Кариера (работа) или бебе ?

"Кариера" за мен е натрупването на достатъчно задълбочени и продаваеми знания и умения. Не е да задълбаеш в една компания и да чакаш повишения, а да си ценен, но и винаги да може да вдигнеш чукалата.

Майчинството го отложих, защото ми беше важно натрупването на първите 3-5 години стаж, в който да придобия навици и да имам визия как да продължа, след като се върна.

Между другото, с нахалство за една година може доста да си подобриш положението, а може и да си висиш 100 години в една фирма и нищо да не става.

Ами, същото не важи ли с пълна сила и за брака?

Важи разбира се. Да не би да съм казала нещо, което твърди обратното?

Хубава тема сте подхванали-доста актуална.

И аз напоследък все повече се замислям кое е по-правилно и съответно кога да се случат нещата.

За мен семейството е много важно, да не кажа най-важното, определено искам да имам деца, но наскоро открих, за себе си, че кариерата и работата също ме интересуват и бих искала да имам стабилен опит преди да родя. 

В момента работя нещо, което ми харесва и бих искала да се задържа във фирмата колкото се може повече, макар че заплатата не ми е много висока.
Просто в днешно време нещата са толкова несигурни и нестабилни, че според мен е важно човек да има доходи, за да може и да го отгледа това дете. А, най-лошото е, че работодателите доста често "отхвърлят" млади майки, защото предпочитат някой, който на 100% да е отдаден на работата и по възможност без ангажимент към деца.  И идва момент, в който човек трябва да избира кое е по-важно-семейството или кариерата.

От друга страна, МП вече иска дете и имахме разговор на тази тема, в който аз му обясних, че още не се чувствам готова и бих искала да изчакам поне още 1-2 години.

Но, Господ си знае работата, както се казва. Ще видим какво ще стане. 

Не се стряскай, не е задължително. Моите деца са с разлика 10г, ако чакам да пораснат и двете, пък да правя кариера, ще се пенсионирам 
Кариера означава (по дефиниция) да се развиваш служебно - разбирай и като позиции в йерархията, и като заплащане, и като натрупване на опит и знания. В този смисъл, аз правя кариера откакто се помня - сменяла съм работни места през 2-4 години, за да мога да отида на по-добра позиция в по-добра фирма, междувременно се омъжих, родих първото дете, разведох се, омъжих се пак, родих второто дете ...  И през цялото време съм се развивала служебно.
Сега най-сетне съм във фирма, в рамките на която мога да раста, без да се налага да търся развитие навън - което много ме радва, защото се чувствам вече дъртичка за промени (не че ако не се наложи няма да се втурна с главата напред отново де  ).

здравото,стабилно семейство е 100 пъти по-важно от всякаква кариера. Щастлив ли съм и здраве има ли вкъщи нищо не може да ме разклати.Имал съм и лоши периоди финансови,но не съм се комплексирал никога.А маса народ бъхта и избива комплекси на работа заради това ,че  вкъщи всичко е прецакано или просто няма никой. 

душата, ако беше на 20 без работа и с бременна безработна жена, едва ли щеше да говориш същото.

Сигурна съм, че на душата и жена му родителите са насреща, така че той пак щеше да си е спокоен 

Авторката бих посъветвала изобщо да не губи време в търсене на "кариера", която досега за толкова години не е успяла да намери и сега за някой и друг месец едва ли ще намери, ами да се захваща с бебето, защото нищо чудно да е изтървала последния влак.  Аз ѝ пожелавам да се получи бързо и безпроблемно, но при мене на тая възраст, че и по-млада не ми се получаваше вече, а и в подфорумите 'искам бебе' и 'проблемно забременяване' има доста на такава възраст. На тия години няма какво да се чуди.

  Спорд мен няма универсален отговор , за всяка жена . Една иска да гради кариера , друга да е просто майка и домакиня , лошо няма кой както го чувства . Но - голямото НО , живеем в България и универсален отговор може и да няма , но разумен има ( поне според мен ) . Смятам че има един минимум от фактори който трябва да са налице , преди да се залови една жена да " бебеправи " или там какъвто е цветущия израз , а именно - поне 25 г. възраст + образование ( по възможност да е висше ) + една спокойна позиция , която да е поне нормално заплатена , за да имаш все пак някакво спокойствие , че после и майчински ще вземеш и разбира се + един стабилен , много стабилен партньор (  най-добре съпруг ) , който да желае дете не по-малко от жената . Сторед мен това са минимум факторите който трабва да съществуват за да бъде едно майчинство щастливо , " не време " , и спокойно , поне аз няма да се чувствам добре , ако нещо от изброените ми липсва , когато стана майка .
   А относно въпроса с годините , аз също не съм превърженик на младите майки - разбирайте преди 25 .Но една натрапчива мисъл не ми дава мира от няколко месеца насам . Всичко започна в началото на миналата година , когато почти всичките ни приятели решиха , че вече са семейни имат работа , дом и е дошло времето за деца  и познайте какво , до днешна дата ( година по-късно ) никой няма дете , за съжаление никой от тях дори не чака . Проблема бързо стана ясен а именно - изчерпан или рязко намален яйчников резерв ( всички жени са на възраст 30-35 ) , и започвам да си мисля , че и прекаленото чакане всичко да е перфектно не е добра идея , природата си казва своята дума , като добавим това и стреса . Та в заключение ,моето мнение е - трябва да имаш дете възможно най-скоро след като си покрил гореизброениете ( поне според мен минимум изисквания за успех ) , пък и след детето може да направиш голяма кариера , много жени го правят не е невъзможно . Най добрата възраст според мен за 1-во дете е 27-30 г.  

Имайки предвид възрастта на авторката и желанието й за дете, последното нещо, което би ме вълнувало, е кариерата.

Да, така е. Аз чак сега видях възрастта и.

Шшшт, тихо сега, знаеш ли колко са ми набивали канчето, когато предложих, че точно това е един добър път на развитие- да родиш около 27, с образование и няколко години стаж. Ама това било само моя път, как съм могла да го пиша като универсален стандарт...

Във всеки случай ако може да родиш на 27, е по-добре- престрашаваш се, минава и заминава. Няма нужда да чакаш с години, то е като да ти виси един Дамоклев меч на главата.

Аз лично се кефя, че на 33 вече приключих с репродукцията и виждам как точно десетилетието до 40 ще е идеално за други работи, но не и тепърва за бременност и раждане. Не че не може, не че много не го правят, но ако питаш своето бъдещо Аз какво ще иска- на 35 да има 1-2 поизгледани деца или тепърва да се занимава с бременности, какво би предпочел тоя бъдещ Аз. Така де, правиш услуга на себе си.

Ако човек сам избира и планира независимо от всякакви външни фактори живота си, бих казала, че е добре да имаш стабилна работа преди да родиш. Не кариера, просто стабилна работа. Кариерата е друго нещо. В живота обаче рядко става така и рядко човек може да планира и програмира всичко. Особено пък раждането на дете. И зависи от много неща - зависи каква ти е професията, зависи каква ти е връзката, зависи на колко години си, какво ти е здравословното състояние.... винаги зависиш от много фактори и трябва да планираш съобразявайки се с тях. А те за всеки са различни. Така че няма универсална рецепта. Аз едно знам - искаш ли дете достатъчно никакви "практически съображения" не могат да те спрат. При мен поне беше така. Когато срещнах подходящия човек изобщо не съм мислила сега ли е времето. Просто го исках и го направих.

На 37 ако нямаш "кариера" или поне не си в руслото за такава,то няма и да имаш/кариера/..

Почвай първата работа каквото ти падне за осигуровките и междувременно работете за бебе..

Абе като чета някои жени и ..

Ми има майки дето с 500-600 лева,сам сами гледат децата си,защото са ги искали тези деца..Приоритети..
То ако чакаме стабилни доходи,повечето от нас бездетни трябваше да си стоят..