Любители на котки – Тема 102

Момичета, като казахте дресировка, Лъки се научи сам да си вади играчките от коша и да играе. Сега ако кажете как да го науча и да ги прибира

Добър вечер!

За тези, които не ме познават, аз съм стопанката на котето Кьорчо (този юни ще трябва да навърши 16 г.). Имаше си и братче - Дундьо, който загубихме на крехката възраст 10 г.

С Кьорчо и Дундьо, докато живеехме в София, бяхме безгрижни и щастливи. След това заминахме за Братислава, където, вероятно и от стреса от новата работа, развих алергия към тях, която се проявяваше в астматични пристъпи. Въпреки пагубния ефект върху здравето ми, аз не се отказах от тях до края на пребиваването си - 3 г. Като се върнах, преместих животинките ми при мама в провинцията, но след няколко месеца едничкото си отиде, никой не разбра защо. Може би помните, че го преживях много тежко, дори отново взех Кьорчо в София, за да си го гледам по-добре. Като ми мина, разбира се, го върнах при мама. И така 6 г. безгрижен живот, глезен и добре обгрижван мъник, живее в къща и изглежда щастлив. Някогашните проблеми с честите уринарни инфекции останаха в миналото.

Всичко е добре, но през последните месеци хапва все по-малко. Пие вода, за щастие, но само с вода не се живее. Купувам разнообразна и възможно най-качествена храна (суха и мокра), след като вече не проявява интерес към домашно приготвената, но и нея не поглежда на моменти. Някой път му се събира и лъжичка на ден. Иначе е жизнен и гушлив.

Аз не смея да го видя дори и по Скайп, защото е отслабнал, което ме съсипва. Кърмя 6 месечната си дъщеря и се страхувам от стрес да не ми спре кърмата. Много би искала да го доведа в София, но заради алергията и кърменето няма как да пия лекарства, пък и ме е страх да не издъхне в ръцете ми ... Не знам какво да правя, чувствам главата си празна, неспособна съм да разсъждавам, много ми е тъжно. Отива ли си животинката ми бавно и безшумно?  

Организирам му преглед в Кърджали, макар хич да не вярвам в тамошните ветеринари.

Емел, съжалявам, че се появяваш в темата по такъв повод. Единственото, което мога да ти препоръчам е пастичката Calo-Pet . Хем е високо калорийна, хем събужда апетита. Ние я давахме със спринцовка капчица по капчица. Ако в листовката не пише каква е дневната доза, ще потърся спринцовката, за да видя какъв обем е. Дано прояде момчето!  Кураж! 

Днес става точно 1 месец откакто Наско е вкъщи. Все повече заприличва на котка - любопитен и непослушен. Днес успях да отрежа ноктите. Обаче бодат все така силно. 

Ето го любопиткото:

Танче, не смея да питам за Мъро.  

Божичко, отишъл си е. Ох, не мога да се успокоя, обичах го това коте. 

Мислех, че си видяла във Фейсбук. През декември си отиде. Цяла година боледува от сърце. Беше се стопил. Затова правиш добре, че не си край Кьорчо. Много е болезнено. Гледай си бебчето и се опитай да не се стресираш. Все пак е в добри ръце и съм сигурна, че майка ти прави всичко, което е по силите ѝ.

Редактирах поста си, но си ме изпреварила.
Не съм, отдавна не влизам в онзи си профил. Страшно съжалявам! На колко годинки беше?

Навърши 17 през лятото.

Неизбежно е, но трудно приемаме загубите.

Отивам да си гушкам детето, много ми дойде днес. Прегръщам те, Танче, виждам, че раната ти е прясна!

Суза е разгонена. Май изпуснахме първото разгонване. Мислехме, че Мариан до известна степен ще потуши разгонването, нищо че е кастриран. Ляга до нея. Върви й по гайдата. Ама ще трябва и нея да я кастрираме.

Емелче, имаш гуш и от мен  . Съжалявам, че Кьорчони пада  , знам колко си го обичаш. И аз като Таня ще ти кажа, че е страшно болезнено с месеци да гледаш как толкова мило и любимо същество гасне, и да знаеш, че каквото и да правиш краят е неизбежен.
Гледай да намериш ветеринари с апаратура за извършване на кръвни изследвания. Не просто да го прегледат и да кажат, че е екстра, а да вземат кръв и урина.


Танче, гледам Наско вече станал дневна котка. И си е харесал стола на Мъро.

Боже колко е красив! Танче, пожелавам ви безкрайно щастие един с друг. Сигурна съм, че вече го обичаш.

Да не пропусна красавчето Дъстин, сладкиш опушен Не се коркайте заради поразиите му, ще порасне голям и ще стане мързелив, тогава ще ви липсват бебешките му поразийки. Просто чупливите и ценни неща ги преместете далеч от обсега му, проверете в нета кои растения са опасни за котки и ги махнете(отровни са за тях и мн опасни) Засадете му котешка тревичка. Най-важното, играйте с него мног време, за да му изразходите енергията, тогава през останалото време ще спи и по-малко ще прави поразии. Аз обаче ви завиждам, че имате малчуган Толкова е кратък детския им период, после са големи през цялото останало време. Така че не му се ядосвайте, а се му наслаждавайте!

А за Кьорчото, да не би да е диабет? Доколкото аз знам, отслабват от диабет.

A какво му е на Кьорчото на Емел?

Танче, страшно прилича на Миро малкият котан!

Кьорчо нямаше апетит като всяка една възрастна котка, трябваше често да сменяме храната му и да му измисляме различни изкушения. Вчера е хапнал малко дроб, тази сутрин не е ял нищо, включително не е и пишкал през нощта. Не изглежда нещо да го мъчи, мъркащ и гушлив е. Ще видим днес, пращам го при ветеринаря с единствения ехограф в Кърджали. Малко мъжки котки доживяват до дълбока старост. Моля се, ако краят е дошъл, то поне да не е болезнен.

Eмел дано всичко е наред все пак и да има още време животинчето.

Много ми е мъчно като чета тези редове. Дано котенцето има още години живот. Ей за това не исках котка, но пък преживяването да я имаш е уникално.
Аз като казвам че съм скубала опашката, в никакъв случай нямам предвид че я скубя като попарена кокошка, то това което беше мазно опада само.
Сега да питам нещо по-дългогодишните майки на котьовци. От известно време добрият и кротък Муцан който спи само при мен нощно време и аз по цяла нощ го гушках и мачках и той мъркаше блажено, сега като посегна да го пипна и той ми хваща ръката и започва да рита със задни лапи и ме гризе със зъбетата. Да ви кажа обаче, че си гризка здраво и направо си боли. Това игра ли е, или нещо му има?
А за възпитанието с НЕ, нашият наистина се научи че като е НЕ, значи не може и подвива опашка. Беше се научил да скача върху котлоните на печката, защото са керамични и гладки и той умира да легне на нещо такова. Огледало, стъклена маса. Притеснявам се обаче че котлона след като е работил, дълго време е топъл и да не скочи да си изгори лапичките.