Съвместно съжителство или брак

Както казаха някои и аз чувствах за себе си, че брака е естествено продължение на здрава връзка между двама, решили да се обичат и грижат "за цял живот". Има разлика във вътрешното усещане. Живяла съм дълги години с мъж, от който не поисках брак и дете, въпреки намеците. Дори се замислях много, ако вземе че стане нещо. А сега съм с мъж, който от началото усетих, че искам в този смисъл. Да сме семейство. И да одобрявам клишето любов-брак-дете. Държала съм на брак преди дете. Мъжът не вярваше в институцията брак. Коментирали сме го, но разбра, че е важно за мен, направихме го и накрая много ми е сладък като разправя колко е доволен и колко му харесало тържеството. Излишни пари не сме имали - потрудихме се. И явно защото не правихме сметки колко ще се "ошушкаме" в крайна сметка излезнахме със същите финанси +/- дребна сума. Но + много страхотни вълнения по време и след сватбата.

Не виждам смисъл наистина в такива теми - всеки прави каквото чувства от вътре и така  е правилно за него.Ако съвпада с другата страна -  идеално. Всеки си има своята истина и не е нужно да се налага над чуждото мнение " как трябва". Мен само ме дразнят жени разправящи, че държат да имат брак/сватба, но в един момент разбрали, че няма да се получи, почват - абе то не е важно толкова. Малко си признават, че мечтали, но мъжете им са против. То май както каза  Deni-meni , търсят някои да успокоят духа си. И най често такива са неженени, иначе какво ги бърка другите дали са? Човек щастлив от сегашното си положение не би се занимавал с  такива неща, че и другите да пита?

Самоцитирам  се   от друга  подобна тема преди време.


Бракът  не  е  само любов, хармония  и  компромиси. Бракът е  законово  регламентиран  институт, след  сключването  на който  и  след разтрогването  или прекъсването  на който  поради  смърт  например,  съществуват  точно определени  правни  последици.Тоест, бракът  е  и  мисъл  за  това кой пръв ще  умре, какво  ще произтече  от  това, кой къде  и  как  ще  живее  след  това  и  т.н.
Наличието  или  липсата  на  брак , за щастие, не  касае  децата . Дори  и  родено  без брак дете, ако е припознато,  наследява  наравно  с родените  в брак. Не  така  е  обаче  за партньорите  в една  безбрачна  връзка.
Точно  защото  бракът е  акт  с произтичащи  от него  правни  последици, аз никога  няма  да сключа брак  с ММ. Причината  далеч не е   емоционална, а  напълно  прагматична.

Казвам  открито  мотивите  си  и хич не  ме е  еня  кой  какво  щял да  мисли  за мен:
Мъжът ми има  син  от  разтрогнатия  си  брак. Синът  след два месеца ще стане  на  20 години.
Живеем  в жилище, закупено  с ипотека  от  мен, която  аз изплащам. По нотариален акт, жилището  е  мое. Ремонтите  в жилището  са правени  с мои  средства, изкарани  лично  от  мен.
През всичките  тези  години / с изключение  на  няколко  весеца, в които  уж бях  по  майчинство/,  аз  съм печелила  почти  три  пъти  повече  от  него и  съответно, тежестта  на  издръжката  ни  е  падала  върху мен. Не  казвам  това, за  да  се  оплаквам,  а  с цел да ви осветля  за  мотивите  си.
Така. Ако , да  пази  Господ,  си  отида  преди ММ, мой единствен  наследник е  нашето  общо дете. На  баща  му, съвсем скоро, планирам  да  учредя  право  на  доживотно  ползване  на  жилището. Целта  ми  е  да защитя   и  неговите интереси, ако  след  години  се  окаже, че  не   сме  възпитали   правилно  дъщеря си.
Така  хем  тя остава  собственик, хем пък  не  може  да  се  разпорежда  със  собствеността  си  току- така, ако  баща  й  иска  да  се  възползва  от  правото  си  на   ползване, докато  е  жив. Хем  пък  той, ако  след евентуалната  ми  смърт  си  създаде  ново  семейство и  под чуждо  давление  реши  да продаде  жилището   на детето  ми, ще  удари  на  камък.
Ако  се  случи да  си  отида, докато  дъщеря  ми  е малолетна  и  той  й  бъде  попечител   и управлява  от  нейно  име имуществото  й , разчитам  на  българския   съд  да  защити  правата  й, ако  той  се опита  да  я  ощети.  Вярвам, че точно това  никога  няма  да  се  случи, но  знае ли човек...хората  понякога  се променят   до неузнаваемост. Този евентуален проблем  не  знам как  да  реша, ето  защо  казвам, че  разчитам  на   правосъдието.

Ако пък  той  си  отиде  преди  мен,  това  не променя  ситуацията  за  дъщеря ми  от  наследствена  гледна точка, освен ако  аз не  се  разпоредя  приживе с имота  си. Просто  аз няма  да  наследя, а  и  не  искам, нищо от  онова, което  е  негово.  Неговото  остава  за двете  му деца. По  този  начин косвено  защитавам интересите  и  на  сина  му-той ще дели само със  сестра си, но  не  и  с мен.
Ако  имахме брак обаче, нещата  щяха  да стоят  по много  различен начин. Тогава придобитият имот  по време  на брака, щеше  да  е   СИО, независимо  че аз съм го  изплащала през  цялото време. При евентуална  смърт  на  съпруга ми, се случва  следното:моята половина  си   остава  на мен. От неговата  половина  аз наследявам  1/2, а  останалата  1/2  се  дели  между  дъщеря ми  и  неговият  син, тоест, те наследяват по  1/8. И  ако  неговият  син  предяви   правата си върху  своята  1/8, аз  /или  дъщеря ми, ако   съм се  споминала  и аз/  ще  бъда   длъжна/ ще бъде длъжна    да  я изплатя/и.
И какво  ще  се окаже- че , примерно  20 години  съм изплащала жилище  и  съм  лишавала   детето  си  от  някои   неща и  накрая  да  трябва  да  се наплатят    минимум  едни  10 000 лв. на  някой, който  няма  каквато и  да  е  заслуга  за   жилището ми.
 В същото време  сина  на мъжа ми е  добре обезпечен  от   собствената  си  майка. И както  няма  логика  дъщеря ми  да претендира   за   осигуреното  от  нея, така  не  следва  брат й  да  има права  върху онова, което  аз   съм й осигурила.
Благодаря.Чак  толкова  благородна  не  съм. Аз съм майка  на  моето  дете  и  съм длъжна  да  защитя  интересите  преди всичко  на моето  дете.
Това, че  не  се  омъжвам  за ММ, няма  нищо  общо  с  чувствата  ми  към него. Подписът или  неговата липса, по  никакъв  начин  не може  да  промени  нашите  отношения  в емоционален  план.
Точка.

И в  отговор  на  въпроса  от  темата- дали  бракът  има смисъл  или  не, моето мнение  е- зависи   кой  как  приема  брака. За мен , в нашия  случай, евентуалния  брак  е  бомба  със  закъснител.
Не значи  обаче, че  за  авторката  трябва да е  по  същия начин Peace

Точно, че двама души без брак, с брак е важно да са щастливи и всеки има виждане и разбирания за неговата си философия на живота. Аз много се радвам, когато мои приятели се решат на тази стъпка и страшно им се радвам, дори на самата сватба ми остават много хубави спомени.
На мен лично са ми предлагали брак но аз не искам, моето мнение и моето решение.
И не мисля, че тези които твърдят, че не желаят брак са искали и са били отхвърлени! Кое по-точно ви навежда на тази мисъл или "успокоение на духа"? Защо трябва някой да се отказва от нещо поради негативизъм или защото виждаш ли не може да си признае?

Зададох темата съвсем добронамерено - " не да разбунвам духове " и " не защото не знам , какво искам " . От скоро посещавам BG MAMMA   и просто си помислих , че сайта е различен , че може спокойно да се дискутира и да се дава мнение , но явно не е така . Злобата и завистта са страшно нещо , те не допускат мисълта ,че някой просто публикува нещо без задни мисли .  Искам да благодаря на всички , които писаха  добронамерено . А , мен не ме мислете !  

Бронте, на твое място не бих защитавала толкова правата на бащата - голям мъж, все ще се оправи.

За мен лично имотите са едно преходно нещо, не съм убедена, че е гарантирано преминаването им от едни сигурни ръце в други Животът е непредвидим, не се знае дали няма да се наложи да се продаде имотът и т.н. В този смисъл - всякакви сметки относно имоти, някак вече са ми странни. Много са важни материалните неща! Но житейските взаимоотношения са 1000 пъти по-важни - там е истината.

Бронте, много добре написано!

Само правото на ползване ми идва свръх.

Виждала съм  деца  да изхвърлят родителите си. Обожавам детето  си, но  не  знам  какъв човек  ще бъде  след 20 години примерно....

нищо не оспорвам, просто в моята ситуация е неприемливо.
детето ми няма баща. ММ има собствено дете, общи деца нямаме. Има си и жилище.

Апартаментът, в който живеем, е мой и искам да остане само за моя син.

.

Ами точно това имам предвид, като се отровят човешките отношения - иди оправяй и се радвай на имоти.

  Всяка   майка, която  ползва мозъка  си  по предназначение, би искала  същото.
Като  чуя някой  да  говори  за вечна  любов, цветя, рози  и  преплетени  страстно пръсти  во веки  веков, получавам уртикарии.

mariq91, църковният брак се разтрогва като се подава молба в Митрополията, на територията на която е сключен. Към молбата се прилага решението за развод и поне едно от свидетелствата за църковен брак. Цената е 30 лв. Издава се удостоверение за разтрогнат църковен брак.

Бронте, добре обяснени са в поста ти мотивите ти, но нямаше ли да се получат същите последици, ако се бяхте оженили и бяхте декларирали режим на разделност на собствеността?
Лично аз съм за брака, по съсвем сантиментални причини.

Цитираш мои думи, затова отговарям - казвам някои, не визирам конкретен човек. Къде съм казала, че  не искащите сега са били отхвърляни някога?
Ти не мислиш за онези "някои". Защо? Познавам конкретни случаи. Да, много ясно ще има хора, които просто не искат. И както казах "всеки прави каквото чувства от вътре и така  е правилно за него.Ако съвпада с другата страна -  идеално." Та за мен са идеални двойките които взаимно искат/не искат брак. Кофти тръпка е за тези с разнопосочни виждания по въпроса.

Хм. Явно в различните митрополии е различно. Ние 2015 година минахме с 15 лв.