Публикувана: 23 ян. 2016, 17:24 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2016, 00:29 ч.

Забременях непланирано, а съм студентка

16 602
143
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

# 45 24 ян. 2016, 16:13 ч.

Мнения: 29

Честно казано, на мен авторката ми се струва доста незряла - учи задочно, а не работи, връзката й е уж сериозна, а до сега не са живели заедно с приятеля й, той пък трябвало да пише дипломна работа и за това не можел да работи, не са готови за семейство и деца, но пък не се пазят... Хора, на 23 сте, не на 13! Струва ми се, че мама и тати са ви издържали до сега и са ви оставили на спокойствие само да си учите и така не сте разбрали, че сте пораснали и е дошло крайно време да поемете някаква отговорност за живота и постъпките си. Мисля, че имате твърде ученическо мислене.. Може и да не съм права.
И друго, което ми направи впечатление - не искаш да разочароваш баща си. Това е хубаво до известна степен, но не забравяй, че живееш собствения си живот, а не този на баща ти. Прецени много внимателно ситуацията, ясно е, че ще ви е трудно, но истинския живот е труден. Ако аз бях на твое място, щях да задържа бебето, с приятеля ми щяхме да си нагласим някакво жилище (а вие дори няма да плащате наеми), щях да направя каквото мога за образованието си и така. Наистина според мен е по-важно семейството, винаги можеш да си продължиш образованието, кариерата и т.н. Погледни нещата и от друг ъгъл - прибираш се вкъщи и там те чакат приятеля ти и детенцето ви, обичате сте и сте заедно, нищо, че парите не ви стигат за количка за 2000 лв, примерно...
Може би ти звуча грубо, но е по-добре да се осъзнаеш навреме, искрено ти желая щастие и успешно развитие на ситуацията

# 46 24 ян. 2016, 16:44 ч.

Мнения: 7 267

Нещата не звучат толкова зле според мен, поне тук във форума и много по-лоши неща съм чела. С други думи, мисля че някак ще се справите с бебето.
И за мен е неразбираемо защо не се пазите по-добре след един аборт, има толкова много начини в днешно време. Ако отговорът е, че го искате в някаква степен, то просто го задръжте. Нормално е да сте стреснати в началото, мисля че при почти всички има някакъв първоначален шок, когато разберат. С времето нещата се наместват.
За осигуровките не знам точно как стоят нещата в момента, но ако не ти достига някакъв стаж защо не потърсиш някоя фирма, която да те назначи поне фиктивно.

# 47 24 ян. 2016, 17:08 ч.

Мнения: 11

Моят съвет е да не се предаваш. Задръж си детето! Аз също съм била в сходна ситуация, само че моят (тогава) приятел се колебаеше, не беше сигурен дали трябва точно в този момент да имаме дете. Много се страхувах, дали ще успея да отглеждам детето си, добре. Като всяка майка, исках нищо да не му липсва. Накрая си помислих, че трябва да бъда силна, че страхът е лош съветник и с голямата поткрепа на родителите си и на таткото, аз оставих и родих дъщеря си. Сега обръщайки се назад съм щастлива, че не се предадох. Тя и вече братчето и са нашето богатство. 🙂 Бъди силна!

# 48 24 ян. 2016, 17:13 ч.

Мнения: 355

Може би наистина не съм толкова зряла,но искам да кажа,че откакто уча ,винаги съм гледала да разполагам с лични средства,макар да е имало по няколко месеца застой. Приятелят ми никога не е бил без работа,откакто сме заедно!! Последните няколко месеца не ходеше постоянно (сега пак работи само че не всеки ден) ,за да изчисти сума изпити и го направи,защото именно заради постоянната работа беше поизоставил университета,а той има много обемни и тежки проекти за всеки един предмет.Искам просто да кажа,че той не е никак мързелив,а напротив. А аз просто вече исках да започна да се занимавам с това,което уча...Не ми беше дошло до главата да мисля как сама ще трябва да се оправям и наистина ,когато мама и тате са до теб всичко е лесно.Ще трябват радикални промени.

Последна редакция: нд, 24 яну 2016, 18:39 от rainbow_rain

# 49 24 ян. 2016, 17:16 ч.

Мнения: X

Цитат на: rainbow_rain в нд, 24 яну 2016, 17:13

Проблемът ми е комплексен и вината за всичко е моя.

Ето го ключът от палатката. Не знам колко са те разглезили, но някой е успял да ти вмени страхотно чувство за вина. Човек на 23 не би трябвало да изпитва такова чувство в такава степен. Помня, че в началото на пубертета аз го изпитвах, ама тогава бях на 10-11 години.

# 50 24 ян. 2016, 17:20 ч.

София
Мнения: 12 006

Авторката, преди не ти било времето и мама те накарала да го махнеш ?! Сега пак се притесняваш мама да не каже аборт. Момиче стегни се. Ти си бременната не майка ти. Имаш почти завършено образование, 1 г. все ще я изтикаш някакси. Апартамент имате, приятеля ти може да почне скоро работа. Позаинтересувай се за майчинство. С твойта логика кога ще е удобното време за дете? Сега учиш, после ще си търсиш работа, после ще се доказваш и ще правиш кариера и докато се усетиш кой знае на колко ще си и ще си кажеш защо чаках до сега. Друго както са ти казали - не си играй с тялото си. Отделно ако махнеш второ дете от този човек той как би се почувствал и би ли продължил връзката си с теб? Един път го е преживял, малки сте били, много ви е оставало за учене, макар това да не са доводи за мен, но както ида е, втори път обаче дали няма този човек да се замисли и отврати от теб? Специалността ти е добра, имате къде да живеете и приятеля ти го иска. Радвай се и си раждай бебебто. Успех! Не си свикнала да имаш отговорности, но винаги има първи път.

# 51 24 ян. 2016, 17:24 ч.

Мнения: X

Аз съм потресена изобщо от поведението на авторката. При всичкия си цинизъм и зависимост от общественото мннеие, не бих си позволила дори да се замисля дали - или. Оставям бебето, пък каквото ще да става.

# 52 24 ян. 2016, 18:25 ч.

София
Мнения: 23 743

Момиче, я се стегни!
Този път да не си посмяла да говориш насаме с мама. Хващаш приятеля ти за ръчичка, видиш го у вас и двамата заедно радостно поднасяте новината на родителите ти: "Честито, ще ставате баба и дядо".
Ще се справите. Щом не се мързели и искате детето, няма какво да го умувате.

# 53 24 ян. 2016, 18:32 ч.

Мнения: 169

Чета и се чудя как жена на 23 години може да е толкова зависима от мнението на мама?!
Аз родих когато бях на 20 г., желана и планирана бременност! И въпреки, че бях студентка, детето никога не е било препятствие за образованието ми. Справяме се повече от чудесно, последен семестър съм, а след това магистратура. Междувременно работя и се развивам, а детето е на ясла. Искам да кажа, че когато има желание се намират начини.

# 54 24 ян. 2016, 18:38 ч.

София
Мнения: 17 649

Не ме разбирай погрешно, но ти нед си бременна студентка. Просто си бременна и изплашена. Учиш задочно - би следвало да знаеш, че имаш право - и възможност - да работиш паралелно. Все пак, право учиш, не е редно аз да съм по-добре запозната с ТК. Имах състудентка, която роди - учеухме редовно, при това може би най-сериозната специалност със факултета ни, по време, по което всички семинари, лабораторни упражнения и каквото и друго се сетиш си бяха 100% задължителни за посещаване - абе, кажи го40 часа заетост, никой от състудентите ми не е работил (добре де, общо взето). Роди планирано, в началото на сесията, така че да не изтърве ни едно упражнение и ни един изпит. От друг град беше.Вземаше стипендия за успех. И продължи да взема такава след тази сесия... Разбира се, ще се наложи да престанеш да мислиш за себе си като за детето, като за човек, за когото се грижат. И да престанеш да говориш - и най-вече да мислиш - за мъжа си като за "приятеля ми". Приятели имаш много - той може или да ти е мъж / партньор, или просто бившия ми, бащата на детето ми. Лежерната работа с "гаджета без обвързване" е до момента на появата на обвързващия фактор. Ако не го убиете, де. Това също винаги е възможност.
Желая ви успех!

# 55 24 ян. 2016, 20:35 ч.

В сърцето на любимия човек
Мнения: 13 414

Авторке - със съпругът ми сме заедно от 9 години, последните 5-6 живеем заедно на семейни начала. Запознахме се като студенти и първите години голям страх брахме, сакън да не забременея преди да завърша. После чакахме да натрупам документиран трудов стаж, после опитах да стана докторант и т.н. Сега от 4 години се борим да имаме дете и единственият ни шанс е чрез ин витро, дори вече имаме няколко опита, защото моите яйчници са остарели преждевременно, а съм на само 30 години, а на съпругът ми от стрес спермограмата е много влошена.
Сега понякога си казваме "и защо беше всичкото пазене, пак щяхме да завършим, но щяхме да имаме и дете". Когато споделих с майка ми, че имаме проблем и ще правим асистирани опити, нейната реакция беше подобна : " Възпитах те добре, за да не направиш глупости твърде млада, но ако беше родила, докато учите, никога нямаше да ви оставим без подкрепа и щяхме да ви помагаме с грижите, ако имахте нужда, за да можете да завършите".
Мисълта ми е - нито си малка, нито ако имаш желание ще останеш без образование, но след време може много да съжаляваш, ако не вземеш живота си в ръце. Много е лесно някой друг да взима отговорните решения вместо теб, но ако искаш да станеш родител, трябва да се научиш първо на самостоятелност и второ и не на последно място - да можеш да подредиш приоритетите си, включително и да се научиш да казваш не. Защото независимо какво решиш, отговорността за това решение е само и единствено твоя.

# 56 24 ян. 2016, 20:52 ч.

Мнения: 40 140

Има много жени, които учат и имат деца или са бременни.
От моя курс има четири, които родиха по време на следването си. На някои им е второ, на други първо.
Имаш подкрепата на приятеля си и ще имаш на родителите си. Плюс осигурено жилище.
Втори аборт би бил пагубен.
И спри да мислиш какво ще кажат другите, а какво искаш ти.

# 57 24 ян. 2016, 21:36 ч.

Мнения: 323

Родих първото си детенце на 19, сега живот и здраве чакаме второ. За миг не се замислих дали да го махна, та децата са най-голямата радост и благословия! Сега понякога ми е трудно, имам нужда да го оставим за малко и да излезем , но не съжелявам за избора си.

За мен да махнеш детето си и то за втори път е престапление. Ами ако после не можеш да си имаш детенце , няма ли цял живот да се обвиняваш? Сигурна съм, че има начин и ще се справите,не се отказвай от детето си!!

# 58 24 ян. 2016, 22:01 ч.

Мнения: 71

Ice Qween ,новороденото дете какви толкова нужди има според теб ,за които са нужни много пари? Да отначало трябват някой дрешки,креватче,количка.Ние купувахме малко по-малко докато бях бременна,ако е суеверна може да си събере някакви пари.Момчето работи,нали?Докато е още много малко ,не са нужни повече от максимум 200 лв на месец,при условие ,че не се плаща наем ,не мисля ,че е толкова непосилно.
Освен това даваш грешна информация ,ако работиш и си студентка редовно ,също имаш право на еднократна помощ.Отскоро има промяна ,която е ,че парите се получават на две части и подписваш,че ако не завършиш,ще върнеш парите.

# 59 24 ян. 2016, 22:39 ч.

Мнения: 10 553

Цитат на: misunderstood в нд, 24 яну 2016, 22:01

Ice Qween ,новороденото дете какви толкова нужди има според теб....

Aз казах, че нероденото ми все още бебе ми е глътнало една камара пари за непредвидени разходи като лекарства и извънредни посещения при лекари.
Не съм дала все още 1 стотинка за неща след раждането.

Не казвам, че на авторката ще й се наложи(стискам палци въобще да не се сблъсква с тази страна на бременността), а казвам да го вземе предвид. Животът не е само розови/сини бодита и кърма.

Ако бащата не работи, а пише дипломни работи Crazy

, а тя взима 400-500 лв майчинство... 500 - 200 лв за бебето според теб = 300 лв - 200лв (ток, вода, евентуално топлофикация в София, транспорт, телефони, телевизии и нет) и какво остава 100 лв за двама души за храна на месец? А всичко останало? Crazy

ЖИстоко!

Момичето да не е посмяло да се кара с родителите си, а да им обясни хубаво ситуацията. Сигурна съм, че ще я подкрепят. Свекърите също.
Да мисли също така от къде и как да си докара допълнително доходи.
Бащата да ходи да си търси работа, дори, ако трябва да остави ученето за 1-2 години.

Само с добри пожелания от форума не става! Naughty

Цитат на: misunderstood в нд, 24 яну 2016, 22:01

Освен това даваш грешна информация ,ако работиш и си студентка редовно ,също имаш право на еднократна помощ.Отскоро има промяна ,която е ,че парите се получават на две части и подписваш,че ако не завършиш,ще върнеш парите.

Би ли ми посочила закон/наредба с промените? Благодаря!

Препоръчани теми

Бременност и следване в СУ

Какъв цвят интериорни врати

Общежития ФМИ СУ

Софийски университет

Причина:

Причина: