Синдром - стара мома

По повод скрития ти текст, Мамсит... успяхте да купите собствено жилище без финансова помощ от родителите (твои или на половинката)? И това със заплата на репортер в П-в? За няколко години? Уау!

Или ти имаше предвид, че сте наследили такова от родители?

Имам предвид, че двама работещи на 30 въпреки сътресенията имаха достатъчно пари по банковите сметки, та да съберат един down payment и да вземат и изплащат кредит с прилична месечна вноска. Можеше и да е по-малък кредитът, ако и на двамата бившите половинки не ни бяха излезли скъпо.

Не живеем в наследствен имот. Купен и обзаведен нов, месец преди да се роди второто ми дете. Ма айде да не се хваля вече...

Риспект. Сега можем ли да си говорим за нещо по-приятно? А ти верно вземи изведи децата, Ирис хубаво те посъветва.

Оф, изведох ги вече, умориха се. И аз не мога да вися с часове по градинките.

 

  
  Изборът да се родят деца е един от най-неоспоримите, това е нещо за което всяка жена получава адмирации. Хубаво е човек да открие с какво се справя най-добре - да износва и ражда, това не е малко.
  Само че при тебе има нещо доста  прекалено, като че ли трябва да отричаш всичко у другите, за да се самоубедиш ли,  що ли...Всъщност жените, които истински се наслаждават на  майчинството си изобщо не реагират на ключови думи като "стара мома", "екскурзии" и още няколко, готови да громят инакомислещите,  а влизат предимно в теми "Обички- кога?" и  "Как да намеря на сина ми паяка от майнкрафт".  Обаче пък и децата не са само аксесоар, който да ти виси от двете страни докато се разхождаш по главната улица, както там се казваше. Те са цяла вселена, учудвам се, че въобще ти се занимава с писане на глупости по форумите.

О, на Популе методите за случайно забременяване ли ползваш? Естествено, че не е нормално да отидеш да живееш с някой, с когото сте се виждали само навън или у мама ти, или у неговата мама като някакви пубери, но на 30+, и изведнъж да трябва да живеете заедно, ама не само това, но и да знаеш, че нямаш много полезни ходове, след като си бременна и имаш малко дете, което не може да гледаш сама, ами от развода си при вашите, докато те забремени друг мъж, че да се изнесеш. Може да имаш супер късмет и да си съжителствате безпроблемно, обаче може и да не е така и тогава зависимият прави компромиси, които не са редни. Това не е никаква свобода.

Като я чуеш как приказва и мед ѝ капе от устата, че е гепнала програмист, е ясно чии са парите.

Аз пък я чакам Мамасита да обяви вездесъщото си мение и относно случаите, когато неимането на деца не е личен избор с цел да се насладиш на клубен живот и екскурзии или пък липса на мъж. Щото си има цяла една огромна група, за които това е стечение на обстоятелства. При това при наличен мъж.

И те ли са залисващи се по клубовете превтасали или кръгли егоисти?

А, тя си беше казала, че бащата плаща кредита и апартаментът е на негово име, за да е спокоен той. Ама как при това положение жена може да е толкова спокойна, че да роди 2 деца 1 след друго, не знам.

Ако това ще те успокои, разговорът "да се изнесем ли" и търсенето на жилище за покупка бяха започнали малко преди това. Понякога нещата са ясни, особено когато и двамата са се опарвали от кофти връзка и отдалеч се вижда кой за какво става. Съжалявам, че съм нарушила правилото да живеем еди-колко си месеца. Ето, виждаш, и аз нарушавам правилата. Но в крайна сметка е важен крайният резултат- точки не дават за спазване на правила. При мен резултати има и ще има, поне за това, което зависи от моите и неговите усилия.

Ирис, много пъти съм казвала, че НЕ съм от майките, които потъват в майчинството 100%. Просто държа да имам деца, но не съм го превърнала в състезателна дисциплина и е съвсем нормално някои аспекти от детството да не са ми сред приоритетите. Правя каквото трябва, без особено специално внимание. Нормално, не "дизайнерско" майчинство. Никога не съм твърдяла, че ме изпълва 100%, нито се виждам да стоя у дома, докато завършат гимназия.

Програмист- не програмист, важното е, че разумно му харча парите. Нали знаеш, че пари се печелят два пъти- един път като ти плащат, втори път като ги харчиш. Та въпросът е да ги харчиш за нещо смислено. Беше напълно свободен да си вземе незаета жена да му харчи парите. Ама нещо се беше опарил от готини незаети купонджийки около 30-те...

За безплодие не по избор въобще не говоря, мисля, че лесно се разбира, че там нещата са съвсем други.

"Ама как при това положение жена може да е толкова спокойна, че да роди 2 деца 1 след друго, не знам."

От какво точно трябва да съм неспокойна?

Аз щях да съм неспокойна, ако едно дете не мога да гледам сама, имам още 2, и при евентуална раздяла оставам само с издръжката за децата.

 Абе според мен не е, ама не възнамерявам да убеждавам никого.

 

Е как не потъваш в майчинството, като и в тази тема, и къде ли не още, постоянно дрънкаш за него и за броя деца. Тук пишем още доста майки..еми никой не е толкова фиксиран върху тях. Гледаме си ги, обичаме ги, а когато можем разпускаме, всеки според нуждите си. И толкоз. Най-важното е всъщност, че не си натрапваме изборите на хора, които дори не познаваме.

За мен не е нормално прекалено дизайнерското родителство, въпрос на мнение.

Кукумицинка, обясни ми тогава как се живее във връзка, в която непрекъснато се подозирате? Нали се сещаш, че ако се бяхме отказали от деца, ако се бяхме гледали с подозрение става ли-не става ли, накрая със сигурност нямаше да стане? И мисля, че фактът на третото дете говори, че второто едва ли е било стопроцентова беля и притискане в ъгъла (макар че се чудя кой трябва да се води притиснатият- аз или той...)

И да ти кажа, дори финансово да можех да гледам децата сама, пак не е особено спокойно, защото то не е само до финансите. Но понякога човек просто трябва И да действа.

Таис, аз пиша за абстрактната страна на майчинството: гледано отстрани. Не от първо лице. Да си ме чела да пиша рапсодии за деня си, за обичта си, от какво се вълнувам покрай децата? Не, няма и да чуеш. Това е да си обзет от майчинството. Да пускаш теми какви подаръчета трябват за кръщене примерно, или кой детски център за рожден ден, или сто други подробности по забавляването на детето и екстрите.

    А кое е важно, да имаш определен брой деца като идея и изпълнение на Плана ти за живота? Аз пък мислех, че децата са важните.


 Това не ме учудва, нямам капка съмнение, че твоето родителство е най-правилното родителство.

Не, моето гледане просто е базово, не дизайнерско. За правилно не знам, никой не знае.

Децата са важно нещо. Но не са важноТО нещо. Те са хора. Дължа им да не се вторачвам прекалено в тях.

Ирис, казах ти, просто мнение. Дали моето е правилно не знам, но и прекаленото поставяне на децата в центъра също не звучи добре.

Тази песен е специален поздрав за Кукумицинка, от филма, в който нещата се случват по ирония на съдбата...