Дете без мъж или мъж, който не иска друго дете?

Зависи.
Чисто хипотетично.

Ако имам гаранцията, че ще рода живо и здраво дете, бих избрала детето.
В противен случай мъжа.

Самият факт, че тя има дилема дали да избира дете или мъж, за мен говори, че тази жена няма да бъде добра майка. Първо (говоря за себе си) няма да започна сериозна връзка с мъж, който от самото начало ми е заявил категорично, че не иска второ/трето/пето дете. Човекът си е заявил, какво иска, а това, че тя е в дилема говори лошо за нея.

аз лично бих избрала детето пред мъж
имам позната, която при такъв ултиматум избра мъжа, който нямаше други деца и не искаше изобщо да има, още са заедно, вече над 40 годишни, не знам дали са щастливи без деца
имам и позната, която имаше връзка с по-възрастен мъж с деца, който също не искаше други наследници, бяха заедно доста години, накрая се разделиха, сега жената е сама, над 40годишна  и без деца
за съжаление  това с децата не го ли направи жената  до 35-40г. после изпуска всички влакове

Зависи от много неща. Възраст на дамата, социален статус, естество  и продължителност на отношенията. Възраст, финансово положение и естество на личните мотиви на съпруга с предишен брак. Има значение не само какво, но и как, и защо. Също и здравословното състояние на двамата.
Не бих се месила в подобно решение в дадена двойка, дори тази жена да е моя приятелка и да ме моли за съвет. Бих я изслушала, но бих си спестила предложението за съвет. Има определени решения в живота ни - и на мъже, и на жени, които се налага да бъдат взети самостоятелно, или на 4 очи.

Чудно ми е колко много жени избраха дете без мъж. Според мен е изключително важно детето да расте с двама родители, за да се учи на отношения, различни гледни точки, компромиси и всички онези неща, които се случват в едно семейство. В последствие да израсне човек адекватен във взаимоотношенията си с хората, а не егоист (каквато за мен е жена избрала да има дете само защото много иска). Това не е същото като да искаш еди кои си обувки и дилемата да ти е можеш ли да изсипеш 5 заплати за тях. Това е жив човек, който определяш като личност (без значение с какъв характер се ражда) и той се учи от личен пример основно, отколкото от това какво му говориш.

Та, за мен е малко безотговорно спрямо детето една жена да избере да го роди само и само, за да задоволи биологичния си импулс за размножаване - без да му осигури баща (не мисля, че можеш да срещнеш свестен мъж и баща толкова лесно колкото всички казвате) и подходяща семейна атмосфера (която пак се определя и от мъжа в семейството).

Историята познава доста случаи, при които наличният баща, макар и избран за създаване на подхпдща семейна атмосфера, изчезва- смърт или развод.

По-скоро ще остана с мъжа.

И на мен ми е много странна тая връзка. Двама души с коренно противоположни виждания за живота не биха могли да се задържат заедно. Всъщност какво изобщо ги свързва? Нали точно върху общите интереси и желания се гради партньорство. Не ми изглежда и да е голямата любов.

Не бих се отказала от това да имам дете. От мъжа бих се отказала.
Мъжете са до време, децата са завинаги.


Хубаво би било едно дете да има двама родители, но животът е такъв, че не винаги се случва.
Има бащи вдовци си гледат децата, има майки вдовици, има зарязани, всякакви случаи. Имам приятелки, които от самото начало си гледат сами децата и мога да ти кажа, че са си напълно нормални деца, които са си научени на отношения, различни гледни точки и компромиси.
Едната ми приятелка дълго време си гледаше сама детето и си е много добре. Даже по-добре от деца израсли в семейства с двама родители. Чак като стана на 10 години в живота и се появи друг мъж, който прие детето. Казвал ми е, че го обича, но не като роден син, но пак е привързан. Лошо отношение няма и щом е приел майката, приема и детето. Грижи се за него като роден баща - купува му всичко от което има нужда. Интересува се когато има проблеми в училище или за каквото и да е било.
Аз като имам баща да не съм късметлийка? Та той за нищо не става, пълен боклук. Такива неща ми е причинил, че до края на живота си ще имам проблеми. По-добре наистина да се беше гътнал още като съм била бебе.
И не жената е егоист, а мъжът. Една жена си е  правото да иска да има дете. А мъжът ако не му харесва, да става и да изчезва. Има и други.
Защо да сме егоисти ако искаме да задоволим биологичния импулс да родим? Това е нещо естествено. Биологичен импулс е пиенето на вода, яденето, секса. Пак ли сме лоши хора, че искаме тия неща.

Всъщност, не е точно така.
Немалко жени искат " по принцип" деца, когато са по- малки и съвсем осъзнато- когато пораснат.
Не случайно има доста семейства с големи разлики между първо и второ дете.

Момичета, имаше една страхотна книга, Childless by marriage, за жени с подобна дилема, избрали да останат с мъжете си, които  се оказало след брака, че не искат или не могат да имат деца. Авторката и всички в блога съветваха да не се прави такъв компромис. Аз съм на същото мнение, ако жената иска да има деца, не бива да прави компромис с живота си в името на такава любов. Любов без ангажименти може да имаш на всякаква възраст, но преди да е станало прекалено късно, ако искаш да бъдеш майка, трябва да станеш майка.

Няма никакъв проблем да остана без деца, но с мъжа, който не иска или не може да има деца, стига самата аз да съм ОК с това. Проблем има, ако неговите желания драстично се разминават с моите. Тогава е по-добре да се разделим, отколкото да се мъчим взаимно или единият да пада в жертва на другия.

Вероятно не бих останала с мъж, който не иска да имаме деца.
Бих останала с мъж, който не може да има деца, като в този случай бихме мислили за алтернативни начини.

Имам близки приятели и роднини, които са избрали партньора в такава дилема. Жена, избира да остане с мъжа /който има дете от първи брак и отказва второ - за него второ/. Мъж остава с жената, която има проблем да забременее, но и няма голямо желание да пробва ин витро или да проведе изследвания. И двамата са вече на възраст, а мъжът много иска дете. Предполагам във втория случай мъжът има по-голям шанс в бъдеще да има дете от друга жена, но в първия случай, с жената, с всяка измината година ще става все по-сложно.
По-проблематично е когато мъжът не желае второ дете от същата жена. Тогава жената не може с лека ръка да разбие съществуващото семейство и да лиши детето си от баща само и само да забременее с второ.

По мои наблюдения по-скоро се случва обратното. Жените не искат второ дете, а мъжете настояват. Кофти е и в двата варианта.