Здравейте на всички, които ще прочетат и моята история.
Дълго време се чудех какво да правя, като си мислех, че знаех къде е проблема. После се чудех какво всъщност поражда моите проблеми. Споделих с приятелки, споделих със сестра си, споделих с майка ми. Всеки различно отговаря, но в никой съвет не намерих решение. Сега искам да споделя с вас, защото ще бъдете безпристрастни и се надявам да чуя различни съвети и мнения, та дано да припозная в някое моето...
Омъжена съм от 10 години. Имаме дъщеричка на 4 години. Живеем в неговото жилище, имаме хубави професии и добри заплати. Той е първият мъж в живота ми и така до днес. Никога не съм се смятала за нещо особено, а сега още по-малко.
Съпругът ми е добър човек, обикновен, спокоен, усмихнат. В работата му страшно много го ценят. И той все работи и работи. Все се хвърля да прави всичко (в работата), участва в разни проекти, нагърбил се е с много неща и е готов и с нови да се захване. Домошар е, или работи на компютъра или гледа телевизия. Добър баща е, много се грижи за дъщеря ни, делим си отговорностите за нея по равно.
Но с мен не е така. Нямаме какво интересно да си кажем и да споделим, само битовизми обсъждаме, или работа... Няма емоция, няма тръпка, няма ласки, няма интимност. И сега като се замисля назад във времето, все така е било май, още от преди да имаме дете. Аз все търся и искам да излезем, да се срещаме с приятели, да правим нещо заедно, да търсим и да си създаваме радост и забавление в еднообразното ежедневие, а на него му стига един компютър да има - преди играеше игри, сега все работи. Преди време ходех сама на танци - първо салса, после народни танци, после пак на салса, после ходих на йога, на зумба, ... но все сама. Преди да се роди детето съм го умолявала да излезем на разходка, да се разходим в парка, или край морето, да отидем на клуб или на ресторант, нещо, нещо... но все нищо... Имах един период, в който всяка една вечер съм си лягала сама, тъжна, нещастна и в много често плачех. С всяка година сексът между нас се разреждаше, все по-рядко и по-рядко, изнервях се, депресирах се, често бях раздразнителна и т.н. Знаете как е...
После се появи детето. Бременността беше хубав период, много очакване, много внимание от всички, много емоции, радост. Така мина и първата година и после пак самота. Не сме били интимни от страшно дълго време. Първоначално той все отказва, защото е зает, после аз един ден реших да не му говоря за това, и така започнаха да се нижат месеци, мина година и повече.
Аз вече не мога да се позная - нямам желание за нищо, вкъщи съм нервна и избухлива, понякога заядлива, понякога мила, каквото дойде, не мога да си контролирам настроенията.
А той не желае да разговаряме - просто мълчи, пак с работа се оправдава. Все не е удобно време да се говори. То и на мен вече не ми се говори. Дори не знам какво искам - с него ли да бъда, сама ли да бъда.
Не знам кога и как започна всичко, нямам идея защо не ме иска, нямам идея какво да направя, но дори не знам дали искам да го направя. До скоро поне разни мечти имах, последно време и те умряха. Преди бях весела, забавна, емоционална, вдъхновявах се от всякакви неща, романтична и мила... Сега като се погледна в огледалото виждам една "лелка", без живец, без вяра и надежда, нещастна и объркана. После поглеждам дъщеря си, толкова щастлива, толкова красива, такава лудетина, ОБИЧАМ я толкова много, толкова много, но все повече се чудя на какво ще я науча.
Да, искам си мечтите, иска ми се поне да вярвам в тях, да се стремя към нещо. Искам близост, интимност, нежност! Искам някой да ме гушне и мен, да ме милва и целува, да се почувствам спокойна, разбрана и отново щастлива.
Страшно съм объркана, аз ли не виждам щастието, или наистина липсва, аз ли съм сбърканата, която не обръща внимание на съпруга си или обратното? Има ли възраст за любовта и нежността, да не би да съм прекалено стара за това?
Мненията на приятели и роднини са на 2-та полюса - "Ми то така е в брака" или "Щом не си щастлива - напусни го".
Коментирайте и споделяйте, каквото прецените. Дайте идеи за някакво различно решение. Според вас къде е проблема - в работата, в секса, в мен, в годините, къде? Ще съм благодарна и ако споделяте, дали вашите съвети са породени от опит, или просто сте съпричастни.
Благодаря ви предварително!
Дълго време се чудех какво да правя, като си мислех, че знаех къде е проблема. После се чудех какво всъщност поражда моите проблеми. Споделих с приятелки, споделих със сестра си, споделих с майка ми. Всеки различно отговаря, но в никой съвет не намерих решение. Сега искам да споделя с вас, защото ще бъдете безпристрастни и се надявам да чуя различни съвети и мнения, та дано да припозная в някое моето...
Омъжена съм от 10 години. Имаме дъщеричка на 4 години. Живеем в неговото жилище, имаме хубави професии и добри заплати. Той е първият мъж в живота ми и така до днес. Никога не съм се смятала за нещо особено, а сега още по-малко.
Съпругът ми е добър човек, обикновен, спокоен, усмихнат. В работата му страшно много го ценят. И той все работи и работи. Все се хвърля да прави всичко (в работата), участва в разни проекти, нагърбил се е с много неща и е готов и с нови да се захване. Домошар е, или работи на компютъра или гледа телевизия. Добър баща е, много се грижи за дъщеря ни, делим си отговорностите за нея по равно.
Но с мен не е така. Нямаме какво интересно да си кажем и да споделим, само битовизми обсъждаме, или работа... Няма емоция, няма тръпка, няма ласки, няма интимност. И сега като се замисля назад във времето, все така е било май, още от преди да имаме дете. Аз все търся и искам да излезем, да се срещаме с приятели, да правим нещо заедно, да търсим и да си създаваме радост и забавление в еднообразното ежедневие, а на него му стига един компютър да има - преди играеше игри, сега все работи. Преди време ходех сама на танци - първо салса, после народни танци, после пак на салса, после ходих на йога, на зумба, ... но все сама. Преди да се роди детето съм го умолявала да излезем на разходка, да се разходим в парка, или край морето, да отидем на клуб или на ресторант, нещо, нещо... но все нищо... Имах един период, в който всяка една вечер съм си лягала сама, тъжна, нещастна и в много често плачех. С всяка година сексът между нас се разреждаше, все по-рядко и по-рядко, изнервях се, депресирах се, често бях раздразнителна и т.н. Знаете как е...
После се появи детето. Бременността беше хубав период, много очакване, много внимание от всички, много емоции, радост. Така мина и първата година и после пак самота. Не сме били интимни от страшно дълго време. Първоначално той все отказва, защото е зает, после аз един ден реших да не му говоря за това, и така започнаха да се нижат месеци, мина година и повече.
Аз вече не мога да се позная - нямам желание за нищо, вкъщи съм нервна и избухлива, понякога заядлива, понякога мила, каквото дойде, не мога да си контролирам настроенията.
А той не желае да разговаряме - просто мълчи, пак с работа се оправдава. Все не е удобно време да се говори. То и на мен вече не ми се говори. Дори не знам какво искам - с него ли да бъда, сама ли да бъда.
Не знам кога и как започна всичко, нямам идея защо не ме иска, нямам идея какво да направя, но дори не знам дали искам да го направя. До скоро поне разни мечти имах, последно време и те умряха. Преди бях весела, забавна, емоционална, вдъхновявах се от всякакви неща, романтична и мила... Сега като се погледна в огледалото виждам една "лелка", без живец, без вяра и надежда, нещастна и объркана. После поглеждам дъщеря си, толкова щастлива, толкова красива, такава лудетина, ОБИЧАМ я толкова много, толкова много, но все повече се чудя на какво ще я науча.
Да, искам си мечтите, иска ми се поне да вярвам в тях, да се стремя към нещо. Искам близост, интимност, нежност! Искам някой да ме гушне и мен, да ме милва и целува, да се почувствам спокойна, разбрана и отново щастлива.
Страшно съм объркана, аз ли не виждам щастието, или наистина липсва, аз ли съм сбърканата, която не обръща внимание на съпруга си или обратното? Има ли възраст за любовта и нежността, да не би да съм прекалено стара за това?
Мненията на приятели и роднини са на 2-та полюса - "Ми то така е в брака" или "Щом не си щастлива - напусни го".
Коментирайте и споделяйте, каквото прецените. Дайте идеи за някакво различно решение. Според вас къде е проблема - в работата, в секса, в мен, в годините, къде? Ще съм благодарна и ако споделяте, дали вашите съвети са породени от опит, или просто сте съпричастни.
Благодаря ви предварително!
