Здравейте дами,
И аз съм от мамите, които стигнаха до повратна точка в семейния живот. Нещата не вървят, ама никак. Не просто не вървят, тръгнали са „надолу“ с главоломна бързина. Имаме огромна семейна драма, която ми се струва на моменти неразрешима. Консултирали сме се с двама психотерапевти, но...сега, засега резултатът е 0.
Малко предистория...Заедно сме от доста време, години. Забременях, докато живеехме в чужбина. Няколко месеца, преди да родя се върнахме в България по усмотрение на моя мъж, въпреки, че аз не бях съгласна. Няма да описвам какъв ужас и какви притеснения изживях, да обзавеждам полуготово жилище в родината, да търся спешно лекар, който да ми завърши наблюдаването на бременността и бързо да се ориентирам за болница и лекар за раждането. Забременяването беше планирано, тъй като при контролен гинекологичен преглед се видяха миомни възли и получих съвет да се погрижим за потомство, ако имаме подобно намерение, тъй като не се знае как ще се развият по – натам нещата в здравословен аспект. За протокола аз съм на 38 години.
Имаме си дъщеря на почти три години. Мъжът ми е спокоен, интелигентен, малко затворен в себе си човек, с хубава професия. Аз се грижа в момента сама за дъщеря ни – не посещава детско заведения, опитахме, но боледуванията са твърде често. Случвало се е за месец да ходи само 1 ден на ясла – през останалото време у нас. Опитвала съм услугите на детегледачка, но това със сигурност не е моя вариант, особено за 8 – 10 часа на ден.
Аз съм изморена, ужасно изморена. Не ми остава почти време за нищо. Депресирам се много. Професията ми е много творческа и ужасно ми липсва. Искам да имам поне няколко последователни часа на ден, за да мога да творя, и то да не е вечер, когато съм капнала. Моят мъж постоянно ме обвинява, че не му обръщам внимание и го игнорирам. Наистина, сексуалното ми желание тотално намаля, да не кажа, че никак го няма. Ако ме пита човек дали искам да се наспя или да правя секс, ще избера съня. Имаше голям период, в който тотално отказвах секс, но просто нямах сили и за тази физическа дейност. Мъжът ми ме обвинява, че не се чувства обичан и е тотално игнориран. Трудно ми е вече да балансирам между детето, него и самата аз. Известно време след раждането ме диагностицираха с Хашимото. Който има така диагноза знае за каква умора става въпрос, в резултат на целия хормонален дисбаланс.
Вече почти не си говорим нормално. Постоянно се караме. Той се чувствал самотен....ами аз какво да кажа, някой пита ли ме през какво минавам през деня? Да, аз не ходя на работа, но това не прави ежедневието ми по – леко. Знаете как е, дете, домакинство, готвене, малко откраднато време да се изкъпе човек или да си прегледа пощата. Моето дете не спи следобеден сън и понякога вечер нямам сили да стана, толкова ме болят краката. Моят мъж ходи на работа, прибира се, вечеряме и има около час с малката, който не винаги оползотворява адекватно, така че и аз да отдъхна. Нямаме баби и дядовци, в момента някак си не ми е до „специално“ време, коства ми неимоверни усилия, не ми се ходи нито на кино, нито на вечеря. Все аз трябва да съм енергичната, да прехвърлям от тема на тема, да опитвам да съм забавна.
Реших, че първо аз трябва да се стабилизирам психически, затова започнах да се опитвам да се вслушвам малко повече в моите искания и желания. Смятам, че така е редно. В отговор получавам обвинения, че съм егоистична и съм мислела само за себе си, и че първо трябва да стабилизираме семейството, пък после отделната единица – в случая „аз“.
Та....така....семейството ни пропада и вината излиза, че е моя.
И аз съм от мамите, които стигнаха до повратна точка в семейния живот. Нещата не вървят, ама никак. Не просто не вървят, тръгнали са „надолу“ с главоломна бързина. Имаме огромна семейна драма, която ми се струва на моменти неразрешима. Консултирали сме се с двама психотерапевти, но...сега, засега резултатът е 0.
Малко предистория...Заедно сме от доста време, години. Забременях, докато живеехме в чужбина. Няколко месеца, преди да родя се върнахме в България по усмотрение на моя мъж, въпреки, че аз не бях съгласна. Няма да описвам какъв ужас и какви притеснения изживях, да обзавеждам полуготово жилище в родината, да търся спешно лекар, който да ми завърши наблюдаването на бременността и бързо да се ориентирам за болница и лекар за раждането. Забременяването беше планирано, тъй като при контролен гинекологичен преглед се видяха миомни възли и получих съвет да се погрижим за потомство, ако имаме подобно намерение, тъй като не се знае как ще се развият по – натам нещата в здравословен аспект. За протокола аз съм на 38 години.
Имаме си дъщеря на почти три години. Мъжът ми е спокоен, интелигентен, малко затворен в себе си човек, с хубава професия. Аз се грижа в момента сама за дъщеря ни – не посещава детско заведения, опитахме, но боледуванията са твърде често. Случвало се е за месец да ходи само 1 ден на ясла – през останалото време у нас. Опитвала съм услугите на детегледачка, но това със сигурност не е моя вариант, особено за 8 – 10 часа на ден.
Аз съм изморена, ужасно изморена. Не ми остава почти време за нищо. Депресирам се много. Професията ми е много творческа и ужасно ми липсва. Искам да имам поне няколко последователни часа на ден, за да мога да творя, и то да не е вечер, когато съм капнала. Моят мъж постоянно ме обвинява, че не му обръщам внимание и го игнорирам. Наистина, сексуалното ми желание тотално намаля, да не кажа, че никак го няма. Ако ме пита човек дали искам да се наспя или да правя секс, ще избера съня. Имаше голям период, в който тотално отказвах секс, но просто нямах сили и за тази физическа дейност. Мъжът ми ме обвинява, че не се чувства обичан и е тотално игнориран. Трудно ми е вече да балансирам между детето, него и самата аз. Известно време след раждането ме диагностицираха с Хашимото. Който има така диагноза знае за каква умора става въпрос, в резултат на целия хормонален дисбаланс.
Вече почти не си говорим нормално. Постоянно се караме. Той се чувствал самотен....ами аз какво да кажа, някой пита ли ме през какво минавам през деня? Да, аз не ходя на работа, но това не прави ежедневието ми по – леко. Знаете как е, дете, домакинство, готвене, малко откраднато време да се изкъпе човек или да си прегледа пощата. Моето дете не спи следобеден сън и понякога вечер нямам сили да стана, толкова ме болят краката. Моят мъж ходи на работа, прибира се, вечеряме и има около час с малката, който не винаги оползотворява адекватно, така че и аз да отдъхна. Нямаме баби и дядовци, в момента някак си не ми е до „специално“ време, коства ми неимоверни усилия, не ми се ходи нито на кино, нито на вечеря. Все аз трябва да съм енергичната, да прехвърлям от тема на тема, да опитвам да съм забавна.
Реших, че първо аз трябва да се стабилизирам психически, затова започнах да се опитвам да се вслушвам малко повече в моите искания и желания. Смятам, че така е редно. В отговор получавам обвинения, че съм егоистична и съм мислела само за себе си, и че първо трябва да стабилизираме семейството, пък после отделната единица – в случая „аз“.
Та....така....семейството ни пропада и вината излиза, че е моя.
Пиша.ти го не, за да те плаша, а да спреш да се самообвиняваш! Намери градина и поговорете с мъжа ти. Семейството не е само единия от двама ви! 
Това дето го описваш не е разпадане на семейството, а нормален етап за много семейства с деца. Тия дето по-късничко сме имали деца малко попрекаляваме с обгрижването на детето, а то от своя страна като едно паразитче иска ли иска внимание 
