Забременях непланирано и съвсем неочаквано /от един контакт в месеца и то с предпазни мерки/ на 21 години, студентка в края на втори курс. Ако кажа, че ми е било лесно, ще излъжа. Майка ми настояваше да направя аборт, аз се страхувах от нежелани последици и в крайна сметка взех решение да родя детето. Точно майка ми беше човекът, който най-много ми помогна в отглеждането на сина ми. Започнах работа веднага, след като завърших семестриално и записах детето в ОДЗ. Говоря в единствено число, тъй като "бащата" реши, че не му се играе на семейство повече още преди годинката на детето. Никога не съм съжалявала, че взех това решение, колкото и да ми е било трудно. На НГ ми се наложи да направя аборт по медицински причини. Тогава си помислих, че ако едно време бях послушала майка си, сигурно никога нямаше да мога да си го простя с оглед на проблемите със забременяването, които имам от 10 години насам. А два последователни аборта по желание - трудно ми е да си го представя дори. Финансовата стабилност изобщо не е за подценяване, но и изобщо не е най-важният фактор за взимане на такова решение - казва ти го майка, която е отгледала първото си бебе в недоимък и второто в излишък. Разлика нямаше кой знае каква в основните неща, единствено в глезотиите. Успех ти желая, каквото и да решиш!
- Публикувана: 23 ян. 2016, 17:24 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2016, 00:29 ч.
Забременях непланирано, а съм студентка
Виж, ти живееш живота си заради самата себе си и не е честно спрямо теб да вземаш решенията си, само да не разочароваш този или онзи, пък дори и това да са родителите ти. Важното е да не разочароваш себе си, защото на себе си най-трудно прощаваме. Аз бих те посъветвала да не правиш аборт, а да задържиш детето. Ще се справиш с всичко, още повече щом имаш и подкрепата на мъжа до теб. Както казва майката на моя мъж "Щом сте двама, страшно няма". Така че въпреки трудностите, това да гушнеш най-голямото щастие на света, твоето щастие, заедно с човека, когото обичаш, е най-прекрасното нещо на света! Бъди щастлива и направи това, което ти казва сърцето, това от което ти самата няма да си разочарована! Успех
Моят съвет е да си родиш детето, особено след като вече имаш един аборт, защото после може и да не можеш да имаш други.Щом човекът до теб те подкрепя всичко друго само по себе си ще се подреди.Най-добрата ми приятелка забременя в началото на първи курс, в края на 4-ти роди второто си дете, а преди две години ,докато завършваше магистратурата си и третото.И през ум не и е минавало да абортира, сама с мъжа си се грижеха за децата, като майка и от време на време ходи да и помага, а живеят на около 100 км. една от друга.
До авторката. Аз съм на 20 г и съм студентка втори курс, редовно. Когато преди един месец разбрах, че съм бременна не съм се и замисляла дали да го махам или не. Щом си забременяла, значи така е трябвало. И двамата работим. А това с родителите е смешно. Аз съобщих на родителите без изобщо да ме интересува дали ще ме подкрепят или не! Ти си голяма и трябва сама да решаваш какво да правиш с живота си! Тези почти 3000 лв няма да ги взема поради промените в закона, на квартира сме, но въпреки всичко очаквам бебенцето с нетърпение. Едно дете няма как да ти попречи да учиш, пък и ти си задочно, та изобщо не виждам къде е проблема! Стегни се малко и мисли като възрастна!
Нещата никога не се "подреждат от само себе си". Трябва някой да ги подреди. Дали ще е мъжът на авторката, или родителите й, или тя самата, или всички заедно. Няма да стане само с положително мислене, трябват и действия.
Не е много готино да се укорява момичето. Хората имат различна степен на зрелост, на оправност. Мило момиче, никой тук не може да ти каже дали да направиш аборт или не. Най-добрият начин, по който да вземеш решение, е да си представиш и разбереш кое е по-непоносимото за теб - да направиш два аборта, с потенциалната заплаха от усложнения, или да поемеш риска да се оправяш сама, евентуално с помощта на таткото. Допускам, че родителите ви ще ви помогнат, но за всеки случай трябва да си подготвена емоционално и всякак да се оправяте сами. Просто прецени кой живот можеш да понесеш да живееш, звучи ми като и двата варианта да те плашат. Избери по-малко страшния от твоя гледна точка.
Не е много готино да се укорява момичето. Хората имат различна степен на зрелост, на оправност. Мило момиче, никой тук не може да ти каже дали да направиш аборт или не. Най-добрият начин, по който да вземеш решение, е да си представиш и разбереш кое е по-непоносимото за теб - да направиш два аборта, с потенциалната заплаха от усложнения, или да поемеш риска да се оправяш сама, евентуално с помощта на таткото. Допускам, че родителите ви ще ви помогнат, но за всеки случай трябва да си подготвена емоционално и всякак да се оправяте сами. Просто прецени кой живот можеш да понесеш да живееш, звучи ми като и двата варианта да те плашат. Избери по-малко страшния от твоя гледна точка.
Този пост се покрива изцяло с моето мнение. Само авторката може да си реши как да постъпи оттук нататък, а съвети от рода на "недей да правиш аборт, роди си го, нещата ще се наредят, едно бебе не изисква кой знае какво.." и т.н. са най-малкото подвеждащи.
Любимото ми е - една приятелка/позната/братовчедка роди в 1/2/3 курс и сега е много добре.
Никой тук не може да погледне изцяло от твоята позиция, да се постави на твоето място и да ти каже как да постъпиш. Звучиш като човек, който е много зависим от мнението на други хора и несамостоятелен финансово. Това не те поставя в позиция да вземаш сама независими решения.
Глупаво е да се действа първосигнално с фалшивата увереност, че всичко ще се нареди по най-добрия за теб начин. Трябва да се работи в тази посока. Според мен най-добрият вариант за теб е да го обсъдите с родителите ти и родителите на момчето, защото явно ще трябва да разчитате на тях доста. При това положение е по-добре да са подготвени предварително, за да няма после сърдения, кавги и неприятни изненади.
И това не е начинът, по който аз бих постъпила, но е начинът, който ми се струва най-подходящ за теб.
На мен ми прави впечатление, че всички са си изгледали децата с помощта на родителите си, които изцяло са ги поели по време на следването. И това трябва да служи като някакъв добър модел за подражание сигурно. 
На всички? Изцяло са ги поели? Според моя прочит повечето са разчитали на помощ, но и немалко потребителки казаха, че семейството само се справя с отглеждането на детето/децата по време на следването на майката. Аз не виждам нищо лошо в модела възрастните да помагат на младите, стига да имат възможност и всичко да е регламентирано. Моята майка много ми помагаше докато учех и съм й изключително благодарна. Не съм злоупотребявала. Да е живот и здраве, ще помагам и аз.
На мен ми прави впечатление, че всички са си изгледали децата с помощта на родителите си, които изцяло са ги поели по време на следването. И това трябва да служи като някакъв добър модел за подражание сигурно.
Завърших си. Ей така бяхме
https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xat1/v/t1.0-9/1791_ … 3&oe=5729F5FF На мен ми прави впечатление, че всички са си изгледали децата с помощта на родителите си, които изцяло са ги поели по време на следването. И това трябва да служи като някакъв добър модел за подражание сигурно.
Как пък ти дойде това на ум?
На мен ми прави впечатление, че всички са си изгледали децата с помощта на родителите си, които изцяло са ги поели по време на следването. И това трябва да служи като някакъв добър модел за подражание сигурно.
Девойката мина, сподели си проблема и изчезна.
Дали не ни пусна да се попързаляме
Дали не ни пусна да се попързаляме
И така да е, пързаляйки се разбираме що за жени има и какви са им разбиранията. Какво по-хубаво от това да помогнеш, когато имаш възможност, помагаш на собствената си кръв, не на филанкишията.
Вариантът при родители студенти да има една-две добронамерени и помагащи баби е чудесен. Всички са доволни, детенцето си расте, родителите си стъпват на краката и си поемат нещата в свои ръце. Хем бабите са по-млади и имат сили.
Всички имат нужда и от помощ, и от отдих, това не е лошо.
Стига да не се случва по принуда и без желание, с караници... Тогава вече не е добре.
Всички имат нужда и от помощ, и от отдих, това не е лошо.
Стига да не се случва по принуда и без желание, с караници... Тогава вече не е добре.
Няма лошо в това да помогаш на децата си. На мен като цяло не ми допада вариант, в който още като студенти правят деца уж непланирано и случайно, без да мислят, че ако нямат помощ от някъде не биха се справили. Все пак човек трябва да създава деца, когато е в състояние сам да се грижи за тях. Другото е излишно усложняване на живота. А в крайна сметка за всичко си има време. Студентството определено не е момент, в който да дондуркаш бебе. Пък вие си се убеждавайте в противното. И после защо младите не могат да си намерят работа.
. А в крайна сметка за всичко си има време. Студентството определено не е момент, в който да дондуркаш бебе. Пък вие си се убеждавайте в противното. И после защо младите не могат да си намерят работа.
Студентството е доста по-подходящо време за "дондуркане" на бебе от пременопаузата. Примерно.