! Искам да кажа на теб и Тели да не се тревожите. 2 години не са се отделяли от нас. ДВЕ. ГОДИНИ. 24 часа, седем дни в седмицата... Естествено, че ще има рев, сълзи и сополи. Въпрос на време е адаптацията. Надявам се при всички да се случи бързо и добре.
Реших, че ще я пуснем пробно в началото на март. Снощи го обсъждахме на дълго и широко с ММ... Сега пазарувам из интернет необходимите неща. Останали са ми раница и пантофки. Препоръки?
Нямам време да правя проучване за тенджерите под налягане. Намерих тази на Бизи в един сайт за 150 лева и направо ще я поръчвам...
Днес малкото се скъсва от рев и колики.
Тачи, много се радвам за вас!
Сахасрара, дано се оправите бързо с тези ранички. Моля да разкажете после за Академията. Да дойде малко просвета и тук на село...
Лимонке, хубаво е, че вече драматичното е минало. Сега остават само весели игри! Как е на работа? На мен ми се струва, че ще гледам хората там като извънземни след майчинството...
Всичко ще бъде наред! Искам да кажа на теб и Тели да не се тревожите. 2 години не са се отделяли от нас. ДВЕ. ГОДИНИ. 24 часа, седем дни в седмицата... Естествено, че ще има рев, сълзи и сополи. Въпрос на време е адаптацията. Надявам се при всички да се случи бързо и добре.Реших, че ще я пуснем пробно в началото на март. Снощи го обсъждахме на дълго и широко с ММ... Сега пазарувам из интернет необходимите неща. Останали са ми раница и пантофки. Препоръки?
Нямам време да правя проучване за тенджерите под налягане. Намерих тази на Бизи в един сайт за 150 лева и направо ще я поръчвам...
Днес малкото се скъсва от рев и колики.
Тачи, много се радвам за вас!
Сахасрара, дано се оправите бързо с тези ранички. Моля да разкажете после за Академията. Да дойде малко просвета и тук на село...
Лимонке, хубаво е, че вече драматичното е минало. Сега остават само весели игри! Как е на работа? На мен ми се струва, че ще гледам хората там като извънземни след майчинството...
Фрауст 
друго си е след като ми нашльокаш канчето, имам нужда ей тъй някой да стегне редиците в изветрялата ми кратуна благодарско хич не знам как се оправяш и с бодър дух пориш напред с петкилограмово на ръце и малкото щурче наоколо, бравус на теб и ТМ
Раница взех една не детска, че са ми смешни с тез картинки, а 16л на Dakine, събира му всичко. Пантофи - от Некст. Но пък една мама вчера показа едни готски на Маркс и Спенс, които лесно се обуват/събуват.
Безобидничка не е разказвала за адаптацията при тях, ама тя хвърчи между редовете сигурно
Принцес, как сте?
Гери, благодаря и на теб за споделеното. Силна си ти опитвам се да си събера акъла, че така само ще навредя на малкото, и на себе си как върви подготовката?
друго си е след като ми нашльокаш канчето, имам нужда ей тъй някой да стегне редиците в изветрялата ми кратуна благодарско хич не знам как се оправяш и с бодър дух пориш напред с петкилограмово на ръце и малкото щурче наоколо, бравус на теб и ТМ Раница взех една не детска, че са ми смешни с тез картинки, а 16л на Dakine, събира му всичко. Пантофи - от Некст. Но пък една мама вчера показа едни готски на Маркс и Спенс
, които лесно се обуват/събуват.Безобидничка не е разказвала за адаптацията при тях, ама тя хвърчи между редовете сигурно
Принцес, как сте?
Гери, благодаря и на теб за споделеното. Силна си ти
опитвам се да си събера акъла, че така само ще навредя на малкото, и на себе си как върви подготовката?
За пантофките за ясла да се изкажа (брей, че съм се разписала днес ... явно много не ми се работи...):
правилният избор много зависи от това каква температура поддържат в помещенията, има ли подово отопление и пр. На нас си ни казаха, че подът е студен и недостатъчно изолиран и е добре да купим по-дебелички паантофки със стабилна подметка. Имам познато детенце, което е другаде и там ходят с мекички пантофки (тип "цвички" им викам аз), а на трето място пък ги искат със сандалки целогодишно... Нали щото е добре да ме им е студено на крачетата, ама и да не се потят и да стоят мокри - няма кой да ги проверява и преобува по 5 пъти на ден.
правилният избор много зависи от това каква температура поддържат в помещенията, има ли подово отопление и пр. На нас си ни казаха, че подът е студен и недостатъчно изолиран и е добре да купим по-дебелички паантофки със стабилна подметка. Имам познато детенце, което е другаде и там ходят с мекички пантофки (тип "цвички" им викам аз
), а на трето място пък ги искат със сандалки целогодишно... Нали щото е добре да ме им е студено на крачетата, ама и да не се потят и да стоят мокри - няма кой да ги проверява и преобува по 5 пъти на ден.