Не се сърди, но да имате възможност и да не си вземеш някой да помага с детето е безумие. 
- Публикувана: 22 ян. 2016, 22:06 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2016, 00:24 ч.
Семейна драма
Извини ме, но мисля, че проблемът е повече в теб. Моето дете също се скъса от боледуване в яслата и аз го спрях през май. Тогава останах и без работа и си го гледах до септември, когато тръгна на градина, а аз от октомври - на работа. Гледах го сама, в събота срещу неделя го пращахме при свекърите, за да излезем с приятели, но не мога да кажа, че съм била много уморена. Въпреки че и цялото домакинство тогава си го въртях сама. Напротив, това бяха прекрасни месеци на разходки, почивка и т.н. А синът ми не беше лесно дете, повярвай ми.
Тази твоя преумора е необяснима. Нещо в ежедневието ти не е организирано както трябва, че с едно дете толкова да се преуморяваш.
А и как очакваш да имаш нормално семейство, ако нямаш никакво общуване и време за мъжа ти. Естествено, че в един момент нещата ще се счупят.
Има много начини да облекчиш ежедневието си. Аз не съм имала материалната възможност да се възползвам от тях, но като те чета, ти можеш. Например от време на време детегледачка за по няколко часа вечер, а с мъжа ти да излизате. Или пък да го оставяш в частна градина за по няколко часа през деня. Опции много, само желание да имаш.
Замисли се върху поведението си и промени нещата. Иначе просто ще се разделите. Мъжете също имат нужда от внимание и забавления. А пък ако изобщо му отказваш секс, съвсем ще се провалят нещата! Как мислиш, че може да има нормална връзка без секс, освен ако мъжът не е импотентен или си има любовница.
Тази твоя преумора е необяснима. Нещо в ежедневието ти не е организирано както трябва, че с едно дете толкова да се преуморяваш.
А и как очакваш да имаш нормално семейство, ако нямаш никакво общуване и време за мъжа ти. Естествено, че в един момент нещата ще се счупят.
Има много начини да облекчиш ежедневието си. Аз не съм имала материалната възможност да се възползвам от тях, но като те чета, ти можеш. Например от време на време детегледачка за по няколко часа вечер, а с мъжа ти да излизате. Или пък да го оставяш в частна градина за по няколко часа през деня. Опции много, само желание да имаш.
Замисли се върху поведението си и промени нещата. Иначе просто ще се разделите. Мъжете също имат нужда от внимание и забавления. А пък ако изобщо му отказваш секс, съвсем ще се провалят нещата! Как мислиш, че може да има нормална връзка без секс, освен ако мъжът не е импотентен или си има любовница.
Ще ти споделя без цензура мислите си.Когато прочетох какво си написала, отначало ми стана мъчно, но после се ядосах.Вероятно това изпитват и хората около теб.Имаш чудесен мъж, прекрасно дете, а мрънкаш и се оплакваш.Всеки мъж, на когото не обръщат внимание ще реагира зле, струва ми се, че няма нужда да ходите заедно на психотерапия, не виждам проблем никъде другаде извън теб.Извинявай ако съм рязка, но май имаш нужда от това. При такива сериозни проблеми, с които всеки ден се сблъскваме, с истории на жени, които нямат с какво да нахранят децата си, ти просто седиш и мрънкаш, без дори да има реален проблем. Желая ти от все сърце да намериш радост, любов и живот в сърцето си, да престанеш да се вглъбяваш и анализираш, защото явно това е проблема, че си прекалено съсредоточена върху себе си. Желая всичко добро и не се сърди за думите ми, надявам се да те събудят и да успееш да видиш какво имаш и да го оцениш, преди да си пуснала следващата тема, със заглавие, мъжът ми ни напусна, живее с друга, чудя са как да свързвам двата края сама с детето.Събуди се, момиче и не си измисляй проблеми сама.
Ще ти кажа аз какво правя за да си почина и разнообразя. Най-добрата терапя е излизане с приятелки, или в събота и неделя за по 1-2 часа когато мъжът ти може да гледа детето, или си вземи една жена, която да идва за по 1-2 часа през седмицата. Ти можеш да идеш на кафе, разходка, фризьор или маникюр. Аз доста често каня приятелки вкъщи, слагам детето да спи и ние хапваме, пийваме винце и клюкарим 
asja, защо така категорично обвиняваш жената? Не може да казваш "в събота срещу неделя го пращахме при свекърите" и в същото време да обяснява на жена, която не е оставяла никога детето си на никого, че не може да е изморена.
Авторката мога само да я съветвам една вечер да се жертва, да седне и да поговори с мъжа си, след като детето заспи.
Авторката мога само да я съветвам една вечер да се жертва, да седне и да поговори с мъжа си, след като детето заспи.
asja, защо така категорично обвиняваш жената? Не може да казваш "в събота срещу неделя го пращахме при свекърите" и в същото време да обяснява на жена, която не е оставяла никога детето си на никого, че не може да е изморена.
Авторката мога само да я съветвам една вечер да се жертва, да седне и да поговори с мъжа си, след като детето заспи.
Авторката мога само да я съветвам една вечер да се жертва, да седне и да поговори с мъжа си, след като детето заспи.
Защото жената от една страна не иска да оставя детето на никого, от друга - умира от умора. Има много начини да си осигуриш свободна вечер - детегледачка например.
Според мен толкова се е вманиачила в гледането на детето и неоткъсването си от него, че сама си причинява главоболията, а после се оплаква.
А с две деца как би била?!
Не я нападам, това според мен е истината.
И стига с това ЖЕРТВАНЕ! Като решиш да имаш дете, не трябва да го приемаш като жертва от твоя страна. Това е естествения ход на живота и гледането на детето трябва да е радост, а не нещастие!
......
Тази твоя преумора е необяснима. Нещо в ежедневието ти не е организирано както трябва, че с едно дете толкова да се преуморяваш.
А и как очакваш да имаш нормално семейство, ако нямаш никакво общуване и време за мъжа ти. Естествено, че в един момент нещата ще се счупят.
....
Тази твоя преумора е необяснима. Нещо в ежедневието ти не е организирано както трябва, че с едно дете толкова да се преуморяваш.
А и как очакваш да имаш нормално семейство, ако нямаш никакво общуване и време за мъжа ти. Естествено, че в един момент нещата ще се счупят.
....
Преди да ми открият болестта и аз бях изпаднала в такова състояние, като теб! И не мъжете като цяло не разбират, че това е болест, с всички произтичащи негативи.
Дори детето да е кротко и спокойно, когато се събудиш уморен, а имаш цял ден с ангажименти, в 20ч. си труп.
Дори и Брат Пит, да ти е съпруг пак не го желаеш....нямаш и сили. А пък ако постоянно мрънка и все те изкарва виновна, желанието за секс съвсем се изпарява.
Моя съвет, лекувай се, осигури си наколко часа за теб и му дай да прочете малко за заболяването ти. При моя съпруг не подейства, но при твоя може да е различно!
Най-лесно е да се разделите, но защо и той не положи малко усилия да те разбере?
Аз може ли да споделя че не съм съгласна с това ''детето боледува постоянно, затова не го пускам на ясла'' ами мила как мислиш че това дете ще си изгради имунитет, айде яслата пропускаме, ами градина, училище? То ще е все болно, колкото повече го пазите по зле... Извеждай го повече да е сред деца, след като имате възможност го води по детски кътове и занимални, хем ще си почиваш, хем то ще се забавлява, пък и ще се кали..
А иначе с всички деца е различно.. Първото ми докато не проходи не разбрах че имам дете (ее сега е фурия и за 2 мин обръща къщата), за второто е рано да казвам, но е страшно ревливо и хич не му се спи. Та те разбирам, давам всичко за няколко часа сън, че нервите са ми опънати и мм отнася всичко, пък и той няма желание да ми помага, той ходел на работа..
А иначе с всички деца е различно.. Първото ми докато не проходи не разбрах че имам дете (ее сега е фурия и за 2 мин обръща къщата), за второто е рано да казвам, но е страшно ревливо и хич не му се спи. Та те разбирам, давам всичко за няколко часа сън, че нервите са ми опънати и мм отнася всичко, пък и той няма желание да ми помага, той ходел на работа..
Не всеки би си оставил детето на детегледачка. Аз не бих.
0-point, за какъв лагер става въпрос?
И да се разделят не е толкова лесно.
0-point, за какъв лагер става въпрос?
И да се разделят не е толкова лесно.
След като не искаш да ползваш почасово детегледачка, не се оплакваш от умора и не натякваш на мъжа ти. Ако той работи много и ви осигурява добре, не можеш да очакваш вечер да е и домакиня. И да му натякваш, и да спреш секса с него... Е, как ще се почувства той?!
Относно Хашимотото - сигурно наистина от него авторката се чувства зле и й съчувствам за това. Трябва да се лекува, разбира се, и в един момент да се стабилизира. Но дотогава трябва да потърси помощ в домакинството, за да не превръща детето и мъжа с в жертви на състоянието й.
Преди време в кантората имах един клиент - много свестен и работлив човек. Един ден се връщахме от една сделка в София и той ми сподели, че откакто се е родило детето, се чувства нещастен. Бяха се оженили големи и жена му късно бе родила детето. Та той ми сподели, че тя вече не му обръща внимание и не се откъсва от детето. Той я молел от време на време да отидат на кино, но тя отказвала, не искала да оставят детето на свекървата. Тогава ми стана мъчно за него и този урок го запомних и реших един ден да не допускам това в моето семейство. Затова с мъжа ми излизахме поне 2-3 съботи в месеца с приятели, оставахме насаме, когато можем, и т.н. Приемам помощ отвсякъде, откъдето ми се предложи, точно защото не искам да се чувствам жертва на детето си. Ако нямах родители подръка, със сигурност щях да намеря жена вечер да постои с детето за няколко часа, много мои приятелки го правят.
Към авторката - да не би да се чувстваш нещастна заради липсата на творчество и да си го изкарваш на мъжа си? Питам просто. Според мен творческите натури много трудно понасят сивотата на ежедневието. А ако не си щастлива, няма кой да ти налее с фуния щастието. И според мен си осигури гледачка на детето сутрин и си твори с кафенцето щом вечер си изморена. Изкувството е оргазъм за душата, знам и дава сили и енергия. А детето и мъжът ти се нуждаят от твоята ведра и позитивна страна. Ти също. 
Аз не прочетох въвсем всичко, но.... той работел по цял ден? А тя почива ли си по цял ден?. Нееее, и двамата имат задължения към това дете. Като са двамата вкъщи и двамата би трябвало да се грижат за детето. То и аз се чувстах ужасно уморена когато отидем например на село и има кой да се занимава с малката.... Та и нейният мъж като знае, че тя се грижи за детето, за що и той да се мъчи...
Имам три деца и ако не бях ползвала детегледачки, и аз щях да изперкам. Ама като не иска човек помощ, трябва да си се справя сам и да не мрънка. Аз като си имах помощ рядко съм била съсипана и уморена.
Точно.