Кариера (работа) или бебе ?

Искрено се надявам, някой да не се засегне просто не ми е това целта, но думата 'кариера' във България е синоним на оцеляване. Реално погледнато от 100 човека които работят, 5 правят кариера, а другите оцеляват и реално не правят нищо. За това разбира се, не са виновни хората а във огромната си част държавата. Другия проблем - образованието във Европа, това безумие СМАЗВА и самоунищожава европейските народи. Буквално ги самоунищожа! Цялата образователна система трябва да се промени. Средно образование се завършва на 19г средно, а материала е безумен, вие помните ли задача по математика от 11 клас, а по история? Вие ако прегледате целия материал до 12 клас и ако теоретично приемем, че сте имате отличен, значи вие сте гении! Вие едновременно сте математик, историк и още поне 5 квалификации, защото 90% от материала по тази предмет вие е абсолютно ясен, а някакъв пъпеш става и вика ти имаш само средно образования? САМО? Значи вие ако отговорите на "Кои са най-големите военно-административни единици в Османската империя през XV век?", "За коя природногеографска област са характерни източният бук и лавровишнята, а от животинския свят - колхидският фазан и чакалът?" и едновременно с това решите някаква ненормална задача по математика... не, не.. вие не сте гении, вие имате просто средно образование и сте готов за продавач-консултант в кварталния магазин. Вие сте нищо и вашето образование до тук не струва нищо. Сега ТЕПЪРВА ще става човек от вас, ако учите де.  
Според мен 50% от всичката тази бумащина и глупости трябва да изчезнат от учебниците за СРЕДНО образование, а средното образование да се завършва през 8 клас. Средното образование е това да имаш добра обща култура, а не да ставаш професор по всичко. Ще завършвам аз на 19 години и ония пъпеш ще ми вика, ти сега тепърва ще учиш, щото нищо не знаеш ? Как ще знаеш, като те са бомбардирали със тонове глупости и безумия, а накрая ще ми слага печат 'средно образование'!!
4 клас начално, 8 клас средно, +4 до 6 години за висше. Това е решението за реално и истинско образование, а не просто "да ходят там, да им минава времето". България може да е бедна страна, но вижте Германия, Франция и навсякъде във Европа - ниска раждаемост и стопяване на цели нации. Пари, пари, пари, да парите са много важни, ама и във Германия раждаемостта е изключително ниска, как няма да е ниска немеца като завърши висше, та да почне на работа и станал на 30г и се води  новобранка във фирмата. Пък за жените положението е още по-зле, те трябва и да раждат.. направо абсурд, поне 35!

Не е вярно това. По-трудно е, но е възможно да се гради кариера и на 40-50 годишна възраст. Особено ако тепърва се сменя сферата на работа изцяло. На тази възраст съм за бебе и едновременно за изграждане на кариера, като бих наблегнала на кариерата докато се работи за бебе и бременее.

Здравейте , отново ! Виждам , че много се вълнувате , че на 37 години и още се чудя за бебе , за това се чувствам длъжна да поясня .   Първо : темата я зададох , не конкретно за моя случай , а по принцип . И второ: ако трябва да персонализирам-аз още в първият пост поясних , че много обичам деца , но винаги съм се чудила дали да имам собствено т.е. не просто както мислите съм закъсняла , а съвсем целенасочено съм взимала предпазни мерки и въпреки , че  съм на 37   все още си задавам въпроса-дали трябва да имам дете . Без лоши чувства , но не всяка жена бленува да стане майка . А , се чудя , понеже всеки като вас ми казва :"Нямаш време . Един ден ще съжаляваш !" Именно затова са моите чудения !   А , относно кариера-бях пояснила също , че не ме интересуват постове , влияние, издигане , просто човек да има финансова стабилност . Дали досега съм работила-да , и бях много доволна от това , просто от известно време съм безработен висшист и ми е трудно да се реализирам на пазара на труда . Това е моето положение за сега .  

Напълно вярно си е...

Просто и тук както и навсякъде..Всяка правило,може да има изключения..И да,може да има жени които на 40 или 50 тепърва да градят успешна кариера в някое поприще..И да успеят..
Но не важи за масата.

Анюта, при това положение недей. Ако ще раждаш бебе само защото "така е прието" или някой си е решил че е задължително, в никакъв случай не го прави. Ще е голяма мъка и за тебе и за детето. Познавам няколко жени, родили без да го искат - резултатът винаги е плачевен. За детето предимно. Това имах предвид и с предишния си пост - ако го искаше истински изобщо нямаше да се чудиш кога и дали.

А какво е важно за теб? Не са работата и децата, остава мъжът и връзката с него или някоя по-глобална цел?

Първото си дете родих на 24г, бях 4 курс.Беше ни наистина трудно, но се справихме.Много исках второ дете и го родих на 28г.След това поработих известно време.Сега на дърти години си смених изцяло професията, децата са ми вече пораснали и ще работя това, което наистина искам.Имам и стабилен брак.Нещата се случват по-различен начин за всеки.Но се радвам,че родих рано-тогава имах силите и енергията.Сега не е така.

Отговор към Dana - не съм казала , че работата не ме интересува-напротив , важно е , и бих искала да се реализирам по професията си , а относно леката ирония за "По -глобални неща " -да и те ме интересуват-имам доста широк кръг от интереси , много чета , обичам философските и екзистенциални въпроси . Семейството , партньорът , приятелите и роднините също са много важни за мен ! Интересуват ме много неща , но не е тук мястото да ти изяснявам , освен това-децата също не съм игнорирала , просто искам всичко да е обмислено .

В такъв случай живей си живота, сама ще си избереш постепенно какъв искаш да е и кое да се случи в него 

Аз също съм филолог и педагог по образование - не се реализирах никога като такава, не виждам и добри възможности за себе си там. Дано ти успееш.

Кариера и бебе не са самоизключващи се понятия. Лично аз не бих си позволила да родя, без да знам, че не мога да подсигуря финансово детето си. Но нямам предвид някакви върховни доходи, а нормална ежемесечна сума, която покрива стандартните нужди на едно домакинство. Бебето расте с такава скорост, че докато се обърнеш, станало време да се връщаш при кариерата  Всичко е до организация и отговорност. Не ги разбирам аз такива чуденици цял живот едното или другото. Кариерата не е "оправдание" за липсата на бебе, а ако то е нежелано, всъщност оправдания не са нужни

Проблемът е дали наистина искаш да имаш дете, а не кариера или дете. Да плануваш кога да имаш дете не винаги е удачно. Омъжих се и родих на 28 години близначки в чужбина. И ден майчинство не съм получавала нито където бях, нито в Бг. Съпругът ми ни издържаше, но малко преди да родя така желаните деца избухна война. Прибрахме се в Бг, когато бебетата бяха на девет месеца. Когато бяха на година и половина започнах работа, много хубава и при добри условия. Нека сега някой ми каже, че такива неща могат да се плануват. Животът си върви въпреки нашите планове има неща, които са извън нашия контрол.

Аз се сещам нещо, което може да е от полза. Бях чела в някакво чуждо списание въпрос на читателка, точно на 37 години като авторката, не знае дали иска деца, не може да прецени, а е време. Отговорът беше да живее един ден с мисълта, че ще има деца, на следващия ден  да изхожда от там, че няма да има никога и така, през ден докато си изясни кое бъдеще, коя мисъл я прави по-щастлива. Аз не съм го пробвала, но може и да помогне на някого.

Aniutta, каквото и мнение да изложи всеки един от нас то е плод на собствените чувства и преживявания. Ти сама за себе си ще избереш кое е "правилното" решение. Доколкото разбирам в момента си безработна и си на кръстопът. Пожелавам ти скоро да си намериш работа, а времето и обстоятелствата ще ти подскажат кой път да поемеш.

Без да обиждам никого, но почти убедена съм, че от всички писали в темата, кариера може би правят едва два до три процента. Останалите просто работят. И като просто работещи, винаги имат възможност да прекъснат трудовата си заетост за две-три години по повод раждането на дете.

То и кариера може да се прекъсне при желание. Авторката не е сигурна, че го иска, това е по-важното.