Публикувана: 27 ян. 2016, 00:17 ч.
Последно мнение: 29 фев. 2016, 17:42 ч.

Съвместно съжителство или брак

38 403
804
1

# 90 27 ян. 2016, 15:09 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Цитат на: absurt в ср, 27 яну 2016, 14:51

Отделно от това, всичко, което си придобил преди брака, пак е само твое.

Това не е съвсем сигурно. Има изключения. Ако например мъжът има апартамент преди брака, настъпи развод по негова вина и детето остане при жената, а тя няма друго жилище на свое име, тя му взима апартамента докато детето стане на 18. Mr. Green

Тонка е съвсем права според мен. Не можеш да имаш 100% доверие за в бъдеще на никого, дори на себе си. Колкото и да го обичаш и да му вярваш в момента, не се знае след 10 или 20 год какво ще се случи и какъв акъл ще му дойде. А аз също не бих била щастлива от варианта да ми вземе половината апартамент, който родителите ми са купували и да живее в него с друга и децата й примерно.

# 91 27 ян. 2016, 15:12 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 416

Незнам как се разтрогва църковен брак, но от познати,които са били сключили и след това са се развели и после са имали повторен брак знам че ако искаш да сключиш нов църковен трябва да минат 10 години след като си се развел.Това ми го обясниха ,когато тръгнахме да се женим, но за мен църковния брак беше по-важен.Пък и ако съм мислела в далечно бъдеще да се развеждам изобщо нямаше да тръгна да правя сватба.Незнам защо времето е толкова много,пък и не съм се интересувала.

# 92 27 ян. 2016, 15:13 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: Love! в ср, 27 яну 2016, 15:08

Интересно ми е, ти как би се чувствала в обратната ситуация?
Мъжът ти има повече от теб, благородно ти разрешава да живееш в жилището Му, но ти заявява, че то е негово и очаква от теб при каквито и да било обстоятелства да нямаш никакви претенции за нищо негово.

Възпитанието не ми позволява да предявявам претенции към чужда собственост. При евентуална раздяла мога да остана с детето в имота му, докато същото това дете навърши 18 години. Ако обаче съпругът ми сам изяви желание да си раздели имотите с мен, няма да се дърпам много ясно. Но пак казвам, не бих могла да имам претенции към чужди имоти.
Аз нямам претенции дори към имотите на този, който ми се води баща. И знам, че нищо няма да получа в наследство от негова страна. Не ми е драма.

# 93 27 ян. 2016, 15:21 ч.

Мнения: 562

Няма правилно и неправилно. Всичко зависи от нагласата и желанието на двамата партньори. С първия ми мъж имахме брак. Е и? Разведохме се 3,5 години след раздялата. В брак ли сме били? Laughing

С втория ми мъж живеем на семейни начала. Вероятно ще сключим брак в един момент - за идеята. Обсъждали сме го по негова инициатива и предложение. Но към момента не ни е приоритет, с други неща сме се захванали. Важното и за двама ни е, че се чувстваме семейство. Heart Eyes

А дали сме по-малко благословени? Категорично не! Бог и вярата не се намират в църквата или в подписа на простосмъртните, а още по-малко в таксите за венчавка. Simple Smile

Това е!

П. С. Що се отнася за деца и имоти - съществуват закони, документи за собственост, нотариуси и съд за тези неща. И да има, и да няма брак - пак могат да бъдат "уредени". Peace

Последна редакция: ср, 27 яну 2016, 15:30 от pudding

# 94 27 ян. 2016, 15:24 ч.

Мнения: 2 585

Цитат на: Тонка* в ср, 27 яну 2016, 15:03

Не е баш така. Повечето сме тези, които мислят за обезпечаването на децата си. Не си схванала тънкия момент, че нещо, което е лично твое, е пълна глупост да го подариш на някой, който някой един ден може да си хване шапката, да ти вземе половината имоти, да направи 1-2 деца на друга и да ощети детето ти. Изобщо не са малко подобни случаи.

Добре, съгласявам се, ама само с частта за децата. Simple Smile

Не мога да живее с мисълта, че АКО един ден нещо стане, какво ще правя. Това ще ме побърка. Дано не ми се налага да мисля за такива неща.

Разтрогването на църковния брак ми се вижда абсолютно безумно. Как ще се разведеш църковно? newsm78

Аз пък съм чувала, че точно защото няма как да има църковен развод, няма как и да се омъжиш повторно в църква. Thinking

# 95 27 ян. 2016, 15:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: Тонка* в ср, 27 яну 2016, 15:13

Цитат на: Love! в ср, 27 яну 2016, 15:08

Възпитанието не ми позволява да предявявам претенции към чужда собственост.

Скрит текст:

При евентуална раздяла мога да остана с детето в имота му, докато същото това дете навърши 18 години. Ако обаче съпругът ми сам изяви желание да си раздели имотите с мен, няма да се дърпам много ясно. Но пак казвам, не бих могла да имам претенции към чужди имоти.
Аз нямам претенции дори към имотите на този, който ми се води баща. И знам, че нищо няма да получа в наследство от негова страна. Не ми е драма.

Това ясно.
Но аз имах предвид по-скоро психологическата страна на нещата.Т.е., не ти да заявиш:"Нямам претенции към чуждото.", а мъжът ти ясно и категорично да ти заяви:"Виж, Тонке, това, това и това са си мои имоти и ти, понеже нямаш никакъв финансов принос за тях, не можеш да имаш и никакви права евентуално."
Чисто психологически няма ли да ти е гадно, че той уж споделя живота си с теб, но пази със зъби и нокти неговото си?

И за да е по-ясно какво имам предвид:

Скрит текст:

ние живеем в дом на съпруга ми, негов отпреди брака ни.Във всеки един момент може да ми събере багажчето и да ме изхвърли на улицата, нямам и дете под 18, което да ме "спаси". Laughing

Ставало е дума в определени ситуации за това.Ами, 2 пъти досега ми е предлагал да ми прехвърли половината жилище на мое име.И двата пъти отказах, не се чувствам застрашена, а и не съм на "улицата", но е някак мило, усещането за отношенията е друго, когато виждаш и усещаш, че той е готов да сподели всичко с теб.

# 96 27 ян. 2016, 15:43 ч.

София
Мнения: 19 538

Ех, аз толкова обичам да съм женена, че един път не ми стигна, та два пъти сключвах брак Laughing

# 97 27 ян. 2016, 15:52 ч.

Мнения: 2 450

Аз имам някакви допотопни виждания, че децата трябва да са си родени след сватбата, и аз не мога да си ги рационализирам, ама така се чувствам. Laughing

Граждански естествено въпросния брак де, не съм религиозна и църковните ми се виждат унизителни (как пък няма да се кълна, че ще се подчинявам на мъжа си, ха).
Иначе рационално погледнато, това което "печелиш" с брака е, че медицински решения се взимат от партньора, и първо него търсят при проблем. Т.е. ако ме блъсне кола, на него ще се обадят и той ще решава ако има нещо да се решава, а не майка ми примерно. Което не е малко де- тя е на мнение примерно, че ако си в кома требе се дърпа шалтера по-бързичко, че да не се дават пари залудо, а не съм убедена, че това е което бих искала аз Laughing

Последна редакция: ср, 27 яну 2016, 15:57 от faiona

# 98 27 ян. 2016, 15:52 ч.

София
Мнения: 23 750

Цитат на: Love! в ср, 27 яну 2016, 15:38

Чисто психологически няма ли да ти е гадно, че той уж споделя живота си с теб, но пази със зъби и нокти неговото си?

Стига да го пази с мисъл за детето ни, както аз правя, категорично няма да ми е гадно!

Нека тук да видим има ли и други, които биха разделили с лека ръка наследствени имоти със съпруга си. Че после в тях да живее с новото си семейство примерно. Rolling Eyes

Цитат на: Бърди в ср, 27 яну 2016, 15:43

Ех, аз толкова обичам да съм женена, че един път не ми стигна, та два пъти сключвах брак Laughing

Бърди, ти кажи дали успя да отмъкнеш жилището на първия съпруг. Недей увърта. Laughing

# 99 27 ян. 2016, 15:55 ч.

Мнения: 2 222

Нямам никакви наследствени имоти и затова смело се омъжих за втори път и аз Mr. Green

# 100 27 ян. 2016, 16:00 ч.

Мнения: 3 228

Ако с парите от продажба на наследствен имот И кредит ще се купува по - голям апартамент, ако мъжът работи и се грижи за семейството, аз бих разделила, със всичките рискове, които произтичат от това.

# 101 27 ян. 2016, 16:01 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

faiona, и аз така мислех, но се оказа, че първо ще търсят кръвен роднина(баща, майка)

# 102 27 ян. 2016, 16:05 ч.

Мнения: 10 373

Цитат на: faiona в ср, 27 яну 2016, 15:52

И аз съм като теб, явно сме много. hahaha

Така зададена темата какъв въпрос трябва да реши? Ако единият от партньорите не иска брак и не вярва в него, не знам дали можеш да го склониш.

Цитат на: Vermilion` в ср, 27 яну 2016, 16:01

faiona, и аз така мислех, но се оказа, че първо ще търсят кръвен роднина(баща, майка)

Това в България ли е? По закон ли е така? Освен да подкокоросвам децата, те са кръвни роднини с мъжа ми. Mr. Green

# 103 27 ян. 2016, 16:10 ч.

Мнения: X

Една позната почина, и тъй като нямаше брак с мъжа си, роднините-родителите й я погребаха в друг град , за да е по-далече ,и дори не пуснаха мъжа й на погребението, защото не бяха в добри отношения. ooooh!

# 104 27 ян. 2016, 16:11 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Нямам идея дали е по закон. Попитах при хипотетична ситуация в болница. Отговориха ми по този начин и не съм се интересувала повече в интерес на истината.

Препоръчани теми

Лакове за нокти - 120

На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 24

758
На пазар

СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 8

772
Набори

Гримиране - идеи и техники. Тема №86

Причина:

Причина: