ВТОРИ клас - 5тема

  Аз пък, пу-пу, съм много доволна от нашата госпожа. Много спокойно обяснява, без никакъв стрес, без твърде много домашни. На нас ни обясни, че единия учебник е много лош и почти няма да го ползват, ще им преподава по други материали. Обясни ни също, че нямат достатъчно време за упражнения, че е трудно, но нищо от притесненията не е стигнало до децата (или поне моето не е разбрало   ). А резултатите са много добри, материалът-усвоен и има предостатъчно време да се занимават допълнително, ако искат родителите, да четат или да играят. Та засега наистина няма от какво да се оплача, дано до 4ти клас остане така.

Здравейте!
И аз съм много доволна от класната. Направо уцелихме 10-ка. 
И аз се присъединявам към искащите още едно дете, но едва ли ще ме огрее. 

st. Dobri, много неприятно - дано бързо се оправят нещата в правилна посока. 

все така да сте, лельо Ог

на мен ми прави впечатление, че много малко, почти никак не пишат по математика. решават задачи от помагалото, от учебната тетрадка и почти няма в тетрадките за работа в клас.
не че се оплаквам от неусвояване на материала, просто ми прави впечатление.  

нашия сравнява материала с децата в занималнята "по-напред са с математиката, но ние сме по-напред по български"

дес, неми се вярва
минаха два месеца, при нормални обстоятелства тези родители би трябвало да са разбрали от своето дете, че има проблем, да са говорили с класната...
нещата би трябвало да са се изяснили и забравили още преди нова година.
 явно те изобщо не говорят с детето или то не смята за нужно да им каже.
а като знам от каква глупост почна...  

Ами имам впечатления от него от занималнята.  Днес ще видя какво ще разкаже щерката. 

Аз пък съм възмутена от нелепите изказвания на учителките, които споделят Морена и Добри. За съжаление не са изолиран случай. Нашата учителка по английски чудесно им приглася. Напоследък правят много диктовки и Дребен отделя повече време да се упражнява вкъщи. Отделно ходи на алианс и това определено й помага. Та на последните диктовки се справя отлично - без грешка. И какво мислите казала учителката: Хм, сигурно си преписвала   Много беше разочарована малката, а аз се чудя има ли смисъл да говоря с учителката.

Съществително собствено и нарицателно отдавна взехме. Сега са на дума-описание и дума-действие. Защо не им казват прилагателно и глагол не ми е ясно. С българския нямаме проблеми, но от сега ми се изправя косата като си помисля за таблицата. Това беше моментът, в който аз искрено и завинаги намразих математиката. Тогава ми се струваше точно толкова безумно да ме карат да наизустявам подобно нещо, колкото и сега...

 

и тогава и сега ми се вижда ненужно да наизустяваш нещо 
за мен винаги е било по-лесно да запомня принцип и/или правило, да си намеря начин, а не да наизустя нещо, но явно системата е такава 

на малчо дадох основните неща:
всяка число, умножено по нула е нула - винаги!
по едно е същото число;
по две - събираш два пъти числото;
по десет е същото число с нула отзад;
по пет е равно на числото по 10, разделено на две;
по 9 е равно на числото по 10 минус самото число ...
дадох примери и той разбра. за другите числа сам си реши, че 8 е като девет, но вадиш два пъти

наистина не виждам смисъл да декламира таблицата в час, а когато дойде ред да умножава, да вади телефона под чина (като едно от децата) и да смята.

  Св. Добри, аз май съм пропуснала, но изглежда вашата учителка има някакво отношение. Дали към твоето дете или към другото-все толкова недопустимо е. Опитахте ли разговори с деца и родители едновременно?

То след френския всичко е песен 
И аз много се влюбих в испанския, учих го, но не го доучих, както стана и с френския, и с английския...

За децата - и аз си мислех за още едно, но с оглед на възрастта се отказах. Колкото и да е напреднала медицината, остаряваме и се изморяваме. Почваме да боледуваме, умираме...
Като дете ми се подиграваха, че родителите ми са стари. Пък имаше едно детенце, майка му беше доста по-възрастна. Колко да е била възрастна, ние бяхме на по 12-13 години, тя да е била на 50. Ейй, лудо го правеха детето...
Освен това като се родиха децата, много тежко изкарах първата година - все някой ревеше, не спях по цели нощи, качих 20 килограма... Не знам дали мога да го издържа това на 40 години отново. Ми ако пак са 2 

Аз пък виждам смисъл в наизустяването на таблицата с числата до 10, да някои са много лесни - с 1, 2, 5 и 10, също така и с 11.     На мен лично ми е улеснение да ги знам наизуст тези, а всичко останало да се смята.
 

не ми се вярва.  
по-скоро е инерция някаква. разчита се на това, че нещата сами ще се оправят. или ще се забравят  

За мен ученето наизуст и да си измислиш система за помнене, е горе долу едно и също. Аз по система учех стихотворения, неправилни глаголи, падежи, някои забележителни формули и константи. (И никога не съм обявявана за зубър)

Таблицата ви разправях, че я учи в едно задръстване края на септември месец. Тогава така разбъркано я научи. Първо най- лесните 2, 4 и 5, защото за едно, десет, сто, хиляда знаеше. После най- трудните 7 и 8. Последни останаха 3, 6 и 9. После разбъркано и толкоз за час - час и половина вече я знаеше.

По отношение, че езици, които не се ползват се забравят си е абсолютната истина. Но същото се оказва вярно и за всичко останало. Дори, както се оказа, че по математика, където съм била най- силна съм забравила най- много.

Здравейте и от нас

Таблицата Ивайло знае от 1 до 5 и с 10 от лятото плюс точните квадрати. Това явно му е напълно достатъчно да си смята всичко останало Предполагам постепенно ще наизусти всичко.

Освен това от декември месец го беше обзела някакво огромно желание да говори английски, трепереше чак от вълнение ... та го дадохме да учи да говори английски (засега смао говоримо) ... голям мерак, голямо чудо (аз дето по принцип не съм рпивърженик на твърде ранното записване на езикови курсове ...)
За пореден път второто ми дете опровергава възприятията ми за учене и обучение, наптрупани от личен опит и опит с първото дете Въобще, толкова чудно различни са децата и толкова добри учители за родителите си

При нас пък имахме учителка по заместване, на втория ден отивам да го прибера, гледам, че говори на Ивайло назидателно и укорително, той мълчи. Питам какво има, бил обиждал дете от класа на глупак. Това не му се беше случвало и е доста неочаквано, та попитах кога и защо. Учителката каза, че не е чула и видяла, но другото дете се оплакало! Мойто опитва да отрича, но кой да го чуе... Толкова е лесно - някое казало нещо - да мъмрим и наказваме... Предложих на госпожата да извикаме и другото дете, да попитаме какво е станало (явно не ѝ беше дошло на ума да разпита откъде и защо са започнали нещата). Та дрогото дете казва: "Е, чак глупак не ме е нарекъл, обаче ми каза, че се бавя и мотая, докато отивахме навън да играем и мен това ме обиди!" Е, добре де, има разлика
Та общо взето аз и децата се обяснявахме - моето да не припира по - бавните, другото да не се обижда от нищо и после да се оплаква с украсени истории на учителката...

Искам да кажа, че много зависи от учителите цялото отношение и възприятие на ученето и училището и съм се борила много пъти с това, основно с големия ми син. Не си мълчете, говорете с учителите, ако няма разбиране там - с директорите и т.н. ...

Здравейте и от мен!

Нашето училище явно е назад - сега се на умножение с 5. Вчера му разглеждах едно контролно - има само една объркана задача, но според мен е вярна. Условието е следното - "За празник украсили зала с 9 жълти балона и с 5 повече от тях червени. Колко общо са жълтите и червените балони?"
Синът ми я е решил така - 9+5=14 червени балона  14+9=23 балона общо
Госпожата я е поправила на 9 + (9x5) =54 балона общо   Поправете ме, ако греша, но умножението не идваше ли с думата "пъти", т.е. ако задачата беше "9 жълти балона и с 5 пъти повече от тях червени", разбирам да следва умножение... Но така задазадена задачата, и аз бих използвала събиране.

Иначе вкъщи всички се натръшкахме, освен баткото и днес и утре ще си пазя леглото топло. Да чукна на дърво, от 2 години не ми е болудевал, направо не мога да повярвам. За сметка на това се скъсваше да боледува в градината, да не говорим, че му извадихме сливиците по спешност, а още нямаше 3 години. Дано така да продължи, да са ни живи и здрави всички деца  

За още едно дете все ми минават някакви бегли мисли, но и аз, както други вече споменаха, искам да си поживея вече. Голямото е на 8, малкото ще направи 2 и въпреки, че и двете баба са ни под носа, на помощ не можем да разчитаме никаква. Инцидентно само, ако ще пътуваме някъде. Аз много исках момиченце, но не би, иначе и мисли нямаше да ми минават. Да мине още някоя и друга година и ще видим на какъв акъл ще съм. А а всички, които искат още едно бебче - успех и не се отказвайте! Нещата обикновено стават, когато най-малко очаквате  


 

Точно. Абсолютно правилно е решението на детето, учителката се е объркала явно, покрай таблицата за умножение.  
Да оздравяваш качествено!

Ех, девойки, изпуснала съм новата тема! И на имениците и на Моренка - всичко най-хубаво желая, зло да ви забрави!
Пожелавам и на желаещите да си имат още едно детенце! Аз определено не съм от тях и мога само да им се възхитя на ентусиазма. ММ много иска още едно дете, но аз категорично отказвам дори да помисля по-сериозно над идеята. Страх ме. Признавам си най-чистосърдечно.
При нас таблицата не са започнали да я учат още. Но какво учат точно идея си нямам - нито по математика, нито по български. Последно я видях да пише някакви упражнения с откриване на епитети. Може и да ми е грешна тактиката, но за момента съм я оставила да е максимално самостоятелна. Проверявам рядко и без предупреждение - искам тетрадка по развитие на речта примерно. Разглеждам, обсъждаме и връщам с коментар относно видяното. Иначе не разпитвам какво учи, не я изпитвам какво знае. Материалът ми се струва наистина елементарен и няма нужда да се намесвам, важно ми е да я науча да работи добре и съвестно сама. А дали ще стане - времето ще покаже.
Относно високосните години, онзи ден отвори нещо дума за тях, били учили в училище. Реших да се пробвам да я подведа като я питах дали годината, в която е родена е била високосна, щом като тази е високосна, а тя на 8г в момента. Отговорът беше: "Е, няма как да е била високосна! Тя е нечетна, а високосните са винаги четни години!" Явно госпожата добре е обяснила

ПП. Фийл, права си на 100%. Редно е да уведомиш учителката по някакъв подходящ начин, че задачата и решението, което тя е дала не съвпадат. Този случай ми напомня на една много трагикомична сцена на финалните контролни на 4-ти клас от времето, когато бях учителка. Класната на единия 4-ти клас дойде специално да ме издири да ме пита така ли се решава една задача (пак имаше дилема дали с + или с х...). А щом жената, която ги е учила не е сигурна, какво да чакаме от децата... Много мъчно ми става в такива моменти...