Здрвейте. Аз съм на 23 год. ,студентка и имам сериозна връзка от 4 год. и половина.Момчето,с което съм е моята първа и най-голяма любов.Не съм била с друг,срещна ни случайността,а може би съдбата.Оттогава до ден днешен сме се измъчили страшно много,тъй като сме от различни градове и е трудно да се виждаме.Но той не ме остави.Идваше през ден,през два, впоследствие аз започнах да ходя в тях,той в нас..Познаваме родителите си,аз се разбирам с техните и обратното.Въпроса е,че така и не се отделихме да си поживеем двамата,а много пъти сме го обсъждали .Нашите имат гарсионера,която напоследък майка ми казва,че винаги биха ни дали.Явно виждат,че не може да се продължава в този ритъм на живот. Не исках да плащаме за квартира ,защото с тази моя специалност(уча право), не можех да си позволя постоянна работа и да разчитам на стабилни доходи...А лошото е,че той също е студент.Затова и все отлагахме..Преди 2 години забременях. Проведох един разговор с майка ми ,тогава,за хипотетичната възможност да имам дете.Тя реагира много остро,направо се изплаших и разбрах,че най-добре ще е да направя аборт.Обсъдихме с приятеля ми ситуацията и крайното решение беше това- аборт. Толкова бях стресирана,че въобще не помислих колко рискувам с тази си постъпка..И сега ,2години по-късно,в същия месец,ето....ситуацията се повтори..Знам,че и аз имам вина...Невинаги се пазехме..Той е човекът,когото виждам в бъдещето си като баща на моето дете,но всичко е толкова неочаквано сега..Приятелят ми е против да повторя онова ,което направихме тогава..и аз самата не искам.И дори и да е изплашен,а съм сигурна,че е,то не го показва...Напротив-надъхва ме,много се е мотивирал да се борим заедно.Тази год. завършва,но има да взима още изпити,а после му предстои дипломна.Аз пък съм 5-ти курс,имам още цяла една година,тъй като съм задочно обучение. Трудовият ми стаж досега е само една година,което също е проблем,защото няма да мога да получавам обезщетение. .Баща ми има голяма вяра в мен и очаквания за бъдещето ми и не знам няма ли да го разочаровам.Не искам да прекъсвам образованието си на финала,а как ще успея,ако гледам и малко бебе. Много съм несигурна,изплашена,но същевременно не мога и да си представя ,с лека ръка,да направя аборт ,пак. Може би съм слаб човек,може би в това отношение съм незряла и ме плаши отговорността,която ще легне на плещите ми.Същевременно на моменти си казвам,че не трябва да се предавам така лесно,че ще успея да съчетая нещата,че ще сме щастливи....Любовта ме кара да го искам,финансовата нестабилност,обратното.Защото ще трябва да разчитам финансово на приятеля ми поне 1 година..Плаши ме реакцията на родителите ни.Винаги съм искала да осигуря добър живот на моето дете,а то какво стана..Бременна студентка...Моля ви,дайте ми съвет. Не съм говорила с никого досега... Благодаря на всички,които имаха търпението да прочетат,но искам обективен съвет от някой по-зрял,житейски.Всичко най-добро,мили жени!
- Публикувана: 23 ян. 2016, 17:24 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2016, 00:29 ч.
Забременях непланирано, а съм студентка
Бих те посъветвала да не правиш аборт, нищо друго не трябва да е важно освен твоето желание и това на приятеля ти. За всичко се намира решение. В началото ще ви е трудно, но и не толкова, ако имате безрезервната подкрепа на родителите си. Не мисли за очакванията на баща ти, които може да оправдаеш или да не оправдаеш с дете или без дете в този момент. Малко хора имат възможността да започнат семейния си живот абсолютно финансово обезпечени. Останалите се борят, лишават и в това има някакво очарование. Послушай себе си, само така няма да съжаляваш.
Прекалено много се влияеш от хората - майка ти те наплашила и си я послушала. Баща ти да не разочароваш, сега непознати питаш. Ти си тази, която трябва да реши, питай себе си какво най-много искаш и кое е най-добре за теб самата. Това, първо ти идва и което ти е най-насърце, това е правилно 
Вземеш ли един път решение, повече не се колебай и вярвай, че то е най-правилното.
Вземеш ли един път решение, повече не се колебай и вярвай, че то е най-правилното.
Бъди спокойна, с бебе на ръце ще си много по-мотивирана и организирана и ще успееш не само да завършиш, но и бързо да намериш поле за професионална реализация. От моя курс (същата специалност) момичетата с малки дечица се справиха успешно както с отглеждането им, така и с университета, че и работеха успоредно с това. Има ли желание, намират се и време, и сила. Радвай се и на подкрепата на приятеля си, явно е момче на място. Успех и лека бременност!
Ако сте готови и двамата го задръж детето! Ще ти дам информация че ако се прехвърлиш редовно обучение имаш право на помощ държавата в размер на 2880 лв. отделно още 250 лв. за живородено дете и детски всеки месец, е не са много но пак е нещо. Отделно ако си с висок успех ще се бориш за Европейска стипендия която е 600 лв. на семестър.
Трудно ще ти е да учиш и да гледаш бебе ако няма кой да ти помага,но не е невъзможно.
Ако се прехвърлиш редовно за да вземеш помощта от 2880лв. ще трябва да продължиш редовно,а с бебе не си го представям.Освен ако някой(майка ти)не го гледа всеки ден докато си на лекции
Друг вариант е да се помъчиш да поработиш няколко месеца,ако си намериш къде.Не помня колко веше изискването за да имаш право на майчинство,май година и 3м.
А в краен случай може да си намериш някой да те води на работа фиктивно
Щом има къде да живеете,само финансвово трябва да измислите как ще се оправите една година,после ще е по-лесно.Все пак сте млади и образовани
Ако се прехвърлиш редовно за да вземеш помощта от 2880лв. ще трябва да продължиш редовно,а с бебе не си го представям.Освен ако някой(майка ти)не го гледа всеки ден докато си на лекции
Друг вариант е да се помъчиш да поработиш няколко месеца,ако си намериш къде.Не помня колко веше изискването за да имаш право на майчинство,май година и 3м.
А в краен случай може да си намериш някой да те води на работа фиктивно Щом има къде да живеете,само финансвово трябва да измислите как ще се оправите една година,после ще е по-лесно.Все пак сте млади и образовани
Задръж бебето. При един втори аборт има голяма вероятност да нямаш после други деца, а такова нещо не се преглъща. Бебето първата и втората година не иска кой знае какви разходи. Количка и креватче може да си вземете втора употреба - здрави, а почти без пари. Ще направиш всичко възможно да кърмиш, за да нямаш разходи за адаптирано мляко. Ще ти трябват средства за памперси и козметика, но тях би могла да ги вместиш в обезщетението, което ще получиш като студентка - поразрови се преди беше 2880 лв еднократно, което не е малко. Жилищния въпрос ти е уреден, няма да го мислиш. Не пишеш от кой град си, но ако не си от София и при вас няма проблем с яслите на 1-1 и половина ще го дадеш на ясла и ще си потърсиш работа. Щом си 5-ти курс дотогава би трябвало да си завършила. Бащата ще работи, родителите ще помагат по-малко, ще се справите. Няма да сте нито първите, нито последните в тази ситуация. Аз ако ях в твоята ситуация определено бих го задържала!
Задръж детето, не абортирай!!! Аз бях на твоите години /даже на 23/, когато родих и бях още студентка, недипломирана. Последната година не ходех много на лекции, само на изпити, защото бях бременна, уреждах сватба /не голяма/ и т.н. При нас нещата се развиха много бързо. Аз също исках да правя аборт, защото имах други планове - да уча още, да се развивам, но тогава приятелят ми каза, че това дете е желано и не ми даде да направя аборт. Вече не помня как съм се съгласила, защото и аз се опасявах от това какво ще кажат нашите, още повече те дори не се познаваха, аз също не познавах родителите му.
В началото ни беше много трудно, защото аз не можех да работя, но не съм съжалявала, че родих на тази възраст. Винаги сме били млади родители
Отдавна всички роднини се радват на дъщеря ни! Сред всичките ни приятели тя е най-голяма, но какво от това....... 
В началото ни беше много трудно, защото аз не можех да работя, но не съм съжалявала, че родих на тази възраст. Винаги сме били млади родители
Отдавна всички роднини се радват на дъщеря ни! Сред всичките ни приятели тя е най-голяма, но какво от това....... 
Майка ми е забременяла във втори курс. Родила е брат ми и е завършила навреме. Получила е достатъчно знания, защото трудовият и стаж е над 37 години. миналата година се пенсионира. Брат ми вече е на 40 и си има собствено дете. Никой не е пострадал от това, че тя е родила в 3-ти курс. Тя също е била задочно и другите 2 години е изкарала, гледайки брат ми.
Роди си детето, майка ти е реагирала остро, но не е знаела, че си бременна. Сигурна съм, че тя не би одобрила, че си махнала детето. Сигурна съм, че родителите ти ще те подкрепят.
Глупаво е да убиваш бебета, а някой хора цял живот не могат да забременеят. Замисли се. Един път си го махнала, сега имаш 2-ри шанс. Ами ако този аборт увреди способността ти да имаш деца? Ще бъдеш с успешна кариера, възможности и т.н., но без дете.
Не си играй с тялото си, то не може да се поправи, за разлика от ученето и кариерата.
Роди си детето, майка ти е реагирала остро, но не е знаела, че си бременна. Сигурна съм, че тя не би одобрила, че си махнала детето. Сигурна съм, че родителите ти ще те подкрепят.
Глупаво е да убиваш бебета, а някой хора цял живот не могат да забременеят. Замисли се. Един път си го махнала, сега имаш 2-ри шанс. Ами ако този аборт увреди способността ти да имаш деца? Ще бъдеш с успешна кариера, възможности и т.н., но без дете.
Не си играй с тялото си, то не може да се поправи, за разлика от ученето и кариерата.
Игнорирай всички и прецени ти какво искаш за себе си и собствения си живот. Ако е дете - значи ставаш майка и се мъчиш междувременно да бъдеш и нещо друго, т.е. студентка и евентуално след това опитваща да пробие в професията. Ако искаш друго - значи правиш другото.
Много хора си забременяват безпроблемно след много повече аборти. Не, че е препоръчително безотговорно да се правят деца и после да се убиват, но не е прецедент.
Това как видиш ли първата ти любов била най-голямата вероятно след време ще осъзнаеш като доста незряло изказване, но пък знае ли човек... Аз лично за всичките си любови съм мислела, че видиш ли са най-големите, а после се оказва, че просто е трябвало да науча и изживея нещо със съответния човек и да продължа по пътя си. То това е и смисълът във връзките изобщо. Идеята за брака докато смъртта ни раздели е просто една от формите на обществото да налага модели на членовете си за да ги манипулира и управлява по-лесно.
Та, още веднъж. Това е твоят живот и всички останали са просто част от пейзажа. Така, че - вземи си собственото решение за собствения живот. Успех!
Много хора си забременяват безпроблемно след много повече аборти. Не, че е препоръчително безотговорно да се правят деца и после да се убиват, но не е прецедент.
Това как видиш ли първата ти любов била най-голямата вероятно след време ще осъзнаеш като доста незряло изказване, но пък знае ли човек... Аз лично за всичките си любови съм мислела, че видиш ли са най-големите, а после се оказва, че просто е трябвало да науча и изживея нещо със съответния човек и да продължа по пътя си. То това е и смисълът във връзките изобщо. Идеята за брака докато смъртта ни раздели е просто една от формите на обществото да налага модели на членовете си за да ги манипулира и управлява по-лесно.
Та, още веднъж. Това е твоят живот и всички останали са просто част от пейзажа. Така, че - вземи си собственото решение за собствения живот. Успех!
Недей да правиш втори аборт! Ще се справите! Имаш стабилен човек до себе си и това е най-важното! Родителите ти ще трябва да приемат факта. Не искаш да ги разочароваш, но ако разберат, че си направила два аборта дали няма да са по-разочаровани?! Решението е твое, но моят съвет е да НЕ правиш аборт.
И на мен ми се вижда, че много се влияеш от околните. Може да абортираш, да завършиш, а да станеш продавачка или да го оставиш, да се бориш и да успееш. Сценарии всякакви! Важното е да решиш сама кое искаш ти! Не те съдя, но не разбирам подобно поведение-не искате деца още, но не се пазите и после: Леле, какво стана? Млади и грамотни хора сте, правете нещата с повече акъл! Нито презервативите са скъпи, нито чак такава страст е избликнала, че да нямате 5 секунди време да го поставите. А някои хора чакат с години и хвърлят много нерви, време и пари за да имат деца... 
Как ще се справяте учащи, с бебе, без професии и работа и без жилище доколкото разбирам?
Разчитате, че като кажете на родителите си те ще се втурнат да помагат? Може да стане, но може и да не стане. Аз не бих раждала деца, ако не можех да си ги позволя.
Извън темата, но ми е интересно защо невинаги сте се пазили и то след претърпян един аборт.
Разчитате, че като кажете на родителите си те ще се втурнат да помагат? Може да стане, но може и да не стане. Аз не бих раждала деца, ако не можех да си ги позволя.
Извън темата, но ми е интересно защо невинаги сте се пазили и то след претърпян един аборт.