Скрит текст: И аз така направих, и в предложението за брак фигурираше и общо дете, но не много време след сватбата мъжа ми явно размисли и макар че не си го призна и на теория уж искаше дете, си минаха години ей така нарочно протакаше. И настана дилемата: с него и без мое дете или сама в търсене на друг. Така и не можах да си отговоря на въпроса дали изобщо някога е искал да имаме деца.
Ин витро въпроса проучих и аз самата и почти се бях решила да го правя. Отнема само 2 месеца и си бременна, ако мине добре. Близките ми ме подкрепяха, но се молеха да си намеря все пак мъж и детето да се случи по естествен път, от баща, който го иска. Не след дълго сама установих, че съществуват и други мъже, които са потенциално добри за мен, така че си дадох малко време и срещнах следващия си мъж.
В този смисъл съм категорична: ако искаш дете и мъжът ти не ти го дава, се сбогувай с него категорично и отвори вратата за следващия! Любовта и бракът не е нужно да са мъченичествоЕдно от нещата, които съм гледала в немногобройните ми партньори, и особено в този, с когото избрах да се обвържа, е било да споделяме общи ценности.
И съм повече от сигурна, че мъжът ми е преценявал същите неща в мен. Дали имаме общи цели и идеи, къде се разминаваме, до каква степен, преодолими ли са различията или е по-добре да не задълбочаваме връзката, ако не са.
Дали ще има една двойка деца е едно от основните неща, някак. И ако единият от двамата категорично знае, че не желае деца, то единственото честно нещо е въпросът да се обсъди от самото начало. Да се встъпи във връзка с надежда, че другият ще си промени мнението по такъв основен въпрос, е не много сериозно, макар и оптимистично.
И съм повече от сигурна, че мъжът ми е преценявал същите неща в мен. Дали имаме общи цели и идеи, къде се разминаваме, до каква степен, преодолими ли са различията или е по-добре да не задълбочаваме връзката, ако не са.
Дали ще има една двойка деца е едно от основните неща, някак. И ако единият от двамата категорично знае, че не желае деца, то единственото честно нещо е въпросът да се обсъди от самото начало. Да се встъпи във връзка с надежда, че другият ще си промени мнението по такъв основен въпрос, е не много сериозно, макар и оптимистично.
Ин витро въпроса проучих и аз самата и почти се бях решила да го правя. Отнема само 2 месеца и си бременна, ако мине добре. Близките ми ме подкрепяха, но се молеха да си намеря все пак мъж и детето да се случи по естествен път, от баща, който го иска. Не след дълго сама установих, че съществуват и други мъже, които са потенциално добри за мен, така че си дадох малко време и срещнах следващия си мъж.
А връзка или брак без дете можеш да имаш и на по-късна възраст, но тогава не можеш да имаш дете
Особено за последните думи!
Тракия, ако вече имаш едно/две деца е различно, от това да нямаш нито едно и да ти се отнема тази възможност.
Remember me... , ако беше се зачела внимателно, а не само заглавието, щеше да прочетеш, че темата не е за осъждане, изобщо. А за размисъл. Над определена ситуация. Не е за хора, които по начало са решили да нямат деца, и двамата са ОК с това решение.
..Егати двойния стандарт..Той егоист,тя не?!?
