Публикувана: 15 ян. 2016, 13:59 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2016, 10:32 ч.

Познай коя е книгата - 13

48 535
739
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са правилата за пускане на нова загадка в играта с цитати от книги?
Коя е книгата, от която е взет този цитат: „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“?
Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Ще бъда ли опростена за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са правилата за пускане на нова загадка в играта с цитати от книги?
  
  В играта с цитати от книги правилото за пускане на нова загадка е, че всеки участник трябва да публикува цитат от книга. Когато някой познае коя е книгата, той пуска следващата загадка. Ако една загадка остане неразгадана повече от 24 часа и авторът не пусне нов цитат или информация за автора, друг участник може да пусне нова загадка. Освен това участникът, който е познал правилно, може да сподели своите впечатления от книгата или това, което го е подтикнало към правилния отговор, за да се избегнат съмнения в нечестна игра.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“?
  
  Цитатът „От всичко, което най-много му липсва от нея, онова, което копнее да направи отново, е да държи ръката й в своята...“ е от книгата „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Ще бъда ли опростена за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“?
  
  Цитатът „Ще бъда ли опростенa за всичко, което направих, за да стигна до тук? Искам да бъда. Мога да бъда. Вярвам“ е от книгата „Нийл Доналд Уолш“.
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Жилището и мебелировката не биха направили особено впечатление, ако принадлежаха на някой простодушен селски човек...“?
- Коя е книгата, от която е взет този цитат: „Тази година пролетта подрани. Дойде с топли кратки дъждове, с розова пяна, кипнала изведнъж в клони на праскови...“?

# 675 25 юли 2016, 20:39 ч.

Мнения: 1 786

Цитат на: Neli M* в пн, 25 юли 2016, 20:28

Това да не е от Скитница, Новолуние, Пълнолуние и не знам още какви -луния. Crazy

Ей, много бързо го позна! Laughing

Само да кажа, че Скитница е отделна книга, а Новолуние е втора книга от поердицата Здрач (цитатът е от там). За Пълнолуние не съм чувала да има такава. Joy

# 676 25 юли 2016, 20:56 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Какво съм познала??? Shocked

Подредих няколко думи и се смях докато пиша. Joy

Пълнолуние може и да няма, но то и другите са моя изпровизация, просто ей така се включих и се поддадох на подсказката - тийнейджърската вълна. Всъщност, чела съм една книга от тази поредица, не помня коя е, не беше толкова зле, дъщеря ми я има, трябва да погледна сега коя е.

Я пусни още една загадка. Аз не съм познала. Mr. Green

ПП Проверих, "Скитница" съм чела. Една черна книга с част от лице и око. Grinning

# 677 25 юли 2016, 22:12 ч.

Мнения: 1 786

Нямам готова загадка. Нека пусне някой друг. Peace

# 678 25 юли 2016, 22:33 ч.

Мнения: 2 988

Аз ще пусна загадка. Извинявам се ако ще допусна грешки, защото ще е през телефона. Embarassed

В кабинета му винаги имаше една книжка, отбелязана на 14 страница, която вече от две години постоянно четеше. В къщата му вечно нещо не достигаше: в гостната имаше прекрасни мебели, тапицирани с разкошна коприна, която наистина струваше твърде скъпо; ала за две от креслата тя не беше стигнала и креслата бяха застлани просто със зебло; впрочем домакинът в продължение на няколко години всеки път предупреждаваше гостите си с думите: "Не сядайте на тези кресла, те още не са готови." В друга някоя стая пък нямаше никакви мебели, въпреки приказките още през първите дни след женитбата: " Душке, ще трябва утре да се погрижим макар временно да поставим мебели в тази стая."

И още един цитат, защото другия ми се вижда кратък.

"Изглеждаше, като че в къщата се миеха дъските, та тук бяха натрупани временно всичките мебели. На една маса имаше дори счупен стол, а до него часовник със спряло махало, по което един паяк бе успял да си уплете вече паяжина. Имаше и един долап, подпрян на стената, със старовремски сребърни прибори, стъклария и китайски порцелан. На писалището, инкрустирано със седефена мозайка, която на места бе вече изпопадала бяха струпани множество всевъзможни неща; куп изписани хартийки, затиснати с мраморна позеленяла преса с яйчице отгоре, някаква старовремска книга с кожена подвързия и червени ръбове, един лимон, цял изсъхнал и станал колкото лешник, отчупена ръчка от кресло, чаша с няйаква течност..."

Последна редакция: пн, 25 юли 2016, 23:02 от Didi i Mitko

# 679 26 юли 2016, 01:06 ч.

Мнения: 1 107

Звучи ми доста познато, може ли още цитати?

Нели всъщност Здрач хич не е лоша Peace

Е, не е някакъв мастър пийс, но не е и пълна боза.
Явно трябва да си чела някоя от поредицата, за да отгатнеш, защото Скитница няма никаква връзка със Здрач Wink

# 680 26 юли 2016, 10:59 ч.

Мнения: 3 278

Мъртви души Peace

Насочи ме книжката до 14-та страница.

# 681 26 юли 2016, 14:43 ч.

Мнения: 2 988

"Мъртви души" е. И аз съм запомнила тази книга с въпросната "14 страница". Laughing

# 682 26 юли 2016, 15:02 ч.

Мнения: 3 278

Да пусна нова загадка Grinning

29 срещу 30.ХІІ.12 г.

Любима, прекарах лоша неделя. Сякаш предчувствието, че тя ще бъде изпълнена с вълнения, ме накара сутринта да лежа безкрайно дълго в леглото, макар че трябваше да се поразмърдам заради фабриката, която ми създава грижи и угризения на съвестта (наистина невидими за света около мене). Заради това безполезно излежаване всичко останало закъсня (писмото ти пристигна чак в единадесет часа) и когато след обяда, който започна едва в два и половина, седнах да ти пиша, щастлив, че мога за кратко да остана сам с тебе, успокоен в утихналото жилище, в което цареше всеобщ следобеден сън, ми позвъни по телефона онзи д-р Велч, който не само че не ми е случаен познат, а е мой истински приятел. Между другото той се казва Феликс и аз съм радостен, че с това име ме свързва приятелство вече толкова дълго време; наистина сега то се поразля малко в последните си букви и получи неподозиран смисъл. Та този Феликс ми телефонира, когато пишех на Фелице, и ми припомни една уговорка за разходка с него, сестра му и една приятелка ( на сестра му, разбира се), каквато бяхме направили и последния четвъртък. И макар тогава да не ми беше харесало (от време на време ив повечето случаи се страхувам от момичетата), и макар да се намирах в началото на онова писмо, което беше приковало вниманието ми, и макар да се бях уговорил и с Макс, и макар и с право да се страхувах, че след разходката няма да ми остане достатъчно време за сън - веднага с готовност се съгласих, защото съм безсилен пред телефона, дори когато е само домашният телефон, а освен това не исках да карам момичетата да ме чакат.

и още един цитат Grinning

(Лист с емблемата на хотел "Асканишер хоф", Берлин)
Берлин, 23 март 1913 г.

Но какво се е случило, Фелице? Положително си получила в петък бързото ми писмо, в което ти съобщавам за пристигането си в събота през нощта. Невероятно би било, ако точно това писмо се е изгубило. И ето ме в Берлин, трябва да се връщам в четири или пет часа, часовете летят, а от тебе нямам вест. Моля те, изпрати ми отговор по момчето. Можеш да ми позвъниш и по телефона за по-сигурно, стига с това да не възбудиш подозрение, аз съм в "Асканишер хоф" и те чакам.

Франц

# 683 26 юли 2016, 22:15 ч.

Мнения: 1 786

Цитат на: Kosty в вт, 26 юли 2016, 01:06

Нели всъщност Здрач хич не е лоша Peace

# 684 27 юли 2016, 09:17 ч.

Мнения: 3 278

Никой ли не се сеща за книгата? Ще дам инфо за автора

........ е роден на 3 юли 1888 год. в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход.
Умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа.

Загадката е част от негова творба, която всъщност е сбор от писмата му до неговата любима - Фелице. Пет години преди смъртта си Фелице ги е продала на издателя на .......

# 685 27 юли 2016, 10:17 ч.

Мнения: X

atari, според изнесените данни авторът е Франц Кафка, но е роден през 1883, не 1888. С Феличе е имал дълга епистоларна връзка.

# 686 27 юли 2016, 10:20 ч.

Мнения: 3 278

Да

той е. Грешката за годината е моя.
Ти си Poppea

# 687 27 юли 2016, 10:39 ч.

Мнения: X

Ето загадката:

"Изневерите на мъжа ми ме измъчваха, докато не му изневерих и аз. По-точно, докато не разбрах, че това не е изневяра. Всеки път държах да го съблека аз. Да го целувам там, където се е струпала миризмата му. Да обичам цялото му тяло без страх, че ще остана неразбрана. Не да обичам, а да съм любов. След беса, екстаза, когато вече трябва да се върнеш в себе си, мокра от пот, с полепнала по устата коса, изпитвам такъв прилив на сили и нежност към него, безпомощния и безсилния.Той хваща ръката ми и си я слага на очите. Сгушвам се под мишницата му, сърцето му бие под слепоочието ми. И ми е толкова хубаво, безгрижно. А после той се буди, похапва ме с устни по ухото, по мекото, шепне ми любовни думи и не ме интересува дали са истина или лъжа. Защото в любовта не може да има лъжа - само в думите.
Той ми върна тялото ми - чрез неговата любов отново обикнах ето това, моето тяло.И освен това каза: "Докато човек се люби, трябва да говори, а ти мълчиш"

И още:

"А толкова исках да обичам истински, да се притисна тяло в тяло, да се долепя с всяко късченце кожа, да стана втора кожа, да се обърна наопаки, да побера някого като калъфка."