Познай коя е книгата - 13

  • 48 554
  • 739
  •   1
Отговори
# 720
  • София
  • Мнения: 12 579
Всъщност Даниъл Силва доста правдиво отбелязва световните събития в книгите си. Но да, това е книгата.  Simple Smile

# 721
  • Мнения: 23 270
Павел почна да работи.
Реши да напише повест,посветена на героичната дивизия  на Котовски.Заглавието дойде от само себе си.
"Родени от бурята"
От този ден целият му живот се съсредоточи в писането на книгата.Бавно,ред по ред , се раждаха страниците.Забравяше всичко,цял овладян от образите и  за пръв път изживяващ творческата  мъка,когато ярките,незабравими картини,тъй  отчетливо зрими,не можеха да се предадат на книга и  редовете излизаха бледи,лишени от огън и страст.
Всичко,което пишеше,трябваше да помни дума по дума.Изгубването на нишката спъваше работата.Майката гледаше със дстрах заниманията на сина си.
В процеса на работата трябваше да чете по памет цели страници,понякога дори глави,и  на майката и се струваше,че синът и е полудял.Докато то й пишеше,тя не се решаваше да се приближи до него,а само събираше падналите на пода листа и казваше плахо:
-Да беше се заел с нещо  друго,Павлуша.А то,де се е чуло и видяло такова безкрайно писане...
Той се смееше от сърце на тревогата и и  уверяваше бабичката,че още "не му хлопа дъската".

# 722
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Доктор Живаго  newsm78

# 723
  • Мнения: 23 270
Руско е ,вярно,  и за младите май  непознато.Но  е друго.

Още малко
"Три глави от замислената книга бяха завършени.Павел ги изпрати на старите котовци в Одеса за оценка и скоро получи от тях писмо в положителни отзиви,но на връщане ръкописът му бе изгубен по пощата.Шестмесечният му труд пропадна.Това беше за него голям удар.Той  горчиво съжаляваше,че изпрати единствения  екземпляр,без да си остави копие.Разказа на Леденев за загубата.
-Защо си постъпил тъй  непредпазливо?Успокой  се ,няма смисъл да се ядосваш.Започвай отначало.
"""""

След несполучливите страници почваше да пише сам.Скован от тясната картонена ивица,понякога той не издържаше и  захвърляше работата.И тогава в безкрайната си ярост към живота,който му бе отнел очите,чупеше моливите,а  върху прехапаните устни се появяваха капки кръв.
""""""
След много дни,когато очакването ставаше непоносимо,майка му,развълнувана не по-малко от сина си,извика,като влезе в стаята:
-Поща от Ленинград!
Беше телеграма от обкома.Няколко откъслечни думи на бланката:"Повестта горещо одобрена.Пристъпват към издаването.Поздравяваме с победата!
Сърцето му бързо биеше.Ето я заветната мечта,станала реалност!Разкъсан бе железният обръч и  той  отново-вече с ново оръжие-се връщаше в стро я и в живота.
Край


1930-1934"



# 724
  • Мнения: 9 115
Как се каляваше стоманата трябва да е.
Но ще трябва да ме чакате до утре за загадка, така че ако някой е готов, отстъпвам реда си.

# 725
  • Мнения: 23 270
Тя  е ...

# 726
  • Мнения: 23 270
Понеже Динчо се забави ,да върви играта ще пусна друга  загадка ,пък  правото на Динчо друг път...Разбирам го ,защото  и  на мен    не ми допада да преписвам текстове ,и   си мълча     ....
"

Имате ли чувството,че сте подложена на силен стрес?
Не,не съм стресирана.
Просто съм....ами заета съм.Малко хора ли са заети?С всички  е така.Имам отговорна,високоплатена работа,кариерата ми е особено важна за мен и си я обичам.
Добре де.Понякога съм малко напрегната.Усещам,че съм под напрежение.Нали съм адвокат в Ситито за Бога?Вие  какво очаквате?

Буквите се врязват с такава сила в страницата,че  хартията се е скъсала.По  дяволите.Няма значение.Да  видим сега следващия въпрос.
По  колко хчаса на ден прекарвате в офиса?
44
2
8
зависи
 Редовно ли спортувате?
Ходя редовно на плуване.
От време на време ходя на плуване.
Наистина ще тръгна редовно на плуване.Когато ми остане време.

"


# 727
  • Мнения: 3 278
Това не е ли за една адвокатка, която направи някакъв гаф в работата си и след това замина за провинцията, където работи като домашна помощница в едно семейство? Но не се сещсм нито за заглавието на книгата, нито за автора. Само като предположение - "Да върнеш времето назад"? А книгата беше в стил чик-лит.

# 728
  • Мнения: 3 784
Сетих се коя е още на "отговорна, високоплатена работа".  Laughing "Повелителката на метлата", Софи Кинсела. No me ames, давай загадка - книгата е точно тази, която си описала.

Скрит текст:
Не беше направила гаф, натопиха я.

# 729
  • Мнения: 23 270
Да ,отиде    и  и хареса там.Нещо модерно,нещо като чиклит,нашумяла авторка ,но не е това заглавието.Англичанка, доста продуктивен автор ,пише и  под псевдоним.Малко  на френско   звучи псевдонимът.

Точно това  е  ....вече бях започнала да пиша.

# 730
  • Мнения: 3 278
О да, Повелителката на метлата  Grinning  Чела съм една друга книга, в която историята беше 1:1 с тази в Повелителката на метлата. Книгата се казваше "В градината на Миранда" и определено като начин на представяне на историятя беше много по- добра.

Нямам възможност да дам загадка в момента. Нека друг даде  Hug

# 731
  • Мнения: 3 784
Цитат
но не е това заглавието

Единственото обяснение би било, че има нов превод, с друго заглавие, защото книгата е тази. The Undomestic Goddess на английски, ако си спомням правилно. Софи Кинсела е псевдонима на Мадлин Уикъм, вероятно това имаш предвид, Боряна.

# 732
  • Мнения: 23 270
Не  съм чела друга,харесва ми да гадая   книгите ,не ми харесва да давам загадка ,но  ползвам  правилата и затишията ,лято е все пак.Хората са някъде навън.Но  определено   е познала.

ще  чакаме...

# 733
  • Мнения: 3 784
Момичета, кой ще дава загадка? Май има свободен ред, така че, който иска - да се шмугва.  Laughing

Борянче, с теб много сме си разсинхронизирали постовете, но май сме се разбрали накрая.

# 734
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Хайде аз тогава Grinning. От любим роман:
Но никой уличен драскач не би могъл да сътвори подобен шедьовър с лицето на ХХХ. Ако му се отнемеше магията на цветовете, ХХХ можеше спокойно да бъде сбъркан с всеки от хилядите красавци на Рим. Правилни черти, симетрично лице и неподправената римщина, която един УУУ никога не би могъл да притежава. Но видеше ли го човек на живо, ХХХ си оставаше изключителен. На четиридесет и две години косата му още не даваше признаци, че смята да оредява. Пък и каква коса! Нито червеникава, нито пък златиста. Гъста, спускаща се на вълни, може би малко по-дълга, отколкото трябва. А очите му си оставаха най-бледосините на света, сякаш извадени от дълбините на алпийски ледник, опасани с дебел контур от тъмносивкаво — като гъста пелена буреносни облаци. Тази вечер тънките му, извити вежди изглеждаха наситено кафяви, също както и дългите му мигли. Но ZZZ беше заварвал XXX и при съвсем други обстоятелства и знаеше, че в момента си ги е изрисувал със стибий; иначе и веждите, и миглите му бяха толкова светли, че ако не беше бялата му, лишена от всякакъв пигмент кожа, навярно биха се изгубили съвсем.

Общи условия

Активация на акаунт