Познай коя е книгата - 13

  • 48 587
  • 739
  •   1
Отговори
# 45
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 818
Цитат
Сляп съм. Но не съм глух. Поради непълнотата на нещастието си...
много кратко. много точно. много ярко.

 Hug Hug Hug момичета и момчета (ако има)  Blush
не знаете колко ме радвате  Hug Hug Hug

# 46
  • Мнения: X

Сега да се върви, беше по-лесно и за работа се заловиха и четирите крака; черупката се движеше напред, клатейки се ту наляво, ту надясно. Зададе се една кола, на волана й седеше четиридесетгодишна жена. Тя забеляза костенурката и зави остро надясно, вън от платното; колелата изсвириха и вдигнаха облак прах. Две от тях за миг се откъснаха от земята и сетне се приземиха. Колата се хлъзна отново в пътя и продължи хода си, но вече по-бавно. Костенурката, която друг път би се скрила веднага в черупката си, сега забърза, защото нажеженият бетон я пареше като жарава.

Ето че се показа една камионетка и когато тя се приближи, шофьорът й видя костенурката и свърна към нея, за да я прегази. Предното колело засегна края на черупката, подхвърли костенурката като кокалено зарче, завъртя я като монета и я изхвърли от шосето. Сетне камионетката отново пое дясната половина на пътя. Костенурката дълго лежа по гръб, без да се показва от черупката си. Накрая краката й се залюшкаха във въздуха, търсейки опора. Един от предните крака докосна парче кварц и лека-полека костенурката се обърна по корем. Класът див овес падна на земята и от него се изтърколиха три островърхи семена. Костенурката запълзя надолу по насипа и от черупката й се отрони пръст, която покри семената. Животното се добра до черния път и заситни из праха, оставяйки зад себе си плитка, лъкатушна следа. Насмешливите старчески очи гледаха напред, а роговата уста беше леко отворена. Краката с жълти нокти лениво се движеха в праха.

# 47
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
О, това е чудесно Heart Eyes. Нареждам се за заглавието и ще търся книгата.

# 48
  • Мнения: 741
Стайнбек - Гроздовете на гнева.

# 49
  • Мнения: X
Стайнбек - Гроздовете на гнева.

Точно!  bouquet

Роня, твой ред е!

# 50
  • Мнения: 741
 bouquet Аз тази книга съм започвала да я чета няколко пъти, но нещо не ми върви. Обаче откъса е от началото и затова го познах - поне 3 пъти съм го чела Grinning

  "Все още на прага, Н. не можеше да повярва на очите си. Стая с размера на килия на
монахиня, но съдържанието ѝ би могло да изпълни цял метох, и Н. започна да се чуди
доколко доброволно М. се е отказала от старата си стая, за да получи тази.
   От тавана висеше сменената кожа на огромна змия, окачена като драперия, суха на
докосване. Имаше пера във всякакви цветове и форми, които някога са красели всевъзможни
екзотични птици – тя ги докосваше с върховете на пръстите на протегнатата си ръка. Н.
инстинктивно се огледа за зелено перце и с облекчение установи, че никое не прилича на тези
на Пибо. Пеперуда, по-голяма от дланта ѝ, с небесносини крила, изпъстрени с черни линии,
стоеше забучена с карфица на стената. Стаята беше пълна с миризми – най-силната на
индийско орехче, но се усещаше и лек примес на сандалово дърво и карамфил, и пипер,
пропити в самите стени, мирис на жега и опасност."

# 51
  • Мнения: X
Роня, максимумът, който мога да измисля, е нещо на Исабел Алиенде Simple Smile

За Гроздовете на гнева - на мен много ми хареса, макар че определено е тежка книга. Изобщо Стайнбек като цяло е много добър, според мен.

# 52
  • Мнения: 741
Ами аз не съм се отказала. Simple Smile Ще я прочета някой ден.
Не е Исабел Алиенде. Wink

Давам още един цитат, много подсказващ заглавието на книгата:
"Уважаеми господине,
Видях вашата обява в Списъка на Смит и бих желала да се възползвам от услугите ви.
Разполагам с миниатюрна къща с девет стаи, разположена в шкаф. Имам следните три
поръчки за вас и ще очаквам отговора ви. Доколкото разбирам, сте специалист в областта
на миниатюрите. Този списък съвсем не изчерпва всичко, от което се нуждая, и мога да
възнаградя щедро усилията ви.
Предмет 1: Една лютня със струни
Предмет 2: Една сватбена чаша, пълна с конфети
Предмет 3: Една кутия с марципан
Благодаря предварително,
Петронела Брант, при знака на делфина, Херенграхт
Новата ѝ фамилия изглеждаше толкова подкастрена, толкова немелодична, в сравнение с
тази, с която беше свикнала вече осемнайсет години. Да я изписва все още предизвикваше у
нея чувство на неловкост, сякаш обличаше някакъв костюм, който си е неин, но не ѝ е по
мярка. Тя я зачеркна и вместо това написа думите: Благодаря, Нела Оортман."

# 53
  • София, България
  • Мнения: 2 234
нещо шпионско ще да е  Thinking

За Стайнбек - мислех, че съм му голям фен, но последно прочетох За мишките и хората и вече не съм толкова сигурна. На изток от рая, Улица Консервна и Благодатният четвъртък много ми допаднаха.

# 54
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
"Миниатюристът"?
(не съм я чела още, чакам да е появи онлайн Party)

"Гроздовете на гнева" е сред малкото романи на Стайнбек, които още не съм чела. Ще поправя грешката, наистина много ми хареса откъса с костенурката.

# 55
  • Мнения: 741
Да, тя е. Има я в MailBooks. Аз от там се сдобих с нея. Simple Smile Не е нещо кой знае какво, но не е и съвсем безинтересна.
Ти си, Лимонадена Джо Simple Smile

# 56
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Благодаря ти, не ползвам, но ще помоля някой да ми я свали и препрати  bouquet

Беше омаян от предизвикателството да сътворява меки закръглени форми от твърдия камък. Камъкът притежаваше своя собствена воля и ако се опиташе да го накара да направи нещо, което не иска, той щеше да се бори с него. Длетото му щеше да се изплъзва или да се забива прекалено дълбоко и да развали формите. Но успееше ли веднъж да разбере буцата скала пред себе си, би могъл да я преобрази. Колкото по-трудна бе задачата, толкова повече го очароваше. Започнал бе да усеща, че декоративните ваяния, искани от ..., са прекалено лесни. Зигзагообразните линии, ромбовете, волутите „кучешки зъб“, спиралите и простите корнизи го отегчаваха. Дори тези листа бяха доста сковани и еднообразни. Искаше му се да извае подобие на естествена зеленина, гъвкава и несиметрична, да копира различните форми на истинските листа, дъб, ясен и бук, но Том нямаше да му го позволи. Най-вече му се искаше да извая сцени от библейските истории, Адам и Ева, Давид и Голиат, Съдния ден, с чудовища, дяволи и голи хора. Но не смееше да помоли.

# 57
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 818
Кен Фолет и "Стълбовете/Опорите на света"  Blush

Скрит текст:
не знам как е преведена

# 58
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
"Устоите на Земята" е преведена. Ти си Grinning

# 59
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 818
довършена тия дни  Blush
Цитат
... изучавахме странна скулптура, състояща се от ятаган, закрепен на две търкалящи се зарчета, изсечени от бял мрамор, които на свой ред стояха върху лъскаво изображение на Земята, изваяно от син мрамор, кацнало на голяма могила от бронз, напомняща купчина кучешки изпражнения.
Това произведение на изкуството от три години се извисяваше в средата на парка, заобиколено от тихо бълбукащ фонтан. Много нощи сме седели тук, разсъждавайки върху значението на това творение, но не съвсем наясно със смисъла му.
Отначало смятахме, че значението е ясно. Ятаганът представлява война или смърт. Търкалящите се зарчета символизират съдбата. Синята мраморна сфера е символът на нашия живот. Всичко заедно говори за положението на човека — ние живеем и умираме по прищевките на съдбата и нашият живот на този свят се управлява от безпристрастен шанс. Бронзовата купчина в основата е сбито повторение на същата тема — животът е лайно.
Последваха множество анализи. Например, че ятаганът е полумесец. Зарчетата — кубчета захар. Синята сфера — топка за боулинг. Онова, което символизират различните форми, може да се тълкува по безброй начини, макар че е невъзможно да възприемеш бронзовата отливка като нещо друго освен кучешки изпражнения...

Общи условия

Активация на акаунт