За мен лично не е нормално да си толкова зависим. Не е казано, че щом можеш да се справяш с живота и сам, непрекъснато се подозираш с партньора си. Напротив, много по-спокойно е, когато и двамата знаете, че сте заедно, макар и да можете да се справите и сами.
- Публикувана: 24 ян. 2016, 11:22 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2016, 12:13 ч.
Синдром - стара мома
Аз пък друго не разбирам. Сред хората на 30-40 отдавна не е прецедент да си купят жилище (голяма част от тях в брой, с честно изкарани пари), да пътуват в тая пуста чужбина, да поддържат някакъв нормален начин на живот. Защо това трябва да се натяква постоянно и да се смята за върха на сладоледа? ОК, създаването на хубаво семейство си е за гордост, но защо това не е достатъчно и трябва да сочим другите, които по една или друга причина не са направили това? И тия другите, които не са съумели да се впишат в нечии стандарти - какво, да лягат да умират ли? Хем сме много удовлетворени от живота си, обаче някак си, ако не се похвалим и начукаме нечие канче тази удовлетвореност няма да е същата.
Програмист- не програмист, важното е, че разумно му харча парите.
Добре е това ама спри се овреме. Говориш колко е нормално на 30 да имаш достатъчно пари по банковата сметка, за да купиш със съпруга си жилище с кредит. Сетне обявяваш, че просто си имала предвид разумно харчене на съпружеския доход... Сещаш се - отива в графата гледана от мъжа си.
Скрит текст:
Което си е качествено различно от това да имаш 10 евро по сметката си на 30, съпруга ти също и двамата съвмествно да теглите още 10, които да изплащате с лекота понеже това действително са към 300 лева месечно. Един програмист ако не може да отдели 300 лева с лекотата, с която другите хора си купуват обувки, значи бах го и програмиста.
Впрочем този балон с якото заплащане на програмистите набира с бърза скорост такива размери, че до 10 години ще се е спукал подобно на юридически балон навремето или икономическия такъв. Но дотогава ще сте изплатили малкото заемче. Така че всичко е ок. Само недей с това "на 30 нормално имахме достатъчно спестени пари по сметките и взехме евтин апартамент". Недей. Някои от нас живеят и работят в твоя град и познаваме възможностите му
Говоря точно за това: и двамата с по 10 в банковата сметка, и двамата с четирицифрени доходи и относително евтин апартамент. Е в такъв случай може да си позволиш и да си родиш дете, такава дързост!
Все пак преди това сме работили и в София, където да кажем и журналистите не бяха лошо платени в един период.
Аделинда, нИдей...
Но ми е интересно при така създадената ситуация, според страхуващите се и чакащите- колко години трябваше да чакаме, да се страхуваме и да се дебнем? Аз от него, той от мен, докато накрая логично нищо не стане.
Все пак преди това сме работили и в София, където да кажем и журналистите не бяха лошо платени в един период.
Аделинда, нИдей...
Но ми е интересно при така създадената ситуация, според страхуващите се и чакащите- колко години трябваше да чакаме, да се страхуваме и да се дебнем? Аз от него, той от мен, докато накрая логично нищо не стане.
Абе няма значение, добре се е справила жената. Има си дом, деца, мъж. Явно това е което смята за "Правилния начин да живееш" и друго не и се иска дори и във фантазиите. Човек може да има периоди в които такъв статут да му се струва далечен и труден за постигане, и когато го получи да му се наслаждава пълноценно.
Абсолютно нищо необичайно и странно, в края на краищата така живеят 90 процента от хората, а от нас тук сигурно и повече. Дразнещо е съчетанието от някакъв все пак интелект и пълна неспособност да се проумее, че може да има хора и с друга визия за живота им.
Абсолютно нищо необичайно и странно, в края на краищата така живеят 90 процента от хората, а от нас тук сигурно и повече. Дразнещо е съчетанието от някакъв все пак интелект и пълна неспособност да се проумее, че може да има хора и с друга визия за живота им.
Не си права, Ирис, във фантазиите ми се иска да съм сама, да имам огромна библиотека и да си реферирам на спокойствие. Мога да си представя поне още три сценария за живот, които биха ми паснали. Но в момента този работи. Споделих го, защото ме попитаха какви са ми постиженията (явно с идеята, че нямам такива). Имай предвид, че ако не бях срещнала човека, си имах вариант просто да си стоя сама с детето.
Визиите са лесни. Реализацията е трудна. Дискутирането на идеи също е лесно- типично занимание за студенти-второкурсници.
А дизайнерско родителство е да се стараеш максимален брой моменти от живота на детето да са направени специални и уникални. Например да отделиш време и внимание, за да ушият на детето точна реплика на роклята на Елза- не просто да я поръчаш от Амазон.
Визиите са лесни. Реализацията е трудна. Дискутирането на идеи също е лесно- типично занимание за студенти-второкурсници.
А дизайнерско родителство е да се стараеш максимален брой моменти от живота на детето да са направени специални и уникални. Например да отделиш време и внимание, за да ушият на детето точна реплика на роклята на Елза- не просто да я поръчаш от Амазон.
Дори да е 1500, Аделинда, не му е проблем на такъв човек 300-350 лева кредит. Нито пък 3-те деца при условие, че тя харчи разумно. В последното впрочем не се съмнявам.
Въпросът беше, че тя се опита в началото да завърти една друга плоча как на 30 е нормално да имаме достатъчно спестени пари по сметките, за да може като ги обединим със спестяванията на партньора и добавим още 10-20 хиляди евро кредит да купим апартамент.
А аз казах, че не е нормално за града, нито за практикуваната от нея професия, нито за възрастта 30 като цяло. Истината е, че бълагринът обича да помага на децата си до късни години. И общо взето докато е жив я от пенсийката си ще дава ката месец, я някъде ненужен имот ще продаде, но на детето си ще помогне. Хич друго да не може ще гледа детето си вкъщи до късни години осигурявайки му топла храна и жилище без наем.
Няма лошо. Но това аз не го наричам "собствени усилия"
Въпросът беше, че тя се опита в началото да завърти една друга плоча как на 30 е нормално да имаме достатъчно спестени пари по сметките, за да може като ги обединим със спестяванията на партньора и добавим още 10-20 хиляди евро кредит да купим апартамент.
А аз казах, че не е нормално за града, нито за практикуваната от нея професия, нито за възрастта 30 като цяло. Истината е, че бълагринът обича да помага на децата си до късни години. И общо взето докато е жив я от пенсийката си ще дава ката месец, я някъде ненужен имот ще продаде, но на детето си ще помогне. Хич друго да не може ще гледа детето си вкъщи до късни години осигурявайки му топла храна и жилище без наем.
Няма лошо. Но това аз не го наричам "собствени усилия"
Въпросът беше, че тя се опита в началото да завърти една друга плоча как на 30 е нормално да имаме достатъчно спестени пари по сметките, за да може като ги обединим със спестяванията на партньора и добавим още 10-20 хиляди евро кредит да купим апартамент.
Да, точно за това говоря. И точно това направихме. Сумите са горе-долу точни.
Като я чуеш как приказва и мед ѝ капе от устата, че е гепнала програмист, е ясно чии са парите.
Малко са странни птици, ама поне повечето са домошари и леко залюхани, та стават за семейство.
Програмист в Пловдив таван 1500 лв. 3 деца и кредит, цъфти и фърка. Ако зачете и той източна литература, която тя така обича да цитира и да си изразява "мисълта " с нея, ще я видим.
Въпросът беше, че тя се опита в началото да завърти една друга плоча как на 30 е нормално да имаме достатъчно спестени пари по сметките, за да може като ги обединим със спестяванията на партньора и добавим още 10-20 хиляди евро кредит да купим апартамент.
Да, точно за това говоря. И точно това направихме. Сумите са горе-долу точни.
Нали беше на негово име апартамента, понеже парите с които е купен, са негови, и кредитът, с който е докупен, го плаща той? Нещо забравяш, сигурно е от хормоналния дисбаланс.
А дизайнерско родителство е да се стараеш максимален брой моменти от живота на детето да са направени специални и уникални. Например да отделиш време и внимание, за да ушият на детето точна реплика на роклята на Елза- не просто да я поръчаш от Амазон.
Аааа, това ли било.
Моите родители значи са били дизайнерски. Всъщност ние като направихме сега за детето една уникална дървена куклена къща, значи и ние сме дизайнерски родители. Ама знаете ли как хубаво се играе с тая къща... Рокли също шия, плитки плетем всякакви
Стига пък вие с тоя апартамент. Имали пари, купили. На чие име е също не е толкова от значение, при положение, че имат общи деца. Въобще, за разведена жена с дете и видимо не голям интерес към мъжете и обратно, доста добре е реализирала втори брак с човек, когото явно си харесва. Дай боже всекиму, дето се казва.
Да, на негово име е, но да кажем, че участвам с някаква сума. Това е друг въпрос; тук говорим дали е нормално на 30 двама работещи да имат пари за начална вноска- да, нормално е. Оттам нататък всеки плаща за нещо в това домакинство, така че нещата да вървят и всеки да има спасителен финансов пояс, просто ей така, за всеки случай.
Другият вариант, както казах, беше да чакаме, да се дебнем и да се съмняваме един в друг. Но не е много весел вариант.
Точно така, Ирис. Ако имам време, може и да им направя къща; ако не- както в моето детство, пускам ги в гората да си направят сами нещо от подръчни материали, в което се играе не по-зле. Ако е у дома и искат кукленска къща, също може и сами да си я направят. Даже може повече да я ценят, защото са направили нещо сами, макар да е с детско качество. Може да "обзаведат" и един-два сегмента от секцията в хола. Въпросът е да има въображение, не аз да им правя интересното.
Ирис, какво пък е това "интерес към мъжете"? Към мъжете като цяло? Към мъжете като сексуални обекти? Нямам навика да се забавлявам с връзки, но мъжете ме интересуват дотолкова, че да избера от тях качествен. Не мога да разбера какво се крие зад тази фраза. Ниска бройка? Ниско либидо? Неспособност да привличам мъже?
Другият вариант, както казах, беше да чакаме, да се дебнем и да се съмняваме един в друг. Но не е много весел вариант.
Точно така, Ирис. Ако имам време, може и да им направя къща; ако не- както в моето детство, пускам ги в гората да си направят сами нещо от подръчни материали, в което се играе не по-зле. Ако е у дома и искат кукленска къща, също може и сами да си я направят. Даже може повече да я ценят, защото са направили нещо сами, макар да е с детско качество. Може да "обзаведат" и един-два сегмента от секцията в хола. Въпросът е да има въображение, не аз да им правя интересното.
Ирис, какво пък е това "интерес към мъжете"? Към мъжете като цяло? Към мъжете като сексуални обекти? Нямам навика да се забавлявам с връзки, но мъжете ме интересуват дотолкова, че да избера от тях качествен. Не мога да разбера какво се крие зад тази фраза. Ниска бройка? Ниско либидо? Неспособност да привличам мъже?
Препоръчани теми