Забременях непланирано, а съм студентка

  • 16 627
  • 143
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 24 839

Само искам да вметна, че намирането на половинка е доста относително нещо. Да кажем, че на 20 срещнеш уж мъжа на живота си, но някак си се окаже, че той е пълен нещастник, а ти вече си му родила дете, нямаш хубава работа и т.н. и т.н. Няма ли да се окаже, че си направила грешен избор? Или аз нещо бъркам?
И друга хипотеза. Същото това момиче изчаква с децата и семейството, намира свястна работа и среща добър партньор, макар и след време примерно. Това няма ли да е по-удачния избор?
Просто се опитвам да кажа, че решенията, които се взимат на тази възраст е по-вероятно да се окажат грешни, недомислени и прибързани. Много често момичетата си мислят, че точно сега на 20 г. са срещнали любовта на живота си. Това в никакъв случай не означава, че няма и изключения разбира се.
Втората хипотеза всъщност е еднаква с първата, като разликата е само в годинките.
А, да- намирането на свястна работа.
Само че, това също не е сигурно- може да е свястна днес, а да се окаже че не е утре, защото всичко се мени. Peace
Забравяш и друго- двама души по на 25г. много по- лесно могат да се напаснат, защото прешлените им още не са се калцирали безвъзвратно, пък и имат накъде да растат.

# 121
  • Мнения: 12 722

Да де, но не го налагайте това мнение. Кой каза, че то е единственото правилно? И кой ви е виновен за направения избор?
Е как да не го налагат, като връщане назад няма Mr. Green. Ако родиш първото си дете на 22, второто - кеф ти на 40, кеф ти - хич. Ама ако се присетиш на лелинска възраст...я има, я - не.

Що за глупости говориш. Имам 2 деца и внучка.

# 122
  • София
  • Мнения: 34 773
Много добра идея е даже, в момента уча, а детето ми е на 3г. На ясла не е ходил, спал е при баби и дядовци не повече от 14 дни от как се е родил. Моите родители са на 300 км.Сега ходи на ДГ, но редовно боледува, миналият месец е ходил 6 дни, декември 4 и това му е тенденция, ако работех, не знам какво щях да правя. Днес му е втори ден на ДГ,след боледуване, а аз утре съм на изпит. Родих го на 23, завърших бакалавър и магистратура. Сега уча докторантура и вземам стипендия, по-висока от чистата заплата на майка ми. За протокола, имам колеги, който нито работят, нито имат деца, а още не са завършили дори бакалавър. Цяло лято ще си гледам детето, а и като е болно мога да отсъствам, колкото е нужно, имам и ваканции. Повечето работа по следването, мога да върша от вкъщи. Плащам 50% такса в ДГ. Като завърша, живот и здраве детето ще е на 5, тогава ще си търся работа. Съпругът ми има добри доходи в момента, когато детето се роди и той беше студент.
При мен щеше да е достатъчно лоша идея. Учене, работа, забавления. Държах много и на трите, макар и поради различни причини. Ако тогава бях забременяла, щеше да е за сметка на някое от трите. Нито бях съгласна на това, нито имах желание за дете. Харесвах си живота точно такъв, какъвто беше.

# 123
  • Мнения: X
Всеки човек се опитва да си направи разумен план занапред.  Peace Обаче да се следва той на всяка цена не винаги е правилното. Животът тече и се променя. В един момент планът е ОК, но в следващ може да не е вече адекватен.
Ето, на авторката й е коствало да направи аборт, защото майка й си е имала своя визия, която всички са уважили като най-важна. А че и другите си имат нужди и желания, и  ги жертват, това не е важно, по-важен е Планът.  Confused

Освен това сигурното днес може да стане несигурно утре. Няма как да си изградим непробиваема крепост от обстоятелства, за да си гарантираме безопасността.

А има и друго. Виждала съм примери как увлича отлагането. Първо да завърша, после добра работа да си намеря, жилище да имам, мъжа ми да го приемат еди-къде си, да поработя година-две да се устроя на работата.. И изведнъж се оказва, че времето минава, а обстоятелствата все не са както се очаква, и така. Пак не е по план, но се е изгубило и доста време.  Peace

# 124
  • Мнения: 373
абортът е най-голямата глупост.Най-добре е рано човек да има деца. Всичкото са оправдания и човек МОЖЕ  да съвместява семейство с деца и други неща в живота. Но това става с отговорност и много любов с половинката. Но ми прави впечатление,че много егоисти се навъдиха,че и досадни.Вкопчват се в работата,троват живота на нормалните хора ,само защото  това е досегашният смисъл на живота им. Тъжна картинка.

# 125
  • Мнения: 1 409
milenaka, може, хората са различни, аз пък на 23 вече бях омъжена от 1 година, при идеята за дискотека ми прилошаваше и мечтаех за дете.  5 години (че и повече забавления ми бяха предостатъчни).Имам и наследствено заболяване и не се знае дали на по-късна възраст ще мога да забременея или по-скоро да износя дете, така че да имам дете ми беше важно тогава. Но и да не е планирано, не бих направила аборт и то 2ри, освен ако не съм решила изобщо да нямам деца, което би било тъжно...

# 126
  • София
  • Мнения: 34 773
Всеки човек се опитва да си направи разумен план занапред.  Peace Обаче да се следва той на всяка цена не винаги е правилното. Животът тече и се променя. В един момент планът е ОК, но в следващ може да не е вече адекватен.
Ето, на авторката й е коствало да направи аборт, защото майка й си е имала своя визия, която всички са уважили като най-важна. А че и другите си имат нужди и желания, и  ги жертват, това не е важно, по-важен е Планът.  Confused

Освен това сигурното днес може да стане несигурно утре. Няма как да си изградим непробиваема крепост от обстоятелства, за да си гарантираме безопасността.

А има и друго. Виждала съм примери как увлича отлагането. Първо да завърша, после добра работа да си намеря, жилище да имам, мъжа ми да го приемат еди-къде си, да поработя година-две да се устроя на работата.. И изведнъж се оказва, че времето минава, а обстоятелствата все не са както се очаква, и така. Пак не е по план, но се е изгубило и доста време.  Peace


Въобще не мога да нарека онези години "изгубено време". Ако сега, когато съм омъжена с дете, някой ме попита кога е било най-хубавото време в живота ми до този момент, без колебание ще отговоря "по време на следването". Това е времето, за което винаги се сещам с усмивка и с хубави спомени.


milenaka, може, хората са различни, аз пък на 23 вече бях омъжена от 1 година, при идеята за дискотека ми прилошаваше и мечтаех за дете.  5 години (че и повече забавления ми бяха предостатъчни).Имам и наследствено заболяване и не се знае дали на по-късна възраст ще мога да забременея или по-скоро да износя дете, така че да имам дете ми беше важно тогава. Но и да не е планирано, не бих направила аборт и то 2ри, освен ако не съм решила изобщо да нямам деца, което би било тъжно...

Още тогава знаех, че съм с поликистозни яйчници. Но... За мен концепцията "забременяване от страх" винаги е била много силно неприемлива. А желание за дете нямах. Никакво.

Последна редакция: вт, 02 фев 2016, 14:51 от milenaka

# 127
  • Мнения: X
milenaka, аз изобщо не говоря за случай като твоя, а именно ти си имала нужда да следваш и да се забавляваш. Това си е пълноценно изживяно време според твоите лични нужди.

Но не всеки има същите нужди. И не на всеки живота се стича по този сценарий.Peace

Аз говорех за случаите, когато се отлага , за да се изчакат благоприятни обстоятелства, а те все не идват и не идват , а времето си минава в чакане на нещо, което дали ще се случи не се знае. И не се действа адекватно.

Няма загубено време, всеки опит е ценен.

Ох , не знам, наистина ли има нужда да си доказваме , че всеки човек си е във своята уникална ситуация и еднакви пътища няма. Съответно и предписанията "кое е най-добре по принцип" няма как да са верни.

# 128
  • София
  • Мнения: 34 773
Какво значи "да се действа адекватно"? Да се роди дете, защото те е страх? За мен това не е адекватно. Според мен, човек не трябва да става родител, защото го е страх, а защото иска, човек не трябва да сключва брак, защото го е страх, а защото иска...

# 129
  • Мнения: 12 722
абортът е най-голямата глупост.Най-добре е рано човек да има деца. Всичкото са оправдания и човек МОЖЕ  да съвместява семейство с деца и други неща в живота. Но това става с отговорност и много любов с половинката. Но ми прави впечатление,че много егоисти се навъдиха,че и досадни.Вкопчват се в работата,троват живота на нормалните хора ,само защото  това е досегашният смисъл на живота им. Тъжна картинка.

Много интересно ми стана как ти тровят живота .

# 130
  • Мнения: X
Адекватно означава - да се направи подходящото за доброто на всички в конкретната ситуация.  Peace Като всеки сам взима решенията, които го касаят.
А не да се следват непременно предписанията на някой, който в подобна ситуация е постъпил еди как си. Защото това си е било за него.

Последна редакция: вт, 02 фев 2016, 15:45 от Анонимен

# 131
  • София
  • Мнения: 34 773
Адекватно означава - да се направи подходящото за доброто на всички в конкретната ситуация.  Peace
А не да се следват непременно предписанията на някой, който в подобна ситуация е постъпил еди как си. Защото това си е било за него.
Това е много спорно. Кой определя кое е това всеобщо добро и кои са тези "всички", които имат участие в едно родителство? Пример. Ако бях забременяла преди 10 години, за мен нямаше да е добре, но за мъжа ми щеше да е добре. В случая кое е "доброто на всички"? Заради другите ли раждаш?

# 132
  • Мнения: X
Съжалявам, няма да продължа.  Peace Явно не успявам да обясня. Вече 10 пъти написах, че няма готови рецепти и всеки следва своя път, че нуждите и ситуациите са различни. Че ако Х. първо е завършил висше, а после се е оженил, това нищо не означава за ситуацията на Y, Z  и останалите.  Peace
 
Никой нищо не е упълномощен да определя за чуждите семейства. Всеки си отговаря за своето. И си преценява с кого, кога и доколко да се съобрази, следвайки усещането си как самия той би бил щастлив и удовлетворен.

Може би така се получи, защото си прочела поста ми преди да го допълня.  Peace

# 133
  • Мнения: 1 409
На 23г. си жена, а не дете, имаш глава на раменете си, като не искаш дете-пазиш се.Да не забременееш е едно, но да забременееш и да абортираш за втори път, защото сега не ти се ражда, нищо че половинката ти иска бебето, са различни неща...

# 134
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 828
Аз съм съгласна с milenaka, всеки човек, всяка ситуация е различна. На 23 аз си бях още дете, тепърва започвах работа и се изнесох от вкъщи. Знам, че може за някои да е късно, има хора, които са "пораснали" и работят от 18 годишни, но аз не съжалявам. Изживях страхотни ученически и студенстки години и времето ни само с ММ преди детето също беше страхотно.

От друга страна аз родих на 28 и честно казано пак не бях готова, пак ми беше (и е) много трудно. А обстоятелствата бяха идеални за бебе. Така че ако се чака само "да узрее" жената/моментът...загубена кауза. Може би на 23 щеше да ми е по-трудно организационно, но почти същото психически. Не знам.

Авторката взе ли решение, защото ние си философстваме, а времето за аборт е силно ограничено, сигурно мина над месец от  началото на темата?

Общи условия

Активация на акаунт